Решение по дело №14841/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4357
Дата: 14 юни 2019 г. (в сила от 14 юни 2019 г.)
Съдия: Галина Георгиева Ташева
Дело: 20181100514841
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

 РЕШЕНИЕ

гр.София,14.06.2019 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на двадесет и седми  май  през две хиляди и деветнадесетата година в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                                 мл.с.ПАВЕЛ  ПАНОВ

при секретаря Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело №14841 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

               Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

 

                С решение от 09.05.2018 г. по гр.д. № 32509/16 г., СРС, ГО, 26 с-в  ОСЪЖДА „Л.Б. ЕООД Е.К." КД, ЕИК ******да заплати на А.В. М.-Н.ЕГН ********** на основание чл. 49 вр с чл. 45 от ЗЗД сумата от 41,90 лева - обезщетение за настъпили имуществени вреди, причинени от спъване на 25.03.2016 г. в постелка, неправилно поставена на входа магазин „Лидъл", находящ се в гр. София, ул. „******- на 20.02.2012 г. и падане на ищцата, при което получил травматични увреждания, изразяващи се в се в вклинена фрактура на лявата раменна кост, което причинило трайно затруднение в движението на лявата ръка, ведно със законната лихва върху сумата от 2,90 лева, считано от 30.04.2016 г. и ведно със законната лихва върху сумата от 39 лева от 17.05.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 1143,90 лева.,ОСЪЖДА „Л.Б. ЕООД Е.К." КД, ЕИК ******да заплати на А.В. М.-Н.ЕГН ********** на основание чл. 49 вр с чл. 45 от ЗЗД сумата от 3000 лева - обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, причинени от спъване на 25.03.2016 г. в постелка, неправилно поставена на входа магазин „Лидъл", находящ се в гр. София, ул. „******- на 20.02.2012 г. и падане на ищцата, при което получил травматични увреждания, изразяващи се в се в вклинена фрактура на лявата раменна кост, което причинило трайно затруднение в движението на лявата ръка, ведно със законната лихва, считано от 25.03.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за разликата до пълния предявен размер , ОСЪЖДА „Л.Б. ЕООД Е.К." КД, ЕИК ******да заплати на А.В. М.-Н.ЕГН ********** сумата от 534,97 лева - разноски за производството, съобразно уважената част от исковете.и ОСЪЖДА А.В. М.-Н.ЕГН ********** да заплати на „Л.Б. ЕООД Е.К." КД, ЕИК ******сумата от 75,73 лева - разноски за производството, съобразно отхвърлената част от исковете.

Подадена е въззивна жалба от ответника, който твърди, че решението е неправилно ,постановено в нарушение на материалния закон .Неправилно съдът проиел,че ответника носи отговорност ,въпреки наличието на друго лице извършващо дейността,за която се твърди,че е причинило процесната вреда.В разрез със събраните доказателства е прието,че твърденият от ищеца инцидент се е случил на мястото,във времето и по начина,описан в исковата молба.Иска се отмяна на решението, като се постанови ново ,с което да се отхвърли исковата претенция изцяло . Претендира разноски .

В срока  е постъпил отговор на въззивната жалба,с който същата се оспорва.Претендират се разноски .

          Подадена е въззивна жалба и от ищцата в частта,с която са отхвърлени исковете.Твърди,че решението е неправилно,постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и необсновано.Искът за материални вреди бил установен по основание,поради което съдът е следвало да определи неговия размер на основание чл.162 ГПК по своя преценка или като вземе предвид заключение на вещо лице,а не да го отхвърли.Неправилно бил приложен принципът на справедливост по чл.52 ЗЗД като съдът е следвало да съобрази не само непосредствения харакетер на болките ,но и реалното им проявление при всички посочени обстоятелства-бит,начин на живот,социално и семейно проявление.

            Моли да се отмени решението в обжалваната част и да се уважат изцяло предявените искове.

              Постъпил е отговор по жалбата,с който същата се оспорва.

             

             Подадена е частна жалба от ищцата срещу определение от 19.09.2018 г.,с което е оставено без уважение искането й за присъждане на разноски в производство по чл.247 ГПК.Твърди,че определението е неправилно.Сторила е разноски и такива следва да се присъдят.

              Не е подаден е отговор на частната жалба,но в съдено заседание същата се оспорва.

             Софийски градски съд, след преценка на доказателствата по делото във връзка със становищата на страните, намира по делото за установено следното :

            Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, от надлежни страни и при наличие на правен интерес, против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и са допустими, поради което и следва да бъдат разгледани по същество.

            На основание чл. 272 ГПК съдът препраща към мотивите и правните изводи на първоинстанционния съд в обжалваното съдебно решение .

              За пълнота съдът излага следното :

              По жалбата на ответника. Правилно съдът е приел,че отговорността на ответника за причинените на ищцата вреди е гаранционно-обезпечителна. Съдът е изложил мотиви за решението си,предвид заявеното от ответника възражение, относно ангажиране на отговорността му. Правилно СРС, при очертаната и доказана фактическа обстановка, е квалифицирал предявените искове по чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД. Съгласно нормата на чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Тази отговорност е безвиновна, тя е за чужди противоправни действия и има гаранционно-обезпечителна функция.Търговецът, в конкретния случай - ответникът е този, който следва да осигури непрекъснато, безопасно, сигурно и удобно пазаруване на клиентите в търговския си обект през целия период, когато е отворен за клиенти. Затова, каквито и договори и подробни спецификации и указания да е сключил ответника като е възложил почистването на обекта на ТЛП, след като не е постигнат резултат за пълна безопасност на клиентите в търговския обект, е налице основание за носене на отговорност. Отговорността на е на „Л.Б. ЕООД Е.К.“  и отношенията между ответника и ТЛП - АВИТИ са извън предмета на делото.Съгласно разяснения  в т. 2 на ППВС №17 от 18.11.1963 г.,ако организацията на работата,ръководството и контролът й принадлежи на предприятието,чиято работа се извършва от работници на друго предприятие,то отговорността за непозволеното увреждане е на предприятието,чиято работа се извършва.,т.е. в случая ответникът ще отговаря за действията на служителите на почисващото дружество-изпълнител по рамков договор за услуга.

              Според въззивника , поради липсата на доказателства за претърпения инцидент е разпитана свидетелката Поликсена Константинова Мицова – Димитрова,без да е спазено изискването по чл.156 ал.2 ГПК да се посочат фактите,за които ще бъде разпитан свидетелят. С исковата молба ищцата е заявила доказателствено искане за 3-ма свидетели като е посочила какво ще установяват.За това е разпитвана и допуснатата свидетелка.Не е налице твърдяното процесуално нарушение.

              По отношение на възражението ,че неправилно е прието,че инцидентът се е случил на мястото ,във времето и по начина описан в исковата молба ,съдът намира следното: В исковата молба ищцата е  заявила, че отишла в магазина ..към 8.00 ч. “. Разпитаната свидетелка заявява, че отива в магазина „към 7.30 ч“. В исковата молба и в показанията на свидетелката, не е абсолютно фиксиран часа на инцидента, посочва се и от двете : “към..“Във времево отношение инцидентът е станал в периода между 7.30 и 8 часа. Относно отношенията между ищцата и разпитаната свидетелка,не може да се твръди,че те са близки и следва да се преценя предубеденост на свидетеля. Свидетелката заявява: “Ние живеем в един квартал и сме се виждали без да сме близки....Срещали сме се по улицата. Аз предложих и й казах, тя явно е била много притеснена, и не си спомня кой е бил около нея. Аз й казах, да видях всичко и мога да го опиша. “.Показанията на разпитаната свидетелка са ясни, безпротиворечиви, правилно и законосъобразно възприети от съда.

             Жалбата на ответника като неоснователна следва да се остави без уважение.

              По въззивната жалба на ищцата съдът намира следното:Искът за имуществени вреди е недоказан по основание.Твърди се в исковата молба,че са ползвани стоки и услуги,но фактът на закупуването на които и то като последица от твърдения инцидент, не са доказани по делото.Не е доказано,че ищцата е закупила за своя сметка ортеза,имобилизационна превръзка и други предмети,както и че е ангажирано трето лице,което да се грижи за нея през периода на възстановяване.

             Съдът правилно е приложил спринципът за справедливост визиран в чл.52 ЗЗД.,при определяне на обезщетението по чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД.

По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди настоящият съдебен състав приема, че поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки, страдания и психически затруднения и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението /т. 2 от Постановление №4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС/, като например - характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение.

Ищцата е претърпяла травма в раменна област с вклинена фрактура,което наложило носене на имобилизационна превръзка за 45 дни,както и рехабилитация до 3ия месец от счупването.Болките са били с висок интензитет до оказване на спешна помощ в лечебното заведение,умерени с временни изостряния в периода до сваляне на имобилизацията и затихващи към края на периода,който е до 3 месеца.Фрактурата е зарастнала напълно,според заключението на вещото лице.Съществуващите при   ищцата дегенеративни промени в ставата ,които са с бавен хроничен ход са получили нов тласък и болковият синдром не е свързан с бившата фрактура,а именно с промените в ставата .Този синдром може да е повлиян в бъдещ момент от външни фактори-промяна на времето.Търпяните болки на ищцата са били в тримесечния период,а след това предвид дегенеративните промени в ставата,ищцата е на 80 години, са възможни спорадични случаи ,когато влияят външни фактори.

В този смисъл СГС приема, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, който би удовлетворил обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото -интензитета и периодът на изпитваната болка от ищцата в резултат на инцидента , следва да бъде определен на 3000 лева, до който размер претенцията се явява основателна и до който размер същата е уважена от районния съд.

             Жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли като такава, а атакуваното първоинстанционно  решение като правилно следва да се потвърди.

   По  частната жалба от ищцата срещу определение от 19.09.2018 г.,с което е оставено без уважение искането й за присъждане на разноски в производство по чл.247 ГП съдът намира:

   Правилно първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на страната за присъждане на разноски в производството по реда на чл. 247 ГПК. Съгласно чл. 81 ГПК съдът се произнася по разноските с акта, с който делото приключва в съответната инстанция, като в случая окончателният акт е постановеното по съществото на правния спор решение от 09.05.2018 г.

 Производството по чл. 247 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод отстраняване на евентуални допуснати очевидни фактически грешки при изразяване на правораздавателната воля от съответната инстанция. Защитата, осъществявана от процесуалния представител на страната, е продължение на вече възложената му защита в производство по делото, по което е постановено решението по същество, по което е бил заплатен съответен хонорар. Производството по чл. 247 ГПК не се явява ново законово основание за заплащане на друго, допълнително адвокатско възнаграждение само за това производство.

               Частната жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

                На въззиваемата страна Ани Накова се дължат сторените разноски в размер на 447 лв.,предвид неуважената жалба на въззивника-ответник.

               Воден от горното съдът

                                       Р  Е Ш  И:

           ПОТВЪРЖДАВА   решение  от 09.05.2018 г. по гр.д. № 32509/16 г., СРС, ГО, 26 с-в

ОСТАВЯ без уважение частна жалба срещу определение от 19.09.2018 г.,с което е оставено без уважение искането й за присъждане на разноски в производство по чл.247 ГПК.

              ОСЪЖДА „Л.Б. ЕООД Е.К." КД, ЕИК ******да заплати на А.В. М.-Н.ЕГН ********** сумата 447 лв.разноски във въззивното производство.  

              РЕШЕНИЕТО не  подлежи на касационно обжалване .

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:                

                             

 

                                           ЧЛЕНОВЕ:1. 

 

 

                                                                   2.