Решение по дело №2007/2018 на Районен съд - Бургас

                                    Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

                                                        № 1019

                                         гр. Бургас, 13.07.2018 г.

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав, в публично заседание на четиринадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав:

                                                           

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Събева

 

при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа НАХД № 2007 по описа на РС - Бургас за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

 

Образувано е по жалба на „К П” ЕООД, ЕИК  срещу наказателно постановление № 43134 от 22.01.2018 г., издадено от директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция „Контрол на пазара” при КЗП, с което на жалбоподателя, на основание чл. 222а от Закона за защита на потребителите, за нарушение на чл. 113, ал. 2 от Закона за защита на потребителите е наложено наказание „имуществена санкция”  в размер на 500 лв.

Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно прилагане на материалния закон. Твърди, че „К” ЕООД не е извършило услугата, за която се прави рекламацията, а ЕТ „К – К Д“. Сочи, че описаната фактическа обстановка в протокола от проверката и АУАН е различна от тази, описана в НП. С тези доводи моли НП да бъде отменено.   

Жалбоподателят, редовно уведомени, представляват се от адв. Д. Поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи.

АНО Комисия за защита на потребителите чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено следното:

           

От фактическа страна:

 

Във връзка с постъпила жалба от потребител Ю А Ш в Регионална дирекция КЗП - Бургас, която е направила рекламация по договор № 36, сключен с „К“ ЕООД за поставяне и допълване на ламинат и изцикляне на стар паркет с претенции за некачествена услуга, е била извършена от свидетелката К.Л.К. на длъжност главен инспектор в КЗП РД – Бургас  проверка в магазин „К“, находящ се в гр.Бургас, ж.к „Братя Миладинови“ бл., вх.. При извършване на проверка на представени от търговеца и потребителя документи се установило, че рекламацията е била приета по имейл и на място в обекта на 20.08.2017г., както и че в едномесечния срок – до 20.09.2017 г. жалбоподателят не се е произнесъл по рекламацията и не е привел услугата в съответствие с условията по договора. За констатираното нарушение бил съставен от свидетелката К. АУАН на 02.11.2017 г., като управителката на дружеството-жалбоподател отказала да получи акта. Това обстоятелство било удостоверено от свидетел, който е подписал АУАН. Впоследствие на 22.01.2018 г. било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.  

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: акт за установяване на административно нарушение от 02.11.2017 г., наказателно постановление № 43134 от 22.01.2018 г., констативен протокол № К-2627412, договор № 36 от 04.05.2017 г., приходен касов ордер 000678/04.05.2017 г., имейл с рекламацията, Заповед № 380 ЛС/22.04.2015 г. на председателя на КЗП и Заповед № 287/22.04.2015 на председателя на Комисия за защита на потребителите, свидетелските показания на актосъставителя К.Л.К.. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

 

От правна страна:

 

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния  срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган съгласно Заповед № 287 от 22.04.2015 г. на председателя на КЗП в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В тази връзка съдът намира за неоснователно изложеното в жалбата възражение за допуснато нарушение в АНП при отразяване на съставомерните факти в АУАН и НП. Както в протокола за извършена проверка, така и в АУАН и в НП  процесното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено са описани в пълна степен. Еднозначно е посочено, че жалбоподателят в качеството си на търговец е бил длъжен при направена рекламация, в срок до един месец да приведе потребителската стока в съответствие и жалбоподателят не се е произнесъл в този едномесечен срок (от 20.08.2017 г. до 20.09.2017 г.).  Ето защо съдът счита, че не е допуснато процесуално нарушение при отразяване на фактите в съставените актове в АНП.

В конкретния случай се касае за извършено нарушение по чл. 113, ал. 2 ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗЗП когато потребителската стока не съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с договора за продажба. Съгласно ал. 2 на същата норма привеждането на потребителската стока в съответствие с договора за продажба трябва да се извърши в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя.

В случая от събраните по делото доказателства се констатира, че потребителката е направила рекламация във връзка с предоставена услуга за поставяне и допълване на ламинат и изцикляне на стар паркет на 20.08.2017 г., от която дата е започнал да тече предвиденият в чл. 113, ал. 2 от ЗЗП срок, в който жалбоподателят е следвало да приведе предоставената услуга в съответствие с договора. Срокът е изтекъл на 20.09.2017 г., като от фактическа страна по делото се установи, че към дата 21.09.2017 г. жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 113, ал. 1 от ЗЗП. Следователно за дата на нарушението следва да се определи първият ден след изтичане на едномесечният срок, а именно 21.09.2017 г., която дата е определена правилно и от наказващия орган в НП. От доказателствения материал се установява, че жалбоподателят е водил комуникация с потребителката, но това се е случило след подаване на жалбата пред АНО от потребителката на 05.10.2017 г. Т.е. безспорно се установява, че предвиденият в чл. 113, ал. 2 ЗЗП срок не е бил спазен от жалбоподателя. 

Извършеното от жалбоподателя деяние правилно е квалифицирано като нарушение по чл. 113, ал. 2 от ЗЗП, тъй като едва с изтичането на срока по ал.2 е налице съставомерно административно нарушение от обективна страна, тоест преди изтичането на този едномесечен срок не е налице извършено нарушение.

Съдът намира за неоснователно възражението, изложено в жалбата, че дружеството-жалбоподател не е извършвало услугата и поради това, не носи отговорност при неизпълнение на задължението по чл. 113 ЗЗП. Видно от представен в преписката договор № 36(л.11) възложител да изпълни услугата по договора е именно жалбоподателят „К“ ЕООД. Обстоятелството, че фактически друг търговец е извършвал възложената дейност не освобождава жалбоподателя от задълженията му на търговец, възникнали по силата на сключения с потребителя договор. Отделно от това от фактура на л. 43 от делото се установява, че купувач на материалите, които са били използвани за изпълнение на възложената с договора услуга е именно дружеството –жалбоподател. При така установените по делото факти съдът счита, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за процесното нарушение.   

За извършеното от жалбоподателя нарушение разпоредбата на чл. 222а от ЗЗП предвижда за юридическите лица наказание „имуществена санкция” в размер от 500 лв. до 3000 лв. Санкционната норма правилно е приложена от наказващия орган като относима към процесното нарушение и на дружеството-жалбоподател е наложено наказание имуществена санкция в минимално предвидения размер от 500 лв. Съдът намира, че с така определеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН.

 

С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

 

Така мотивиран, съдът                                          

                                                                   Р   Е   Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 43134 от 22.01.2018 г., издадено от директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция „Контрол на пазара” при КЗП, с което на „К” ЕООД, ЕИК, на основание чл. 222а от Закона за защита на потребителите, за нарушение на чл. 113, ал. 2 от Закона за защита на потребителите е наложено наказание „имуществена санкция”  в размер на 500 лв.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

 

                                                                      

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

В.О:К.А.