Номер 30818.09.2020 г.Град
Апелативен съд – Пловдив3-ти граждански състав
На 18.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Вера И. Иванова
Членове:Станислав П. Георгиев
Катя С. Пенчева
като разгледа докладваното от Катя С. Пенчева Въззивно частно търговско
дело № 20205001000465 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на с чл.274 и сл. ГПК, във вр.с чл.220, изр.
второ от ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от З. Д.“ АД, с ЕИК ***
/ответник по предявен осъдителен иск/, против определение
№129/04.02.2020г., постановено по т.д. №239/2019г. по описа на окръжен съд
С.З.. С обжалвания съдебен акт е оставено без уважение искането на
настоящия жалбоподател, ответник в първоинстанционното производство, за
привличане на трето лице помагач – О. – С.З., А. „П.И.“.
Жалбоподателя въвежда оплакване за неправилност на определението
по съображения за необоснованост на изградения от първоинстанционния съд
правен извод за липса на правен интерес от привличането на трето лице
помагач. Иска се отмяна на обжалваното определение и да бъде постановено
друго, с което, като трето лице помагач да бъде конституирано О. – С.З., А.
„П.И.“.
Насрещната страна Е.Г.Н. – ищец по делото, не е представила отговор в
срока по чл.276 ал.1 от ГПК.
Като се запозна с приложените към делото доказателства,
1
Апелативният съд намира частната жалба за допустима – като подадена в
срок и от легитимирана страна, съдържаща необходимите реквизити и
насочена спрямо определение, което подлежи на обжалване. Разгледана по
същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Определение №129/04.02.2020г. по т.д. №239/2019г. по описа на
окръжен съд С.З. е постановено в производство по предявен осъдителен иск
от Е.Г.Н. срещу „З. Д.“ АД по чл.432 от КЗ – за присъждане на
застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от
пътнотранспортно произшествие, по вина на водач /Н.Н./, застрахован при
ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
С депозирания отговор по реда на чл.367 от ГПК и съгласно чл.367 ал.4
от ГПК, ответникът по делото - „З. Д.“ АД, е упражнил правото си по чл.367
ал.4 във вр. с чл.219 ал.1 от ГПК – за привличане на трето лице – помагач – О.
– С.З., А. „П.И.“. Обстоятелствата, на които се основава това искане, се
свеждат до твърдения, че водачът на МПС, въпреки че се е движел със
съобразена скорост, попада в несъбрано количество вода, поради което е
изхвърлен от пътя и това се дължи на неравномерна настилка и неправилно
изпълнен наклон за отводняване. Твърди се, че вината за възникване на ПТП
и за настъпилия вследствие на ПТП-то вредоносен резултат е изцяло на А.
„П.И.“. На тези обстоятелства основава правния си интерес за привличане на
трето лице – помагач.
Привличането на трето лице може да стане при наличието на правен
интерес за страната, която иска привличането. Интересът се изразява в това,
че решението на съда ще има установтелно действие в отношенията на
третото лице и противната страна и още в това, че установеното в мотивите
на решението ще бъде задължително за третото лице в отношенията му със
страната, която би поискала привличането. Доколкото искането за
привличане е заявено от страна – ответник по делото, същото е обусловено от
възможност за регресна претенция спрямо привличаното лице, то правният
интерес следва да се прецени съобразно процесуалната възможност за
предявяване на самостоятелен регресен иск, включително и обратен иск по
реда на чл.219 ал.3 от ГПК. Предявяването на обратен иск представлява
последващо обективно съединяване на искове при условията на положителна
2
евентуалност. Обратният иск на ответника срещу третото лице – помагач
подлежи на разглеждане по същество само при уважаване на иска на ищеца
против ответника и до размера, до който първият иск е уважен. Касае са за
специална хипотеза на евентуално съединяване на искове не по почин на
ищеца, при който условието, за да настъпят процесуалните предпоставки за
произнасяне по него, е уважаване на главния иск, като неговите граници са и
граници на обратния иск. С оглед спецификата на прекия иск срещу
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
ангажирането на функционалната му отговорност е обусловено от деликтното
поведение на водача на застрахованото МПС. Тъй като обстоятелствата, на
които се основава искането за привличане на трето лице – помагач, се
свеждат до твърдения за липса на виновно поведение от страна на водача на
МПС, то при съдебно установяване на това твърдение, искът спрямо
застрахователя няма да бъде уважен. Т.е. – положителната евентуалност няма
да е налице, за да се породи правен интерес от привличане на трето лице,
което трето лице не е и водачът на застрахованото МПС. Това е и в
съответствие с законодателната регламентация. Специалният закон – КЗ –
чл.433, включително и чл.500 от КЗ, предвижда изрично възможност за
застрахователя за предявяване на регресна претенция само спрямо
застрахования. Именно поради това по предявения пряк иск срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за последния
липсва правен интерес за привличане като трето лице – помагач друго лице,
освен водача на МПС. За пълнота следва да се посочи, че О. – С.З. не
разполага с правосубектност. Съгласно чл.21 ал.2 от Закона за пътищата и
чл.2 ал.1 от Правилника за структурата, дейността и организацията на
работата на А. „П.И.“, юридическото лице, разполагащо със съответната
правосубектност, е А. „П.И., а областните пътни управления са
специализирани звена.
По изложените съображения частната жалба се явява неоснователна, а
обжалваното определение, като правилно, следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното, Пловдивският апелативен съд
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №129/04.02.2020г., постановено по т.д.
№239/2019г. по описа на окръжен съд С.З., с което е оставено без уважение
искането на „З. Д.“ АД, с ЕИК *** за привличане на трето лице помагач – О. –
С.З., А. „П.И.“.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4