№ 7643
гр. София, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20211110163614 по описа за 2021 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от Д.Т.Т., с която
е предявила срещу Фирма искове с правно основание чл. 439 ГПК за
признаване за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи следните
суми: сумата 2203.04 лв. за доставена топлинна енергия за периода м.05.2013
г. до 04.2015 г., сумата от 196.60 лв. лихва за забава плащането на главницата
за периода 30.06.2003 г. до 29.10.2015 г., за които суми е издаден
изпълнителен лист от 16.06.2016 г. по гр.д. № 71156/2015 г. по описа на СРС,
38 състав.
Ищецът поддържат, че въз основа на изпълнителен лист издаден на
16.06.2016 г. по гр.д. № 71156/2015 г. по описа на СРС, 38 състав било
образувано изпълнително дело № *********. Посочва, че вземанията били
погасени поради изтичането на тригодишната давност още преди
образуването на изпълнителното дело. Претендира разноски. Пред съда
процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба и
претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск. Посочва, че в случая била приложима
5-годишната давност. Посочва се, че по изпълнително дело № *********
били извършвани множество действия, които довели до прекъсване на
давността. Претендира разноски, в условията на евентуалност се прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна. Пред съда страната не изпраща процесуален представител и не взема
становище.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
1
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 16.06.2016
г. по гр.д. № 71156/2015 г. по описа на СРС, 38 състав, по който изпълнителен
лист срещу ищцата е образувано изп. д. № ********* по описа на ЧСИ С.Х.,
за посочените в исковата молба суми и основания.
По делото е представен препис от изп. д. № ********* по описа на ЧСИ
С.Х., от което се установява, че същото е било образувано с молба подадена
от ответника на 08.07.2016 г., като с молбата на съдебният изпълнител на
основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ му е възложено да проучи имуществото на
длъжника. Към молбата за образуване е приложен изпълнителен лист от
16.06.2016 г. по гр.д. № 71156/2015 г. по описа на СРС, 38 състав.
На 03.08.2016 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до Д.Т.Т.
в качеството му на длъжник по изпълнителното дело.
На 03.08.2016 г. е изпратено запорно съобщение до Фирма с което е
наложен запор върху всички сметки на длъжника Д.Т.Т. открити в Фирмата.
От представените доказателства се установява, че на 09.08.2016 г. /датата на
получаване на запорното съобщение от третото задължено лице/ е наложен
запор върху банкови сметки на длъжника в Фирма.
Със запорно съобщение от 03.08.2016 г. изпратено до Фирма е наложен
запор върху трудовото възнаграждение, което ще бъде изплащано на Д.Т.Т..
От представените доказателства се установява, че запорното съобщение е
било получено на 11.08.2016 г.
На 19.08.2016 г. е изпратена съобщение до Д.Т.Т., с което я уведомяват за
конституирането на НАП като присъединен взискател по изпълнителното
дело.
С молба от 11.05.2018 г. подадена от взискателя Фирма по процесното
изпълнително дело е поискано налагането на запор върху банковите сметки
на длъжника, както и налагането на запор върху трудовото възнаграждение
и/или пенсия на длъжника.
На 18.03.2019 г. е изпратено запорно съобщение до Фирма, с което е
наложен запор върху всички сметки на длъжника Д.Т.Т. открити в Фирмата.
От представените доказателства се установява, че на 21.03.2019 г. /датата на
получаване на запорното съобщение от третото задължено лице/ е наложен
запор върху банкови сметки на длъжника в Фирма.
Със запорно съобщение от 18.03.2019 г. изпратено до Фирма е наложен
запор върху трудовото възнаграждение, което ще бъде изплащано на Д.Т.Т..
От представените доказателства се установява, че запорното съобщение е
било получено на 22.03.2019 г.
На 23.04.2019 г. с постановление е наложена възбрана върху недвижим
имот, а именно ½ идеална част от имот № *****, за който е образуван ***** с
площ 600 кв. м., в квартал 7по плана на /населено място/, /населено място/,
/населено място/, с адрес на имота /административен адрес/, ведно с
находящите се в имота масивна жилищна сграда, паянтова сграда – лятна
кухня, паянтова сграда- селско стопанска постройка и други подобрения. От
2
извършените отбелязвания е видно, че възбраната е била вписана в Служба по
вписванията – /населено място/ на 15.05.2019 г.
На 18.02.2020 г. е подадена молба от Фирма по процесното изпълнително
дело с искане за проучаване за наличието на банкови сметки, сейфове и
трудови договори, като в случая че не се открият такива да се насочи
изпълнението към опис и оценка на движими вещи собственост на
длъжниците с цел изнасянето им на публична продан.
С постановление от 19.05.2022 г. е прекратено изпълнителното дело, тъй
като взискателя не бил поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години.
По делото съдебният изпълнител на 21.09.2016 г. и на 10.07.2019 г. е
извършил разпределение на суми в полза на взискателя по изпълнителното
дело, като от представените два броя платежни нареждания съдебният
изпълнител е превел на взискателя сумите от 242.45 лв. и 13.82 лв.
представляващи частични плащания по изпълнителното дело.
Други изпълнителни действия частният съдебен изпълнител не е
извършвал.
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439
ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са
настъпили факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения –
изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на установеното
изпълняемо право на ответника. Предвид наведеното единствено основание за
недължимост на сумата ответникът следва да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на
погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав счита, че при осъществяването на
принудително изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение,
какъвто е и настоящият случай, изпълняемото право е облечено в
изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на срока за
възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, в който случай съдът служебно издава
изпълнителен лист. С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416
ГПК, се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и
длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков
ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са
преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен
спор за съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и
намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата
давност е всякога пет години. Неподаването на възражение в срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК може да се приравни по правни последици на признание на
вземането от длъжника по чл. 116, б. „а“ ЗЗД – целта на регламентираното в
действащия ГПК заповедно производство е да се установи дали
претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде
изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в
достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на
3
конкретен дълг към кредитора – виж например Решение № 100 от 20.06.2011
г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 131 от 23.06.2016 г.
на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о., ГК.
Според разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК,
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ, като
примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия,
прекъсващи давността, в т. ч. насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане
за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Взискателят има задължение със свои действия да поддържа
висящността на изпълнителния процес, извършвайки изпълнителни действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ, включително като иска
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи. В изпълнителния процес давността не спира, именно
защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа
/да не иска нови изпълнителни способи/. Когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК по право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови
акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като актът има само
декларативен, а не конститутивен характер. Поради това новата давност
започва да тече не от датата на постановлението за прекратяване на
изпълнителното производство, а от датата на предприемането от страна на
взискателя на последното по време валидно изпълнително действие.
В контекста на изложеното съдът приема, че с оглед нормата на чл. 117,
ал. 2 ЗЗД, считано от датата влизането в сила на процесната заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 71156/2015 г. по описа на СРС, 38 състав е
започнала да тече нова петгодишна давност, която не е изтекла към момента
на предприемането от страна на кредитора на действия за принудително
изпълнение на вземанията по изпълнително дело № ********* по описа на
ЧСИ С.Х., чрез подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело –
на 08.07.2016 г. В разглеждания случай от представения по делото препис на
изпълнително дело № *********, се установява, че същото е било образувано
въз основа на подадена молба на 08.07.2016 г. с приложен към нея -
процесния изпълнителен лист. Съгласно мотивите към Тълкувателно решение
№ 2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, не прекъсва
давността образуването на изпълнителния процес, представляващо
4
действието на съдебния изпълнител, който образува изпълнителното дело в
качеството му на процесуален орган. Това обаче не важи за подаването на
редовна молба за образуване на изпълнителното дело, а такава е и молбата,
съдържаща овластяване по чл. 18 ЗЧСИ, която прекъсва давността. В
настоящия случай в молбата по чл. 426 от ГПК съдържа изрично възлагане по
чл. 18 ЗЧСИ, поради което с нея може да се приеме, че е била прекъсната
давността. Като дори да се приеме, че молбата не е прекъснала давността то
следващите изпълнителни действия, годни да прекъснат давността по това
изпълнително дело са запор от 09.08.2016 г. /датата на получаване на
запорното съобщение/ върху всички сметки на длъжника Д.Т.Т. в Фирма
запор от 11.08.2016 г. /датата на получаване на запорното съобщение/ върху
трудовото възнаграждение, което ще бъде изплащано на Д.Т.Т. от
работодателя Фирма, на 19.08.2016 г. за конституирането на НАП като
взискател по делото, молба от 11.05.2018 г. подадена от Фирма за възлагане
на изпълнителни действия, запор от 21.03.2019 г. /датата на получаване на
запорното съобщение/ върху всички сметки на длъжника Д.Т.Т. в Фирма,
запор от 22.03.2019 г. /датата на получаване на запорното съобщение/ върху
трудовото възнаграждение, което ще бъде изплащано на Д.Т.Т. от
работодателя Фирма, възбрана от 15.05.2019 г. /датата на вписване в Служба
по вписванията – /населено място// върху идеална част недвижим имот,
собственост на Д.Т.Т..
В контекста на гореизложеното, в случая настоящият състав намира, че
между изпълнителните действия по изп. д. № ********* по описа на ЧСИ
С.Х., а именно в хипотезата на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, налагането на
запори върху банкови сметки, запори върху трудовото възнаграждение,
присъединяване на взискател, налагане на възбрана върху недвижим имот,
молба от взискателя за възлагане на изпълнителни действия, по отношение на
вземането на ответника спрямо ищеца не е изтекъл нито предвидения в чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК двугодишен срок, нито е изтекла петгодишната давност за
погасяване на задълженията, като до края на устните състезания пред
настоящия състав не е изтекла петгодишната давност за погасяване на
задълженията. Също така с оглед изричното позоваване от страна на
ответника в отговора на исковата молба следва да се посочи, че съгласно чл.
3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането
на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти
/каквито са страните по делото/. Възобновяването на течението на спрените
срокове е извършено с § 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на
Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, според който
сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването на този закон в „Държавен вестник“. Законът е обнародван на
5
13.05.2020 г., поради което течението на давностният срок е възобновено на
21.05.2020 г. Следователно процесният давностен срок е бил спрян за период
от 2 месеца и 7 дни за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително.
С оглед на гореизложеното съвкупната преценка на доказателствата води
до извод, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
За пълното следва да бъде посочено, че релевантно обстоятелство се
явява и доколко претенцията е допустима. Видно от представените
разпределения извършени от съдебния изпълнител, двата броя платежни
нареждания, с които на взискателя са били преведени разпределените суми по
делото има извършени плащания на взискателя в размер на сумата от 256.27
лв., като с оглед правилото на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, настоящият състав намира,
че с нея е погасени разноските в изпълнителното дело, които не са предмет на
настоящото производство.
С оглед на неоснователността на предявените искове претенциите на
ищеца за присъждане на сторените по делото разноски следва да бъдат
оставени без уважение. При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 във
вр. ал. 8 от ГПК ответникът има право на разноски в размер на сумата от 100
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Т.Т., ЕГН ********** с адрес гр. София,
/административен адрес/, срещу Фирма, ЕИК: ********, със седалище и адрес
на управление: /административен адрес/, искове с правна квалификация чл.
439 от ГПК за признаване за установено, че Д.Т.Т. не дължи на Фирма
следните суми: сумата 2203.04 лв. за доставена топлинна енергия за периода
м.05.2013 г. до 04.2015 г., сумата от 196.60 лв. лихва за забава плащането на
главницата за периода 30.06.2003 г. до 29.10.2015 г., за които суми е издаден
изпълнителен лист от 16.06.2016 г. по гр.д. № 71156/2015 г. по описа на СРС,
38 състав.
ОСЪЖДА Д.Т.Т., ЕГН ********** с адрес гр. София, /административен
адрес/, да заплати на Фирма, ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление: /административен адрес/, на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8
от ГПК сумата от 100 лв., разноски в производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6