Р Е Ш Е Н И Е № 221
гр.
Сливен 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на дванадесети октомври, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
при участието на секретаря ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 136/2022 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба на Н.Х.К., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. С.Р. *** против Ревизионен акт № Р-02002021002429-091 -001 /11.11.2021 год., и. от В. Х. Р. на д. н. с., в. р. и С. З. Ч. на д. г. и. по п. – р. на р. при ТД на НАП-Б., потвърден с Решение № 27/28.02.2022 г. на директора на Дирекция "ОДОП" Бургас, с който на Н.Х.К. са установени допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и вноски за ЗО за самоосигуряващи се лица, за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2018 г., общо в размер на 12 320,68 лева, а именно : -данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2015г. в размер на 860, 91 лв. ведно с лихви за просрочие в размер на 482,88 лв.; данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016г. в размер на 1 844, 28 лв. ведно с лихви за просрочие в размер на 847,92 лв.; данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2017г. в размер на 579, 38 лв. ведно с лихви за просрочие в размер на 207,79 лв.; данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2018г. в размер на 1 923, 08 лв. ведно с лихви за просрочие в размер на 494,70 лв.; вноски за здравно осигуряване /ЗО/ - за самоосигуряващи се лица /СОЛ/ за 2015г. в размер на 547,02 лв. ведно с лихви за просрочие в размер на 306,82 лв.; вноски за ЗО - за СОЛ за 2016г. в размер на 1 402,12 лв. ведно с лихви за просрочие в размер на 644,64 лв.; вноски за ЗО - за СОЛ за 2017г. в размер 283,00 лв. ведно с лихви за просрочие в размер на 101,50 лв.; вноски за ЗО - за СОЛ за 2018г. в размер на 1 427,44 лв. ведно с лихви за просрочие в размер на 367,20 лв.
В жалбата се твърди, че ревизионния акт е изцяло материално и процесуално незаконосъобразен; липсват каквито и да е основания за установяване на допълнителни публични задължения; констатациите, които следва да обосноват „установените" допълнителни задължения са недоказани, необосновани, произволни и изведени в нарушение на административно производствените правила уредени в ДОПК и субсидиарно приложимия АПК и изпадат в противоречие със събраните доказателства и обективната истина. Счита, че ревизионния акт е материално незаконосъобразен и на самостоятелно основание поради неправилно тълкуване и прилагане на закона от органите по приходите.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания, както и ангажира допълнителни доказателства. Счита, че липсва превишение на разходите над приходите, което всъщност е фактическото основание, възприето от органите на НАП, за съставяне на ревизионен акт по чл. 122 от ДОПК, т.е. не е налице хипотеза за съставяне на такъв акт - това от една страна. От друга страна, по същество дори и да е налице някакво такова основание по чл. 122 от ДОПК, то определената от органите по приходи данъчна основа, въз основа на изготвения паричен поток с произволно определена към началото на периода наличност на парични средства, е неправилна. Позовава се на заключението на вещото лице като счита, че са налице основания да се възприеме вторият вариант от него, а именно, че наличните парични средства в началото на периода са били 101 310 лв. Претендира направените по делото разноски, за което представя списък.
Ответникът – директор на Дирекция "ОДОП"– Бургас се представлява от юрисконсулт, който оспорва основателността на жалбата. В писмено становище излага съображения за правилността на оспорения ревизионен акт. Счита, че от събраните доказателства, в това число свидетелски показания, удостоверения и банкови разпечатки не се установява по безспорен начин, че Н.К. е разполагал с твърдените от него средства, поради което и с оглед разпределението на доказателствената тежест, направените констатации в обжалвания ревизионен акт са напълно обосновани и правилни. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:
Със Заповед № Р-02002021002429-020-001/23.04.2021 г. на н. с. в ТД на НАП – Б., изменена с последващи заповеди относно срока за извършване на ревизията, на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК е възложено извършването на ревизия на Н.Х.К., ЕГН **********, с предметен обхват – установяване на задълженията за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ и за здравно осигуряване на СОЛ за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2018г. Заповедта за възлагане на ревизия и ЗИЗВР са издадени в електронен вид и подписани с квалифициран електронен подпис на В. Х. Р. в посоченото й д. к. – н. с. "Р." в ТД на НАП – Б. В хода на ревизията са предприети действия по събиране на доказателства, като са извършени справки и са съставени протоколи за присъединяване на документи. Резултатите от ревизията са обобщени в съставен РД № Р-02002021002429-092-001/16.09.2021 г., като въз основа на съдържащите се в него фактически констатации е и. процесният РА № Р-02002021002429-091-001/11.11.2021 г. от н. с. и г. и. по п. в ТД на НАП г. Б., с който на Н.Х.К. са установени допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и вноски за ЗО за самоосигуряващи се лица, за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2018 г., общо в размер на 12 320,68 лева, а именно : -данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2015г. в размер на 860, 91 лв. ведно с лихви за просрочие в размер на 482,88 лв.; данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016г. в размер на 1 844, 28 лв. ведно с лихви за просрочие в размер на 847,92 лв.; данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2017г. в размер на 579, 38 лв. ведно с лихви за просрочие в размер на 207,79 лв.; данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2018г. в размер на 1 923, 08 лв. ведно с лихви за просрочие в размер на 494,70 лв.; вноски за здравно осигуряване /ЗО/ - за самоосигуряващи се лица /СОЛ/ за 2015г. в размер на 547,02 лв. ведно с лихви за просрочие в размер на 306,82 лв.; вноски за ЗО - за СОЛ за 2016г. в размер на 1 402,12 лв. ведно с лихви за просрочие в размер на 644,64 лв.; вноски за ЗО - за СОЛ за 2017г. в размер 283,00 лв. ведно с лихви за просрочие в размер на 101,50 лв.; вноски за ЗО - за СОЛ за 2018г. в размер на 1 427,44 лв. ведно с лихви за просрочие в размер на 367,20 лв. Ревизионният акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. При оспорването по административен ред, с Решение № 27/28.02.2022 г. на директора на Дирекция "ОДОП" Бургас, ревизионния акт е потвърден.
В хода на ревизията е установено, че К. е м. ф. л. и е данъчно задължено за доходите си, произхождащи от източници в България и от ч. През ревизирания период се е осигурявал здравно като б. на основание чл. 40, ал.5 от ЗЗО. За четирите ревизирани години 2015г., 2016г, 2017г. и 2018г. Н.Х.К. не е подавал годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ. След направена справка за изплатени суми по извънтрудови правоотношения съгласно подадена информация по реда на чл.73 от ЗДДФЛ от платците на дохода е установено, че няма такива. Не е установено и участие в търговски дружества, респ. получени дивиденти в тази връзка. По данни от информационната система на НАП ревизираното лице няма получени доходи през целия ревизиран период от 01.01.2015г до 31.12.2018г.
Н.К. е декларирал, че към 01.01.2015г. е имал в наличност 65 000,00 лв., с. от р. з., о., д. с. от м. му и б. му. Относно получени р. з. и о. от Н.К. са представени документи от ОД на МВР – С., които касаят периода от 1993г.-2004г., когато лицето е б. с. т. Същите не са взети предвид от ревизиращите с мотива, че са придобити много преди ревизирания период и не са представени доказателства за съхранението им, респ. наличността им към 01.01.2015г. Органите по приходите са изследвали тези твърдения на ревизираното лице и въз основа на представените доказателства са направили извода, че К. не е разполагал с посочената в обясненията сума.
Представена е декларация от П. Г. Х. – м. на ревизираното лице, в която същата декларира, че е д. на с. си 17 000,00 лв. през 2014г. от п. на н. к. и 15 000,00 лв. през 2002г. от о. при п. Тези средства са приети като налични за лицето към 01.01.2015г., като органите по приходите приемат, че от дадените 17 000,00 лв. през 2014г. 7 558,46 лв. са формирали наличните средства по б. с. на Н.К. към 01.01.2015г., а остатъкът в размер на 9 441,54 лв. заедно със сумата от 15 000,00 лв. формират наличните му средства в брой към 01.01.2015г., или 24 441,54 лв. Общата сума на разполагаеми парични средства към 01.01.2015г. е определена от органите по приходите в размер на 32 000,00 лв.
Н.Х.К. декларира, че през периода 2004г.-2005г. е ж. и р. в И., а за периода 2007г.-2009г. е ж. и р. в Г., А., С. и Р., като не посочва дати, индивидуализиращи данни на р. и не представя документи за получавани възнаграждения в т. с., както и за облагане на получените доходи в т. д. Самото лице декларира, че е р. н. Представени са декларации от В. Г. П. и И. Г. П., в които същите декларират, че са р. с ревизираното лице в Г. и И. Ревизиращите са приели, че тези твърдения не са подкрепени с никакви доказателства и не са взети предвид.
Установени са следните постъпления на средства за ревизираното лице : от продажба на недвижими имоти - в размер на 9 900,00 лв. през 2016г. и в размер на 9 800,00 лв. през 2017г., от продажба на МПС - в размер на 2 000,00 лв. през 2015г. и в размер на 500,00 лв. през 2016г., както и от получено застрахователно обезщетение от ДЗИ- Общо застраховане в размер на 1 255,00 лв. през 2015г..
По отношение на извършените разходи от лицето е установено, че същите се състоят от разходи за придобиване на недвижими имоти /през 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г./, разходи за придобиване на товарен автомобил през 2018г., разходи за издръжка и живот, разходи за вноски за здравно осигуряване по чл.40, ал.5 от ЗЗО, разходи за и. на д., п. след р. на лицето /през 2015г., 2016г. и 2017г./ и други разходи /глоби, внесени суми в д. ф. на *** и др./. Съгласно дадени писмени обяснения от лицето, Н.Х.К. е предоставил заеми на трети лица през 2017г. и 2018г.
