Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 20.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и първи юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ПЛАМЕН ГЕНЕВ
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 16849 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 437042 от 25.06.2018 г.,
постановено по гр. д. № 6983/2017 г. по описа на СРС, III ГО, 150
състав, е признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу С.Д.Д.
искове, че последната дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 185, 79 лв., от която: сумата
от 158, 37 лв. – цена на незаплатена топлинна
енергия за периода м.08.2014 г. – м.04.2015 г., сумата от 24, 24 лв. – цена на
услугата дялово разпределение, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението по чл.410 ГПК – 28.10.2016 г. до окончателното плащане, сумата
от 3, 18 лв., представляваща мораторна лихва върху стойността на дяловото
разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч. гр. д. № 61501/2016 г. на СРС, 150 състав. Ответницата
е осъдена да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 325 лв.
- разноски в заповедното и сумата от 575 лв. - разноски в исковото
производство. Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на
ищеца: „Н.И.“ ООД.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от
ответницата С.Д.Д., с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че
производството по делото е недопустимо поради липсата на идентичност между
заявените в исковото производство претенции и предмета на заповедта за
изпълнение. Счита, че решението е и неправилно, тъй като е постановено в нарушение
на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано. Оспорва качеството
си на потребител на топлинна енергия за битови нужди в периода м.08.2014 г. - 04.12.2014
г., тъй като е придобила правото на собственост по силата на постановление за възлагане,
влязло в сила на 07.02.2014 г. Въводът във владение обаче е извършен едва на
04.12.2014 г., поради което до посочената дата не е имала възможност да ползва
топлоснабдения имот. Също така не е депозирала заявление за откриване на
партида за имота на нейно име. По делото не са ангажирани доказателства, от
които да се установява редовност на абонатната станция в сградата на етажната
собственост и на общия топломер в абонатната станция. Счита, че неправилно решаващият
съд е кредитирал заключението на вещото лице по изслушаната съдебно - счетоводна
експертиза. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените
искове изцяло, като й присъди сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната
жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Третото лице – помагач на ищеца – ТАЕС „Н.И.“ ООД, не е депозирало в
срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
ал.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК
вр. чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответницата С.Д.Д. е клиент на топлина
енергия за битови нужди в качеството на собственик на топлоснабден имот:
апартамент № 108, находящ се в гр. София, ж .к. „*******, като му дължи сумата
от общо 185, 79 лв., от която: сумата от 158, 37 лв. – главница, представляваща
цена на незаплатена топлинна енергия за периода м.08.2014 г. – м.04.2015 г.,
сумата от 24, 24 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение,
както и сумата от 3, 18 лв., представляваща мораторна лихва върху нея. Във
връзка с подадено на 28.10.2016 г. заявление, по ч. гр. д. № 61501/2016 г. по
описа на СРС, 150 състав, е постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за
дължимите суми, срещу която в срока по чл.414 ГПК ответницата е депозирала
възражение. Ищецът претендира установяване на вземанията му, предмет на
издадената заповед за изпълнение, както и сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответницата С.Д.Д. е депозирала писмен отговор, с
който оспорва исковете. Излага съображения за недопустимост на производството
по делото поради липсата на идентичност между заявените в исковото производство
претенции и предмета на заповедта за изпълнение. Оспорва качеството си на
потребител на топлинна енергия за битови нужди в периода м.08.2014 г. -
04.12.2014 г., тъй като е придобила правото на собственост по силата на
постановление за възлагане, влязло в сила на 07.02.2014 г., но въводът във
владение е извършен едва на 04.12.2014 г., поради което до посочената дата не е
имала възможност да ползва топлоснабдения имот. Твърди, че не е депозирала
заявление за откриване на партида за имота на нейно име. Ищецът не е ангажирал
доказателства, въз основа на които да се установи редовност на абонатната
станция в сградата на етажната собственост и на общия топломер в абонатната
станция. Моли съда да отхвърли предявените искове.
На 28.10.2016 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу С.Д.Д. за сумата от 182, 61 лв. –
главница, както и 3, 18 лв. – мораторна лихва за периода 30.09.2014 г. –
25.10.2016 г. В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжникът е ползвал
доставена от ищеца топлинна енергия за периода м.08.2014 г. – м.04.2015 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. „*******, ап. 108, аб. № 213355,
както следва: за доставена топлинна енергия – 158, 37 лв. - главница и за
дялово разпределение – 24, 24 лв. главница и 3, 18 лв. - мораторна лихва.
