Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260124
гр. Пловдив, 02.09.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и трети юли, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
при участието на секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 3107/2020г. по описа на ПРС, XXV нак. състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № К– 0048321/27.03.2020г. на Директора на Регионална
дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара
Загора, със седалище Пловдив, упълномощена със Заповед № 676/27.03.2020г. на Председателя на Комисията за
защита на потребителите, с което на „П. комерс“ ЕООД, ЕИК 82532692, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 19, ал. 4, т. 1 от Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/, на основание чл. 200 от ЗЗП.
По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание,
жалбоподателят „П. комерс“ ЕООД, чрез
процесуалния си представител адв. Е.Н. моли съда да отмени обжалваното НП, като излага съображения за това.
Въззиваемата страна КЗП Пловдив чрез процесуалния си представител адв.
В. К. оспорва
жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Съдът приема че жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за
обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното лице/, поради което е
допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
Наказателното
постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ с № К - 0048321 от 12.02.2020г., с който се констатира, че при
извършена проверка на 03.02.2020г. съвместно с Отдел „Икономическа полиция“, по
повод спазване на Закона за туризма и Наредбата за изискванията към местата за
настаняване и заведенията за хранене и развлечения и реда за определяне на
категория, отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на
категорията, приета с ПМС № …, в хотел „Холидей ин Пловдив" е
установено, че туристическият обект притежава Удостоверение за утвърдена
категория № … за категория „четири звезди", издадено от Министерство на
туризма за вид и наименование на обекта: хотел „Холидей ин Пловдив", адрес
на обекта гр. Пловдив, ул. „Васил Левски" № 109; капацитет 67 стаи, 128
легла; собственик „П. Комерс" ЕООД; лице, извършващо дейност в обект „П.
Комерс" ЕООД; дата на издаване 24.07.2017г., валидно до 24.07.2022г. При
проверката е съставен Констативен протокол № К-2674404 от 03.02.2020г. при
който е попълнен чек-лист, неразделна част от констативния протокол относно
предоставянето на туристически услуги в туристическия обект, съгласно
изискванията за определената му категория съгласно Наредбата по чл.121, ал.5 от
Закона за туризма. Проверени били три броя стаи, а именно ст.209, стая 211 и
бизнес стая № 3. Било установено че и в трите стаи хотелиерът е поставил меню
за румсървис на български и английски език съгласно Приложение № 1 Раздел IV -
хотели категория „четири звезди". При прегледа на менюто за румсървис и
лист-менюто от ресторанта е установено, че търговецът е обявил информация за
начислена такса от 5 лв. Хотелиерът е изписал информацията на български език и
в двете менюта.
Било установено
че меню Румсървис включва шопска салата, салата Капрезе, зелена салата, пица
Маргарита, пица Салами, сандвич с пушена сьомга, сандвич сирена, крем Брюле,
чийз кейк. Под гореизброените ястия има информация: „Такса от 5 лв. румсървис
ще бъде начислена към поръчката Ви".
Лист-менюто
от ресторанта съдържало следните ястия: предястия, зелени италиански маслини,
запечен камембер, хрупкави калмари, микс ол
крзстини, чипс етерео, пилешки пуканки, кесадия чоризо, телешко карпачо, паста
със сьомга и диви каперси, паста болонезе, паста карбонара, паста с телешко и
манатарки, пици., салата 5 вида, сандвичи 3 вида, български класкти 5 вида,
ястия на грил 6 вида, бургери 3 вида, десерти 4 вида. Изброените ястия са с
обявени цени и грамажи, като в долния ляв ъгъл има информация: „Желаете да
хапнете на спокойствие в стаята си? Направете своя избор и позвънете на 805.
Ние ще Ви се обадим, когато всичко е готово, за да го вземете. Срещу 5 лв.
такса обслужване ние ще донесем поръчката Ви, ако предпочитате традиционен рум
сервиз".
В случая
търговецът не е включил в продажната цена на ястията допълнителната такса. Сочи се, че с това е
нарушена разпоредбата на чл.19, ал.4, т.1 и т.2 от ЗЗП.
Актът
бил съставен въз основа на съставен Констативен протокол за извършената
проверка, на която не присъствал управителя на дружеството жалбоподател, а у.
на хотел „Холидей ин
Пловдив" Г. Г. Именно на нея било разпоредено със съставения Констативен
протокол № К-2674404 от 03.02.2020г. на 12.02.2020г., в 15.00ч. управителя на
дружеството жалбоподател „П. комерс“ ЕООД да се яви лично или да
изпрати упълномощено лице в ИЗПРД Пловдив, на ул. „Васил Левски“ № 50, и да
носи оригинали и копия на …., като не било посочено на какво.
Не била
изпратена покана за съставяне на АУАН до дружеството жалбоподател.
В
съответствие с неясно формулираното нареждане в Констативен
протокол № К-2674404 от 03.02.2020г., на посочената дата в ИЗПРД
Пловдив, на ул. „Васил Левски“ № 50 се явило упълномощено лице Г. Г., в
присъствието на което бил съставен АУАН.
Въз
основа на съставения АУАН, било издадено и обжалваното НП, в което по сходен
начин е описано установеното нарушение, като и там е дадена същата правна
квалификация на констатираното поведение на търговеца.
В качеството на
свидетел по делото е разпитана съставителя на акта Н.И.И., която е потвърдила
констатациите по АУАН и е разказала как е протекла проверката и процедурата по
съставянето на АУАН. Съдът кредитира свидетелските показания като логични и
в пълно съответствие с приложените към
административната преписка писмени доказателства.
На базата на
събраните по делото доказателства, съдът счита за установена по категоричен
начин описаната в АУАН и в наказателното постановление фактическа обстановка по
извършване и констатиране на административно нарушение.
От
правна страна съдът е на становище, че правилно, както актосъставителят, така и
наказващият орган са квалифицирали установеното поведение на дружеството -
жалбоподател като нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4, т.1 от ЗЗП.
Съгласно същата, в търговския обект обявената продажна цена и цената за единица
мярка трябва да включват: 1. данъка върху добавената стойност (ДДС) и всички
други допълнителни данъци и такси, и 2. цената на всички стоки и услуги, които
следва да бъдат заплатени допълнително от потребителя, в случаите, когато те
задължително трябва да бъдат продадени или извършени от търговеца. В конкретния
случай, категорично се установява, както от писмените, така и от гласните
доказателства по делото, че на датата на извършената проверка търговецът е
предлагал на потребителите, съгласно обявеното в приложеното по делото меню
румсървис и лист-меню, ястия с обозначен грамаж и цени, като в долния ляв ъгъл
на български език е обявено че срещу такса от 5 лв. поръчката може да бъде
отнесена в стаята с традиционния рум-сървиз. Видно от отразяванията в меню
румсървис, в същото е записано, „Такса от
5 лв. румсървис ще бъде начислена към поръчката Ви", а в лист-менюто
„Желаете да хапнете на спокойствие в стаята си? Направете своя избор и
позвънете на 805. Ние ще Ви се обадим, когато всичко е готово, за да го
вземете. Срещу 5 лв. такса обслужване ние ще донесем поръчката Ви, ако
предпочитате традиционен рум сервиз". Следователно в цената на ястието, не
е включена таксата от 5 лв. която жалбоподателя е обявил в своите менюта като
дължима за предоставяната услуга рум-сървиз.
Тъй като се касае до нарушение реализирано
от юридическо лице, не следва да се издирва въпросът за вината и с факта на
осъществяването му са налице основанията за ангажиране на административната отговорност
на нарушителя.
Що се касае до
направеното с жалбата и поддържано в заседанието възражение относно това, че не
е приложима разпоредбата на чл.19, ал.4, т.1 от ЗЗП, то съдът не намира, че
посочването й нарушава по какъвто и да било начин правото на наказаното лице да
разбере за какво негово поведение бива санкционирано. Спора
на жалбоподателя че тази сума не била такса, а била услуга се приема от съда за
несйстоятелен. В самите менюта, сумата от 5 лв. е изписана като такса. Отделно от това, следва да се има предвид, че разпоредбата на чл.19, ал.4
от ЗЗП е така структурирана, че съставлява едно цяло, относимо към съдържанието
на продажната цена и цената за единица мярка и не е налице разграничаване от
самия законодател на отделни хипотези, като между т.1 и т.2 на ал.4 на чл.19 е
използван съюзът “и”, поради което и настоящия състав намира че не е допуснато
процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя в тази връзка.
Определената за така извършеното нарушение
санкционна разпоредба е правилно посочена в наказателното постановление, като
административното
наказание е съобразено по вид с вида на субекта на отговорността – юридическо
лице е и е наложена имуществена санкция.
Независимо
от това обаче настоящия състав намира че в хода на проведеното
административно-наказателно производство е допуснато съществено процесуално
нарушение пряко нарушаващо правото на защита на жалбоподателя и водещо до
отмяна на издаденото НП. Същото се изразява в нарушение на разпоредбата на чл.
40 от ЗАНН. Разписаното в ал. 1 на посочения член правило гласи че актът за
установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на
нарушителя и свидетелите които са присъствали при извършването или
установяването на нарушението. Отклонение от това правило се допуска само
когато нарушителя, макар и известен не можа да бъде намерен, или след покана на
се яви за съставяне на АУАН. Само при една от двете хипотези е допустимо АУАН
да се състави в отсъствието на нарушителя. Абсолютно задължително е нарушителя
да бъде поканен за съставяне на АУАН за определена дата и за конкретно
установеното нарушение, и едва тогава, ако той прецени, би могъл да не се яви,
да се яви лично или да изпрати упълномощено от него лице за съставянето на
АУАН. В Настоящия случай жалбоподателя „П. комерс“ ЕООД, изобщо не е бил
поканен за съставяне на АУАН. Нареждането сторено в Констативен
протокол № К-2674404 от 03.02.2020г. е управителя на дружеството жалбоподател „П.
комерс“ ЕООД да се яви лично или да изпрати упълномощено лице в ИЗПРД Пловдив,
на ул. „Васил Левски“ № 50, и да носи оригинали и копия на …., като не било
посочено на какво. Именно в изпълнение на посоченото нареждане, управителя на
дружеството е изпратил упълномощеното лице Г.. Когато на посочената в
констативния протокол дата, тя се е явила в ИЗПРД, без да очаква в нейно
присъствие на дружеството жалбоподател е бил съставен АУАН. Управителя на същото
обаче е бил лишен от възможността да прецени дали да се яви лично в качеството
на управител на дружеството жалбоподател за съставяне на акт за установяване на
административно нарушение или да изпрати за това упълномощено лице, тъй като
покана за съставянето на АУАН не е била изпращана. С изложеното е допуснато
нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН с което правото на защита на жалбоподателя е
било нарушено.
Относно направеното в съдебно заседание
в хода на съдебното производство искане на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на разноски в полза на наказания за направените от
него разноски, и с оглед очерталия се изход на производството – при отмяна на
атакуваното наказателно постановление, същото искане се явява според съда
основателно и следва да бъде уважено. Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН „В
съдебните производство по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски
по реда на АПК“, а според чл. 143, ал. 1 от АПК „Когато съдът отмени обжалвания
акт или отказва да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателя
на жалбата е имал такъв, се възстановават от бюджета на органа издал отменения
акт или отказ“. В конкретния случай процесуалното представителство на
жалбоподателя в производството по делото е осъществено от адвокат, като
съгласно приложения Договор за правна защита и съдействие от 29.05.2020г. е
било договорено възнаграждение в размер на 300 лв. което е платимо в 10 дневен
срок от подписване на договора. С нарочна молба се твърди че сумата е платена.
Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на
глоба, адвокатското възнаграждение се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, когато наложената глоба е до 1 000лв.
минималното адвокатско възнаграждение следва да е 100лв. В настоящия случай
наложената административна санкция е глоба в размер на 500лв. следователно
минималното адвокатско възнаграждение се равнява на 100 лв. Процесуалния
представител на възиваемата страна е направил възражение за прекомерност на
разноските, поради което и настоящия състав намира че следва да намали изплатеното
адвокатско възнаграждение до минимално предвидения размер от 100 лева. В
настоящия случай делото е приключило в две заседания, едно от които е било
отложено по молба от страна на жалбоподателя. Делото не се отличава с голяма
фактическа и правна сложност, поради което и присъждане на разноски в размер на
300 лева се явява прекомерно. Предвид отмяната на обжалваното НП и наличните
доказателства за направени по делото разноски от страна на жалбоподателя за
адвокатско възнаграждение по процесуално представителство платени в брой от
жалбоподателя, съдът следва да възложи тези разноски в тежест на юридическото
лице в чиято структера е административния орган издал процесното наказателно
постановление – в тежест на КЗП.
Водим от
горното и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление /НП/ № К– 0048321/27.03.2020г. на Директора на Регионална дирекция за областите
Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, със седалище
Пловдив, упълномощена със Заповед № 676/27.03.2020г. на Председателя на Комисията за защита на
потребителите, с което на „П. комерс“ ЕООД, ЕИК 82532692, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 19, ал. 4, т. 1 от Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/, на основание чл. 200 от ЗЗП.
ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителя с БУЛСТАТ: № 12 15 16 918 да заплати на „П. комерс“ ЕООД, ЕИК 82532692, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 109,
сумата от 100 лева представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.