Р Е Ш Е Н И Е №
Гр.Мездра, 15.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Мездра ,
наказателен състав , публично заседание на
Девети юли две
хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Евгени
Божидаров
при секретаря Валя
Каменова,
като разгледа
докладваното от съдията НАХ Дело № 204 /2020 г. по описа на съда, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Л.Г.П. *** против електронен фиш за налагане на глоба /ЕФНГ / Серия
К № 1915917 на ОД на МВР, с който за
нарушение по чл.
21, ал.1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.
182, ал.2, т.6 от ЗДвП е санкционирана
с наказание "Глоба" в
размер на 750.00 /седемстотин и петдесет / лв.
Жалбата е подадена в
предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и
при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
В жалбата се сочи неправилно
използвано мобилно техническо средство с което нарушението е
установено , вместо стационарно ,както и
липса на доказателства за обозначаване на контролираният участък посредством
провеждане на видеонаблюдение . Твърди
неясноти относно датата на издаване на ЕФНГ , мястото на нарушението и посока
на движение на автомобила Въз основа на тези доводи се иска отмяна на ЕФНГ .
Ответникът по жалбата,
редовно призован, не изпраща представител. С писма изпращащо преписката в съда
иска потвърждаване на ЕФНГ
Жалбоподателя ,
редовно призован, не се явява .
Съдът след преценка на
събраните доказателства, приема за установено от следното:
Жалбата е
неоснователна .
ОД на МВР гр.Враца издала на Л.Г.П. на основание чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.2 т.6 ЗДвП Електронен
фиш Серия К № 1915917 за налагане на глоба в размер на 750 лв. за нарушение по чл.
21, ал.1 от ЗДвП установено с мобилно автоматизирано техническо средство №TFR1-М-611, за
това, че на 16.09.2017 г. в 09,18 часа на път I-1 км.159.000 ,разклон за с.Моравица при
ограничение за извън населено място от 90 км:/час управлявал л.а Фолсфаген
Пасат с рег.№ СА2449НА със скорост 159 км/час ,при което е налице превишена стойност на скоростта над
максимално разрешената с 69 км/час .
Тази фактическа
обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото
производство доказателства- ЕФНГ , фотоснимка на автомобила с установената
скорост и място , удостоверение за одобрен тип средство за измерване , протокол
за последваща метрологична проверка на техническото средство , разпечатка от
паметта на същото ,скица на мястото на нарушението, справка за собствеността на
автомобила на трето лице Е. Ц. Б. , декларация по чл.188 от ЗДвП от собственика Е.
Б. за управление на автомобила от
жалбоподателя Л.Г.П., протокол за използваното техническо средство , показанията на служителите на МВР И.В. и Г.Г.
поставили техническото средство с което нарушението било
установено .
Съдът констатира, че при издаване на
обжалваният Електронен фиш не са допуснати твърдяните в жалбата съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на
електронния фиш само на това основание.
Съгласно
чл. 189, ал.4, изр.1 от ЗДвП при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система /АТСС/ ,
в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за
налагане на глоба
във фиксиран размер според съответното нарушение. Издаването на електронния фиш е последваща
дейност, която се извършва от съответните ОД МВР въз основа на показанията на одобрените автоматизирани
технически средства или системи , които могат да бъдат както мобилни, така и
стационарни. Чл.189 ал.4 ЗДвП урежда
задължителни реквизити на електронният фиш ,който са изчерпателно изброени , а
именно : териториалната структура на Министерството на вътрешните работи,
на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане. Всички тези лимитативни реквизити се
съдържат в атакуваният ЕФНГ, поради
което при издаването му не са допуснати процесуални нарушения свързани с липса на дата и място на издаване ,
посоката на движение на автомобила и
място на нарушението, както и дали то е установено с мобилно или със
стационарно техническо средство вкл. и
относно лицето което е позиционирало
съответният вид АТСС.Нормата на чл.189 ал.4 ЗДвП е специална по отношение
реквизитите на електронният фиш и в случая именно тя намира приложение пред
общите правила на ЗАНН относими единствено за
АУАН и НП включващи дата и място
на съставяне , респ.
издаване .
С измененията на чл.165 ал.2 т.8 и ал.3
и в чл.189 ал.4 и ал.8, всички от ЗДвП /обн. ДВ бр.19/2015 г. в сила от
22.05.2015 г./ и с приетата Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства или системи /АТСС/
за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от
Министъра на вътрешните работи /обн. ДВ бр.36/19.05.2015 г./ процесът на
установяване и заснемане на нарушения чрез използване на мобилни технически
средства или системи за видеоконтрол е изрично регламентиран. С посочените законодателни изменения ТР № 1/26.02.2014 г.
на ОС на ВАС загуби своето значение с преодоляване на празнотата относно работата с
мобилните технически средства в процеса на заснемане на нарушения, тъй като
именно акцента на соченото ТР е в насока за липса на нормативна уредба по
установяване на нарушението ,което води до възможности за манипулация . Бе дадено и легално определение на
понятието „автоматизирани технически средства
или системи“ в §6 т.65 от ДР на ЗДвП
– това са уреди за контрол, които работят самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени, съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или в отсъствие на
контролен орган и могат да бъдат „стационарни“
когато са прикрепени към земята и се
обслужват периодично от контролен орган,
както и
„мобилни“ когато са прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
Налице е и дефиниция за ЕФНГ /електронен
фиш за налагане на глоба / съгласно §6 т.63 от ДР на ЗДвП- електронно изявление
върху хартиен , магнитен или друг носител, създадено чрез административно
–информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства
или системи, като в конкретният случай именно такова е използваното като
тип TFR-M с
индивидуален номер № 515 ,като изготвените с тях снимки и видеозаписи са
веществено доказателствено средство в административният процес по силата на
чл.189 ал.15 ЗДвП . Поради това неправилно
е тълкуването , че разпоредбата
на чл. 189 ал.4 ЗДвП изисква издаване на
ЕФНГ когато нарушението е установено в отсъствие на контролен орган и на
нарушител. Касае се за санкционна правна норма , която не може да бъде
тълкувана разширително при императивна забрана за това по чл. 46 ал.3 ЗНА чрез позоваване на нормативни актове от по-долна
степен.Синтактичното , логическо и граматическо тълкуване извежда извод , че
при описаната хипотеза на чл. 189 ал.4 изр.първо ЗДвП е невъзможно нарушение свързано с движение на
МПС да бъде установено в отсъствие на нарушител като родово понятие , той като
именно управлението на МПС от физическо
лице с превишена скорост води до реализиране на този вид нарушения , в
който смисъл е и чл.188 ал.1 ЗДвП , или
иначе казано разпоредбата на чл.189 ал.4 ЗДвП
ясно указва издаването на ЕФНГ в отсъствие на контролен орган и на
нарушител, а не определя самото установяване на нарушението при липса на такива
субекти.Контролният орган се намира на
мястото на нарушението ,когато то се
установява с мобилно АТСС,като по
този начин поставя начало и край на
работният процес по смисъла на посоченият §6 т.65 от ДР на ЗДвП, но
персонално не установява нарушението. В
този смисъл е константната, непротиворечива и последователна съдебна практика
на всички съдилища в РБ , като конкретно за апелативен район Враца
е изразена в Решение № 443 /
03.12.215 г. по КНАХД № 508/2015 г. на АС-Враца, Решение № 415/15.11.2016 по КНАХД № 496/16 г. на
АС-Враца, Решение № 450/ 14.12.2016 г. по КНАХД № 526/16 г. на АС-Враца ,
Решение № 222 / 21.10.2013 г . по КНАХД № 421/2013 г. на АС-Враца , Решение №
264 / 19.09.2013 г. по КНАХД № 430/2013 г. на АС-Враца
и др..
При това положение настоящият състав
приема, че описаното в ЕФ нарушение е установено с техническо средство в
съответствие с изискванията на чл.189 ал.4 ЗДвП, при наличие на които се издава именно ЕФНГ в отсъствие на контролен
орган и на нарушител , а не се съставя АУАН по ЗАНН.
Налице
е изготвен на протокол за използването на мобилното АТСС, каквото
изискване е вменено в разпоредбата на чл.10 ал.1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. , в който мястото на нарушението съпоставено със
заявеното от снвидетелите съответства на това в ЕФНГ. Отразено е в протокола и
посоката на движение , която не се изисква да се описва в ЕФНГ съгласно чл.189
ал.4 ЗДвП
От представените от АНО и приобщени от Съда
писмени доказателства става ясно, че са спазени и условията и редът за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, въведени с Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Използваното
автоматизирано техническо средство TFR1 М № 611 е одобрено по реда на Закона за измерванията
и притежавало удостоверение за одобрен тип средство за измерване със срок на
валидност до 24.02.2020 г. Приложен е и протокола за последващата метрологична
проверка съответстваща на типът
одобрение средство за измерване TFR1 М.От този протокол с дата 30.06.2017 г. ,
се установяват по безспорен начин годността на техническото средство, чрез
което е измерено превишението на скоростта, както и възможността на това
средство автоматично да фиксира допуснати нарушения за скорост при
предварително зададени параметри.
Мястото за контрол
било обозначено в съответствие с разпоредбата на чл.165 ал.2 т.7 ЗДвП с пътен
знак Е24, като същият бил поставен преди мястото за контрол в посоката на
сработване на автоматизираното техническо средство, което се установява от
показанията на полицейските служители В.
и Г. .Към делото не е приложена фотоснимка на този знак , но към момента тази
разпоредба е отменена , поради което не е налице процесуално нарушение в тази
насока свързано с установяване на нарушението . От друга страна водачите на МПС
са длъжни да спазват правилата за движение и без да е указано място на
контрол за тези правила , поради което нарушението на
правилата по ЗДвП не може да се извежда
единствено от липса на информационни табели от група „Е“ на ЗДвП и в частност „Е 24“ – място на видеоконтрол , в която
насока излагат доводи от жалбоподателката .
Мястото, на което е
установено нарушението, като задължителен реквизит на издадения електронен фиш,
е посочено коректно с текстово описание индивидуализиращо точно определено
място на извършване на нарушението. Разпоредбата на чл. 189 ал.4 ЗДвП не
изисква посочване посоката на движение на автомобила , което обстоятелство се
сочи като липсващо в обжалвания ЕФНГ .
От приложените веществени доказателствени средства по смисъла на чл.189 ал.15 ЗДвП - снимки и разпечатки от паметта на
техническото средство, както и от изготвения от полицейските служители
протокол, също се установява точното място, на което е извършено нарушението,
както и посоката на движение – Враца –Мездра ,като
същите са в резултат на правомерно използване на техническо средство TFR1 М.№ 611 по
силата на чл. 165 ал.2 т.6 и чл.189 ал.15 ЗДвП.
Видно от фотоснимката
и разпечатката от системата, действителната измерена скорост на движение на автомобила
е била 164 км/час , но в издадения фиш
била посочена по-ниската скорост със стойност 159 км/час , след като законосъобразно била
приспадната допустима грешка, която при измерване на скорост в обхвата 20-100
км/ч. е в границите на 3км/ч. , а над 100 км/час е 3 % , което се установява от
показанията на полицейските
служители В. и Г. , от отразеното в протокола за последващата
метрологична проверка и от разпечатката
от паметта на трафик радар №611 /л.19 / към
използваната система TFR1 М .
Съгласно чл.21 ал.1 ЗДвП максимално разрешената скорост на движение на МПС - леки автомобили категория „В“ по смисъла на чл. 150а ал.2 т.6 ЗДвП ,какъвто е процесният случай , извън населено място е 90 км/час , поради което ограничението е по
силата на закона , а не с допълнителен знак съгласно чл.21 ал.2 ЗДвП , поради
което не се касае за липса на ограничителен знак на скоростта в участъка от
пътя където е извършено нарушението .
Установено било и не се оспорва от страните,
че процесният автомобил е собственост на
трето лице различно от жалбоподателя , а именно на Е.Ц. Б. . Съобразно чл.
188, ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на
кого е предоставил моторното превозно средство. По делото е налице декларация
по чл. 188 ЗДвП /л.11 / , която в контекста на чл. 189 ал.5 ЗДвП
изяснява , че собственика Е. Б е посочил
, че на 16.09.2017 г. в 9,18 часа неговият автомобил с рег. № СА2449НА , съответстващ на отразеният
в ЕФНГ , е управляван от Л.Г.П. , поради което правилно е определен и субекта
на нарушението .
Нарушението касае
превишаване на разрешена скорост с 69 км
час , като съотнесено с фиксираната санкция от 600 лв по чл. 182 ал.2 т.6 ЗДвП
над 50 км /час и увеличаване на глобата
с по 50 лв за всяко следващо превишаване от 5 км/час, определя правилно размерът на
крайната санкция от 750 лв.
По изложените по-горе
съображения, с оглед липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и при безспорната установеност и доказаност на процесното нарушение,
авторството на деянието, както и на всички факти и обстоятелства, при които е
било извършено, Съдът намира, че обжалваният електронен фиш следва да бъде
потвърден , като от събраните по делото
доказателства се установи по несъмнен начин, че състава на административното
нарушение по чл.
21, ал.1 от ЗДвП описано в атакуваният
ЕФНГ е осъществено от обективната и субективна страна и за него правилно е
приложена относимата санкционна норма по чл. 189 ал.4 вр.чл.182 ал.2 т.6 ЗДвП .
При изложените
съображения и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН РС-Мездра в този съдебен състав
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
като правилен и законосъобразен електронен фиш за налагане на глоба /ЕФНГ / Серия
К № 1915917 на ОД на МВР, с който Л.Г.П.
*** за нарушение по чл.
21, ал.1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.
182, ал.2, т.6 от ЗДвП е санкционирана
с наказание "Глоба" в
размер на 750.00 /седемстотин и петдесет / лева .
Решението подлежи на
обжалване от страните в 14-дневен срок
от съобщаването му пред Административен съд гр. Враца .
Районен съдия: