РЕШЕНИЕ
№ 1301
гр. Бургас, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20232120100632 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на Н. Д. В., ЕГН
**********, с адрес: *** против Ц. Н. А., ЕГН **********, с адрес: ***, за осъждането на
ответницата да заплати на ищеца сумата от 890 лева, представляваща стойността на отнетия
му собствен телевизор, марка Панасоник, 42 инча, произведен през 2013г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.
Твърди се, че страните са баща и дъщеря. Считано от 2019г. двамата са във влошени
отношения. Дотогава ответницата заедно със съпруга и детето си живеела при баща си, в
неговото жилище. При напускането на жилището ответницата взела телевизора на баща си,
който бил закупен от него за 990 лева. Ищецът поискал от ответницата да му върне
телевизора, като тя обещала да му го върне след 2-3 месеца. Междувременно отношенията
им се влошили съвсем поради водено между тях съдебно дело. Телевизорът не е върнат на
ищеца, който поради това иска от дъщеря си да му заплати сумата от 890 лева, стойност на
собствения му телевизор, като се отчете фактът на амортизацията на вещта, защото
ответницата го е взела без негово съгласие. Искът е по чл.59 ЗЗД, доколкото твърденията
сочат на неоснователно обогатяване на ответницата.
В законоустановения срок ответницата депозира писмен отговор, като намира иска
за неоснователен. Заявява, че през 2019г. се е изнесла от жилището на баща си по негово
искане. Ищецът тогава дарил на детето на ответницата процесния телевизор. Той бил взет от
ответницата при освобождаване на жилището. Това обаче не е станало без съгласието на
1
ищеца. От 2019г. ответницата съхранява телевизора в жилището си, но не го е ползвала.
Много пъти тя канила баща си да дойде да си вземе телевизора, защото не иска да приеме
дарението му. През 2020г. по повод водено между страните друго дело, ищецът бил осъден
да заплати на ответницата разноските. Ето защо ответницата счита, че със сегашното дело
баща й иска да компенсира този иск със сумите, които дължи за разноски. Телевизорът е
дарен на детето на А., но никога не е бил ползван, а тя многократно е уведомявала ищеца, че
иска да му го върне. Ответницата не оспорва правото на собственост на баща си върху
вещта, но той не се е явявал в дома й, за да си вземе телевизора. Оспорва се стойността на
вещта. Моли се искът да се отхвърли.
При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните
за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:
Искът по чл. 59 от Закона за задълженията и договорите е неоснователен.
Съгласно чл.59 ЗЗД вън от горните случаи, всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването. Това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се
защити.
В настоящия случай ищецът претендира стойността на отнетия му собствен
телевизор, като излага твърдения за липса на правоотношение, по силата на което
ответницата да е получила вещта. Именно поради липсата на правоотношение между
страните и с оглед отправеното до съда искане за присъждане на паричната равностойност
на вещта, претенцията е квалифицирана по чл. 59 от ЗЗД. Искът ще е основателен и доказан,
ако се установи, че ответницата държи вещта без всякакво правно основание, при което
неоснователно се е обогатила от това състояние за сметка на обедняването на ищеца, при
положение, че последният не разполага с друг иск за защита.
Няма спор между страните, че процесният телевизор е бил закупен от ищеца, както
и че последният се намира в държане на ответницата. Установява се от събраните по делото
гласни доказателства – показанията на свидетелите Х. и Я., че телевизорът е бил предаден
на правно основание. Въпреки наличието на известно разминаване в показанията на двамата
свидетели относно основанието, на което вещта е преминала в държане на ответницата -
договор за послужване или договор за дарение в полза на детето на А., безспорно се
установява възникнало между страните правоотношение, по силата на което ответницата
държи телевизора. Този факт е от съществено значение за изхода на спора, тъй като сам по
себе си (независимо от характера на договора) прави претенцията неоснователна предвид
наличието на друг път на защита на правата на ищеца – да иска предаването на вещта на
договорно основание. Ищецът разполага и с иска за собственост по чл. 108 от Закона за
собствеността. Отделен е въпросът до колко би бил основателен такъв иск с оглед събраните
по делото доказателства, но това на още едно основание се явява пречка за предявяването на
иска по чл. 59 от ЗЗД и за уважаването му.
В допълнение, съдът кредитира показанията на свидетеля Я., който споделя лични
2
впечатления - присъствал е в деня на изнасянето на ответницата от дома на ищеца, когато В.
е заявил, че дарява телевизора на детето. Следователно налице е договор за дарение на
движима вещ, сключен чрез предаване. Ето защо не е налице и неоснователно обогатяване
на ответницата. С оглед направеното от ответницата изявление, че има намерение да
предаде телевизора на ищеца, независимо, че той е дарен, т.е. че тя се отказва от
направеното дарение, за пълнота следва да се посочи, че по силата на разпоредбата на чл.
130 от Семейния кодекс отказът от права от непълнолетен е нищожен.
Също така трябва да се отбележи и че ищецът би могъл да претендира
равностойността на вещта (а не самата вещ) единствено в хипотезата на чл. 57, ал. 2 от ЗЗД
– в случай че подлежащата на връщане вещ е погинала/ отчуждена след поканата и
ответницата я е държала без основание, какъвто настоящият случай безспорно се установи,
че не е. Вещта не е погинала, тя съществува и се намира в дома на ответницата.
В настоящата хипотеза няма обогатяване на ответницата, понеже вещта е била
дарена на нейното дете. Освен това, тя е готова да върне вещта на ищеца, като вещта не е
погинала, ето защо не му дължи равностойността й.
Следва решение, с което искът да се отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника съдебно-деловодни разноски в размер на 150 лева,
заплатено адвокатско възнаграждение. В тази връзка съдът намира, че видно от
представения по договор за правна защита и съдействие, уговореното възнаграждение от 300
лева е за изготвяне на въззивна жалба по друго дело, както и за изготвяне на отговор на
исковата молба и процесуално представителство по настоящото дело. При липса на изрична
уговорка, съдът приема, че уговореното възнаграждение по настоящото дело е в размер на
половината от платената сума, а именно 150 лева.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Н. Д. В., ЕГН **********, с адрес: *** против Ц. Н. А., ЕГН
**********, с адрес: *** за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 890
лева, представляваща стойността на отнетия му собствен телевизор, марка Панасоник, 42
инча, произведен през 2013г., с която стойност тя се е обогатила неоснователно, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.
ОСЪЖДА Н. Д. В., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Ц. Н. А., ЕГН
**********, с адрес: *** сумата от 150 лева /сто и петдесет лева/ съдебно-деловодни
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването.
3
Вярно с оригинала.
Съдия при Районен съд – Бургас: _________(П)__________
4