Р Е Ш Е Н И Е
№ 06.02.2020 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично
заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №8224
по описа на 2019 година,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК / въззивно обжалване /.
В. гр.д. №8224/2019 г по
описа на СГС е образувано по въззивни
жалби на „Център
за преводи Р.“ ЕООД ЕИК ******гр.София и „С.и.“ ООД *** срещу решение №42670 от 18.02.2019 г постановено
по гр.д.№40563/16 г на СРС , 45 състав , с
което е признато за установено по предявения от
В.И.П. ЕГН ********** от гр.София срещу „Център за преводи Р.“ ЕООД , че П. е
собственик на основание покупко-продажба с нотар.акт №47 том III нотар.дело №393/15 г от 08.04.2015 г на
нотариус №040 И.Н.на недвижим имот с
идентификатор 68134.101.53.2, съгласно кадастралната скица по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-33/15.06.2010г. на
Изпълнителния директор на АГКК, представляващ къща с полумасивна конструкция, с
площ от 93 кв.м. на всеки от етажите , застроена на 2 етажа, с адрес в гр.София
ул.******, квартал 402, местност „Центъра”, при при съседи на дворното място :
ПИ № 68134.101.63; 68134.101.54; 681134.101.49 и 68134.101.52 ; както и „Център
за преводи Р.“ ЕООД е осъден да предаде
на В.И.П. владението на стая с площ
от 18,65 кв.м., находяща се на първия етаж на описаната сграда , която стая
има обща граница с имота на ответника по контура А-Б, съгласно скицата,
неразделна част от решението.
Въззивникът „Център за преводи Р.“ ЕООД излага
доводи за недопустимост и
неправилност на решението на СРС. Налице е СПН по спора , което е разрешен с решение по
гр.д.№1901/04 г на СРС между праводателите на страните „БКС Средец“ АД и ЕТ“ Н.Р.Н.“
. Чл.298 ГПК има предвид прехвърляне на спорно право , докато въззивникът се
позовава на субективните предели на СПН по отношение на частните правоприемници
/имотът е придобит след приключване на делото/ . „С.и.“
ООД е владяло имота от 1993 г до настоящия момент със съзнанието , че е негов
собственик и евентуално го е придобило по давност . СТЕ е неясна относно
„перфорация“ на сградата , като имотите са разделени чрез постоянна и здрава
преграда.
Въззивникът „С.и.“ ООД / трето лице
помагач на ответника „Център за преводи Р.“ ЕООД / излага аналогични доводи за недопустимост и
неправилност на решението на СРС .Според чл.298 ал.2 ГПК влязлото в сила
решение има действие и за наследниците на страните , както и за техните
правоприемници ; докато чл.226 ГПК урежда хипотеза на прехвърляне на спорно
право . „С.и.“ ООД владее имота в продължение на повече от 12 години , а
приединява и владение на праводателите си
Въззиваемата страна В.П. е подала
писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . П. е закупила целия имот ,
включително процесната стая . Стаята е функционално свързана с имота на
ответника като е извършена перфорация - пробити са ограждащите стени между
двете сгради . Стаята не е самостоятелен обект и ответникът няма убедителни документи
за собственост за нея , нито има доказателства , че преобщаването на стаята е
законно /отказано е узаконяване/. Неприложими са чл.226 ГПК и чл.298 ал.4 ГПК ,
като по гр.д.№1901/04 г на СРС искът е отхвърлен , защото ищецът не е доказал
иска си , а не защото ответникът е доказал собственост върху стаята
Въззивните
жалби са допустими. Обжалваното решение
е връчено на въззивниците
на 20.03.2019 г и на 25.03.2019 г е обжалвано
в срок съответно на
02.04.2019 г /по пощата/ и на 08.04.2019 г .
Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на решението на
СРС.
След преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка
с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост на съдебното решение . Относно
доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1
от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на
ВКС .
Решението на СРС е недопустимо .
Исковете са
предявени първоначално пред СГС , като в петитума е посочено , че се иска да
се признае за установено , че ищецът е „собственик на имота придобит с нотар.акт
№47 том III нотар.дело №393/15 г от
08.04.2015 г на нотариус №040 И.Н./видно от нотариалния акт това е имот с
идентификатор 68134.101.53.2 – ЦЯЛАТА ВЪТРЕШНА КЪЩА / , докато се иска предаване на
владението САМО НА СТАЯ ОТ
17,23 КВ.М.