С разпореждане от 04.11.2016 г. по ч. гр. д. № 61501/2016 г. по описа на
СРС, 150 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, с която
разпорежда длъжникът С.Д.Д. да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 182, 61 лв. - за
доставена топлинна енергия в периода м.08.2014 г. – м.04.2015 г., заедно със
законната лихва от 28.10.2016 г. до изплащане на вземането, както и лихва в
размер на 3, 18 лв. - за периода 30.09.2014 г. – 25.10.2016 г., като е присъдил
на заявителя и разноски в заповедното производство в размер на 325 лв.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с което
оспорва вземанията по издадената заповед за изпълнение.
В срока по чл.415, ал.1 ГПК, в приложимата към момента на завеждане на
делото редакция, ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по
исков ред.
Видно от представеното по делото постановление за възлагане на недвижим
имот от 20.01.2014 г. по изп. дело № 20108410401486/2010 г. на ЧСИ рег. № 841,
влязло в сила на 07.02.2014 г., на С.Д.Д. е възложен следният недвижим имот: апартамент
№ 108, находящ се в гр. София, Столична община - Район „Драсна поляна“,
ж.к. „Драсна поляна – II част“,
на VI етаж в жилищната сграда - блок №
35, вход Д, (стар административен адрес: улица „Стоян Лепоев“ № 55), който
апартамент се състои от: дневна, кухня и обслужващи помещения, с площ от 46, 46
кв. м., при съседи: от изток – апартамент № 107, от запад – апартамент № 109,
от север – стълбище, от юг – двор, отгоре – апартамент № 111 и отдолу – апартамент № 105, заедно с избено
помещение № 2, с площ от 3, 63 кв.м., при съседи: от изток – мазе на семейство Фахри,
от запад – мазе на семейство Грънчарови, от север – коридор и от юг — двор,
заедно с 0, 62 % ид.ч. от общите части на сградата и толкова ид.ч. от правото
на строеж върху мястото, а съгласно схема № 8801/17.02.2014 г. на АГКК-Служба
по геодезия, картография и кадастър - гр. София, представлява самостоятелен
обект в сграда, с идентификатор № 68134.1108.47.1.108 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-50/02.11.2011
г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед: няма
издадена заповед за изменение в КККР, адрес на имота: в град София, район
„Красна поляна“, ж.к. „Красна поляна — II част“, бл. *******, посочена в
документа площ-няма данни, самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена
в поземлен имот с идентификатор № 68134.1108.47, предназначение на
самостоятелният обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта 1, при съседи:
на същия етаж: 68134.1108.47.1.107, 68134.1108.47.1.109, под обекта:
68134,1108.47.1.105, над обекта: 68134.1108.47.1.111.
Съгласно протокол от 04.12.2014 г. владението на процесния недвижим имот е предадено от страна на длъжника
О.В.Л.на купувача С.Д.Д..
Видно от представения протокол от проведеното на 19.09.2002 г. Общо събрание
на етажните собственици, те са взели решение да се сключи договор с ТАЕС „Н.И.“
ООД, за индивидуално разпределение на топлинната енергия, като услугата се
възложи на ТАЕС „Н.И.“ ООД. В този протокол е съставен и списък на етажните
собственици, които с подписите си са
удостоверили горното решение.
На 03.10.2002 г. е сключен договор между „Топлоснабдителна агенция –
енергиен сервиз - Н.И.“ ООД и етажната собственост с адрес в гр. София, ж. к. „*******,
вх.Д и вх.Г, по силата на който дружеството се е задължило да монтира
индивидуални топлинни разпределители и термостатни вентили и да извършва дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сградата.
Пред СРС е ангажиран договор от 06.11.2007 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД –
възложител и „Топлоснабдителна агенция – енергиен сервиз - Н.И.“ ООД –
изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е
възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна
собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване
на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение №
ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща
договореното възнаграждение.
От заключението на вещото лице инж. Т.К.по изслушаната съдебно-техническа
експертиза, което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че
сградата, в която се намира процесният имот, е била непрекъснато
топлоснабдявана в периода м.08.2014 г. – м.04.2015 г., като ищцовото дружество
ежемесечно е извършвало отчети на общия топломер в абонатната станция. За
сметка на ищеца са отчислявани ежемесечно технологични разходи за абонатната
станция. Дяловото разпределение, извършено от „Топлоснабдителна агенция – енергиен
сервиз - Н.И.“ ООД, е в съответствие с методиката, нормативната уредба,
проверените документи и данни от уреди за сградата и имота. Фирмата за дялово
разпределение е изготвила изравнителни сметки за периода на стойност 188, 11
лв. за получаване. Общо фактурираната по прогнозни данни сума за периода е 541,
60 лв., от която: 440, 16 лв. за отопление на имота и 101, 44 лв. за битово
горещо водоснабдяване, като в нея не са включени просрочени суми от периоди
преди процесния. Извършените измервания в абонатната станция, начисления по
фактури, дялово разпределение и остойностяване на потребената топлинна енергия
за имота е в съответствие с изискванията на действащата Наредба за
топлоснабдяването и цените на топлинната енергия за процесния период. През
процесния период в абонатната станция на сградата на етажната собственост е
действал общ топломер, който е от търговски тип и е преминал периодично
метрологичен контрол. От м.08.2014 г. „Т.С.“ ЕАД е открила служебно партида на
ответницата за процесния имот с аб. № 213355.
Пред СРС е изслушана и съдебно - счетоводна експертиза, изготвена от
вещото лице Б.М., от която се установява след проверка на фактури и в
счетоводството на ищеца, че за исковия период са извършени плащания в общ
размер на 424, 27 лв., като при ищеца е отразено непогасено задължение в размер
на 187, 09 лв., от което: 158, 37 лв. главница за потребена топлинна енергия,
24, 24 лв. за дялово разпределение и 4, 48 лв. мораторна лихва върху главницата
за дялово разпределение. Съгласно констативно - съобразителната част на
експертизата, ищцовата претенция за стойността на топлинната енергия е
формирана като фактурираната по прогнозни стойности сума в размер на 541, 61
лв. е намалена с извършените плащания в размер на 424, 27 лв. и увеличена със
сума за доплащане от изравняване в размер на 41, 03 лв.
По делото са представени фискални бонове, част от които касаят плащания
на задължения в исковия период, както следва: на сумата от 84, 98 лв. по
фактура № **********/31.01.2015 г.; на сумата от 76, 92 лв. по фактура №
**********/31.12.2014 г.; на сумата от 96, 78 лв. по фактура №
**********/31.03.2015 г.; на сумата от 84, 67 лв. по фактура № **********/28.02.2015
г. Общият размер на платените суми възлиза 424, 27 лв.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
Жалбоподателката излага съображения, че заповедта за изпълнение е издадена
въз основа на нередовно заявление. Извън правомощията на съда в исковото
производство по чл.422 ГПК е да извършва преценка относно законосъобразността
на издадената заповед за изпълнение, поради което този довод не следва да се
обсъжда по същество.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че ищецът претендира
вземания, които не съответстват на предмета на заповедта за изпълнение. Искът
за съществуване на вземането по чл.422 ГПК се смята предявен от момента на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен
преклузивният едномесечен срок за предявяването му, уреден в чл.415 ГПК. Видно
от т.12 на заявление вх. № 3071686 от 28.10.2016 г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, заявителят изрично е посочил, че дължимите суми са,
както следва: за потребена топлинна енергия: 158, 37 лв. - главница и за дялово
разпределение: 24, 24 лв. - главница и 3, 18 лв. -лихва. С разпореждане от 04.11.2016
г. по ч. гр. д. № 61501/2016 г. на СРС, 150 състав,
съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил пълния
размер на претендираната главница от 182, 61 лв. С исковата молба ищецът е заявил
идентични твърдения относно начина на формиране на претенцията му за
главницата, посочвайки, че 158, 37 лв. е стойността на незаплатената топлинна
енергия и 24, 24 лв. е стойността на дяловото разпределение. Това налага извода,
че е налице пълна идентичност между заявената със заявлението по чл.410 ГПК и
посочената в исковата молба претенция за главницата, която е предмет на
издадената заповед за изпълнение. За пълнота следва да се отбележи, че с оглед
установения в гражданския процес принцип на диспозитивното начало, ищецът би
могъл да предяви в исковото производство само част от вземането, за което се е
снабдил със заповед за изпълнение, в който случай в производството по чл.422 ГПК съдът ще е ограничен от очертания от ищеца предмет на спора, какъвто обаче
не е настоящият случай.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в
чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при направено възражение от длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в
рамките на установения в чл.415, ал.1 ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи
със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в
§ 1, т.42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик
или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След
отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Съгласно
новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия
и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г.,
постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени
задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не
е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено,
че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл.153, ал.1 ЗЕ
преди ДВ, бр.54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия
потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на
етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от
сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна
енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие
възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни
общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.
Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за
присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик
потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
От представеното по делото постановление за възлагане на недвижим имот от
20.01.2014 г. по изп. дело № 20108410401486/2010 г. на ЧСИ рег. № 841, влязло в
сила на 07.02.2014 г., се установи, че ответницата С.Д.Д. е придобила
собствеността върху процесния имот, считано от 07.02.2014 г., която дата
предхожда исковия период. Действително въводът във владение на процесния имот е
извършена на 04.12.2014 г. Качеството клиент на топлинна енергия в случая обаче
е възникнало с придобиване правото на собственост на топлоснабдения имот. Без
правно значение е обстоятелството, че фактически ответницата е започнала да
ползва имота в по - късен момент. Нещо повече, дори между длъжника по
изпълнителното дело и взискателя – ответник в настоящото производство, да беше
постигнато съгласие стойността на потребената топлинна енергия до датата на
въвода да бъде заплатена от предишния собственик, то тази уговорка би има
действие само между страните и не би обвързвала „Т.С.“ ЕАД в качеството й на
трето лице.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за
битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които
се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между
главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за
продажба, каквито са Общите условия, одобрени с решение № ОУ-001/07.01.2008 г.
на ДКЕВР, публикувани във вестник „Дневник“ от 14.01.2008 г. Разпоредбата на
чл.150, ал.3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите (клиентите), които не са
съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след
влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия, които се отразяват в
допълнителни писмени споразумения.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи
условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя (клиента), по
силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на
ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия.
По изложените съображения, съдът намира, че ищецът е изпълнил
разпределената му с доклада по делото доказателствена тежест да установи
наличието на облигационна връзка с ответницата, възникнала по договор за
продажба на топлинна енергия, поради което последният е надлежно материално - правно
легитимиран да отговаря по исковете, предмет на делото.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателката за липса на облигационно правоотношение, тъй като не от нейна
страна не е депозирано заявление за откриване на партида за имота. Установи се
от заключението на съдебно – техническата експертиза, че „Т.С.“ ЕАД е открила
служебно партида на нейно име. Липсата на заявление за откриване на партида от
страна на жалбоподателката обаче е ирелевантно за възникване на облигационната
връзка между страните, която е обусловена от качеството на ответницата на
собственик на топлоснабден имот и възниква при публично известни Общи условия
на ищцовото дружество. Задължителните разяснения, дадени в т.1 на ТР № 2/2017
от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС, касаят хипотезата на трето лице, различно от
собственика и вещния ползвател, което ползва имота на договорно основание – със
съгласието на собственика/вещния ползвател и е в договорно правоотношение с
топлопреносното предприятие, за доказване на което би могло да послужи откриването
на индивидуална партида на негово име при топлопреносното дружество, какъвто не
е процесният случай. Ето защо липсата на заявление за откриване на партида от
страна на ответницата е ирелевантно за придобиването на качеството клиент на
топлинна енергия и възникването на облигационно правоотношение с „Т.С.“ ЕАД.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран
в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е възложено от
етажните собственици на ТАЕС „Н.И.“ ООД. Третото лице – помагач е осъществявало
услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради –
етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата
на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на
реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището
и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно
е допуснато изслушването на съдебно - техническа експертиза, която е изготвена
въз основа на приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото лице е дало
заключение относно реално потребената от ответницата топлинна енергия през
процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ.
Вещото лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за
имота през процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на
действащата през периода нормативна уредба. Относно възражението за липса на
доказателства за въвеждане в експлоатация на абонатната станция в сградата следва
да се отбележи, че предмет на установяване в настоящото производство е
стойността на доставената топлинна енергия. Доставянето на топлинна енергия
през исковия период се установи от експертното заключение по съдебно –
техническата експертиза, като вещото лице е констатирало годността на
средството за търговско измерване – общия топломер. Пускането на абонатната
станция в експлоатация и наличието на разрешение за това няма отношение стойността
на реално доставената топлинна енергия за отопляемия имот през исковия период. Неоснователно
е и оплакването на жалбоподателката относно годността на средството за
търговско измерване, тъй като от заключението на вещото лице по изслушаната
съдебно – техническа експертиза се установи, че топломерът в абонатната станция
е преминал метрологични проверки.
Съгласно заключението на съдебно - техническата експертиза за исковия
период е фактурирана по прогнозни стойности сумата от 541, 60 лв. и е налице сума за получаване от
изравнителни сметки в размер на 188, 11 лв. Ето защо стойността на реално
потребената топлинна енергия е в размер на 353, 49 лв., определен като разлика
между фактурираната сума и тази за възстановяване от изравнителни сметки.
По делото се установи от представените писмени доказателства – фискални
бонове и от заключението на съдебно - счетоводната експертиза, че за исковия
период са извършени плащания в общ размер на 424, 27 лв. Тази сума надвишава
стойността на реално потребената топлинна енергия през разглеждания период,
поради което следва да се приеме, че задължението на ответницата за главницата,
представляваща стойността на топлинната енергия, е било изцяло погасено чрез
плащане.
Установи се от заключението на съдебно - счетоводната експертиза, че
претенцията на ищеца за цената на услугата дялово разпределение в размер на 24,
24 лв. е по фактура № **********/31.05.2015 г. В представената от ищеца счетоводна
справка е посочено, че периодът, за който се отнася фактурата, е м.05.2015 г.
Последният е извън заявеният исков период м.08.2014 г. – м.04.2015 г. По
изложените съображения не се установява ищецът да има вземане към ответницата
за цената на дяловото разпределение за заявения исков период.
След като претендираната от ищеца главница за цената на дяловото
разпределение е извън исковия период, то ответницата не дължи и претендираната
мораторна лихва върху нея в размер на 3, 04 лв.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции не съвпадат, обжалваното
решение следва да се отмени, като вместо това се постанови друго, с което
предявените искове бъдат отхвърлени.
По разноските
по производството:
На жалбоподателката следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
сумата от 50 лв. - заплатена държавна такса за въззивно обжалване.
При този изход на делото на ответницата следва да се присъдят, на
основание чл.78, ал.3 ГПК сторените разноски. Техният размер възлиза на 900 лв.
- заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита от 02.06.2017
г. Ищецът своевременно е направил
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Предвид липсата на
съществена фактическата и правна сложност на спора, броя на проведените открити
съдебни заседания по делото и обема на осъществената защита, както и
установеният минимален размер в чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, въззивният съд счита, че
адвокатското възнаграждение е прекомерно и следва да се намали на 450 лв.
На процесуалния представител на жалбоподателката следва да се присъди, на
основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 300 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна защита пред въззивната
инстанция.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 437042 от 25.06.2018 г., постановено по
гр.д. № 6983/2017 г. по описа на
СРС, III ГО, 150 състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес: ***,
срещу С.Д.Д., ЕГН **********,***, кантора 18 – адв. В.Ц., искове за признаване
на установено, че С.Д.Д., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
сумата от 185, 79 (сто осемдесет и пет лева и седемдесет и девет
стотинки) лв., от която: сумата от 158, 37 (сто петдесет и осем лева и
тридесет и седем стотинки) лв. – цена на незаплатена топлинна енергия за периода
м.08.2014 г. – м.04.2015 г., сумата от 24, 24 (двадесет и четири лева и
двадесет и четири стотинки) лв. – цена на услугата дялово разпределение, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК –
28.10.2016 г. до окончателното плащане, както и сумата от 3, 18 (три
лева и осемнадесет стотинки) лв., представляваща мораторна лихва върху
стойността на дяловото разпределение, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 61501/2016 г. на СРС, 150 състав,
като неоснователни.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес *** да заплати на
С.Д.Д., ЕГН **********,***, кантора 18 – адв. В.Ц., на основание чл.78, ал.3
вр. с ал.5 ГПК, сумата от 450 (четиристотин и петдесет) лв.,
представляваща сторени разноски пред първата инстанция, както и да заплати на
основание чл.78, ал.1 ГПК – сумата от 50 (петдесет) лв., представляваща
сторени разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес *** да заплати на
адв. В. З.Ц., САК, със служебен адрес ***, кантора 18, на основание чл.38, ал.2
ЗА, сумата от 300 (триста) лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето
лице - помагач на ищеца: „ТОПЛОСНАБДИТЕЛНА АГЕНЦИЯ - ЕНЕРГИЕН СЕРВИЗ-Н.И.“ ООД,
ЕИК *******, с адрес ***.
Решението
не подлежи на касационно обжалване,
на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.