РЕШЕНИЕ
Номер: 02.11.2020 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският районен съд Шести
наказателен състав
На двадесет и осми октомври Година: 2020
В публичното заседание в следния състав:
Председател:
Златко Мазников
Съдебни заседатели:
Секретар: Светла И.
Прокурор:
Разгледа докладваното от съдията Златко Мазников
а.н.дело № 1315 по описа за 2020 година
и
за да се произнесе, съобрази:
Обжалван е ЕФ (електронен фиш), серия К, № 3532882, на ОД на МВР гр.Стара Загора.
Жалбоподателката М.П.И. твърди,
че ЕФ е незаконосъобразен, и моли същият да бъде отменен. Претендира за
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна ОД на
МВР гр.Стара Загора, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. С
придружителното писмо, с което преписката е постъпила в съда (л.2 от делото),
чрез упълномощен да я представлява юрисконсулт (л.21 от делото) изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли ЕФ да бъде потвърден, като й
бъде присъдено юрисконсултско въвнаграждение, а в случай, че жалбата бъде
уважена и жалбоподателката ползва правна помощ – възнаграждението на адвоката й
да бъде определено в минимален размер.
Съдът, като прецени
събраните доказателства, намери за установено следното:
С обжалвания ЕФ жалбоподателката
е санкционирана на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП – Закон за движението по
пътищата („При
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен
фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение…”) във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП („Водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва: за
превишаване от 31 до 40 km/h – с глоба 400 лв.“) за нарушение
на чл.21, ал.1 от ЗДвП, въвеждащ ограничение
Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този,
на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът
се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на
кого е предоставил моторното превозно средство. В случая, видно
от приложената на л.11 от делото справка, автомобилът, при управлението на
който е било извършеното нарушението, е собственост на жалбоподателката, като
последната не се е възползвала от предвидената в чл.189, ал.5 от ЗДвП
възможност в 14-дневен срок от получаването на ЕФ, считано
от 21.06.2020 год. според справката на л.10 от делото, да предостави в
съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство.
ЕФ е бил издаден по
образеца, утвърден от министъра на вътрешните работи със заповед № 8121з-172 от
29.02.2016 год. (л.15-16 от делото) съобразно разпоредбата на чл.189, ал.4,
изречение трето от ЗДвП („Образецът
на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи”), и отговаря на императивните изисквания на чл.189, ал.4, изречение второ
от ЗДвП („Електронният
фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане”).
Съгласно чл.165, ал.2, т.6
от ЗДвП при
изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на
вътрешните работи служби имат право
за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да
използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата,
точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно
средство, като според пар.6, т.65 от ДР на ЗДвП автоматизирани
технически средства и системи са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно ЗИ (Закон за измерванията), които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат, както стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично
от контролен орган, така и мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Именно с такава мобилна радарна система е било установено и заснето
конкретното нарушение, като нейното сертифициране и изправност към момента на
извършване на нарушението се установява от представените удостоверение за
одобрен тип средство за измерване и протокол за извършена проверка (л.12-13 от
делото).
Съгласно чл.165, ал.2, т.7
от ЗДвП определените
от министъра на вътрешните работи служби имат
право да извършват контрол по спазване на правилата за движението по пътищата с
автомобили, оборудвани със средства за аудиозапис и видеозаснемане, като
контролът се осъществява само в обхвата на средствата за видеозаснемане, а според ал.3 на цитирания член условията и редът за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, каквато е Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата. В случая спазването на тези изисквания при
заснемане на конкретното нарушение се установява от представените снимков материал и протокол за използване на процесното
автоматизирано техническо средство или система (л.9 и л.14 от делото).
По съществото на извършеното
нарушение: става въпрос нормативно установено ограничение на скоростта за
движение в населено място от 50 km/h ,
нарушението на което ограничение е било установено по
описания по-горе начин на 13.04.2020 год. в 16:20 часа, като от снимковия
материал (извлечение от клипа на нарушението) е видно, че скоростта, с която е
бил управляван процесния лек автомобил, е била 92 km/h – л.9 от делото, което при отчетен толеранс от 3 % (допустимата техническа грешка съобразно представения протокол за
извършената проверка за изправност на техническото средство – л.13 от делото)
прави 89
km/h, съответно – превишаването на ограниченото е било с 39 km/h.
Жалбоподателката не оспорва,
че по времето и на мястото, посочено в ЕФ, е управлявала автомобила си с
посочената в ЕФ скорост, но твърди, че се е движела по околовръстния път на
гр.Стара Загора в посока запад-изток, от който с десен завой се е включила в главен
път I-5 и е продължила движението си в
посока към гр.Димитровград, т.е. в посока юг, без да разбере, че този пътен
участък попада в границите на населеното място (гр.Стара Загора), поради липса
на указателна табела за това, съответно извършеното от нея нарушение
(превишаване на максималната допустима скорост за движение в населено място) не
би могло да й се вмени във вина. От изисканите от ОПУ-Стара Загора справки и
схеми (л.33-35, л.42-43 от делото) се установява, че няма поставен пътен знак
Д11 „Начало на населено място“, указващ навлизане в населено място на движещите
се по околовръстния път на гр.Стара Загора в посока от запад на изток за
включване в десен завой по главен път I-5 за движение по него в посока юг (на км.235+500, т.е. преди мястото на извършване
на нарушението – км.236+100), а пътният знак В26, въвеждащ ограничение на
скоростта от 50
km/h, е бил поставен вдясно на
км.235+700 (т.е. преди мястото на извършване на нарушението) на 04.05.2020 год.
(т.е. след датата на извършване на нарушението – 13.04.2020 год.). Изложеното означава, че ако жалбоподателката
наистина се е движела по околовръстния път на гр.Стара Загора в посока
запад-изток и с десен завой се е включила в главен път I-5, продължавайки движението си по него в посока юг, а
достоверността на тези й твърдения не би могла бъде изключена априори и
същевременно житейски неоправдано би било да се изисква да доказва това
обстоятелство при липса на оборващи го факти (противното би означавало, че ако
водачът е сам в автомобила си, той на практика би бил обективно лишен от
подобна възможност), извършеното от нея нарушение не може да й бъде вменено във
вина, тъй като не е знаела, че се движи в населено място, за да съобрази
скоростта си с нормативно установеното й ограничение за движение в населено
място. Следователно, като е ситуирал АТСС, заснело нарушението, на място,
несъобразено с пътните знаци, в частност – позволяващо движението на водачи на
пътни превозни средства, нямащи представа, че се движат в населено място,
контролният орган сам се е поставил в невъзможност да гарантира, че всички
заснети нарушения с АТСС са извършени виновно – при знание на водачите им за
съществуващото ограничение на скоростта. Ето защо съдът намира, че конкретното
административнонаказателно обвинение не е доказано по несъмнен и безспорен
начин (най-малкото съществуват съмнения относно знанието на жалбоподателката,
че се е движела в населено място, а е недопустимо вината на нарушителя да се
предполага до доказване на противното), поради което обжалваният ЕФ се явява
незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Изхождайки от провеждането
на няколко съдебни заседания за установяването на факти, имащи отношение към
предмета на делото, но нетипични за другите подобни дела, за които съдът не би
имал представа, ако не беше активното поведение на защитника в тази насока, тъй
като не се съдържат в данните по представената преписка, съдът намира за
неоснователно направеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателката на защитника й, поради
което на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН възиваемата страна следва да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателката направените от нея разноски за
адвокатското възнаграждение в пълния ми размер съобразно представените договор
за правна защита и съдействие, фактура и банково извлечение (л.45-47 от делото)
– 480 лева, който се явява адекватен на действителната фактическа и правна
сложност на делото.
Водим от горните мотиви,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА електронен фиш, серия К, № 3532882, на ОД на МВР гр.Стара Загора.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр.Стара Загора да заплати на М.П.И. ***, ЕГН **********,
сумата в размер на 480 (четиристотин и осемдесет) лева, представляваща
направени от нея разноски за адвокатското възнаграждение по а.н.дело №
1315/2020 год. на Старозагорския районен съд.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено, пред Административен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: