Р Е Ш Е Н И Е
№ 2022г., гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети тричленен
състав, в открито съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЯНКА
ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретаря
Теодора Чавдарова и с участието на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа
докладваното от съдията Д.Недева КНАХД №2744 по описа за 2021г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно –
процесуалния кодекс, във връзка с чл.63в от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по касационна
жалба от В.А.Т.,
ЕГН ********** ***, депозирана чрез адв. А. срещу решение № 784 от 03.11.2021г.
на ВРС, постановено по НАХД № 20213110203897/2021 г. по описа на ВРС, с което е
потвърдено НП № 21-0439-000467 от 15.09.2021г. на Началника на РУ към ОД МВР
Варна, РУ 03 Варна, с което на Т.
на основание чл. 183 ал. 4 т. 8 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева. С решението са присъдени разноски в
полза на ОД МВР Варна в размер на 80 /осемдесет/ лева.
В касационната
жалба се твърди, че решението е неправилно, поради допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила и материалния закон, поради което се претендира
неговата отмяна. В условията на евентуалност се отправя искане за връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС. Претендира се присъждане на
разноски за двете съдебни инстанции.
В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторът,
редовно призован не се явява, не се представлява. С молба с.д.
№373/11.01.2022г., чрез адв. А. поддържа
касационната жалба. По съществото на спора моли решението на ВРС като неправилно и
незаконосъобразно да бъде отменено.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител. С депозирани писмени
бележки с.д. № 310/10.01.2022 г., чрез гл. юрисконсулт Катя Лукова-Атанасова,
оспорва касационната жалба. По съществото на спора моли, решението на ВРС да се
потвърди, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на
евентуалност и в случай, че касационната жалба бъде уважена отправя искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение в предвидения минимален размер.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и дава
заключение, че решението на ВРС е постановено при спазване на съдопроизводствените
правила и материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
Настоящия състав на
съда, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните,
както и след извършената на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка
за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с
материалния закон, намира следното:
Касационната жалба
е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред ВРС е образувано
по жалба на В.А.Т.
ЕГН ********** ***, депозирана чрез адв. А., против НП № 21-0439-000467 от
15.09.2021г. на Началника на Трето РУ към ОД МВР Варна, с което на В.Т. на
основание чл. 183 ал. 4 т. 8 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева.
От
фактическа страна ВРС е приел, че на
12.07.2021г. служители на Трето РУ ОД МВР Варна установили, че в кръстовището
на жк. “Вл. Варненчик“ до бл. 408 е паркиран лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с
рег. №В **** НА в самото кръстовище, на завоя. Така паркираното ППС
препятствало движението на автомобили, които трябвало да изчакват, за да го
заобиколят. Съставен бил фиш за констатираното нарушение, който бил оспорен от Т.,
след което бил и анулиран. На 20.08.2021г., при явяването на Т. за съставяне на
АУАН, той обяснил, че няма достатъчно места за паркиране. Съставен бил АУАН, в
който били вписани обстоятелствата на извършване на нарушението и била посочена
правната му квалификация. АУАН бил надлежно предявен и връчен на Т., който
вписал в съдържанието му, че има възражения. В законоустановения срок срещу
АУАН не били депозирани възражения. На 15.09.2021г. въз основа на съставения
акт било издадено процесното НП, като административнонаказващия орган изцяло
възприел установената от полицейските служители фактическа обстановка. На описаното
нарушение административнонаказващия орган е дал правна квалификация по чл.98
ал.1 т. 6 от ЗДвП и наложил наказание глоба на основание чл.183 ал.4 т.8 от ЗДвП.
За да потвърди процесното НП, ВРС е приел,
че е издадено от материално и териториално компетентен орган, при липсата на
съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон.
Не се спори, че касаторът е субект на административно нарушение
и поведението му е преценено като неправомерно. От материалноправна страна
обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление са проверени от
съда с допустими по закон доказателствени средства и се установяват по
недвусмислен и категоричен начин.
Решението е правилно
и за него не се констатират отменителни основания. Първоинстанционният съд е приел
правилна фактическа обстановка, която се подкрепя от писмените и гласни
доказателства по делото и се възприема изцяло и от настоящия съдебен състав.
При правилно изяснена фактическа обстановка,
съответни на нея са и правните изводи на съда за съставомерност на
констатираното деяние. По делото не е
спорно, че касатора е привлечен към административнонаказателна отговорност за
нарушение по чл.98 ал.1 т.6 от ЗДвП. Посочената разпоредба забранява престоят и
паркирането на кръстовище и на по-малко
от 5 метра от тях.
В контекста на горното правнозначимият факт е, че на посочената дата и
място касаторът е паркирал в нарушение на ограничението по чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП – на кръстовище
или на по-малко от 5 метра от него, като ирелевантно е дали е имало или не
места за паркиране, както и дали автомобилът е пречел на движението или не,
понеже забраната е безусловна. Относно правнозначимият факт – мястото на
паркиране на процесния автомобил, въззивният съд е събрал писмени и гласни
доказателства, които категорично сочат, че автомобилът се е намирал в зоната на
кръстовище в жк. “Вл.
Варненчик“ до бл. 408, за което свидетелите дават непротиворечиви показания в съдебно
заседание, споделяйки непосредствени възприятия относно местонахождението на
превозното средство. Доводите на касатора за субективна несъставомерност на
осъщественото нарушение, не обосновават извод различен от изложения, доколкото след
получаване на глоба с фиш серия GТ
№771652 е депозирана молба от Т. с рег. №УРИ 439000-16447/27.07.2021г. да му се
издаде АУАН и не е посочил, че не той, а друго лице е управлявало МПС на
посочената във фиша дата, и че автора на деянието е друг. Правилни са изводите
на въззивния съд за липсата на предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН предвид
характера и естеството на охраняваните обществени отношения и с оглед това, че
деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните
нарушения от същия вид. Доколкото за това нарушение е предвидено
административно наказание във фиксиран размер, то наказващият орган не е имал
възможност за преценка на различните обстоятелства по чл.27 от ЗАНН в
относимата редакция. Предвид характера на самото нарушение, което е свързано
със спазването на изискванията на ЗДвП, не са били налице и основанията на
чл.28 от ЗАНН. В съдебното производство била установена неправомерната
деятелност на Т., намерила адекватен административно-наказателен израз в
процесното наказателно постановление. Настоящият състав на съда намира, че в
конкретния случай не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства,
които да доведат до извода, че степента на обществената опасност на
санкционираното деяние се явява по-ниска, в сравнение с обичайните нарушения от
този вид. Изложените в жалбата обстоятелства не сочат обективни пречки за
изпълнение регламентираните в ЗДвП норми при паркиране и не са от естество да
обосноват извод за маловажност на извършеното нарушение. Напротив,
установените обстоятелства са характерни и типични за този вид административни
нарушения. Наложеното наказание е съобразено с тежестта на нарушението и
неговата специфика. Определено е в рамките на закона, по арг. от чл.183 ал.4
т.8 от ЗДвП, регламентиращ фиксиран размер от петдесет лева за водач, който неправилно престоява
или паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на пътници
или кръстовище.
ВРС е дал отговор на всяко едно от възраженията срещу процесното НП изложени
във въззивната жалба, които се преповтарят и в касационната, поради което не
следва да бъдат обсъждани повторно.
С
оглед изложеното, ВРС е приложил правилно материалния закон и обжалваното решение
не страда от посочените в касационната жалба пороци. При
извършената извън обхвата на касационната жалба служебна проверка на
обжалваното решение, не се установиха пороци във връзка с неговите
валидност и допустимост, поради което същото следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора е основателно е своевременно предявеното от
процесуалния представител на ответника по касационната жалба искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Поради това и касационният
жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ОД на Варна юрисконсултско
възнаграждение за касационната инстанция определен по правилото на чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.
27е от Наредбата за заплащане на правна помощ.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120
лева. Настоящия състав на съда приема, че настоящото производство не е с
фактическа или правна сложност, поради което следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на
80 лева.
По
изложените съображения на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, настоящия касационен състав на Административен съд-Варна,
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА
решение № 784 от 03.11.2021г. на ВРС, постановено по НАХД № 20213110203897/2021
г. по описа на ВРС, с което е потвърдено НП № 21-0439-000467 от 15.09.2021г. на
Началника на РУ към ОД МВР Варна, РУ 03 Варна, с което на В.А.Т.
ЕГН ********** ***, за нарушение на чл.98 ал.1 т.6 от ЗДвП, на основание чл.
183 ал. 4 т. 8 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
50 /петдесет/ лева.
ОСЪЖДА В.А.Т. ЕГН **********
***, да заплати в полза на ОД на МВР-Варна сумата в размер на 80 /осемдесет/
лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: