Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Добрич, 14.12.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, първи състав, в публично
заседание на петнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИР АНГЕЛОВ
При участието на секретаря: Детелина М.
Разгледа докладваното от Районния съдия гр. дело № 3139 по описа за 2020
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по реда на чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Със заявление вх.№ 14751 от
14.09.2020г. по описа на ДРС заявителят „Б. Д..”ЕАД е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу С.Г.М., ЕГН **********. Със заповед №
1029 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК
от 17.09.2020г. ДРС е разпоредил на длъжника да заплати следните суми: 1) 5
915,14 лева (пет хиляди деветстотин и петнадесет лева и четиринадесет
стотинки), представляваща част от неизплатена главница по Договор за кредит „.”
№ ***от 16.10.2015г. (цялата в размер на 7 139,75 лева ), ведно със законната
лихва върху размера на уважената част от главницата от датата на подаване на
заявлението – 14.09.2020г., до окончателното плащане; 2) 1 780,90 лева (хиляда
седемстотин и осемдесет лева и деветдесет стотинки), представляваща договорна /
възнаградителна лихва за периода 19.10.2016г. до 30.08.2020г. 3) 924,25 лева
(деветстотин двадесет и четири лева и двадесет и пет стотинки), представляваща
обезщетение за забава за периода 20.11.2016г. до 30.08.2020г. 4 ) 129,71 лева
(сто двадесет и девет лева и седемдесет и една стотинки), представляваща такса
застраховка. 5) 275 лева (двеста седемдесет и пет), представляваща направените
съдебно-деловодни разноски по ч.гр.дело № 02388/2020г. по описа на ДРС.
Искането за присъждане на сумата 1 224,61 лева, представляваща разликата
от присъдената главница в размер на 5 915,14 лева до претендираните 7 139,75
лева; сумата 19,83 лева, представляваща законна лихва за забава след датата на
настъпване на предсрочната изискуемост за периода 31.08.2020г. до 10.09.2020г.,
както и сумата от 60 лева, представляваща разходи при изискуем кредит, е
отхвърлено. В отхвърлителната част разпореждането не е обжалвано.
С молба вх.№ 15086 от
09.10.2020г. пълномощникът на заявителя е поискал съдът да се произнесе по
отношение на отхвърлената част по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК. Съгласно
нормата на чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК съдът указва на заявителя, че може да
предяви иск за вземането си в случай, когато съдът е отказал да издаде заповед
за изпълнение, каквато е и настоящата хипотеза. В този случай искът е
осъдителен – чл. 415, ал. 3, предл. второ от ГПК.
С определение № 2098 от
12.10.2020 г. по ч. гр. Дело № 2388/2020 г. Добричкият районен съд е указал на „***, със седалище и адрес на
управление гр.. район „***, ул.”***” № *, ЕИК по БУЛСТАТ ***, представлявана от
изпълнителните директори В. М. С. и Д. Д. М., че може да предяви осъдителен иск
относно вземането си срещу С.Г.М., ЕГН ********** с настоящ адрес ***, за
следните суми: 1 224,61 лева, представляваща разликата от присъдената главница
в размер на 5 915,14 лева до претендираните 7 139,75 лева; 19,83 лева,
представляваща законна лихва за забава след датата на настъпване на
предсрочната изискуемост за периода 31.08.2020 г. до 10.09.2020 г.; 60 лева,
представляваща разходи при изискуем кредит.
В изпълнение на посочените
указания кредиторът е завел искова молба /предмет на настоящото гр. дело №
3139/2020 г./ срещу длъжника, като е предявил иск за осъждане на длъжника да
заплати посочената по-горе сума от 1 224,61 лв.
Установено
е по делото, че в срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответницата не е депозирала
отговор на исковата молба.
Районният
съд, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
На 16.10.2015 г. между „***“ АД
/чийто правоприемник е „***/, от една страна като кредитор, и С.Г.М., от друга
страна като кредитополучател, е сключен Договор за кредит „**” № ***от
16.10.2015г.
По силата на този договор ищецът
предоставил на ответника кредит в размер на 8 000 лв., за срок от 84
месеца, считано от усвояването на сумата, като срока на договора е до
19.10.2022 лв. Страните са уговорили кредитът да се погасява с месечни вноски
на 19-то число, с размер на погасителните вноски 128,59 лв., съгласно
погасителен план към договора. За целия срок на договора лихвения процент е
фиксиран в размер на 8,35% на година.
Със заповед № 1029/17.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело № 2388/2020 г. Добричкият районен съд е разпоредил ДЛЪЖНИКЪТ С.Г.М., ЕГН ********** с настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА КРЕДИТОРА „*** със седалище и адрес на управление гр.С., район „**”, ул.”***” № **, ЕИК по БУЛСТАТ ***, представлявана от изпълнителните директори В. М. С. и Д. Д. М., следните суми: 1) 5 915,14 лева (пет хиляди деветстотин и петнадесет лева и четиринадесет стотинки), представляваща част от неизплатена главница по Договор за кредит „***” № ** от 16.10.2015г. (цялата в размер на 7 139,75 лева), ведно със законната лихва върху размера на уважената част от главницата от датата на подаване на заявлението – 14.09.2020г., до окончателното плащане; 2) 1 780,90 лева (хиляда седемстотин и осемдесет лева и деветдесет стотинки), представляваща договорна/възнаградителна лихва за периода 19.10.2016г. до 30.08.2020г. 3) 924,25 лева (деветстотин двадесет и четири лева и двадесет и пет стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода 20.11.2016г. до 30.08.2020г. 4) 129,71 лева (сто двадесет и девет лева и седемдесет и една стотинки), представляваща такса застраховка. 5) 2 7 5 лева (двеста седемдесет и пет), представляваща направените съдебно-деловодни разноски по ч.гр.дело № 02388/2020г. по описа на ДРС.
Със същата заповед ДРС е
отхвърлил искането за присъждане на: сумата 1 224,61 лева, представляваща
разликата от присъдената главница в размер на 5 915,14 лева до претендираните 7
139,75 лева; сумата 19,83 лева, представляваща законна лихва за забава след
датата на настъпване на предсрочната изискуемост за периода 31.08.2020г. до
10.09.2020г., както и сумата от 60 лева, представляваща разходи при изискуем
кредит.
По искане на ищеца, с оглед установяване фактическата обстановка по
делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице, по която С.И. дава следното заключение:
1.
Сумата
от 8 000 лв. по договора за кредит от 16.10.2015 г. от кредитополучателя С.Г.М.
е усвоена на 19.10.2015 г., по разплащателна сметка BG****, с операция № ******
2. Последното плащане по кредита е направено на
15.11.2016 г., когато са внесени 158,20 лв. Забавата от страна на длъжника за
периода от 15.11.2016 г. до датата на подаване на исковата молба – 13.11.2020
г. е 1 459 дни. Размерът на
просрочените суми към датата на подаване на исковата е 6 152,79 лв., от вноска
№ 13 с падеж 19.11.2016 г. до вноска № 60 с падеж 19.10.2020 г. както следва:
·
неплатена
главница – 4 324,05 лв.
·
неплатена
договорна лихва – 1 704,69 лв.
·
неплатени
суми за застраховка – 124,05 лв./от вноска № 14 до вноска № 60
3.
За
размера на дължимата неплатена главница/падежирани вноски и предсрочно изискуем
остатък/ към различните дати да се чете т.3 на констативната част. Предвид
присъдената главница със заповед № 1029 на РС Добрич, в размер на 5 915,14
лв., остава сума в размер на 1 224,61 лв., която е предмет на настоящата
искова молба на ищеца до размера на общо дължимата неплатена главница
7 139,75 лв.
От събраните по делото доказателства се налагат следните фактически и
правни изводи:
Безспорно е по
делото, че между страните е възникнало облигационно правоотношение въз основа
на сключен договор за потребителски кредит, намиращ своята правна
регламентация в ЗПК. В чл. 9 от ЗПК е дадена легална дефиниция на
договора за потребителски кредит, съгласно която той е договор, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, срещу задължение на длъжника -
потребител да заплати стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма - чл.