Въз основа на събраната информация за постъпленията на средства и извършените разходи от лицето, както и наличните парични средства в брой и по б. с., органите по приходите са направили съпоставка на имущественото и финансово състояние на Н.Х.К. с получените от него доходи, при което са установили несъответствие между получени доходи и извършени разходи за всички ревизирани години. За същите е установен недостиг на парични средства, което е довело до извода, че Н.Х.К. е разполагал със средства с недоказан произход, с които е покривал разходите си и е подобрил финансовото си състояние. Установеният недостиг за всяка от четирите години е както следва: за 2015г. в размер на 9 357,72 лв., за 2016г. в размер на 20 046,47 лв., за 2017г. в размер на 6 297,56 лв. и за 2018г. в размер на 20 903,05 лв.
Изготвено е Уведомление с № Р-02002021002429-113-001/29.06.2021г. по реда на чл.124, ал.1 от ДОПК, с което лицето е уведомено, че за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2018 г. са налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК – данни за укрити приходи или доходи и несъответствия между доходите и имуществото и основата за облагане с данък по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2018 г. и осигурителния доход за установени задължения от ЗОВ за здравно осигуряване – за самоосигуряващи се за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2018 г., ще бъде определена по реда на чл. 122 – 124а от ДОПК. Уведомлението е връчено на лицето на 02.07.2021 г. Определен е 14 – дневен срок за представяне на доказателства и вземане на становище. Не са предоставени документи и становище.
В резултат на направените констатации е определена нова данъчна основа за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г. съобразно установения недостиг на средства, като е прието, че са налице други недекларирани доходи, подлежащи на облагане по реда на чл.35, т.6 от ЗДДФЛ.
Дължимият данък е определен съгласно чл.48 от ЗДДФЛ в размер на 10 на сто върху определената данъчна основа за облагане съгласно чл.36 от ЗДДФЛ след приспадане на дължимите вноски за ЗО по чл.40, ал.5 от ЗЗО, а именно: в размер на 860,91 лв. за 2015г., в размер на 1 844,28 лв. за 2016г., в размер на 579,38 лв. за 2017г. и в рамер на 1 923,08 лв. за 2018г. На основание чл.175 от ДОПК за невнесените в срок данъци са определени и съответните лихви за просрочие.
По отношение на задълженията на Н.Х.К. по ЗЗО, в хода на ревизията са установени основания за прилагане на чл. 124а от ДОПК с оглед установеното превишение на разходите над приходите на лицето за всички години от ревизирания период.
За периода от 01.01.2015г. до 31.12.2018г. лицето е подлежало на осигуряване по чл.40, ал.5 от ЗЗО. В тази връзка Н.К. е подал декларация обр.7 с вх.№ 204811501729026/02.11.2015г. и за периода 01.01.2015г.-31.12.2018г. е внасял дължимите авансови здравноосигурителни вноски върху минималния размер на осигурителния доход за лицата по чл.40, ал.5 от ЗЗО.
Здравноосигурените лица по чл.40, ал.5 от ЗЗО извършват годишно изравняване на осигурителния доход за получени доходи от други източници. Н.Х.К. не е декларирал здравноосигурителни вноски за довнасяне. Предвид установеното превишение на разходите над приходите на лицето, квалифицирано като доход по чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, ревизиращият екип е определил задълженията на лицето по ЗЗО за довнасяне след определяне на окончателния размер на осигурителния му доход за всяка от ревизираните 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г., както и дължимите лихви за просрочие на основание чл.107 от ЗЗО.
По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаването и обжалването по административен ред на ревизионния акт; доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията; удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата, подписали с квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно качество РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР, ведно с оптичен носител, на който се съдържат електронните документи и файловете, генерирани при подписването им с квалифициран електронен подпис.
По делото са разпитани като свидетели В. Г. П., Б. С. М., В. И. А. и Б. И. Б. Съгласно показанията на свидетеля В. П. д. с жалбоподателя са р. в Г. в ж. ф. през ориентировъчен период от около 01.03.2005 г. до около 06.11.2005 г. с м. з. 1600 евро на м. Парите са п. на р. в к. на в. м. Според показанията на свидетеля М. с оспорващия са р. в И. през 2006 г. общо *** м., от които *** м. на п. и са получавали по 25 евро на д. и е. м. в с. – по 30 евро на д.. Според показанията на свидетеля В. А. д. с К. са р. в А. в с. през ориентировъчен период от около 16.01.2012 г. до около 21.12.2012 г. със з. около 135 евро на д., като след п. на р. с жалбоподателя са си разделили по 24 000 евро. Свидетелят Б. посочва, че с жалбоподателя са р. в И. във ф. п. е. к. през ориентировъчен период от около 01.03.2014 г. до около 15.12.2014 г. с о з. 50-60 евро на д.
По делото е приета извършена съдебно-счетоводна експертиза неоспорена от страните и компетентно извършена. По поставените въпроси вещото лице е посочило, че въз основа на находящите се по делото писмени доказателства и данните от свидетелските показания не е възможно да бъде съставен паричен поток за период преди началото на ревизирания такъв, който в пълнота да представи получените от жалбоподателя постъпления и извършените от него плащания, затова въз основа на извършените в констативната част на експертизата изчисления и съображения е възможно да се състави паричен поток с начална дата 01.01.2015 г. За определяне на начално салдо от налични парични средства на 01.01.2015 г. административният орган е взел сумата от 32 000 лв. представляващи д. от м. на жалбоподателя, според представена декларация. Според поставените му от съда задачи и воден от извършените изчисления и съображения, основани на изслушаните по делото свидетелски показания, вещото лице счита, че е възможно част от изчислените средства получени от жалбоподателя от р. в ч. през 2012 г. и 2014 г. в размер на 69 310 лв. да са били спестени към началото на 2015 г., затова вещото лице приема да определи начално салдо на налични парични средства в брой в размер на 65 000 лв., така както са декларирани от жалбоподателя в началото на ревизията. Въз основа на направените изчисления и формирания паричен поток за постъпленията и плащанията на жалбоподателя за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2018 г. вещото лице установява следното: За 2015 г. - Превишение на приходите в размер на 31,52 лв.; За 2016 г. - Превишение на приходите в размер на 22,38 лв.; За 2017 г. - Превишение на приходите в размер на 103,81 лв.; За 2018 г. - Превишение на разходите над приходите в размер на 20 903,05 лв. Данъчно-осигурителните задължения които възникват в резултат на изчисленията са за превишението на разходите над приходите с 20 903,05 лв. през 2018 г. и са следните: Доходи от други източници по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ – Установено 20 903,05 лв.; Задължителни осигурителни вноски по чл.40, ал. 5 от ЗЗО – декларирано 244,80 лв., установено - 1 672,24 лв.; Годишна данъчна основа -19 230,81лв.; Дължим данък по ЗДДФЛ в размер на 10 % върху данъчната основа - 1 923,08 лв. В заключение посочва, че данъчните задължения са в размер на 1923,08 лв., а осигурителните задължения за здравно осигуряване са в размер на 1427,44 лв. Законовата лихва изчислена върху така формираните данъчно-осигурителни задължения за периода от датата, от която задълженията са изискуеми 01.05.2019 г. до датата на издаване на обжалвания ревизионен акт 11.11.2021 г. е както следва: 494,66 лв., съответно 367,17 лв.
Като втори вариант вещото лице посочва, че ако за начално салдо на наличните парични средства бъде определена сумата от 101 310 лв., представляваща сбор от 69 310 лв., изчислени като придобити средства от р. на жалбоподателя в ч. през 2012 г. и 2014 г. въз основа на свидетелските показания изслушани по делото и 32 000 лв. д. от м. на жалбоподателя, и приети за начална наличност от административния орган, то тогава и за четирите ревизирани години паричният поток съставен за получените постъпления и извършените плащания от жалбоподателя би бил с превишение на приходите над разходите.
Жалбата срещу ревизионния акт, по която е образувано настоящото съдебно производство е подадена на 23.03.2022 г.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността и обосноваността на оспорения Ревизионен акт № Р-02002021002429-091-001/11.11.2021 год. потвърден с Решение № 27/28.02.2022 г., на основание чл. 160, ал. 2 от ДОПК и чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, достига до следните правни изводи:
Оспорването на РА, като направено в законово установения срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Ревизионното производство е образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия. Съгласно представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-7/04.01.2021 г. на директора на ТД на НАП - Бургас, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗНАП, във връзка с чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, като о., компетентни да и. заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл. 112 от ДОПК, са определени д. д. „К.“ и н. на с. в о. "Р." при ТД НАП – Б. В случая и. на заповедта за възлагане на ревизия – В. Х. Р., с оглед на з. д. /н. с. в о. "Р." в ТД на НАП – Б./, е сред о., посочени в т. 3 от Заповед №РД-7/04.01.2021г. на директора на ТД на НАП – Бургас, определени като компетентни да и. ЗВР и ЗИЗВР. Следователно Заповед за възлагане на ревизия и последвалите заповеди за изменение на заповед за възлагане на ревизия, са издадени от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, като съдържанието им отговаря на изискванията по чл. 113 от ДОПК, при подписване на заповедите с валиден към датите на издаването им квалифициран електронен подпис на Н. с. в о. "Р." в ТД на НАП – Б. – В. Р.
Възложената за извършване ревизия на Н.К. е извършена от определените със ЗВР № Р-02002021002429-020-001 от 23.04.2021г. о. по п. – С. З. Ч. – г. и. по п. /р. на р./ и А. Ж. А. – г. и. по п., които с оглед на з. д. и определянето им за р. о. по чл. 113, ал. 1, т. 2 от ДОПК със ЗВР, са разполагали с необходимата материална компетентност за п. на р. и за с. на Ревизионен доклад № Р-02002021002429-092-001/16.09.2021г. /чл. 117, ал. 1 от ДОПК/.
Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията /определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция - чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК/ и от ръководителя на ревизията /определен със заповедта за възлагане на ревизия - чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК/. Оспореният Ревизионен акт № Р-02002021002429-091-001/11.11.2021 год. е и. от В. Х. Р. на д. Н. на с., в. р. и от С. З. Ч. на д. г. и. по п., определен за р. на р. със заповедта за възлагане на ревизията.
Както Заповед за възлагане на ревизия, така и Ревизионния доклад и издаденият въз основа на него Ревизионен акт, са издадени чрез информационна система "Контрол" като електронни документи, подписани с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис, е допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото и на електронен носител /приложения с административната преписка CD-R/. В случая от представените доказателства се установява, че подписалите документите лица са имали валидни електронни подписи. С оглед на изложеното съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели с квалифициран електронен подпис и съответно не са налице основания да се считат за нищожни.
Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК във вр. с чл. 3, ал. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният Ревизионен доклад е неразделна част от него.
Ревизията е приключила в срока по чл. 114, ал. 2 от ДОПК, а РД е съставен от ревизиращите органи в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, като съдържа предвидените в чл. 117, ал. 2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства. Съответно спазен е и срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт.
При изследване материалната законосъобразност на оспорения акт съдът съобрази следното:
Задължително условие за преминаването към ревизия по чл. 122 – 124 ДОПК е безсъмненото наличие на една или повече от изчерпателно изброените предпоставки в чл. 122, ал. 1, т. 1 - 8 ДОПК. Само при това положение съгласно чл. 122, ал. 1 ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определената от него по реда на ал. 2 данъчна основа. Чл. 124, ал. 2 ДОПК изрично регламентира, че в производството по обжалване на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, но именно заради предвиденото в разпоредбата разместване на доказателствената тежест относно установяването на релевантните за данъчното задължение факти, според нормата оборимата доказателствена сила на констатациите е налице, само когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено със събраните доказателства.
С обжалвания ревизионен акт основата за облагане с данък върху доходите е определена по особения ред на чл. 122 ДОПК, поради наличието на хипотезата на т. 2, ал. 1 от същата разпоредба. След извършен анализ на относимите към ревизирания субект обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК за всяка една от годините, включени в ревизирания период, е констатирано несъответствие между получените и декларираните от ЗЛ приходи и разходи – установено е превишение на извършените разходи на ревизираното физическо лице над получените документално обосновани доходи. При административното оспорване на акта решаващият орган, съгласно правомощията му установени в нормата на чл. 155, ал. 2 ДОПК може да премотивира ревизионния акт, като в случая е прието наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, а не по т. 2 от същата норма и алинея. Промяната на квалификацията на хипотезата от такава по чл. 122, ал. 1, т. 2 в такава по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК е в правомощията на решаващия орган. Данъчната основа при която и да е от хипотезите включени в чл. 122, ал. 1 ДОПК се определя съобразно критериите на чл. 122, ал. 2 ДОПК, като въпрос на преценка на административния орган, която не подлежи на съдебен контрол, е да прецени с оглед особеностите на случая кои от обстоятелствата посочени в разпоредбата да приложи. Поради което настоящата съдебна инстанция намира, че това не е основание за отмяна на оспорения ревизионен акт.
Спорът по делото, е относно установените задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 2015 г. - 2018 г. и се свежда до определеното от ревизиращия екип начално салдо за 2015 г. В тази връзка жалбоподателят твърди и е посочил в подадената декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК още в ревизионното производство, че е разполагал към 01.01.2015 г. със сума в размер на 65 000, 00 лева, представляваща с. от р. з., о., д. от м. му и б. му с.
Относно р. з. и о. лицето е представило писмо от ОД на МВР г. С. с изх.№ 343000-10998/12.11.2019г., а относно д. с. от р. си - декларация от м. си П. Г. Х. за д. с. в общ размер на 32 000, 00 лева. В дадени писмени обяснения Н.Х.К. пояснява, че в периода 2004г.-2005г. е ж. и р. в И., а в периода 2007г.-2019г. в Г., А., С. и Р. Твърди, че за р. в ч. е получавал възнаграждения след облагане с данъци, но не съхранява документи за това, но при необходимост може да представи декларации от свидетели. В тази връзка е представил две декларации от физически лица /И. Г. П. и В. Г. П./, които заявяват, че са р. с лицето в ч., съответно през 2017г. в И. и през 2005г. в Г. и са получавали конкретни месечни възнаграждения.
Съгласно представените б. и., относно разполагаемите парични средства в б. с. от д. с. на лицето в ***, Н.Х.К. е имал налични парични средства към 01.01.2015г. в размер на 7 558,46 лв.
Съдът приема, че при формиране на началното салдо правилно органите по приходите са приели, че: относно размерът на получените средства от трудови възнаграждения и о. от лицето в периода от 15.09.1993г. до 22.02.2004г. , с оглед голямата отдалеченост на посочения период от ревизирания такъв и липсата на доказателства за съхранението на тези средства до началото на ревизирания период 01.01.2015г. същите не следва да се включат като налични парични средства от Н.К. към тази дата; относно твърденията за наличието на средства от р. в ч. и представените декларации, правилно е прието, че декларациите не могат да служат като доказателство за получени доходи от Н.К., доколкото за такива доходи лицето следва да разполага с документ от съответния р., респ. документ от данъчната администрация на съответната държава, в т.ч. и за удържан и/или внесен данък върху този доход. От събраните по делото гласни доказателства не се установява по категоричен начин какви точно са били доходите на К. от р. му в ч., има ли и какви спестявания от тях, и имало ли е останали и какви средства, до началото на ревизирания период. Съдът констатира и несъответствие в подписаната декларация от свидетеля П. в хода на ревизионното производство, където твърди, че с К. са р. в Г. през 2005 г. около шест месеца, а в показанията си в хода на съдебното производство посочва друг период около девет месеца. В показанията си свидетелите Б. С. М., В. И. А. и Б. И. Б., твърдят, че са р. заедно с жалбоподателя в различни д., като уточняват приблизителен период и суми, получени от тях и Н.К.. Тези твърдения на свидетелите, обаче не са подкрепени от писмени доказателства. К. не притежава никакви други документи, които да удостоверяват твърдените факти на получаване на парични средства и съответно наличието им към началото на ревизирания период. Липсват документи както за внасянето на паричните средства в България или декларирането им пред митническите органи, така и няма никакви данни къде са съхранявани тези средства и дали същите са останали налични към 01.01.2015г. Тези данни обосновават извода за логична и правилна преценката на органите по приходите, че не е доказано твърдението на жалбоподателя, че към 01.01.2015 г. е разполагал със спестени средства от р. му в ч. Правилността на този извод не се разколебава от ангажираните в съдебната фаза гласни доказателства.
С оглед гореизложеното правилно разполагаемите парични средства в брой към 01.01.2015г. са определени според представените доказателства от лицето, а именно декларация от П. Г. Х. – м. на лицето, в която същата декларира, че е д. на с. си 17 000,00 лв. през 2014г. от п. на н. и. и 15 000,00 лв. през 2002г. от о. при п., като част от тези средства общо в размер на 32 000,00 лв., представляват наличните парични средства по б. с. на Н.К. в *** към 01.01.2015г. в размер на 7 558,46 лв. с оглед регулярните вноски, правени от лицето с цел захранване на б. му с.
За 2015 г. са установени следните постъпления - Доходи от прехвърляне на движимо имущество в размер на 2 000,00 лв. от продажба на лек автомобил Мерцедес Е 290 ТД, рег.№ ******** и 1 255,00 лв. изплатена щета от „ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД / видно от б. и. от с. на лицето в *** за 06.08.2015г./ или общо в размер 3 255,00 лв.
За извършени разходи през 2015г. са посочени суми общо в размер на 21 089,78 лв., от които 4 605,00 лв. за разходи за издръжка и живот / съгласно статистическите данни за парични разходи в годишен размер на едно лице за 2015г. /; в размер на 14 900,00 лв. разходи за придобиване на недвижимо имущество / състоят се от продажните цени на закупените от Н.К. недвижими имоти съгласно представените НА № 13, том II, peг. № 2088, дело 174 от 27.02.2015г. и НА № 13, том II, рег.№ 1677, дело 163 от 18.05.2015г., съответно 9 000,00 лв. и 5 000,00 лв, платени в брой от лицето преди подписването на нотариалните актове/; в размер на 265,78 лв. разходи за заплатени данъци, осигурителни вноски / внесените през годината от лицето вноски за здравно осигуряване съгласно чл.40, ал.5 от ЗЗО/; в размер на 119,00 лв. разходи за платени фишове за глоби / видни от б. и. от с. на Н.К. в *** /; в размер на 1 200,00 лв. разходи за и. на д. / съгласно декларирането от ЗЛ, че плаща и. за д. в размер на 100. 00 лв /.
С оглед гореописаните суми за парични средства към 01.01.2015г. общо в размер на 32 000,00 лв., постъпления общо в размер на 3 255,00 лв., разходи общо в размер на 21 089,78 лв. и парични средства към 31.12.2015г. в размер на 23 522,94 лв., от органите по приходите правилно е определено превишението на разходите, извършени от лицето, спрямо получените от него доходи за 2015г., в размер на 9 357,72 лв. /32 000 + 3 255 - 21 089,78 - 23 522,94/.
За 2016 година към 01.01. Н.К. е разполагал само с налични парични средства в б. с. в размер на 23 522,94 лв. Установените постъпления за 2016г. възлизат общо на 10 400,00 лв. и се състоят от доходи от прехвърляне на имущество, в т.ч. размер на 9 900,00 лв. от продажба на недвижим имот /установени въз основа на представен НА № 108, том II, рег.№ 2135, дело № 122 от 22.02.2016г./ и в размер на 500,00 лв. от продажба на МПС лек автомобил Опел Вектра, рег.№ ********.
Наличните парични средства по б. с. към 31.12.2016г. в размер на 33 295,56 лв., са съгласно наличните парични средства в размер на 8 295,56 лв. по данни от б. и. от с. на Н.К. в *** към 30.12.2016г. и от парични средства по д. в размер на 25 000,00 лв. със срок от 27.02.2016г. до 27.04.2017г.
За извършените разходи в таблицата за 2016г. са посочени суми общо в размер на 20 046,47 лв., от които 19 300,00 лв. разходи за придобиване на недвижимо имущество, 173,85 лв. разходи за заплатени данъци, осигурителни вноски и 1 200,00 лв. разходи за и. на д.