СГС , I-15 състав не е изследвал задълбочено предмета на делото
и е приел , че е налице спор за собственост САМО ЗА СТАЯТА . Съобразил е
, че данъчната оценка на целия имот е 67 426,60 лева и е
изчислил , че данъчната оценка на стаята е 6246,02 лева . Взел е
предвид чл.104 т.3 ГПК и е прекратил производството и е изпратил делото по
подсъдност на СРС .
Настоящият
състав на СГС не споделя мотивите на СГС , I-15 състав , че предмет на делото е само една стая от
вътрешната къща , респ.че делото е изцяло родово подсъдно на СРС . С
разпореждане от 04.07.2019 г съдът указа на ищеца да уточни предмета на
исковата си молба. С молба от 26.07.2019 г ищецът заяви , че е предявил
„ревандикационна претенция“ за цялата къща като искал да се установи
собствеността му , но да се постанови осъдителен диспозитив само по
отношение на стаята .
При тези
данни съдът счита , че са предявени два иска - установителен иск за собственост на
вътрешната къща /без стаята/ и иск по чл.108 ЗС само за стаята . Това
следва от искането на ищеца да се постанови едновременно установителен и
осъдителен диспозитив само за стаята , а за останалата част – само
установителен диспозитив. Съдът не е обвързан от дадената от ищеца правна
квалификация на исковете му по чл.108 ЗС . Не е допустимо осъдителен иск по
чл.108 ЗС да е без искане за осъдителен диспозитив за част от предмета си
/частта от къщата без стаята/ - такъв иск е всъщност установителен иск за
собственост .
Противно на
твърденията на ищеца е напълно допустимо да се предяви ревандикационен иск за
реална част от имот . В този смисъл са решение № 74 от 22.03.2013г. по гр.д.
№ 757/2012г. на І ГО , решение №75 от 16.07.2015 г по гр.д.№6599/14 г на ВКС , II ГО и др.
Въпреки че
неправилно е квалифицирал „иска“ по чл.108 ЗС , СРС се е произнесъл именно по
посочените два иска . Това е така , защото е постановен установителен
диспозитив по отношение на цялата вътрешна къща и осъдителен диспозитив
само за стаята .
От друга
страна първоинстанционният съд не е съобразил , че щом разглежда иск и за
останалата част от къщата е длъжен служебно да изследва всички процесуални
предпоставки , включително и дали искът е родово подсъден на районен съд . При
съпоставка на квадратурата на вътрешната къща без стаята – дори да се приеме ,
че площа на стаята е 18,65 кв.м. – данъчната оценка на къщата без стаята
е 60 665,81 лева и искът е подсъден като първа инстанция на окръжен съд /в
случая СГС/ - чл.104 т.3 ГПК . В тази част на основание чл.270 ал.3
изр.2 ГПК решението на СРС трябва да се обезсили и делото да се изпрати на СГС
, I ГО /първоинстанционни
състави/ за продължаване на процесуалните действия .
По отношение
на процесната стая решението на СРС е недопустимо на друго основание – поради
наличие на СПН по спора . Неправилно
първоинстанционният съд счита , че в случая не е приложим чл.298 ал.2 ГПК ,
защото имотът не е придобит от ищцата в течение на гр.д.№1901/04 г на СРС , а
„повече от 10 години след влизане в сила на решението“ ; както и че само
правоприемници придобили права в хода на делото са обвързани от СПН .
Очевидно СРС
бърка чл.298 ал.2 ГПК относно субективните предели на СПН с института на
„прехвърляне на спорно право“ чл.226 ГПК /чл.121 ГПК-отм./ . Основната разликата
между тях е , че чл.298, ал.2 ГПК визира правоприемство , което е настъпило след
като силата на пресъдено нещо е вече възникнала , докато в хипотезата на чл.226
ал.3 ГПК правоприемникът придобива спорното право преди да
възникне СПН . В този смисъл са решение №120 от 17.11.2017 г по гр.д.№376/17
г на ВКС , II ГО , решение
№114 от 17.09.2018 г по гр.д.№1950/17 г на ВКС , IV ГО , решение №181 от 09.07.2014 г по гр.д.№1625/14 г на
ВКС , I ГО и др.
Без значение
е , че след влизане на решение от 23.06.2004 г по гр.д.№1901/04 г на СРС , 24
състав са изминали „повече от 10 години“. След постановяване на това решение не
са настъпили нови факти и обстоятелства , освен частни правоприемства както
на страната на ищеца „БКС Средец“ АД , така и на ответника ЕТ „Н.Р.Н.-Р.“ .
Ищецът се е
позовал на основание покупко-продажба с нотар.акт №47 том III нотар.дело №393/15 г от 08.04.2015 г на нотариус №040 И.Н.;
като имотът е закупен от ищеца по предходното дело „БКС Средец“ АД . Ответникът
се е позовал на апорт на търговско предприятие от ЕТ „Н.Р.Н.-Р.“ в „Център за преводи Р.“ ЕООД . Самите частни
правоприемства не са оспорени , както и не е оспорена идентичността на процесната
стая с тази предмет на гр.д.№1901/04 г на СРС , 24 състав. Видно от решението
по предходното дело площта и местонахождението на стаята е същото , а и не се
спори , че същата се владее в този вид от 1993 г .
На основание
чл.270 ал.3 изр.1 ГПК във вр.чл.298 ал.2 ГПК , чл.299 ал.2 ГПК в тази част решението
на СРС трябва да се обезсили и да се прекрати производството по делото .
По отношение
на разноските решението на СРС също трябва да се обезсили . На ответника трябва
да се присъдят разноски само в частта , в която се прекратява производството по
делото ; като пред СРС не са доказани разноски , а пред СРС пропорционално на данъчната
оценка на стаята към дънъчната оценка на целия имот се дължат 132,92 лева от
ищеца . По останалата част от разноските трябва да се произнесе
първоинстанционният състав на СГС , на който делото се изпраща по подсъдност .
На третото лице помагач не се дължат разноски съгласно чл.78 ал.10 ГПК .
По изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА изцяло решение №42670 от 18.02.2019 г постановено
по гр.д.№40563/16 г на СРС , 45 състав ; като
-
прекратява производството по иска на В.И.П. ЕГН ********** от
гр.София с правно основание чл.108 ЗС срещу „Център за преводи Р.“ ЕООД , да се
признае за установено , че П. е собственик на основание покупко-продажба с
нотар.акт №47 том III нотар.дело №393/15 г от 08.04.2015 г на нотариус №040 И.Н.и да се предаде владението стая с площ от 17,23 кв.м /с посочена
от СРС площ от 18,65 кв.м./ ,
находяща се на първия етаж на описаната сграда , която стая има е в жълт цвят и
има обща граница с имота на ответника по контура А-Б, съгласно скицата
приложение 3 /три/ към СТЕ на вещото лице Д.П., представляваща неразделна част
от решението на СРС , която стая е реална част от недвижим имот с идентификатор
68134.101.53.2 /къща/ , съгласно кадастралната скица по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-33/15.06.2010г. на
Изпълнителния директор на АГКК, представляващ полумасивна къща с площ на всеки
от етажите от 93 кв.м., застроена на 2 етажа, с адрес в гр.София ул.******,
квартал 402, местност „Центъра”, при граници на дворното място : ПИ №
68134.101.63; 68134.101.54; 681134.101.49 и 68134.101.52 ;
-
прекратява производството по иска на В.И.П. ЕГН ********** от
гр.София с правно основание чл.124 ГПК
срещу „Център за преводи Р.“ ЕООД , да се признае за установено , че П.
е собственик на основание покупко-продажба с нотар.акт №47 том III нотар.дело №393/15 г от 08.04.2015 г
на нотариус №040 И.Н.на недвижим имот с
идентификатор 68134.101.53.2, представляващ
описаната по-горе къща без стаята
с площ от 17,23 кв.м /с посочена от СРС площ от 18,65 кв.м./, находяща
се на първия етаж на описаната сграда , която стая има е в жълт цвят и има обща
граница с имота на ответника по контура А-Б, съгласно скицата приложение 3
/три/ към СТЕ на вещото лице Д.П., представляваща неразделна част от решението
на СРС , която стая е реална част от къщата ; и в тази част изпраща делото по подсъдност на СГС, ГО /първоинстанционни
състави/ .
ОСЪЖДА В.И.П. ЕГН
********** от гр.София с да заплати на „Център за преводи Р.“ ЕООД сумата 132,92
лева разноски пред СГС .
Решението е постановено
при участието на „С.и.“
ООД *** като трето лице помагач на „Център за преводи Р.“ ЕООД ЕИК ******гр.София
.
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.