10, ал. 1 от ЗПК.
Договорът, при който заемодателят
предава в собственост пари, а заемателят се задължава да върне заетата сума,
представлява заем за потребление. Този договор е неформален и реален, тъй като
за неговата действителност не е необходима специална форма и същият се счита
сключен в момента на предаване на сумата.
В настоящият случай по делото е
доказано, че между страните по делото е възникнало валидно облигационно
правоотношение, по силата на което „***“ АД /чийто правоприемник е „**** ЕАД/, е
предоставил в заем на С.Г.М. сумата от 8 000 лв. Кредитополучателят по
този договор е поел задължението да върне заетата сума в срок до 19.10.2022 г.,
ведно с начислената договорна /възнаградителна/ лихва в размера и в сроковете,
уговорени между страните.
С оглед правилата за
разпределение на доказателствената тежест /чл. 154 от ГПК/, ответницата, в
качеството й на заемател, следва да установи факта, че е изпълнила задължението
си за периода на действие на договора за заем. Като не е сторила това, съдът е
длъжен да приеме, че такова не се е осъществило.
Според изложените в исковата
молба твърдения ищецът претендира предсрочна изискуемост на главница, включваща
падежирани вноски и обявена за предсрочно изискуема в размер на 1 224,61
лв. В производството по осъдителния иск преценката дали са настъпили условията
за предсрочна изискуемост на дълга е към датата на предявяване на иска. В
случая, съобразно заключението на вещото лице по изслушаната и приета по делото
съдебно-икономическа експертиза, което не е оспорено от страните и като
обективно и компетентно изготвено е кредитирано от съда, последното плащане по
процесния договор от страна на кредитополучателите е от 15.11.2016 г. Според
в.л. просрочените вноски, които са дължими, с
настъпил падеж по погасителния план, и са неплатени към датата на изготвяне на
счетоводната експертиза – 04.10.2021 г. е общо 7 139,75 лв., от която:
·
5 668,96 лв. – падежирани вноски от вноска № 13/19.11.2016 г. до
вноска № 72/19.10.2021 г. и
·
1 470,79 лв. – предсрочно обявен остатък от вноска № 73/19.11.2021 г.
до вноска № 83/19.10.2022 г. – 1 470,79 лв.
Предвид пресъдената в заповедното производство по чл. 417 от ГПК от
ДРС вземане в полза
на ищеца в общ размер от 5 915,14 лв., дължими остават процесните
1 224,61 лв.
Вземането става изискуемо с
неплащането или настъпването на обстоятелствата,след като банката е упражнила
правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника
предсрочната изискуемост. Предвид изложеното и съобразно фактите, установени от вещото
лице, на неплатени вноски с настъпил падеж преди датата на
подаване на исковата молба, респ. преди обявената предсрочна изискуемост на
целия кредит, мотивират извода, че предявеният осъдителен иск за сумата от 1 224,61
лв., представляваща неплатена главница
по договора, е основателен и доказан.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК на
ищеца следва да се присъдят разноските
по делото, съответно на уважената част от исковете и съобразно представения по
делото списък на разноските по чл. 80 от ГПК, а именно в размер на 305,51 лв. /триста
и пет лева и петдесет и една стотинки/.
С оглед гореизложеното,
Добричкият районен съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА С.Г.М., ЕГН ********** с
настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА КРЕДИТОРА *** със седалище и адрес на
управление гр.С., район „**”, ул.”***” № *, ЕИК по БУЛСТАТ *** представлявана
от изпълнителните директори В. М. С. и Д. Д. М., следните суми: 1) 1 224,61 лв. /хиляда двеста
двадесет и четири лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща част от
неизплатена главница по Договор за кредит „***” № *** от 16.10.2015г., включваща
падежирани вноски, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
исковата молба – 13.11.2020г., до окончателното плащане; 2) 305,51 лв. /триста и пет лева и
петдесет и една стотинки/, представляваща сторените по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: