РЕШЕНИЕ
№ 11261
гр. София, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110169243 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК, вр. чл.124, ал.1 от ГПК
от Г. Н. Н., ЕГН **********, с адрес***********, с пълномощник адв.Ц. П., с
адрес***********, против ***********, със седалище и адрес на управление
***********, представлявано от *********** с искане да бъде постановено
решение, с което да бъде признато за установено, че ищецът не дължи сумата
от 9189,20 лева.
В исковата молба се твърди, че ответникът се е снабдил с изпълнителен
лист по ч.гражд.дело № 2345/2010 г. по описа на СРС, 90 състав, с който
ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 3395,56 лева главница за
топлинна енергия, сумата от 990,56 лева мораторна лихва за периода
01.03.2004 г. до 10.12.2009 г., 359,31 лева съдебноделоводни разноски.
Ищецът твърди, че въз основа на изпълнителния лист е образувано
изпълнително дело № 1191/2010 г. по описа на ***********, по което са
наложени запори на 22.01.2011 г., на 10.12.2012 г. е поискано налагането на
запор върху движими вещи, на 24.11.2014 г. е подадена молба от взискателя с
искане за извършване на изпълнителни действия, на 30.11.2016 г. длъжникът е
поискал разсрочване изпълнението на задължението, но към тази дата е
настъпила перемпция на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1,т.8 от
ГПК. Ищецът поддържа, че от последното изпълнително действие е изминала
петгодишна давност и сумите, за които е издаден изпълнителен лист се явяват
недължими. Предвид недължимостта на главницата недължима се явява и
лихвата, начислена върху същата главница за периода 17.02.2010 г. до
предявяване на иска, която възлиза на 4443,77 лева. Ищецът моли съда да
постанови решение,с което да уважи исковете.
1
В срока за подаване на писмен отговор е постъпил такъв от ответника
„*********** с изразено становище за неоснователност на исковете – твърди
се, че давността е прекъсвана с всяко изпълнително действие, а в рамките на
изпълнителния процес многократно са искани изпълнителни действия, при
което вземането не е погасено по давност. Ответникът моли съда да отхвърли
иска.
Софийският районен съд, първо гражданско отделение, 42 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
Приет е изпълнителен лист от 20.09.2010 г., издаден по ч.гражд.дело №
2345/2010 г. по описа на СРС, 90 състав, въз основа на влязла в сила заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.02.2010 г., съгласно който ищецът е
осъден да заплати на ответника сумата от 3395,56 лева главница за топлинна
енергия, сумата от 990,56 лева мораторна лихва за периода 01.03.2004 г. до
10.12.2009 г., 359,31 лева съдебноделоводни разноски.
Установява се, че на 20.12.2010 г. е образувано изпълнително дело по
описа на *********** като с молбата е възложено на съдебния изпълнител на
основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ да определи начин на изпълнението, на
22.01.2011 г. са изпратени запорни съобщения до кредитни институции, с
които е наложен запор върху сметките на длъжника,на 22.01.2011 г. е
изпратена покана за доброволно изпълнение, на 10.12.2012 г. взискателят е
поискал изпълнителен способ – насрочване на опис на движими вещи, а на
24.11.2014 г. е последната молба от дружеството взискател, с която се иска
налагане на запори на банковите сметки на длъжника, на трудовото му
възнаграждение, насрочване опис на движимите му вещи, налагане възбрани
на притежаваните от длъжника недвижими имоти,с молба от 30.11.2016 г.
длъжникът е внесъл сумата от 300 лева, като с молба е посочил, че ще
изплаща разсрочено задължението си по 150 лева месечно. От отбелязванията
върху изпълнителния лист се установява,че последната парична
сума,разпределена в полза на взискателя е от 29.11.2017 г. С постановление от
20.04.2022 г. изпълнителното производство е прекратено на основание
чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
По допустимостта на иска:
Софийският районен съд счита,че производството по делото подлежи на
прекратяване поради недопустимост на иска в частта за сумата от 653,48
лева,която е събрана в хода на изпълнителното производство и е разпределена
на взискателя съгласно справката на частния съдебен изпълнител относно
разпределени по изпълнителното производство парични суми – л.156 от
делото. Защитата по установителен иск е субсидиарна по своя характер и е
допустима,когато страната не разполага с осъдителен или конститутивен иск
за защита на накърненото си субективно право. Когато е събрана парична
сума в рамките на изпълнителния процес,страната,ако твърди,че паричната
2
сума е заплатена недължимо,следва да предяви иск за връщането на
паричната сума,а се явява недопустимо предявяване на отрицателен
установителен иск за отричане дължимостта й. Така мотивиран,съдът
счита,че в частта за сума в размер от 653,48 лева отрицателният
установителен иск е недопустим и производството следва да бъде прекратено
за сумата от 359,31 лева съдебноделоводни разноски по частното гражданско
дело,по което е издадена заповедта за изпълнение и за сумата от 294,17 лева
част от вземане за мораторна лихва за периода 01.03.2004 г. до 10.12.2009 г. С
оглед това,че останалите оспорени като недължими парични суми ищецът Г.
Н. не е заплатил, съдът намира, че исковата претенция е допустима и за
ищеца съществува правен интерес от отричане дължимостта на паричната
сума чрез способите на принудително изпълнение поради настъпила давност
за сумите от 3395,56 лева главница за топлинна енергия,696,39 лева
неиздължена част от мораторна лихва за периода 01.03.2004 г. до 10.12.2009
г. и 4443,77 лева законна лихва за периода 17.02.2010 г. до 20.12.2022 г. С
оглед обстоятелството, че паричната сума се събира по реда на ГПК чрез
възлагане събирането й на частен съдебен изпълнител, съдът приема, че искът
по реда на чл. 439 от ГПК подлежи на разглеждане от гражданския съд по
реда на общия исков процес.
По основателността на иска:
Искът с правно основание чл.439,ал.1 от ГПК,вр.чл.124,ал.1 от ГПК е
уреден като отрицателен установителен иск,с който се цели отричане
дължимост на паричната сума,за която съществува изпълнително основание
въз основа на настъпили след възникване на изпълняемото право
обстоятелства. В хипотезата на предявен отрицателен установителен иск в
тежест на ответната страна е възложено да проведе доказване, че оспорваното
от ищеца вземане съществува. Това означава, че доказателствената тежест за
доказване съществуването на вземането и възможността за изпълняването му
чрез способите на принудително изпълнение е възложена на ответника.
Когато доказателствената тежест е възложена на съответна страна в
производството, тази страна е длъжна да проведе пълно доказване, т. е. да
докаже по несъмнен начин, че вземането може да бъде събирано по
принудителен ред. Погасителната давност е институт, регламентиран в полза
на длъжника, който може да се позове на погасителна давност, ако в
определен период от време кредиторът бездейства. В настоящия случай
спорът между страните е концентриран относно обстоятелството дали давност
е изтекла след снабдяване на ответника с изпълнителен лист и образуване на
изпълнително производство. Законът не регламентира приложимата давност
за вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение. Съдът приема, че
приложимата давност за парични суми, за които е издадена заповед за
изпълнение е общата петгодишна давност при съобразяване разпоредбата на
чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. Цитираната разпоредба предвижда, че за парични суми,
присъдени с влязло в сила съдебно решение се прилага общата петгодишна
давност. Съдът счита, че и по отношение на вземания въз основа на заповеди
за изпълнение е приложима петгодишната давност. Съгласно чл. 414 от ГПК
длъжникът може да възрази срещу издадената заповед за изпълнение, а с
3
изтичането на срока за депозиране на възражение заповедта за изпълнение се
стабилизира и вземането може да бъде оспорено или въз основа на нови
писмени доказателства или въз основа на новоузнати обстоятелства – чл. 424
от ГПК. Предвид това, че разпоредбата на чл. 424 от ГПК е идентична с
разпоредбата на чл. 303 от ГПК, съдът приема, че влязлата в сила заповед за
изпълнение има правни последици, идентични с правните последици на
влязлото в сила съдебно решение. Следователно съдът приема, че
приложимата погасителна давност е общата петгодишна давност. В подкрепа
на разбирането, че заповедта за изпълнение се стабилизира и вземането по
заповедта за изпълнение след изтичане на срока за подаване на възражение
може да бъде оспорвано само при наличието на предпоставки по чл. 424 от
ГПК следва да бъде отчетено, че съществува принципна разлика между
издаването на заповед за изпълнение по действащия ГПК и между
производството по издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 237 от ГПК
(отм.). За разлика от действащата правна уредба, при която с изтичане срока
за подаване на възражение вземането не може да бъде оспорвано, правната
уредба по ГПК (отм.) предвижда възможност за предявяване на отрицателен
установителен иск по чл. 254 от ГПК (отм.) без ограничение във времето.
Развитите съображения мотивираха съда да приеме, че вземанията, за които
са издадени заповеди за изпълнение имат последици, с каквито се
характеризират вземанията, присъдени по влезли в сила съдебни решения, т.
е. приложимата погасителна давност е общата петгодишна давност.
За да бъде уважена исковата претенция на ищеца Н.,необходимо е да
бъде доказано дали има период,по-дълъг от пет години,без да са
предприемани изпълнителни действия. Според приетото Тълкувателно
решение от 26.05.2015 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 2/2013 г. по време
на изпълнителния процес давността се прекъсва с всяко изпълнително
действие или с всяко действие,което изгражда съответния изпълнителен
способ. В настоящия случай от приложеното изпълнително дело се
установява,че с молбата за образуване на делото е овластен съдебният
изпълнител да избира начин на изпълнение,искани са от взискателя
изпълнителни действия на 10.12.2012 г. и на 24.11.2014 г. Съдът намира,че
давността е прекъсната и с подадената от длъжника – ищец по настоящото
производство молба от 30.11.2016 г.,с която признава задължението,внася
сума от 300 лева и формулира искане за разсрочване. Съдът,отчитайки
обстоятелството,че на 29.11.2017 г. е последната постъпила парична сума в
полза на взискателя – „*********** и не са предприемани впоследствие
действия по изпълнението, приема,че отрицателният установителен иск е
доказан по основание. С оглед това,че сума в размер от 27,29 лева е
изплатена на взискателя на 29.11.2017 г.,както и предвид това,че
доказателства да са предприемани последващи действия,които водят до
прекъсване на давността не са ангажирани от ответника,съдът намира,че към
29.11.2022 г. изтича петгодишен период от време,респективно към 30.11.2022
г. вземането се явява погасено по давност. Предвид това,че към 30.11.2022 г. е
изминал период от време,по-дълъг от пет години,считано от последното
изпълнително действие,съдът намира,че паричните суми,за които е издаден
4
изпълнителен лист не подлежат на изпълнение чрез способите на
принудително изпълнение. В тази насока следва да бъде отчетено,че макар
постановлението за прекратяване на изпълнителното производство да е
издадено на 20.04.2022 г. при съобразяване констативния характер на
същото,т.е. констатира се настъпило прекратяване на изпълнителния
процес,исковата претенция по отрицателния установителен иск подлежи на
уважаване. Софийският районен съд намира,че предвид погасяване на
главницата недължима се явява и начислената законна лихва в размер от
4443,77 лева за периода 17.02.2010 г. до 20.12.2022 г. Съгласно чл.119 от ЗЗД
с погасяване на главницата се погасяват и акцесорните вземания независимо
дали давността за тях е изтекла. Вземането за лихви възниква от момента на
изискуемостта на главното вземане и се погасява с погасяване на главното
вземане. В настоящия случай предвид това,че не са предприемани действия
по реализиране на вземането за главница за период,по-дълъг от пет
години,съдът счита,че и акцесорното вземане за законна лихва,считано от
17.02.2010 г. до 20.12.2022 г. също е недължимо и в тази част отрицателният
установителен иск подлежи на уважаване.
При този изход на делото и при съобразяване уважената част от исковете
и наличието на частично прекратяване на производството по делото съдът
намира,че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени 1178,84 лева,а в полза
на ответника – 10,50 лева юрисконсултско възнаграждение. Съдът счита,че
при съобразяване цената на иска уговореното и заплатено адвокатско
възнаграждение от ищеца в размер от 900 лева не се явява прекомерно.
По изложените съображения Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 от ГПК, вр. чл.124,
ал.1 от ГПК по отношение на ***********, със седалище и адрес на
управление *********** представлявано от ***********, че Г. Н. Н., ЕГН
**********, с адрес***********,с пълномощник адв.Ц. П.,с адрес
*********** не дължи сумата от 3 395.56 лева (три хиляди триста деветдесет
и пет лева и петдесет и шест стотинки), представляваща главница за
потребена топлинна енергия, сумата от 696,39 лева (шестстотин деветдесет и
шест лева и тридесет и девет стотинки), представляваща неиздължена част от
мораторна лихва за забава за периода 01.03.2004 г. – 10.12.2009 г.,както и
сумата от 4443,77 лева ( четири хиляди четиристотин четиридесет и три лева
седемдесет и седем стотинки ) законна лихва за периода 17.02.2010 г. -
20.12.2022 г. чрез способите на принудително изпълнение поради настъпила
погасителна давност.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражд.дело № 69243/2022 г. по
описа на Софийския районен съд,в частта за сумите от 359,31 лева
съдебноделоводни разноски и 294,17 лева част от вземане за мораторна лихва
за периода 01.03.2004 г. до 10.12.2009 г.
5
ОСЪЖДА *********** със седалище и адрес на управление
***********, представлявано от *********** да заплати на основание чл. 81
от ГПК, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК на Г. Н. Н., ЕГН **********, с адрес
***********,с пълномощник адв.Ц. П.,с адрес *********** сумата от 1178,84
лева (хиляда сто седемдесет и осем лева осемдесет и четири стотинки )
сторени съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г. Н. Н., ЕГН **********, с адрес ***********с
пълномощник адв.Ц. П.,с адрес*********** да заплати на основание чл. 81 от
ГПК, вр. чл. 78, ал. 4 от ГПК на ***********, със седалище и адрес на
управление гр. София,ул. “Ястребец“ № 23Б, представлявано от ***********
сумата от 10,50 лева (десет лева и петдесет стотинки ) юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6