№ 73
гр. С., 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и втори ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Галина Хр. Нейчева
Пламен Д. Стефанов
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
в присъствието на прокурора Виолета Данчева Калайджиева (ОП-С.)
като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20212200600372 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.
С присъда № 260067 / 24.06.2021г. по НОХД № 1317 / 2020г. на Районен съд – С.
подс. Н. Х. Х. е призната за виновна в това, че на 19.03.2020г. в гр. С., нарушила мерки,
въведени против разпространяването или появяването на заразителна болест по хората със
Заповед № РД-01-130/17.03.2020г. на Министъра на здравеопазването на Република
България, издадена на основание чл.63 от Закона за здравето, чл.29 от Наредба № 21 от
2005г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести и във връзка с
усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на
територията на страната, като лице по т.1 от заповедта, поставено под карантина с
Предписание за поставяне под карантина № ld/18.03.2020r. (COVID-
680/19.03.2020r.), издадено от Столична регионална здравна инспекция за срок от 14 дни, не
е изпълнила задължението си по т.6 от Заповедта да не напуска дома си или мястото за
настаняване, на което е посочила, че ще пребивава за посочения в предписанието срок, а
именно: гр. С., кв. "Д.***, като деянието е извършено по време на извънредно положение,
свързано със смъртни случаи, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020г.
във връзка с разрастващата се пандемия на COVID-19 и на основание чл. 355, ал. 2, вр. ал. 1,
вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК й е наложено наказание пробация, изразяваща се в
следните пробационни мерки:
1. „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ – гр. С., кв. „Д.*** за срок от шест
месеца , с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице с периодичност на явяването и подписването два пъти в седмицата.
2. „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест
месеца.
Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от защитника на
подсъдимата, с твърдения, че е неправилна, необоснована, постановена в нарушение на
1
материалния и процесуалния закон. Искането е въззивният съд да отмени обжалваната
присъда и да постанови нова, с която да признае подс. Х. за невиновна и да я оправдае по
повдигнатото обвинение.
В допълнение към въззивната жалба защитникът твърди, че в хода на наказателното
производство първоинстанционният съд допуснал съществени процесуални нарушения.
Изготвените мотиви не отговаряли на изискванията на чл. 305 ал. 3 от НПК. С мотивите
районният съд приел за установена фактическа обстановка, която не се подкрепяла от
събраните по делото доказателства, а именно, че свид. Колев се е заразил от Ковид и това
заразяване станало в резултат на посещението на подсъдимата в кабинета му, въпреки че
това не отговаряло на истината. По делото нямало доказателства свид. Колев да е бил
заразен и да е боледувал от Ковид и това боледуване да се намира в причинна връзка с
посещението на подсъдимата в кабинета му. Съдът приел също, че подсъдимата „укрила"
обстоятелството, че се е завърнала от рискова зона и е поставена под карантина, а такова
задължение тя нямала нормативно установено, а и лекарят бил този, който трябвало да
установи, дали пациента е болен и от какво е болен. След като посещавала лекар, логично
било подсъдимата да има здравословен проблем, но тя сама не била в състояние да си
поставя диагноза още повече диагноза Ковид. В случай, че още при пристигането си от
Великобритания подсъдимата проявявала видимо симптомите, следвало отговорните
служители на РЗИ да я хоспитализират, а не да и дават предписание. Твърди се още, че
незнайно въз основа на какви доказателства районният съд приел, че приложеното по делото
предписание било издаденото на подсъдимата и именно това предписание била нарушила,
за което следвало да носи наказателна отговорност. Формулирано било възражение от
страна на защитата, че приложеното по делото предписание не било подписано от
подсъдимата и това предписание не й било връчвано, а при отправено искане от съда до
издателя на предписанието се установило, че липсва оригинал на същото. Според защитника
след като нямало оригинал на приложеното копие от предписание, не било ясно можело ли
изобщо да се говори за наличието на документ и още по-малко този липсващ документ да
стане основание за реализиране на наказателна отговорност. В жалбата се твърди още, че
първоинстанционният съд проявил безпочвена прозорливост и специални знания из областта
на графологията и стигнал до единствения „правилен" извод, че положеният подпис в
предписанието бил положен от подсъдимата. На сравнителен анализ били подложени
избирателно подбрани подписи, без да било ясно по какъв начин са изследвани, по кой
процесуален ред, за да се стигне до единствения извод, че подписът бил положен от
подсъдимата. Действително по делото имало приложено предписание, в което били вписани
имената на подсъдимата, но защитникът счита, че не било ясно това ли е било
предписанието, издадено на летището, не била изследвана неговата автентичност и дали то
отговаря на законовите изисквания. Фактическият състав на престъплението бил да бъдат
нарушени наредба, правила или мерки издадени против разпространението или появяването
на заразна болест по хората. Приложимостта на такива мерки по отношение на определени
лица се установявала именно с издаването на предписание, а когато такова не било издадено
или не било връчено надлежно на лицето, то същото не можело да породи своето действие и
съответно - да бъде извършено нарушение. Касаело се за административно производство, в
хода на което на определени лица се налагали ограничения, което не можело да става
произволно, а винаги било свързано със строго определени правила и процедури. Липсата
на предписание изключвала и ангажирането на съответната наказателна отговорност. По
делото останали неизследвани подписа в приложеното предписание, оригиналът на което
очевидно не съществувал и почеркът при изписването на имената, при положение че
подсъдимата била неграмотна. Т.е. в тази част присъдата отново се основавала на
предположения. Изложени са и съображения, че предписанието не е връчено на
подсъдимата, поради което тя нямала възможност да го обжалва, но дори и да се приемело,
че предписанието било връчено на подсъдимата, били налице неясноти, които опорочавали
2
неговата законосъобразност. Никъде в предписанието не било посочено, какво се има
предвид под карантина, а към момента на издаването в законодателството липсвало легално
определение на това понятие. Никъде не била словесно описана забраната на адресата да
напуска жилището си, т.е. неясно било откъде се черпи информация за тази забрана. В т. 3 се
посочвало, че при поява на определени симптоми, като било добавено „и др." неясно какви,
лицето следвало да се свърже с общопрактикуващия си лекар, като не бил посочен начина
на връзката, което от своя страна не изключвало и лично посещение. Подсъдимата била
здравно неосигурена и през годините винаги ползвала услугите на свид. Колев, което не се
отричало и от него самия, т.е. това бил човекът който познавал най-добре нейния здравен
статус и именно него тя приемала за свой личен лекар. В приложеното предписание лицето
надлежно било предупредено, че при неизпълнение ще понесе наказателна отговорност по
чл. 335 от НК, текстът на който съществено се различавал от приложимия 355 от НК.
Липсвало и деклариране от страна на лицето, че е наясно с носената наказателна
отговорност, което било още едно основание за опорочаване на процедурата по издаване и
връчване на предписание. Защитникът счита, че престъплението не е извършено, нито от
субективна, нито от обективна страна. При липса на предписание не било налице и
нарушаване на определени мерки. От субективна страна подсъдимата се погрижила за
живота и здравето си и не бил налице умисъл за осъществяване на състава на
престъплението. Не можело да бъде съден някой за това, че воден от инстинкта да запази
здравето и дори живота си потърсил медицинска помощ, още повече че при проведения
преглед действително бил установен здравословен проблем и предприето лечение.
В с. з. представителят на ОП-С. изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Моли за потвърждаването на обжалваната присъда като правилна, обоснована и
законосъобразна. Счита, че при постановяване на съдебния си акт районният съд е
формирал обосновани правни изводи, относно съставомерността на процесното деяние, като
въз основа на извършения прецизен доказателствен анализ анализирал оспорените от
защитата обстоятелства. Въпреки, че в хода на съдебното следствие не било уважено
направено доказателствено искане за назначаване на съдебно-графологична експертиза,
поради непредставяне на оригиналния екземпляр на предписанието, връчването на
издаденото предписание на подсъдимата се установявало от ангажираните по делото гласни
доказателства. Изрично в дадените от подсъдимата обяснения в съдебно заседание на
24.06.2021г. същата е заявила, че й било издадено предписание като посочила обстоятелства
във връзка с издаването на това предписание и мястото на получаване и в тази им част
обясненията й били кредитирани от съда.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимата поддържа изцяло подадената
въззивна жалба и допълнителната такава. Счита, че присъдата е незаконосъобразна,
постановена в противоречие с процесуалния закон. От материално правна точка счита, че
случаят най – малкото би могъл да се квалифицира като маловажен такъв или
малозначителен, предвид обстоятелството, че подсъдимата се погрижила за здравето и
живота си.
Подсъдимата се присъединява към становището на защитника си и моли да бъде
оправдана.
С.ският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с
изложеното в подадената жалба, като изслуша явилите се страни в с.з., като обсъди
изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен
материал и като извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, съгласно правилата
на чл.313 и чл.314 от НПК, прие за установено СЛЕДНОТО:
Първоинстанционният съд е допуснал неотстранимо при въззивното разглеждане на
делото нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правото на защита
на страните.
3
Съгласно чл. 128 от НПК за всяко действие по разследване и съдебно следствено
действие се съставя протокол на мястото, където то е извършено. В съдържанието на същия
според чл. 129 от НПК се посочват датата и мястото на действията по разследване и
съдебните следствени действия; времето, когато са започнали и завършили; лицата, които са
участвали; направените искания, бележки и възражения; извършените действия в тяхната
последователност и събраните доказателства, като същият се подписва от органа, извършил
действието. Съобразно текста на чл. 311, ал.1, т.7 от НПК в протокола за съдебното
заседание, освен данните по чл. 129, ал. 1, се посочва и обявяването на присъдата по
съответния ред, придружено със съответните разяснения на председателя относно реда и
срока за нейното обжалване. Редът, по който се осъществява това обявяване, е изведен в
разпоредбата на чл. 263, ал.4 от НПК: присъдата се обявява публично. Чл. 131 от НПК
прогласява, че протоколите, съставени при условията и по реда, предвидени в този кодекс,
са доказателствени средства за извършване на съответните действия, за реда, по който са
извършени, и за събраните доказателства.
От протокол за проведено съдебно заседание от 10:10 часа до 11:00 часа на
24.06.2021г. по НОХД № 1317/2020 г. е видно, че в присъствието на прокурор Н.О., подс.
Х., адв. К. и свид. М. поради липса на процесуални пречки е даден ход на делото, което се е
намирало във фазата на съдебното следствие; разпитана е свидетелката Я.К.М., след което е
освободена от залата; подсъдимата е дала обяснения; по реда на чл. 283 от НПК са
приобщени писмените доказателства; РС не е уважил направено искане за назначаване на
съдебно – графологична експертиза и след като е счел делото за изяснено от фактическа
страна, е обявил съдебното следствие за приключило, дал е ход на съдебните прения и е
предоставил на подсъдимата право на лична защита и право на последна дума. В същия
протокол е отбелязано, че съдът е счел делото за изяснено от фактическа страна и след
съвещание обявил присъдата си, като разяснил на страните правото на жалба или протест и
съобщил, че мотивите ще бъдат изготвени в срока по чл. 308, ал. 1 от НПК. След това
протоколът приключва с отбелязване къде е бил изготвен и крайния час на заседанието,
както и с подписите на районния съдия и секретаря. С оглед постановената присъда, с
определение РС е потвърдил взетата по отношение на подс. Х. мяка за неотклонение
„Подписка“.
След така изготвения протокол, по делото е приложен протокол от същата дата за
проведено от 14:40 часа до 14:45 часа съдебно заседание в присъствието на прокурор Н.О.,
подс. Х., защитника й адв. К. и свидетел пор. № 3, който не е ясно кой е, тъй като за това
съдебно заседание няма списък на лицата за призоваване, нито пък с първия протокол от
24.06.2021г. е насрочено такова съдебно заседание с посочване на лицата, които следва да
бъдат призовани. Протоколът е изготвен по НОХД № 1317 / 2020г. като погрешно в
началото на същия е отбелязано, че съдът открива с.з. по НОХД № 1314 / 2020г. на СлРС.
Записани са изявления на прокурора и защитника да се даде ход на делото. Съдът е дал ход
на делото, счел е същото за изяснено от фактическа страна и след съвещание обявил
присъдата си, като разяснил на страните правото на жалба или протест и съобщил друг срок
за изготвянето на мотивите – този по чл. 308, ал. 2 от НПК. Отбелязано е, че протоколът е
изготвен в съдебно заседание и крайния час на заседанието. Подписан е от районен съдия и
секретар, след което отново следва определение за потвърждаване мярката за неотклонение
на подс. Х..
Обявяването на присъдата представлява елемент от значение за нейната
действителност и доколкото протоколът от съдебно заседание е единственото допустимо от
закона доказателствено средство за удостоверяването на осъществените съдебни действия и
реда, по който те са извършени, така съставените два протокола за проведени съдебни
заседания на една и съща дата, но в различни часове и с различна продължителност по едно
и също дело, при всяко от които е обявена присъда по делото, правят невъзможна
проверката за законосъобразност на извършените от първостепенния съд процесуални
4
действия. Въззивният съд не може да установи кога е била обявена публично обжалваната
Присъда № 260067, носеща дата 24.06.2021 г.; дали това е станало по реда, предвиден в чл.
310, ал. 1 от НПК (редакция ДВ, бр. 63 от 2017 г.); дали тя е единствената обявена по делото
присъда и ако е единствената, кое обстоятелство е наложило да бъде обявявана два пъти, в
две различни съдебни заседания и защо видно от всеки от съставените протоколи районният
съд е съобщил различни срокове за изготвяне на мотивите към обявените присъди.
Направените констатации по – горе по отношение на съдебното производство пред
първата инстанция, според настоящия съдебен състав, са довели до ограничаване
процесуалните права на страните, което е съществено процесуално нарушение по смисъла
на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, неотстранимо от въззивната инстанция. Това налага
безусловно отмяната на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на Районен съд – С., от стадия на разпоредителното заседание поради което
въззивният съд намира, че не следва да взема отношение по изложените във въззивната
жалба възражения и доводи, касаещи въпроси по съществото на правния спор.
Ето защо и на основание чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3, т. 1, вр. чл. 334, т. 1 от НПК,
С.ският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Присъда № 260067 / 24.06.2021г., постановена по НОХД № 1317 /
2020г. по описа Районен съд - С. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
същия съд от стадия на разпоредително заседание.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5