С оглед гореописаните суми като парични средства към 01.01.2016г. в размер на 23 522,94 лв., постъпления общо в размер на 10 400,00 лв., разходи общо в размер на 20 673,78 лв. и парични средства към 31.12.2016г. в размер на 33 295,56 лв., от органите по приходите правилно е определено превишението на разходите, извършени от лицето, спрямо получените от него доходи за 2016г., в размер на 20 046,47 лв. /23 522,94 + 10 400-20 673,90-33 295,56/.
За 2017г. е установено, че към 01.01.2017г. лицето е разполагало само с налични парични средства в б. с. в размер на 33 295,56 лв. Тази сума съответства на наличните парични средства към 31.12.2016г..
Установените постъпления за 2017г. възлизат общо на 9 800,00 лв. и се състоят от доходи от прехвърляне на имущество / установени въз основа на представен НА № 15, том I, рег.№ 267, дело № 8 от 17.02.2017г., съгласно който Н.Х.К. е п. а. в г. С. за 9 800,00 лв., получени в брой към подписването на НА/.
Като „Разходи" за 2017г. са посочени суми общо в размер на 31 767,70 лв., както следва: в размер на 5 161,00 лв. разходи за издръжка и живот; в размер на 20 500,00 лв. разходи за придобиване на недвижимо имущество; в размер на 1 700,00 лв. предоставени заеми на трети лица; в размер на 110,72 лв. разходи за заплатени данъци, осигурителни вноски; в размер на 3 600,00 лв. преведени суми за д. ф. на *** /***/; в размер на 500,00 лв. разходи за и. на д. и в размер на 196,00 лв. други разходи.
Наличните парични средства по б. с. към 31.12.2017г. в размер на 17 625,40 лв., са съгласно наличните парични средства в размер на 9 225,40 лв. по данни от б. и. от с. на Н.К. в *** към 30.12.2017г. и от парични средства по д. д., както следва: в размер на 4 900,00 лв. със срок от 02.06.2017г. до 02.06.2018г. и в размер на 3 500,00 лв. със срок от 11.08.2017г. до 11.08.2018г.
С оглед гореописаните суми за парични средства към 01.01.2017г. в размер на 33 295,56 лв., постъпления общо в размер на 9 800,00 лв., разходи общо в размер на 31 767,70 лв. и парични средства към 31.12.2017г. в размер общо на 17 625,40 лв., от органите по приходите правилно е определено превишението на разходите, извършени от лицето, спрямо получените от него доходи за 2017г., в размер на 6 297,56 лв. /33 295,56 + 9 800 - 31 767,70 - 17 625,40/.
За 2018г. към 01.01.2018г. лицето е разполагало само с налични парични средства в б. с. в размер на 17 625,40 лв. Тази сума съответства на наличните парични средства към 31.12.2017г. През 2018г. не са установените постъпления на средства.
Установени са следните „Разходи" за 2018г. общо в размер на 17 536,20 лв., както следва : в размер на 5 710,00 лв. разходи за издръжка и живот; в размер на 9 000,00 лв. разходи за придобиване на недвижимо имущество; в размер на 2 000,00 лв. разходи за придобиване на превозни средства; в размер на 280,00 лв. разходи за придобиване на друго движимо имущество /; в размер на 300,00 лв. предоставени заеми на трети лица; в размер на 246,21 лв. разходи за заплатени данъци, осигурителни вноски.
С оглед гореописаните суми за парични средства към 01.01.2018г. в размер на 17 625,40 лв., постъпления общо в размер на 0 лв., разходи общо в размер на 17 536,20 лв. и парични средства към 31.12.201г. в размер общо на 20 992,24 лв., от органите по приходите правилно е определено превишението на разходите, извършени от лицето, спрямо получените от него доходи за 2018г., в размер на 20 903,05 лв. /17 625,40 - 17 536,20 - 20 992,24/.
С оглед изложеното по-горе, доказателствената тежест за оборване на фактическите констатации в РА и в частност относно определеното начално салдо към 01.01.2015 г. е изцяло върху ревизираното лице. Не са налице основания да се кредитират твърденията на жалбоподателя, че към 2015 г. той е разполагал със сумата в размер на 65 000. 00 лв. Твърденията в тази насока останаха недоказани. Независимо от представените писмени обяснения и документи, съдът намира, че те не удостоверяват действително налични суми в полза на жалбоподателя. Приложените декларации следва да бъдат преценявани в качеството им на частни документи. Без всякакво съмнение в случая се касае за частни писмени свидетелстващи документи, които като такива нямат обвързваща за съда материална доказателствена сила, нито имат достоверна дата.
В заключение съдът на основание чл. 202 от ГПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК не възприема и заключението на вещото лице, тъй като макар същото да е обективно и безпристрастно дадено, математически вярно обосновано и неоспорено от страните, не се подкрепя от останалите доказателства по делото. Съдът не кредитира нито един от вариантите на експертизата, тъй като – въпреки коректните изчисления на ВЛ – изводите на експерта са базирани на предпоставки, които съдът приема за недоказани /разполагаемо начално салдо на парични средства в брой в размер на 65 000 лева/. Вещото лице е съобразило декларацията, подписана от К. и свидетелските показания за налични суми, които съдът не кредитира като годни доказателства, което опорочава и заключението като доказателствено средство.
На следващо място следва да бъде отбелязано и това, че нито в хода на ревизионното, нито в хода на съдебното производство, жалбоподателят е оспорил констатациите в РД и РА относно разходната част на паричните му потоци за ревизираните периоди от 2015 г. до 2018 г..
Предвид всичко изложено до тук, крайният извод на съда е, че жалбоподателят не обори презумпцията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК по пътя на пълното насрещно доказване. Констатациите на приходната администрация от своя страна почиват на надлежно събрани доказателства в хода на редовно проведено ревизионно производство. В тази връзка данъчната основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и съответно данъкът по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2015г., 2016г., 2017г. и 2018 г. съответстващи на сумите на превишението на извършените разходи над получените приходи, са определени в съответствие с материалния закон.
Относно определените задължения за ЗО не са направени конкретни възражения, а единствено се твърди, че РА е незаконосъобразен и се иска отмяна изцяло. Съдът обаче, на основание чл. 160, ал. 2 от ДОПК дължи произнасяне по законосъобразността и обосноваността на РА.
Съгласно чл. 124а от ДОПК "Установяване на задължения за задължителни осигурителни вноски при особени случаи", разпоредбите на чл. 122 - 124 от същия кодекс се прилагат съответно за установяване на задължителните осигурителни вноски. На основание чл. 124а от ДОПК, ревизиращият орган е приел, че размерът на констатираното превишение на разходите над приходите за ревизираните 2015 г. - 2018 г., представлява доход от дейността на самоосигуряващото се лице и като такъв следва да се включи в общия размер на годишния осигурителен доход, върху който Н.К. е следвало да внася задължителни здравноосигурителни вноски. За ревизирания период Н.Х.К. се е осигурявал като б. на основание чл.40, ал.5 от ЗЗО. Същият е подал декларация обр. 7 с вх. № 204811501729026/02.11.2015г. и за периода 01.01.2015г.-31.12.2018г. е внасял дължимите авансови вноски за здравно осигуряване върху минималния месечен размер на осигурителния доход за лицата по чл.40, ал.5 от ЗЗО.
Здравно осигурените лица по чл.40, ал. 5 от ЗЗО извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация. Предвид обстоятелството, че Н.Х.К. не е декларирал здравноосигурителни вноски за довнасяне и предвид установеното превишение на извършените разходи над разполагаемите доходи, правилно органите по приходите са определили окончателния размер на осигурителния доход на лицето въз основа на разпоредбата на чл.124а от ДОПК. След приспадане на авансово внесените здравноосигурителни вноски правилно е определен размерът на дължимите от Н.К. здравноосигурителни вноски за довнасяне, както следва: в размер на 547,02 лв. за 2015г., в размер на 1 402,12 лв. за 2016г., в размер на 283,00 лв. за 2017г. и в размер на 1 427,44 лв. за 2018г.
На основание чл.107 от ЗЗО правилно са определени и дължимите лихви за просрочие върху невнесените здравноосигурителни вноски
При този изход на спора, жалбоподателя следва да бъде осъден на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 900 лева на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 и чл. 161, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Х.К., ЕГН **********, с адрес *** против Ревизионен акт № Р-02002021002429-091 -001 /11.11.2021 год., и. от В. Х. Р. на д. н. с., в. р. и С. З. Ч. на д. г. и. по п. – р. на р. при ТД на НАП-Б., потвърден с Решение № 27/28.02.2022 г. на директора на Дирекция "ОДОП" Бургас, с който на Н.Х.К. са установени допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и вноски за ЗО за самоосигуряващи се лица, за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2018 г., общо в размер на 12 320,68 лева, а именно : -данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2015г. в размер на 860, 91 лв. ведно с лихви за просрочие в размер на 482,88 лв.; данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016г. в размер на 1 844, 28 лв. ведно с лихви за просрочие в размер на 847,92 лв.; данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2017г. в размер на 579, 38 лв. ведно с лихви за просрочие в размер на 207,79 лв.; данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2018г. в размер на 1 923, 08 лв. ведно с лихви за просрочие в размер на 494,70 лв.; вноски за здравно осигуряване /ЗО/ - за самоосигуряващи се лица /СОЛ/ за 2015г. в размер на 547,02 лв. ведно с лихви за просрочие в размер на 306,82 лв.; вноски за ЗО - за СОЛ за 2016г. в размер на 1 402,12 лв. ведно с лихви за просрочие в размер на 644,64 лв.; вноски за ЗО - за СОЛ за 2017г. в размер 283,00 лв. ведно с лихви за просрочие в размер на 101,50 лв.; вноски за ЗО - за СОЛ за 2018г. в размер на 1 427,44 лв. ведно с лихви за просрочие в размер на 367,20 лв.
ОСЪЖДА Н.Х.К., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП сумата от 900 лева /деветстотин лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: