М О Т И В И
към присъда
№ 49 от 10.10.19 г. по НОХД № 471/19 г.
Производството е по реда на чл. 271,
ал. 2, т. 1 (арг. противното) във вр. чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „а“ от НПК.
Обвинението срещу подс. А.А.М. е по
чл. 191, ал. 3 вр. ал. 1 от НПК за това, че в периода от 04.10.17 г. до
13.02.19 г. в гр. Л., А. и гр. Г. като пълнолетен, но без да е сключил брак е
заживял съпружески с лице, ненавършило 14-годишна възраст С. Т. Е., родена на ***
г.
Подс. М. в с.з. не се явява,
нередовно призован. От справка се установява, че е напуснал страната на
19.02.19 г., но същият с призовка за обвиняем на л. 138 е бил уведомен за
воденото срещу него наказателно производство.
Упълномощеният от него защитник по
договорна защита – адв. П. – в с.з. намира, че обвинението частично е
недоказано и моли за осъждане само по чл. 191, ал. 1 от НК, алтернативно за
минимално наказание или прилагане на чл. 26, ал. 4 от НК.
Представителят на РП Казанлък в с.з.
поддържа обвинението. Пледира за налагане на наказание в размер на две години
лишаване от свобода при условията на чл. 66 от НК за срок от четири години.
От събраните по делото
доказателства, установени с доказателствени средства по НПК, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
Подс. А.М. работил в гр. Л., Кралство
В.. Същият бил роден на *** г. През лятото на 2017 г. подсъдимият се запознал
със св. С.Е., родена на *** г., двамата се харесали и започнали да имат
сексуални контакти, но не живеели заедно. През месец септември св. Е.
забременяла, но разбрала това през месец януари 2018 г. По молба на майката на
св. Е., подс. М. взел със себе си свидетелката в гр. Л. с цел да ѝ
намерят работа и на 04.10.17 г. те заминали за Кралство В., като там тя се
установила при роднини. На 26.11.17 г. св. Е. навършила 14-годишна възраст и
станала непълнолетна, но поради все още ниската ѝ възраст не могли да
ѝ намерят работа. След като свидетелката разбрала, че е бременна, на
22.03.2018 г. тя и подсъдимият се завърнали в Република България и заживели в
дома му в гр. Г.. На 08.04.2018 г. той отново заминал на работа в А.. На
11.06.2018 г. св. Е. родила дете – Г., което гледала до 13.02.2019 г., когато
напуснала подсъдимия поради неразбирателство, и което му оставила за гледане от
него и неговите родители.
Описаната фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетелите З.Ч., С.Е., С.Ч., С.И., д-р П.П. и М.Д.,
социален доклад за оценка на постъпил сигнал, социален доклад, удостоверение за
раждане, пет амбулаторни листа, резултати от изследвания, история на
новородено, направление за хоспитализация, лист за преглед на пациент, етапна
епикриза, които кореспондират помежду си.
В с.з. адв. П. оспорва фактическа
обстановка, приета в обвинителния акт, относно обстоятелството, че подсъдимия и
св. С.Е. са живели съпружески в Кралство В.. В останалата част фактическата
обстановка не се оспорва и тя безспорно се установява от показанията на
свидетелите.
Съдът приема възражението на
защитника.
От показанията на св. д-р П. се
установява, че той е подал сигнала за бременната непълнолетна до социалните
служби и е проследявал бременността ѝ, което се установява от
амбулаторните листове. От тези показания не се установяват факти за
съжителството между подсъдимия и св. С.Е..
От показанията на св. С.Ч. се установява,
че той само е закарал подсъдимия и св. Е. по молба на св. З.Ч. при разследващия
полицай и тогава за пръв път е видял св. Е. и незнае при какви обстоятелства са
се запознали.
От показанията на св. С.И. се
установява, че тя като социален работник е посетила жилището на подсъдимия в
гр. Г., където получила информация от св. Е., че е бременна и живеела с
подсъдимия на семейни начала. От тези показания се установява само
съжителството в гр. Г., което е безспорен факт по делото и е в период, когато
св. Емилово е вече влязла в непълнолетие.
Производството срещу подс. М. е
задочно. В хода на ДП му е било повдигнато обвинение по реда на чл. 206 от НПК
и същият не е дал обяснения в качеството си на обвиняем за да бъдат същите
прочетени по реда на чл. 279, ал. 1, т. 2 от НПК.
От показанията на св. З.Ч. се
установява, че синът ѝ и „снаха“ ѝ са били приятели, когато са
заминали за А., но тя незнаела какво са правили там. От тези показания не се
установяват факти за съжителство между двамата в А..
От показанията на св. Д. в с.з. се
установява, че внучката ѝ и подсъдимият са били гаджета, когато са заминали
за А.. Там внучката ѝ живяла при роднини.
В хода на ДП на л. 87 (гръб) св. Д.
установява в показанията си, прочетени в с.з. на осн. чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1,
т. 1 от НПК поради констатирано противоречие, че в А. внучка ѝ подсъдимия
заживели като мъж и жена, но тези показания са косвени и върху тях не може да
се направи генерален извод без да бъдат подкрепени от др. преки доказателства
или от др. косвени доказателства, с които да бъдат в хармонично единство и да
водят до единствено възможен извод за съпружеско съжителство.
От показанията на св. Е.,
установяваща преки доказателства, в с.з. се установява, че двамата млади
живеели в А. в отделни квартири.
От показанията на св. Е. също преки
доказателства, дадени в хода на ДП на л. 84 (гръб) и на л. 88 (гръб), прочетени
в с.з. поради липса на спомени за обстоятелства на осн. чл. 281, ал. 4 вр. ал.
1, т. 2 от НПК, също се установява, че в А. тя и подсъдимия живеели в отделни
квартири, имали сексуални контакти, но не живеели като мъж и жена.
Следователно обстоятелството, че св.
Е. и подс. М. са живели в А. на съпружески начала за периода от заминаването им
на 04.10.17 г. до навлизането ѝ в непълнолетие на 26.11.17 г., не е
безспорно установено, а изискването на чл. 303 от НПК е присъдата да не почива
на предположения и обвинението да е доказано по несъмнен начин.
Не е безспорно установено и
съпружеското съжителство за периода от 26.11.2017 г. до 22.03.2018 г. затова за
периода от 04.10.2017 г. до 22.03.2018 г. подс. М. следва да бъде признат за
невиновен и оправдан.
Имайки предвид установената в с.з.
фактическа обстановка, съдът намира, че подс. М. от обективна и субективна
страна е осъществил състава на чл. 191, ал. 1 от НК.
Престъплението е формално и от вида
на продължените.
С заживяването в едно домакинство в
условията на интимна връзка и без брак в гр. Г., подс. М. в периода от
22.03.2018 г. (завръщането от А.) до 13.02.2019 г., е осъществил изпълнителното
деяние „заживее“ съпружески от състава на престъплението.
През този период св. Е., безспорно
лице от женски пол, е била на 14 години,
т.е. не е навършила 16-годишна възраст.
От обективираните действия на
подсъдимия следва извода, че към момента на извършване на деянието е действал с
пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал настъпването им. Подсъдимият не е бил лишен от възможността
да възприеме фактите, принадлежащи към състава на чл. 191, ал. 1 от НК, както и
конкретните фактически обстоятелства, относими към него.
Тъй като в хода на съдебното
производство не се установи, че подс. М. е живял съпружески с лице, ненавършило
14-годишна възраст, то по първоначалното обвинение по чл. 191, ал. 3 вр. ал. 1
от НК, следва да бъде признат за невиновен и оправдан.
Имайки предвид изложените
съображения подс. М. следва да бъде признат за виновен и наказан за извършено
престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК.
При определяне вида на наказанието
съдът взе предвид, че подсъдимият е пълнолетен, не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност. Престъплението е умишлено и за него се
предвижда наказание до две години лишаване от свобода или др. по-леко наказание.
Престъплението е формално и от него не са произтекли никакви вреди.
Следователно са налице условията на
чл. 78а, ал. 1 от НК за освобождаване на подс. М. от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание глоба.
При определяне размерът на глобата
не се установиха доказателства за отегчаващи вината обстоятелства – в характеристиката
му не се сочи, че е криминално проявен, а обстоятелството, че е било посочено,
че се движи в среда с криминално проявени лица, не намира опора в
доказателствения материал. Напротив установява се, че подсъдимият работи в А..
Като смекчаващи вината обстоятелства следва да се приемат обстоятелствата, че в
характеристиката е посочено, че подсъдимият не е конфликтен, и че с
пребиваването си в А. подсъдимият почти не е живял заедно със св. Е..
Следователно на подс. М. следва да
се наложи наказание глоба при смекчаващи вината обстоятелства, като целите на
чл. 12 от ЗАНН ще бъдат постигнати при глоба в размер на 1000 лв.
Водим от горните мотиви съдът
постанови присъдата си.
Районен
съдия,