Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. София, 09.01.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание на девети януари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
ИЛИАНА СТАНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Луканов частно гр. дело № 16335 по
описа за 2019г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е
по жалба на длъжника по изпълнението „Т.С.“ ЕАД, чрез надлежно упълномощен
представител, срещу постановление от 14.10.2019г. по изп.
дело № 20197850400301 по описа на ЧСИ Л.М., рег. № 785, с район на действие СГС.
С молба вх. №
1631/08.01.2020г. по описа на СГС, в изпълнение на разпореждане №
39954/19.12.2019г. на съда, жалбоподателят чрез представителя си по пълномощие,
конкретизира петитума на частната жалба, като
заявява, че желае да бъде намален размер на адвокатския хонорар на 200 лева, а
размера на пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ да бъде намалена до
минималния размер от 67.20 лева с ДДС.
В жалбата се
твърди, че присъденият размер на адвокатското възнаграждение над 200 лева е
неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че от длъжника се дължат разноски
за адвокатско възнаграждение само по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Твърди се, че не се дължи
адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, респ. възнаграждението за извършване на
действия с цел удовлетворяване на паричното вземане е недължимо, тъй като
такива действия реално не са извършени от името и за сметка на взискателя. Жалбоподателят излага също, че към момента на
изпращане на поканата за доброволно изпълнение с вх. № 13449/01.10.2019г. по
описа на ЧСИ, е извършено само действие по образуване на изпълнителното
действие от страна на представителя на взискателя, а
след нея други действия не са били извършени, тъй като от „Т.С.“ ЕАД са
заплатени изцяло всички дължими суми в срока за доброволно изпълнение. Прави
възражение, че размерът на възнаграждението за адвокатски хонорар е прекомерен
предвид правната и фактическата сложност на изпълнителното производство.
Позовава се на приетото в т. 3 от Тълкувателно решение (ТР) № 6 от 06.11.2013г.
по т. дело № 6/2012г. на ВКС, както и приложимата норма по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Цитира съдебна практика. Заявено е искане съдът да отмени постановлението
за разноски и да намали възложените на длъжника разноски за адвокатското
възнаграждение до минималния размер от 200 лв., определен по чл. 10, т. 1 от Наредба
№ 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Иска също по
отношение на пропорционалната такса по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ и видът на претендираните разноски, съдът да реши спора по същество и
да ги намали до минималния размер от 67.20 лева с ДДС. Претендира разноски по
настоящото производство, вкл. и юрисконсултско
възнаграждение. Не представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по
чл. 436, ал.3 от ГПК е постъпил отговор от взискателя
„Ф.С.Е.М.“ ЕООД, чрез упълномощения адв. М.Л.Л.от САК, с който я оспорва, като неоснователна. Излага
съображения, че след образуване на изпълнителното дело са се отказали от
определени изпълнителни способи и са посочили конкретни банкови сметки, които
да бъдат запорирани, с което са извършили отделни
действия по събиране на вземането. Цитира практика на СГС. Иска да се остави
жалбата без уважение. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Представя
списък по чл. 80 от ГПК.
По делото се
съдържат мотиви на ЧСИ Л.М., с които е заявено становище за недопустимост на
жалбата поради липса на предмет. Изложено е, че на длъжника е връчено съобщение
с изх. № 2310/13.11.2019г., в което се намалява адв.
хонорар на 230 лв. и съответно таксата по т. 26 от ТТР към ЧСИ. Сочи, че по
делото няма плащане и длъжника не е представил доказателство за това
обстоятелство.
Софийски
градски съд, в настоящия си състав, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Изпълнително
дело № 20197850400301 по описа на ЧСИ Л.М. е образувано въз основа на
изпълнителен лист от 27.06.2019 г., по гр. д. № 66131/2016г. от Софийски
районен съд, І ГО, 43 състав. С молбата за образуване, взискателят
„Ф.С.Е.М.“ ЕООД е представил и договор за цесия от 05.08.2019г. по силата на
който цедента В.В.Т.е
прехвърлил на цесионера „Ф.С.Е.М.“ ЕООД цялото
вземане, което има срещу „Т.С.“ ЕАД по гр. д. № 66131/2016г. от Софийски
районен съд. Представил е и писмо от цедента В.В.Т.до „Т.С.“ ЕАД, получено на 08.08.2019г.,
с което дружеството е уведомено за прехвърлянето на вземането с договора за
цесия. От приложения изпълнителен лист от 27.06.2019 г. по гр. д. №
66131/2016г. от Софийски районен съд се установява, че „Т.С.“ ЕАД е осъдено да
заплати на адв. В.В.Т.парична
сума в размер от 360 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по
производството.
В молбата за
образуване на изпълнителното производство взискателят
сочи, че иска да бъде образувано изпълнително дело срещу „Т.С.“ ЕАД за
посочените в изпълнителния лист суми. В молбата за образуване на изпълнителното
производство е поискано налагането на запор на движими вещи на длъжника,
възбрана на недвижими имоти, както и запор върху притежаваните от длъжника
дружествени дялове. Приложено е и адвокатско пълномощно от 24.09.2019г., с
което „Ф.С.Е.М.“ ЕООД, чрез управителя Г.К.е упълномощил адвокатско сдружение „Б.Л.“,
чрез адв. К.И.Б., да го представлява пред съдебно –
изпълнителните органи за събиране на сумите, обективирани
в приложения изпълнителен лист от 27.06.2019г. по гр. д. № 66131/2016г. от
Софийски районен съд. По делото не е представен договор относно договорено адвокатско
възнаграждение на упълномощеното сдружение. Видно от преводно нареждане от
25.09.2019г. Г.С.К.е наредил да се плати от „Ф.С.Е.М.“ ЕООД на адвокатско
сдружение „Б.Л.“ адв. хонорар в размер на 350 лв.,
като е вписано пояснението: „адв. хонорар и. дело с-у
Т.С. ЕАД“.
От
приложеното копие на изп. дело № 20197850400301 на
ЧСИ Л.М. се установява, че изпълнителното дело е образувано на 26.09.2019г. На 27.09.2019г. е постъпила молба от взискателя за предприемане на действия по образуваното
изпълнително дело, с която е поискано на длъжника да бъде връчена покана за
доброволно изпълнение. Оттеглени са сочените в молбата за образуване на делото
способи за събиране на вземането и е определен способ изпълнението единствено
запор на банковите сметки на длъжника. Поискани са и разноските, вкл. и сума от
350 лева - платено адвокатско възнаграждение (лист 10 от изп.
дело).
На длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение на 01.10.2019г., а на
11.10.2019г. пред ЧСИ Л.М. е подадено възражение от длъжника срещу размера на претендирания от взискателя
адвокатски хонорар, с искане същият да бъде намален от 350.00 лв. на 230.00 лв.
Заявено е също, че сумата от 229.91 лв. за такса по т. 26 от Тарифата за
таксите и разноските по ЗЧСИ е прекомерна и следва да бъде намалена до 85.20 лв.
На 14.10.2019г. е постъпило становище от адвокатско сдружение „Б.Л.“, чрез адв. К.И.Б., в качеството на процесуален представител на взискателя, с което е изразено съгласие за намаляване на
възнаграждението за процесуално представителство със сумата от 50 лева.
С постановление от 14.10.2019г. ЧСИ Л.М. е намалил адвокатския хонорар до
размера на 300 лева и съразмерно е намалил таксата по т. 26 от Тарифата за
таксите и разноските по ЗЧСИ. Това постановление е съобщено на длъжника на 21.10.2019г.
(лист 18 от изп. дело).
На 25.10.2019г. е подадена
разглежданата в настоящото производство частна жалба от „Т.С.“ ЕАД (лист 20 от изп.
дело).
С молба вх. №
2129/13.11.2019г. по изп. дело № 20197850400301 на
ЧСИ Л.М., изходяща от адвокатско сдружение „Б.Л.“, чрез адв.
К.И.Б., в качеството на процесуален представител на взискателя,
е поискано да бъдат намалени приетите разноски за адвокатско възнаграждение до
размера, съгласно Наредба
№ 7/09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
образуване и процесуално представителство на изпълнителното дело (лист 34 от изп. дело).
При така
установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата по
чл. 435, ал.2 от ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице – длъжникът по
изпълнението, в рамките на преклузивния едноседмичен
срок по чл.436, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.
Внесена е и дължимата държавна такса по сметка на СГС. В този смисъл съдът
приема, че жалбата е редовна и процесуално допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Спорният
въпрос между страните по делото е дължи ли се на взискателя
адвокатско възнаграждение над размера от 200 лв., т.е. и възнаграждение за
извършване на действия с цел удовлетворяване на вземанията, предмет на
изпълнителното дело, до размера на сумата от 230 лв., както и какъв е размера
на пропорционалната такса по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
При проверка
за законосъобразността на обжалвания акт, съдът намира следното:
В чл. 79, ал.
1 от ГПК е регламентирано, че разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен в изрично посочените в тази разпоредба случаи.
Безспорно
таксите по изпълнението, които съгласно чл. 78 от ЗЧСИ се събират за
извършването на изпълнителни действия и на други действия в производството по
принудително изпълнение в размери, определени от Тарифата за таксите и разноските
към ЗЧСИ (ТТРЗЧСИ), представляват разноски по изпълнението и са в тежест на
длъжника. Отговорността на длъжника за разноските за заплащане на дължимите по
изпълнението такси, може да бъде ангажирана само доколкото се установи, че
определено действие е реално извършено. Извод в тази насока се налага по
аргумент от разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 2 от ГПК, която изрично изключва
отговорността на длъжника за разноски за изпълнителни действия, които са
изоставени от взискателя или са отменени от съда, т.е.
такива, които не са извършени или са признати за незаконосъобразно извършени. Следва,
че и в случаите когато взискателят е заплатил таксите
по изпълнението, които се дължат съгласно ТТРЗЧСИ, авансово, т.е. преди
предприемане на съответното действие от съдебния изпълнител, каквото е
правилото, същите не се възлагат
автоматично в тежест на длъжника, а
само тогава, когато съответното поискано изпълнително действие бъде извършено в
хода на производството. В случай, че взискателят
е поискал извършване на определено изпълнително действие и е заплатил авансово
такса за това, но то остане неосъществено при липса на интерес от него, това
лице може да поиска да му бъде възстановена сумата, заплатена като такса, но тя не може да се възложи в тежест на
длъжника съгласно чл. 79, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Съгласно
чл.78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Систематичното място на
разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК в общите правила на ГПК обосновава
приложимост на тази разпоредба и в изпълнителния процес.
Преценката за
правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с
оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна
помощ; с оглед извършените процесуални действия и други обстоятелства,
определящи правната и фактическа сложност на делото – в този смисъл са
указанията на ВКС в т. 6 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д.
№ 2/2013 г., ОСГТК.
В чл. 426, ал. 2 от ГПК е прието, че в
молбата за образуване на изпълнителното производство следва да бъде посочен
изпълнителен способ (начина на изпълнението), което е елемент от редовността на
молбата. Обстоятелството, че взискателят е посочил
изпълнителни способи от които още на следващия ден се е отказал, с писмена
молба, обосновава извод, че взискателят, съответно
неговият процесуален представител, не е подал редовна молба и не е обективирал валидно искане за извършването на изпълнителни
действия по делото (като е без значение за спора дали последното се дължи на
пропуск, техническа грешка или друго). Поради изложеното следва да се приеме,
че взискателят само е депозирал молба за образуване на
изпълнителното дело, като не е изпълнил изискването на чл. 426, ал. 2 от ГПК, тъй като не е посочил
начина на изпълнението. Такса за налагане на запор на банковите
сметки на длъжника не следва
да се възлага за сметка на длъжника, тъй като от представените преписи от
документи по изпълнителното дело не се установява такова действие да е
извършено в хода на принудителното изпълнение към момента на постановяване на настоящия
съдебен акт.
В този смисъл
съдът приема, че процесуалният представител на взискателя
е извършил само едно действие по изпълнителното дело – подаването на молба за
образуването му.
По изложените
съображения следва, че в случая не се дължат разноски на взискателя
във връзка с неговата адвокатска защита по изпълнителното дело за предприемане
на изпълнителни действия, а разноски за адвокатско възнаграждение следва да се
дължат само за образуването на изпълнителното производство. С оглед на установеното
съдът счита, че разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя
следва да се заплатят от длъжника само за действието по образуване на
изпълнителното производство, за което според чл. 10, т. 1 от Наредба №
7/09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минималният размер на възнаграждението възлиза на 200 лв. (доколкото по делото
няма данни за сключен договор и в договореното адвокатско възнаграждение на
упълномощеното сдружение да е включен ДДС). Следва да се заплати именно
минималният размер с оглед на незначителната правна и фактическа сложност на
действието по образуване на изпълнителното производство и своевременно
направеното от длъжника възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Според
изпълнителния лист размерът на дълга на жалбоподателя възлиза на 360 лв. В
размера на дълга, който се събира по изпълнителното производство и който е
основа за определяне и на пропорционалните такси, дължими към съдебния
изпълнител, се включват и направените от взискателя
разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство. Този извод
следва както от обстоятелството, че и посочените разноски се дължат от длъжника
и съответно се събират принудително от него в хода на изпълнението, т. е.
представляват вземане, предмет на принудителното изпълнение, но така също и с
оглед на забележка 4 към т. 26 на Тарифата. Според тази забележка за определяне
на размера на пропорционалната такса при събиране на парично вземане, която се
определя въз основа на събраната от съдебния изпълнител сума, в размера на
вземането не се включват само авансовите
такси, заплатени от взискателя. Следователно
други разноски по изпълнението, които взискателят е
заплатил (включително и адвокатско възнаграждение), които представляват част от
събираната сума и доколкото не са изключени от сумата, върху която се начислява
пропорционалната такса по т. 26 на Тарифата, следва да са част от тази сума. Така
общият размер на паричната сума, която подлежи на принудително събиране в
производството и върху която следва да се определи пропорционалната такса,
дължима на съдебния изпълнител по т. 26 от Тарифата, възлиза на 560 лв.
(формирана от сбора на сумите 360 и 200). Размерът на таксата по т. 26, б. „б“
от Тарифата, върху сумата от 560 лв. възлиза на 67.20 лв. (с включен ДДС).
Следователно
жалбата следва да бъде уважена, като разноските на взискателя
в изпълнителното производство се определят на 200 лв., а пропорционалната
такса, дължима на съдебния изпълнител по т. 26 от Тарифата – на 67.20 лв.
По разноските
в настоящото производство съдът приема следното:
При този изхода
на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на жалбоподателя следва да се
присъдят разноските в настоящото производството, които възлизат общо на 123 лв.
От тях 25 лв. за платена държавна такса (лист 4 от делото), 48 лв. платени на
съдебния изпълнител за администриране на жалбата, които са част от разноските
по обжалването (лист 31 от изп. дело), както и
определени от съда 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение съгласно чл. 25а, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, с оглед на незначителната правна и фактическа сложност на настоящото
производство.
Така
мотивиран, Софийски градски съд, ГО
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******постановление от 14.10.2019г. по изпълнително дело № 20197850400301 на ЧСИ Л.М., рег. № 785, с район на действие Софийски градски съд, за определяне разноските в изпълнителното производство и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА определените разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя „Ф.С.Е.М.“ ЕООД, ЕИК ******, по изпълнително дело № 20197850400301 на ЧСИ Л.М., рег. № 785, с район на действие Софийски градски съд до размера на сумата от 200 (двеста) лева (без ДДС) и дължимата на съдебния изпълнител такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители на 67.20 (шестдесет и седем лева и двадесет стотинки) лева (с включен ДДС).
ОСЪЖДА „Ф.С.Е.М.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 123 (сто двадесет и три) лева – разноски по частно гр. дело № 16335 по описа за 2019г. на Софийски градски съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1./ 2./