№ 13 / 10..1..2020 г..
Р Е Ш Е Н И Е
10..01..2020 година, г. Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД Г. М. ІV-ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание на 12..12..2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Силвия Георгиева и с участието на прокурора...................................................................................................................................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 3021 по описа з. 2018 година, з. да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл..124 ал..1 ГПК, във връзка с чл..422 ГПК..
Ищецът, „Б. О.. Е. Е. Е. Е. 1.., със седалище адрес на управление гр.. С. Ж..к.. ,. б. 1. е.12, а.57, представлявано управителя си Г. Г. Г., ЕГН xxxxxxxxxx, чрез процесуалния си представител адвокат Н..К..,xxx, е предявил иск против Е. Т. „. А. Е. 1. със седалище и адрес на управление г. Ж. ,. 4. в. Г. е. 5. а. 1. и цена на иска 245.80 лв..
В исковата си молба твърди, че представляваното от него дружество е собственик на земеделски земи, находящи се в землището на с.. Д., ЕКАТТЕ 24551, общ.. Я., представляващи НИВА с № 072023 с площ от 39,997 дка.. Имотът е получен чрез обединение на имоти с № 072007, с площ 1.876 дка и № 072008, с площ 29,121 дка.. Правото на собственост на двата имота № 072007 и № 072008 дружеството е придобило чрез правна сделка, обективирана в Нотариален акт з. замяна № 119, т..6, дело № 988/2010 на нотариус Д....
З. стопанската 2015/2016 г.. ответникът е декларирал и съответно ползвал без правно основание целия обединен имот въз основа на обстоятелството, че з. бившия имот с № 072008 (понастоящем част от имот № 072023) между праводателя на „Б. О.. Е. Е. ЕООД - А. Г. А. и ответника е имало сключен договор з. аренда, вписан в СВ-Л. т.. № 13, № 279 от 18..11..2008 г.. Този аренден договор е прекратен на 13..01..2016 г.. поради неизпълнение/неплащанЕ. Това, че целият имот е ползван от ответника е видно от представената справка от ОДЗ Монтана през стопанската 2015-16 г.. З. времето от прекратяването на гореописания аренден договор, т..Е. от 13..01..2016 г.. до 01..02..2016 г.. - датата на която дружеството е продало имот № 072023, ответникът не е заплатил дължимото обезщетение з. ползване на имот № 072023 з. период от 18 дни (след прекратяване на арендния договор между з. 13..01 - 01..02..2016 г.. ) в размер на 78,90 лв.., която сума е изчислена въз основа на постановеното от ОДЗ-Монтана средно рентно плащане з. землището на с.. Д. в размер на 41 лв../дка..
Ответникът е ползвал без правно основание и бившия имот № 072007 (останалата част от имот № 072023) в продължение на 104 дни з. периода от 01..10..2016 г.. до 13..01..2016 г.. З. ползването на тези 1.876 дка (площ на бившия имот с № 072007) ответникът дължи обезщетение з. ползване, също изчислено въз основа на 40 лв../дка средно арендно плащане з. землището съгласно указание на ОДЗ-Монтана.. Дължимата сума е в размер на 123,96 лв..
Поради неплащане от страна на ответника з. дължимото обезщетение з. ползване з. имот № 072023 з. период от 18 дни и частта от него представляваща бивш имот № 072007 з. период от 104 дни, както е подробно описано по-горе, “Б. О.. Е. Е. ЕООД е потърсило начин да защити интересите си, е предприело защита на интереса си, като е подадено Заявление з. издаване на заповед з. изпълнение по чл.. 410 от ГПК, в Районен Съд М. по което е образувано ч..гр..д.. 2678/2018 г.. по описа на МРС.. По това дело в срок, от страна на длъжника е постъпило възражение против издадената заповед з. изпълнение, с което оспорва претендираното вземанЕ.
Намира възражението з. неоснователно..
Моли съда да постанови решение, с което на основание чл.. 422 ал.. 1 от ГПК да се признае з. установено, че в полза на ”Б. О.. Е. Е. Е. Е. 1.. съществува вземане към ответника Е. А. з. сумата 245.80 лв.., представляваща неплатено обезщетение з. ползване з. стопанската 2015-16 г.., от които 123,96 лв..з. ползване без правно основание на бившия имот № 072007 (останалата част от имот № 072023) в продължение на 104 дни, з. периода от 01..10..2016 г.. до 13..01..2016 г.. и 78,90 лв.. з. ползване на целия имот № 0720923 з. времето от 13..01..2016 г.. до 01..02..2016 г.., в това число 202,86 лв.. главница и 42,94 лв.. лихва з. забава з. времето от 01..10..2016 г.. (края на стопанската 2015-16 година) до датата на предявяване на иска по чл.. 410 от ГПК, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното плащанЕ.
Претендира разноските в заповедното и исково производство..
Ответникът, ЕТ „. А. Е. 1. със седалище и адрес на управление: г. М. Ж. „. б. 4. в. ,. а. 1. представлявано от едноличния търговец И. Ц. А., чрез процесуалния си представител адвокат К.. xxx, в срока, предвиден з. отговор взема становище по иска..
Заявява, че предявеният с исковата молба иск е недопустим..
Съображенията и в тази насока са следните:
Предявеният иск е недопустим по отношение на ЕТ „. А.” г. Монтана на няколко основания:
Видно от самата искова молба доверителя и не е бил арендатор на имот № 072023 в землището на село Д., община Я. и индивидуализиран в исковата молба, з. който е и исковата претенция..
Дружеството ищец - „Б. О.. Е. Е. ЕООД г. С. не е бил собственик на имотите № 072023 и № 072007 з. претендирания период.. Документи з. собственост не са представени, нито з. двата имота № 072007 и № 072008, нито з. обединения имот № 072023..
Искът е недопустим, тъй като в Районен съд Монтана има образувани две висящи производства по дела:
-гр..дело № 315/2017 година по описа на МРС, по което има предявена искова претенция с правно основание чл.. 422, ал.. І от ГПК във връзка с чл.. 415. ал.. 1 от ГПК със страни ищец Г. Г. Г. от г. София против доверителя и, с която се претендира заплащане на неплатена арендна цена з. стопанската 2015/2016 година з. посочени в молба имоти.. включително и процесния имот № 072023, описан под № 5 в исковата молба и
-гр..дело № 894/2018 година по описа на МРС, по което има предявена искова претенция с правно основание чл.. 59 от ЗЗД и чл.. 86 от ЗЗД със страни ищец Г. Г. Г. от г. София против доверителя и, с която се претендира заплащане на обезщетение з. посочените в исковата молба имоти, включително и з. процесния имот № 072023 (описан под № 4.) след прекратяване на арендннте договори до приключване на стопанската 2015/2016 година, тъй като довергггеля и се е ползвал от правата си по тях именно до 30..09..2016 година, края на стопанската година..
Настоящото производство е з. заплащане на неплатено обезщетение з. ползване на имот № 072023 з. времето от 13..01..2016 година до 01..02..2016 година и з. ползване на имот № 072007 з. времето от 01..10..2016 година до 13..01..2016 година з. стопанската 2015/2016 година, с ищец „. О.. Е. Е. ЕООД г. София и ответник доверителя и з. стопанската 2015/2016 година..
Моли съда да прекрати производството на настоящото дело като недопустимо..
Ако се счете, че така предявенип иск е допустим, то счита, че същият е неоснователен и го оспорва изцяло по основание и размер, поради следните съображения:
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на земеделски земи находящи се в землището на село Д., с ЕКАТГЕ 24551, община Я. нива с № 072023 с площ от 39,997 дка и получена от обединението на имот № 072007 с площ от 1.876 дка и имот № 072008 с площ от 29,121 дка.. Сочи се, че основанието е Нотариален акт з. замяна от 2010 година, но такова доказателство не е представено по делото.. Освен това ищецът е бил длъжен с исковата молба да докаже правото си на собственост з. стопанската 2015/2016 година, з. да има правен интерес от предявения иск..
Видно от представената пълна история на имот № 072023 към 01..11..2018 година ищецът е бил собственик на имота з. период от 19..09..2010 година до 25..02..2016 година.. Вилно от същата справка собственик на процесния имот е Г. Г. Г. з. период от 25..02..2016 година до 19..06..2018 година.. Именно и като такъв той е предявил и исковите претенции по гр..дело № 315/2017 година и гр..дело № 894/2018 година и двете по описа на Районен съд Монтана..
В исковата молба се претендира обезщетение з. ползване на имот № 072023 з. период от 18 дни след прекратяване на арендния договор между 13..01..2016 година до 01..02..2016 година.. З. този период и имот е претенцията и на Г. Г. Г. на посочените по-горе граждански дела..
С представената Молба з. прекратяване на аренден договор вписана с в. рег.. № 69/13..01..2016 година под Акт № 31, том 1, на СВ-Л. е прекратен Договор з. аренда с в. рег.. № 7887/18..11..2008 година, акт № 289, том 13, от 15..07..2008 година сключен с праводателя на ищеца А. Г. А. по отношение на имот № 072008 с площ от 29,121 дка..
Твърди, че доверителя и никога не е бил арендатор по Договор з. аренда на имот № 072007 или имот № 072023..
В исковата молба се претендира обезщетение з. ползване на бивш имот № 072007 в продължение на 104 дни з. период от 01..10..2016 година до 13..01..2016 година..
На първо място посочения период с нереален..
На второ място този имот не съществува самостоятелно, а същият видно от представената пьлна история на имот № 072023 е обединен с имот № 072008 на 19..09..2010 година.. Няма как доверителя и да ползва този имот самостоятелно и да дължи обезщетение з. неговото ползване, тъй като същият не съществува з. стопанската 2015/2016 година.. З. тази година претенция има от Г. Г. Г. по цитираните по горе гр..дела..
Оспорва представената извадка Регистър по реда на чл.. 75а, ал.. 1.. т..1 от ППЗСПЗЗ, във връзка с чл.. 37в, ал.. 9 от ЗСПЗЗ на землище село Дългодслнн, община Я. з. стопанската 2015/2016 година.. В регистъра е посочено, че доверителя и е ползвател на имот № 072023 с площ от 39,997 дка на правно основаниЕ. Такова правно основание е документ з. собственост или Договор з. аренда, съгласно цитирания член от ППЗСПЗЗ.. Доверителят и нито е собственик на имота, нито с арендатор с Договор з. аренда..
Не оспорва останалите представени с исковата молба доказателства..
С исковата молба е посочено, че е представен договор з. аренда, но такъв не и е представен с исковата молба..
Към отговора са представени писмени доказателства, заявени са и доказателствени искания, в това число, на основание чл.. 229, ал.. 1, т.. 4. от ГПК да се спре производството по настоящото дело до приключване с влязъл в сила съдебен акт гр..дело № 315/2017 година по описа на Районен съд Монтана и гр..дело № 894/2018 година по описа на Районен съд М. решенията по които ще имат значение з. правилното решаване на настоящия правен спор..
Претендира направените в хода на производството разноски..
Изискано е и приложено ч..гр..д..№ 2678/2018г.. на МРС..
Изискани са и приложение граждански дела № 315/2017 година и № 894/2018 година, двете на Районен съд Монтана..
На 06..02..2019 година е постановено Решение на Окръжен съд М. по В..гр..д.. № 353 по описа з. 2018 година на МОС, постановено по въззивното обжалване на постановения съдебен акт на първоинстанционния съд по гражданско дело № 315 по описа з. 2017 година на МРС..
На 07..11..2019 година е постановено Решение № 77 на Окръжен съд Монтана по В..гр..д..№ 217/2019 година, с което е потвърдено Решение № 343 от 30..05..2019 година по гр..д..№ 894/2018 година на МРСД..
Двете решения на Окръжен съд Монтана не подлежат на касационно обжалване, т..Е. налице са постановени съдебни актове, влезли в сила, по повод на които бе спряно настоящото производство..
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, по свое убеждение и при условията на чл..235 ГПК, приема з. установено следното:
Установено е по делото, че ищецът „Б. О.. Е. Е. Е. Е. 1.., със седалище адрес на управление гр.. С. Ж..к.. ,. б. 1. е.12, а.57, представлявано управителя си Г. Г. Г., ЕГН xxxxxxxxxx, е собственик на земеделски земи, находящи се в землището на с.. Д., ЕКАТТЕ 24551, общ.. Я., представляващи НИВА с № 072023 с площ от 39,997 дка.. Установено е безспорно, че имотът е получен чрез обединение на имоти с № 072007, с площ 1.876 дка и № 072008, с площ 29,121 дка.. Правото на собственост на двата имота № 072007 и № 072008 дружеството е придобило чрез правна сделка, обективирана в Нотариален акт з. замяна № 119, т..6, дело № 988/2010 на нотариус Д....
Поради неплащане от ответника в срок на дължимата рента ищецът е прекратил процесния аренден договор през стопанската година 2015/2016 г.. С решение, влязло в сила решение на Районен съд – М. постановено по гр..д..№ 461/2016 година и потвърдено от Окръжен съд - М. арендното плащане е увеличено на 45.00 лева/дка предоставена площ, з. землището на село Д. и 31,00 лева/дка площ з. землището на село Г. Това арендно плащане е присъдено з. времето, когато са били валидни договоритЕ. Ищецът е завел ч..гр..д..№ 315/2017 година по описа на РС-Монтана з. плащане на дължимото арендно плащанЕ. С решение по гр..д..№ 315/2017 година по описа на МРС, съдът е приел з. установено съществуването на вземане от Г. Г. Г. към ЕТ „. А. Е. 1. със седалище и адрес на управление г. М. Ж..к..”Плиска”, блок 4. вход Г. а.1. представляван от И. Ц. А., възлизащо на 7 647,59 /седем хиляди шестстотин четиридесет и седем лева и петдесет и девет стотинки/ лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03..01..2017 година до окончателното й изплащане – представляваща неплатена арендна цена по договори з. аренда на земеделски земи з. стопанската 2015-2016 година, з. което е издадена заповед з. изпълнение на парично задължение по ч..гр..д..№ 7/2017 година по описа на Районен съд – М. като e отхвърлил иска в останалата му част – з. разликата над уважения до заявения размер от 9 193,09 лева, като неоснователен.. С решение от 06..02..2019 година, постановено по в..гр..д..№ 353/2018 година на МОС, съдът е потвърдил решението на МРС, постановено по гр..д..№ 315/2017 година..
От събраните в хода на двете граждански производство, съответно по гр..д..№ 315/2017 г.. и гр..д..№ 894/18 г.., двете на Районен съд Монтана писмени доказателства и от заключението на вещото лице В. П. Т. се установява по безспорен и категоричен начин, че з. периода на стопанската 2015/2016 година процесната нива е обработвана от ответника по делото, което обстоятелство вещото лице е установило при извършена от него проверка в ОС „Земеделие” – село Я... Видно е от заключението на вещото лице, че з. периода от прекратяване на договорите до края на стопанската 2015/2016 година обезщетението з. неползване на имотите е в размер на сумата от 1 638,43 лева.. От изпратената от Общинска служба „Земеделие” Я. справка се потвърждава, че з. стопанската 2015/2016 година тази новообразувана от два имота нива е ползвана от ответника.. Гореизложената фактическа обстановка е установена по несъмнен и категоричен начин, което обуславя извода, че з. стопанската 2015/2016 година ответникът е ползвал имотите в посочените дни, които са след прекратяването на договора з. аренда на 13..01..2016 година и до продажбата на имота..
При предявен иск по чл..422 ал..1 ГПК предмет на установяване и признаване по исков ред ще бъде заявеното и обективирано в заповедта з. изпълнение право и ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от съдебното решениЕ.
Искът, който заявителят в заповедното производство по чл..410 ГПК е предявил при направено възражение от страна на длъжника в законовоопределения двуседмичен срок от връчването на заповедта з. изпълнение, съгласно хипотезата на чл..415 ал..1 т..1 ГПК е с установителен характер.. Установителният характер произтича от целта на иска, наличието на вече издадена и съществуваща заповед з. изпълнение, с която съдът е разпоредил длъжникът з. заплати определена сума в полза на заявителя по ч..гр..д.. № 2678 по описа на Районен съд Монтана з. 2018 година и е определен ясно и недвусмислено в закона – чл..415 ал..1 т..1 ГПК..
Целта на предявяването на иск е да се установи наличието на вземането, към момента на подаване на заявлението, з. което е издадена заповед з. изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като направеното възражение з. недължимост на сумите в определения от закона срок представлява пречка з. влизането и в сила.. При уважаването на иска з. съществуване на вземането, съгласно чл..416 ГПК заповедта з. изпълнение придобива изпълнителна сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист..
Искът е основателен..
При предявен иск по чл..422 ал..1 ГПК предмет на установяване и признаване по исков ред ще бъде заявеното и обективирано в заповедта з. изпълнение право и ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от съдебното решениЕ. С влизане в сила на съдебното решение ще влезе в сила и заповедта з. изпълнение, въз основа на която заявителят, следва да се снабди с изпълнителен лист и ще продължи процесуалните действия по образуване на изпълнително дело и това е съществения процесуален въпрос, свързан с характера на иска по чл..422 ГПК, т..Е. не е необходимо предявяване на осъдителен иск з. вземането – предмет на издадената заповед з. изпълнениЕ.
Производството по разглеждане на иск по чл.. 422 от ГПК е свързано с производството по чл.. 410 и сл.. от ГПК.. Заведеният установителен иск по чл.. 422 от ГПК по своето правно естество е специален установителен иск и е допустим при условията на депозирано писмено възражение в срока по чл.. 415. ал.. 1 от ГПК, какъвто е настоящият случай.. Затова, че са свързани двете производства, аргументи могат да бъдат извлечени също от останалите елементи на диспозицията на разпоредбата на чл.. 415 от ГПК, тъй като законодателят предвижда, първо, че съдът указва на заявителя, че може да предяви иск з. установяване на вземането си в едномесечен срок и второ, заявителят да довнесе дължимата държавна такса..
Преценката на обстоятелствената част и петитума на исковата молба обосновават категоричен извод, че ищецът е сезирал съда с предявен по реда и при предпоставките на чл.. 422, ал.. 1 от ГПК установителен иск, з. да установи със сила на пресъдено нещо спрямо насрещната страна съществуването на вземането си, предмет на издадената заповед з. изпълнение по чл.. 410 от ГПК.. Исковата молба, която определя пределите на търсената съдебна защита, не може да съдържа петитум на осъдителен иск, какъвто би бил недопустим при наличие на издадена в полза на ищеца - кредитор заповед з. изпълнениЕ.
В случая, в тежест на ищеца бе да установи по безспорен и категоричен начин, при пълно и главно доказване, че е налице ползване на имота без основание, т..Е. след прекратяването на договора з. аренда, което бе направено.. Освен това, в мотивите и на двете решения по въззивните производство след обжалване на гр..д..№ 315/2017 г.. и 894/2018 г.. по описа на МРС, въззивният съд е категоричен, че обезщетението з. ползване е определено до датата на прекратяване на арендния договор – 13..01..2016 година.. Установено е безспорно, че з. времето от прекратяването на арендния договор, т..Е. от 13..01..2016 г.. до 01..02..2016 г.. - датата на която дружеството е продало имот № 072023, ответникът не е заплатил дължимото обезщетение з. ползване на имот № 072023 з. период от 18 дни (след прекратяване на арендния договор между з. 13..01 - 01..02..2016 г.. ) в размер на 78,90 лв.., която сума е изчислена въз основа на постановеното от ОДЗ-Монтана средно рентно плащане з. землището на с.. Д. в размер на 41 лв../дка..
Установено е безспорно, че ответникът е ползвал без правно основание бившия имот № 072007 (останалата част от имот № 072023) в продължение на 104 дни з. периода от 01..10..2016 г.. до 13..01..2016 г.. З. ползването на тези 1.876 дка (площ на бившия имот с № 072007) ответникът дължи обезщетение з. ползване, също изчислено въз основа на 40 лв../дка средно арендно плащане з. землището съгласно указание на ОДЗ-Монтана.. Дължимата сума е в размер на 123,96 лв..
Тези обстоятелства обуславят извода, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен..
Съдът намира, че исковата претенция с правно основание чл..86 ал..1 от ЗЗД, заявена в размер на 42..94 лв.. е основателна.. Съгласно разпоредбата на чл..84 ал..1 ЗЗД, когато денят з. изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.. В случая, договорите са прекратени и ответникът е известен з. това, ето защо същият е изпаднал в забава от края на стопанската 2015/2016 година, а именно от 01..10..2016 година..
При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски в заповедното и исково производства..
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА З. УСТАНОВЕНО, по отношение на ЕТ „. А. Е. 1. със седалище и адрес на управление: г. М. Ж. „. б. 4. в. ,. а. 1. представлявано от едноличния търговец И. Ц. А., че в полза на „Б. О.. Е. Е. Е. Е. 1.., със седалище адрес на управление гр.. С. Ж..к.. ,. б. 1. е.12, а.57, представлявано управителя си Г. Г. Г., ЕГН xxxxxxxxxx, към 01..11..2018 година СЪЩЕСТВУВА вземане от ответника ЕТ ”И. А. з. сумата 245.80 лв.., представляваща неплатено обезщетение з. ползване з. стопанската 2015-16 г.., от които 123,96 лв..з. ползване без правно основание на бившия имот № 072007 (останалата част от имот № 072023) в продължение на 104 дни, з. периода от 01..10..2016 г.. до 13..01..2016 г.. и 78,90 лв.. з. ползване на целия имот № 0720923 з. времето от 13..01..2016 г.. до 01..02..2016 г.., в това число 202,86 лв.. главница и 42,94 лв.. лихва з. забава з. времето от 01..10..2016 г.. (края на стопанската 2015-16 година) до 01..11..2018 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01..11..2018 година до окончателното плащане, з. което е издадена Заповед з. изпълнение на парично задължение по чл..410 ГПК № 1554 от 07..11..2018 година по частно гражданско дело № 2678/2018 година по описа на Районен съд Монтана..
ОСЪЖДА ЕТ „. А. Е. 1. със седалище и адрес на управление: г. М. Ж. „. б. 4. в. ,. а. 1. представлявано от едноличния търговец И. Ц. А., ДА ЗАПЛАТИ на „Б. О.. Е. Е. Е. Е. 1.., със седалище адрес на управление гр.. С. Ж..к.. ,. б. 1. е.12, а.57, представлявано управителя си Г. Г. Г., ЕГН xxxxxxxxxx, сумата от 25..00 лв.. з. изплатената държавна такса и 300..00 лв.. адвокатско възнаграждение, з. което е издадена Заповед з. изпълнение на парично задължение по чл..410 ГПК № 1554 от 07..11..2018 година по частно гражданско дело № 2678/2018 година по описа на Районен съд Монтана..
ОСЪЖДА ЕТ „. А. Е. 1. със седалище и адрес на управление: г. М. Ж. „. б. 4. в. ,. а. 1. представлявано от едноличния търговец И. Ц. А., ДА ЗАПЛАТИ на „Б. О.. Е. Е. Е. Е. 1.., със седалище адрес на управление гр.. С. Ж..к.. ,. б. 1. е.12, а.57, представлявано управителя си Г. Г. Г., ЕГН xxxxxxxxxx, сумата от 25..00 лв.. з. доплатената държавна такса з. исковото производство и 300..00 лв.. адвокатско възнаграждениЕ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от връчването му на странитЕ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: