Мотиви към Присъда №260001/22.01.2021 г. по НОХД № 123/2020 г. на Районен съд град Козлодуй.
Против
подсъдимия по първоначалната частна тъжба В.И.И. - роден на *** г. в гр. О., българин, български гражданин,
средно образование, с адрес: гр. М., ул. „Г. Д.“ № **, вх. А, ет. 1, ап.2, ЕГН:
**********, неженен, неосъждан, работи като „шлосер“ в „АЕР“ гр. К., е
повдигнато обвинение от частния тъжител по първоначалната частна тъжба Л.Т.К., за
това, че:
При условията
на продължавано престъпление, за времето от 30.08.2018 г. до 13.10.2018 г. е
извършил следното:
- На 30.08.2018г. в гр.М.,
обл.Враца пред ресторант „Каприз“ чрез нанасяне на два удара със стол в
областта на главата и ръцете на Л.Т.К. му причинил лека телесна повреда,
изразяваща се в следните травматични увреждания – контузия на лява гривнена
става; оток в областта на главата; кръвонасядания и разкъсноконтузна раничка в
областта на ляво рамо; кръвонасядане на 1-ви пръст на лява ръка; охлузване на
дясна мишница, които представляват временно разтройство на здравето, неопасно
за живота;
- На 13.10.2018г. в гр.М.,
обл.Враца, чрез нанасяне на удари с предпазна каска за мотоциклет в областта на
главата и тялото на Л.Т.К., му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в
следните травматични увреждания – оток в областта на главата; разкъснконтузна
рана на дясна ушна мида; разкъсноконтузна рана и охлузване на челото; оток и
кръвонасядане на клепачите на дясно око с частично затваряне на очната цепка;
кръвонасядания на лигавицата на долна устна и дясна буза; охлузвания по задната
повърхност на тялото; кръвонасядания и охлузвания на горен десен крайник и
кръвонасядане на дясна колянна става, които представляват временно разтройство
на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл.130, ал.1, вр. чл.26, ал.1
от НК.
Частния
тъжител по първоначалната частна тъжба Л.Т.К. е предявил граждански иск за
претърпени в резултат на престъплението имуществени вреди в размер на 148 лева
и неимуществени вреди в размер на 8000 лева, поради което е конституиран като
граждански ищец.
Против подсъдимия
по насрещната частна тъжба Л.Т.К. – роден на *** г. в гр. С., българин,
български гражданин, средно образование, с адрес гр. К., ж.к. *, бл. **, вх. А,
ет. 4 , ап. 11, ЕГН: **********, неженен, осъждан, безработен, са повдигнати
обвинения от частния тъжител по насрещната частна тъжба В.И.И., за това, че:
1. На
19.08.2018 г. в гр. М. ж. к. „Ж.” за
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. 146 от НК, като К. е нарекъл И. с
думите „боклук” няколко пъти и с думите „помияр”.
2. На
19.08.2018 г. в гр. М. за престъпление
по чл.146 от НК, като К. е казал унизителни за достойнството и честта думи
спрямо И., а именно по мобилно
приложение вайбър: „ей пумияр, семейството ти да иде у гробищата”, „на тебе да
ти се надуят краката с вода, а сестра ти наркоманката, къде се друса по цял ден
и шмърка дроги, чу ли бе”.
3. На
30.08.2018г. в гр.М. ресторант „К.“ за престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК, за
това, че се е заканил на В.И. с престъпление против неговата личност, а именно:
„Нема да караш така бе, че не знам какво ще ти се случи”, „е сега ще те пребия
бе...“\ ,…ща пребия бе“\ и това заканване би могло да възбуди основателен страх
за осъществяването му.
4. На
30.08.2018г. в гр.М. ресторант „К.“ за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1,
във вр. с чл. 146 от НК, за това, че е казал унизителни за честта и
достойнството думи и изрази спрямо В.И., а именно: „боклук,,, .,помияр„, „ти и
сестра ти сте толкова долни наркомани, че не може да си изкарате пари за дрога
бе,,..мижитурка... като го е псувал - „Ей пумияр ще еба майката и сестра ти„,
като обидата е нанесена публично и в присъствието на В.И..*** ресторант „К.“ за
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 146 от НК за това, че е
извършил унизителни за честта и достойнството действия спрямо В.И., а именно
наплюл го е два пъти в лицето, като обидата е нанесена публично и в
присъствието на В.И..
6. За това, че
за периода от 30.08.2018 г. - 15.10.2018 г. в гр.М. многократно е приписвал на В.И.
извършването на престъпление, а именно разпространявал е, че В.И. му е счупил
ръката, включително ходел с гипс и/или превръзки на ръката, поради което е
повдигнато обвинение на Л.К. за престъпление по чл. 148, ал. 2, във вр. с чл.
148, ал. 1, т. 2, предл. 2, във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК.
7. На
13.10.2018 г. в гр.М. пред домът на М.Я. „К.” за престъпление по чл. 148 НК за
това, че извършил унизителни за честта и достойнството действия спрямо И., а
именно: посочил му е среден пръст.
Частният
тъжител по насрещната частна тъжба В. И.И. е предявил за претърпени
неимуществени вреди в резултат на престъпленията, граждански искове, както
следва:
1. В резултат от престъплението чл.
148, ал. 1 т. 1, вр. 146 от НК, извършено на дата 19.08.2018г. в гр.М. в размер
на 1000 лева, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното
изплащане на сумата;
2. В резултат от престъплението
чл.146, ал.1 от НК, извършено на дата 19.08.2018г. в гр.М. в размер на 1000
лева, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното
изплащане на сумата;
3. В резултат от престъплението
чл.144, ал.1 от НК, извършено на дата 30.08.2018г. в гр.М. ресторант „Каприз“ в
размер на 2000 лева, ведно със законната лихва от датата на деянието до
окончателното изплащане на сумата;
4. В резултат от престъплението
чл.148, ал.1, т.1, във вр. чл.146 от НК, извършено на дата 30.08.2018г. в гр.М.
ресторант „Каприз“ в размер на 2000 лева, ведно със законната лихва от датата
на деянието до окончателното изплащане на сумата;
5. В резултат от престъплението
чл.148, ал.1, т.1, във вр. чл.146 от НК, извършено на дата 30.08.2018г. в гр.М.
ресторант „Каприз“ в размер на 2000 лева, ведно със законната лихва от датата
на деянието до окончателното изплащане на сумата;
6. В резултат от престъплението
чл.148, ал.2, във вр. чл.148, ал.1, т.2 пр.2, във вр. чл.147, ал.1 от НК,
извършено за периода от 30.08.2018 г. - 15.10.2018 г. в гр.М. в размер на 2000
лева, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното
изплащане на сумата;
7. В резултат от престъплението
чл.148, ал.1, т.1, във вр. чл.146 от НК, извършено на дата 13.10.2018г. в гр.М.
пред домът на М.Я. „К.”в размер на 500 лева, ведно със законната лихва от
датата на деянието до окончателното изплащане на сумата;
Подсъдимият по
първоначалната частна тъжба В. И.И. се явява в съдебно заседание и моли да бъде
оправдан.
Повереникът на
И. адв. И., моли съда да постанови оправдателна присъда спрямо подзащитния й и
да осъди подсъдимия по насрещната частна тъжба Л.К..
Подсъдимият по
насрещната частна тъжба Л.Т.К. също се явява в съдебно заседание и също моли да
бъде оправдан.
Повереникът на
К. адв. Х., моли съда да осъди Васелин И. и да оправдае доверителят му по
отношение на предявените му обвинения с насрещната частна тъжба.
Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
На
19.08.2018г. частнитя тъжител по частната тъжба и подсъдим по насрещната частна
тъжба Л.Т.К., заедно със св.Л.Д. и св.М. ***. Тримата отиват с автомобил, управляван
от М., като до него на предната седалка се возила св.Д., а зад нея отзад подс.К..
Св. Д. след разговор по телефона с братовчед си - подсъдимият по частната тъжба
и частен тъжител по насрещната частна тъжба В.И.И. се уговарят последният да
дойде при тях. Малко по-късно В.И., заедно с братовчед си св.Т.И., отиват с
колата на първия в квартал „Ж.“, където установяват другите трима. В.И. и св. Т.И.
слизат от автомобила и се приближават към колата, в която се намирали другите
трима. В. се приближава до предна дясна врата, където седяла братовчедка му Л.,
която свалила прозореца и започнали да си говорят. По време на разговара, Л.К.,
който седял зад св.Д. попитал В.И., кога ще си му върне парите. В. от своя
страна го попитал, какви пари да му върне, като не му дължи никакви пари. В
това време К. отваря задна дясна врата излиза от автомобила, като изважда нож,
който носел под блузата, с която бил облечен. Държейки ножа, Л. започва да
обижда В., като го нарича „боклук“ и „помияр“. Размахвайки ножа, К. тръгва към В.,
който се отдръпва назад, и му казва „ще те прибия“, „ще те изкормя“. През това
време св.Л.Д. излиза от автомобила и се намесва, като казва на Л. да влиза
обратно в колата и да си го карат. К. я послушал и влязъл отново в автомобила,
с който дошли, като св.М. и св.Д. го откарали и го оставили в близост до един
магазин в гр.М.. По пътя в автомобила К. продължил да обижда В.. В. И. и Т.И.
също си тръгнали с автомобила, с който дошли.
След като
оставят К., св.Д. и св.М. се срещат в гр.М. в близост до един магазин със св.В.
П., като дошъл и подсъдимият по частната тъжба и частен тъжител по насрещната
частна тъжба В.И.И.. Докато си говорят за случилото се по-рано между К. и И.,
последният започнал да получава съобщения на телефона и той споделя на
останалите, че Л. му пише. Другите го питат какво му пише, но той не им казва
поради което св.П. му поисква телефона. След като и е предоставен мобилният
апарат, тя вижда чат в мобилно приложение „Вайбър“ с лице с име Л. и със
снимката на частнитя тъжител по частната тъжба и подсъдим по насрещната частна
тъжба К.. Св. Петрова прочита съобщения, в които Л. казва на В., че ще му
запали къщата, „сестра ти наркоманката, се ебе за амфети“, „да ти се напълнят
краката с вода“, „да ти умре семейството“. Тези съобщения са видяни лично и от
св.М.М.. В.И. бил видимо разтроен, без да отговаря на съобщенията казал на
останалите, че иска да се прибира и си тръгва. За случилото се В. И. разказва
на майка си св.Анелия И.. Според свидетелите на В.И. му станало неприятно,
притеснил се и видимо изглеждал разтревожен, тъй като съобщенията се отнасяли до
неговото семейство.
Св.Валерия
Петрова и св.Циклама Казакова през м.август 2018г. работели в гр.М. ресторант
„К.“. На 30.08.2018г. около обяд св.П.Б. отива със свои приятел да обядват в
ресторант „Каприз“. Малко по-късно на тяхната маса сяда частния тъжител по
частната тъжба и подсъдим по насрещната частна тъжба Л.Т.К.. Докато седят в
ресторанта влиза подсъдимият по частната тъжба и частен тъжител по насрещната
частна тъжба В.И.И., без да раговаря с компанията, търсейки св.В. П.. Тъй като
не я намира излиза и се качва на мотора си, който бил спрян в близост до
ресторанта и тръгва. В това време кучето на К. тръгва по мотора. Л. от своя
страна тръгва по кучето, тъй като то не се върнало на повикването му. К. се
връща и сяда на масата, като казва на другите, че са щели да му блъснат кучето
и бил видимо ядосан. След около половин час по-късно, в ресторанта отново идва В.И..
При влизането в ресторанта св.Б. бил излязъл, за да отиде до намираща се в
близост лафка. В един момент Л. започва да вика по В., като го обижда и
заплашва, а също и хвърля по него с малък предмет, взет от масите, за който не
е установено какъв е. К. се обръща към И. с думите „ти за кой се мислиш, ако ми
бяха сгазили кучето ще те прибия“, „ще прибия“, „боклук“, „нещастник“, „помияр“,
„ще ви изкормя цялото семейство“, „ще еба майка ти и сестра ти“, като взема
стол и тръгва към него, но се спира, преустановявайки движението си. В.И. също
тръгва към Л., но е бил удържан от друго лице. К. от своя страна наплюва два
пъти в лицето В.И., който пък взема един от столовете на ресторанта и нанася
два удара с него върху Л.. За да се предпази К. вдига ръце над главата си,
поради което и ударите попадат върху ръцете, главата и горната част на тялото.
Обидите и заканите, които К. отправил към В.И. и нанесените удари от последния
са чути и видяни от свидетилите Ц. К. и Б.З.. Св. В. П. е чула обидите, като не
е видяла ударите, тъй като е била влязла в ресторанта. Св.П.Б. и св. В. В. пък са
видяли само нанасянето на ударите, тъй като са били отдалечени от мястото на
инцидента. К. и И. са разделени от св.П.Б., който се приближил и се намесил.
След като са разедлени В.И. си тръгва от мястото, а Л.К. се обажда на тел.112,
като съобщава за случилото се. К. се обажда и разказва за станалото и на вуйчо
си св.Е. В.. Впоследствие К. отива в полицейския участък в гр.М., където дава
показания за случилото се. След като приключва е взет от вуйчо си св.Е. В. и е
откаран до съдебен лекар в с.Х., който не бил на работа, а по телефона се
разбрали да отидат отново на следващия ден сутринта, за да освидетелства К.. На
другия ден св.В. и К. отиват до съдебния лекар в с.Х., който ги изпраща на
рентген в гр.К.. Когато става готова рентгеновата снимка двамата отиват до
ортопед и след това отново при съдебния лекар в с.Х., където му е издадено СМУ
№59а/2018г. от д-р П. Г..
След този
случай, Л.К. започва да ходи с превръзка, като в периода от
30.08.2018г.-15.10.2018г. разказва на хората в гр.М., че ръката му е счупена.
Лично К. разказва за случилото се на 30.08.2018г. на св.К. Д., както и че
ръката му е счупена. Свидетелят Д. обаче в разпита си потвърди, че Л. си е
правил всичко с ръката и че видимо тя не е била счупена, както последният
разказвал на всички, че ръката му е счупена. Според св.В. П., К., след
инцидента е посещавал всеки ден ресторант „К.“ в гр.М., като седмица по-късно започва да носи гипс на ръката и на въпрос на хора от
неговата компания „Нали ти беше счупена ръката“ отговарял „Да бе, верно“ и
всички започвали да се смеят. Св. М.М. също видял Л. след инцидента на
30.08.2018г., който бил с гипсирана ръка. Попитал го какво е станало, а К. му
отговорил, че В. го е пребил и ще го съди да му вземе парите. Това
обстоятелство се потвърждава и от показаният на св.А.И., според която Л.К. ***,
че В. му е счупил ръката. Същият дори в ресторант „Каприз“ заявил, че дето
ръката му е счупена „Ще вземе една петарка“. Св.П.Б. също видял Л. след случая
с гипсирана ръка, като последният му заявил, че е ходил на лекар в Х. и че има
счупване или напукване.
Разпространението
на това обстоятелство, а именно, че ръката му е счупена е продължило до
15.10.2018г., когато К. е заявил при разпит като свидетел по ДП №397/2018г. по
описа на РУ-Оряхово, че ръката му е „спукана“ в областта на китката, след като В.И.
му е нанесъл ударите със стола в ресторант „Каприз“ на 30.08.2018г..
На
13.10.2018г. Л.К. *** до дома на св.М.Я.М., за да му помага във връзка с работа
по едно ремарке. Двамата работели на улицата пред дома на М.. Както си работели
покрай тях минава В. И. с мотора си. Впоследствие В. минава за втори път, като
спира в близост до М. и К. и нанася няколко удара с каската си върху главата и
тялото на последния. Св.М. ги ръзтървава и В.И. си тръгва. Впоследствие са
извикани бърза помощ и полиция. На мястото дошъл и св.Е. В. – вуйчо на К.. На Л.
потекло кръв от главата, което наложило на същия да бъде оказана първа помощ от
дошлите на място лекари. Пострадалият е откаран с линейка до болницата в
гр.Бяла Слатина, където му е направен скенер. К. отказъл да остане в
лечебнотото завадение, поради което вуйчо му св.В. го закарал у дома му. На
15.10.2018г. е посетил съдебен лекар д-р П. Г., който му издал СМУ №68/2018г..,
а също и специалист психиатър. На 16.10.2018г. частният тъжител по
първоначалната частна тъжба и подсъдим по насрещната частна тъжба посетил
невролог в гр.В., като му е направен и нов скенер.
По делото е
назначена, изслушана и приета съдебно-медицинска експертиза по писмени данни,
от заключението на която се установява, че при извършените прегледи на Л.Т.К. последният
е получил:
-
При
извършения преглед на 31.08.2018г., са констатирани следните наранявания:
контузия на лява гривнена става; оток в областта на главата; кръвонасядания и
разкъсно контузна раничка в областта на ляво рамо; кръвонасядане на 1-ви пръст
на лява ръка; охлузване на дясна мишница; охлузване на долен десен крайник.
Според вещото
лице уврежданията на са причинили на К. временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, с оздравителен период около 2-3 седмици при липса на
усложнения и нормален оздравителен процес.
- При
извършения преглед на 15.10.2018г., са констатирани следните наранявания: оток
в областта на главата; разкъсно контузна рана на дясна ушна мида; разкъсно
контузна рана и охлузване на челото; оток и кръвонасядане на клепачите на дясно
око и частично затваряне на очната цепка; кръвонасядания на лигавицата на долна
устна и дясна буза; охлузвания по задна повърхност на тялото; кръвонасядания и
охлузвания на горен десен крайник и кръвонасядане на дясна колянна става.
Тези
увреждания са причинили на К. временно разстройство на здравето, неопасно за
живота с оздравителен период около 2-3 седмици при липса на усложнения и
нормален оздравителен процес.
Посочено е, че
по механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени от действието на твърди и
тъпи предмети /удари с/или върху и от тангенциално действие на такива/ и могат
да бъдат получени по начин и по време съобщени от пострадалия в тъжбата, т.е.
при двукратен побой, така както се твърди и е налице причинно-следствена връзка
между нанесените удари и получените травми.
Съдът
кредитира заключението на съдебно-медицинската експертиза като вярно и
компетентно изготвено, кореспондиращо с останалите събрани по делото
доказателства.
По делото е
установено, че както Л.К., така и В.И. са депозирали множество жалби и сигнали
до РУ-Оряхово и РП-Оряхово за случилото се помежду им в периода от 19.08.2018г.
до 13.10.2918г.. По повод на същите са образувани множество прокурорски преписки,
повечето от които са приключили с постанвен отказ да бъде образувано досъдебно
производство.
Подсъдимият
по първоначалната частна тъжба В.И.И. - роден на *** г. в гр. О., българин,
български гражданин, средно образование, с адрес: гр. М., ул. „Г. Д.“ № **, вх.
А, ет. 1, ап.2, ЕГН: ********** е неженен, неосъждан, работи като „шлосер“ в
„АЕР“ гр. Козлодуй, не е осъждан и се ползва с добри характеристични данни.
Подсъдимият
по насрещната частна тъжба Л.Т.К. – роден на *** г. в гр. С., българин,
български гражданин, средно образование, с адрес гр. К., ж.к. *, бл. **, вх. А,
ет. 4 , ап. 11, ЕГН: ********** е неженен, безработен, осъждан и се ползва с лоши
характеристични данни.
Горната
фактическа обстановка се установява от – разпитите на свидетелите В. П. В.; П.Г.Б.;
К. К. Д.; В. П. П.; Т.Р.И.; Л.К.Д.; М.В.М.; А. В. И.; Е. Л. В.; Ц. И. К.; М.Я.М.
и Б.И.З.; Съдебно-медицинска експертиза; Постановление Вх.№ 269/04.10.2019 г.
на РП Оряхово за изпращане на прокурорска преписка 269/2019 г. на Дирекция
"Вътрешна сигурност" - МВР София; три броя страници със снимки, за
които се твърди, че са извадки от фейсбук профила на подсъдимия Л.К.; Писмо №
1874/09.06.2020 г. на РУ Оряхово; Писмо Вх. 1847/08.06.2020 г. и характеристика
на подсъдимия по първоначалната тъжба В.И.И. от РУ Оряхово; Писмо с Вх. №
2294/02.07.2020г. от РУ Оряхово и характеристика на подсъдимия по насрещната
частна тъжба Л.Т.К.;*** от 23.07.2020 година; писмо с вх. № 2804/31.07.2020
година от Районна прокуратура град Оряхово и прокурорска преписка № 83/2019
година по описа на Районна прокуратура град Оряхово; прокурорска преписка №
85/2019 година; сигнал вх. №587/2018 година от 14 септември 2018 година по
описа на Районна прокуратура град Оряхово; писмо от Дирекция „Национална
система 112”, Районен център 112 – Монтана, вх. № 2676 от 23.07.2020 година; Справка
съдимост Вх. № 260251/15.01.2021г. на Л.Т.К. и Справка съдимост Вх. № 260250/15.01.2021г.
на В.И.И..
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
По първоначалната частна тъжба и предявеното
обвинение от частния нъжител по нея Л.Т.К., против подсъдимия В.И.И., за
извършено престъпление по чл.130, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК:
Престъплението
лека телесна повреда е уредено в глава II, раздел II от особената част на
Наказателния кодекс, като с него се засягат обществени отношения, осигуряващи
неприкосновенността на човешкото здраве. Причиняването на телесна повреда е
противоправно и виновно засягане на здравето и телесната неприкосновеност на
човека, изразяващо се в различни по степен и характер увреждания.
От събраните
по делото писмени и гласни доказателствени средства се установи, че подсъдимият
В.И.И. на 30.08.2018г. и 13.10.2018г. е причинил на Л.Т.К. две леки телесни
повреди, представляващи временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
с оздравителен период според вещото лице около две-три седмици при липса на
усложнения и нормален оздравителен процес. Еднопосочни в тази насока са
събраните доказателства, чрез показанията на св.В. П. В., св.П.Г.Б., св.В. П. П.,
св.Ц. И. К., св.Б.И.З., св.М.Я.М. и св.Е. Л. В.. За деянието на 30.08.2018г. св.В.
В. заяви, че минавайки покрай ресторант „Каприз“ в гр.М. видял как В.И. нанася
два удара със стол върху Л.К., който си вдигнал ръцете над главата. Ударите
според св.П.Б. били нанесени с алуминиев стол, като попаднали върху главата и
ръцете на К.. Той се намесил и разделил двамата, като издърпал подсъдимия И.
настрани. Св.В. П. не е видяла ударите, тъй като е влязла в ресторанта, но
видяла как В.И. взема алуминиевия стол, след като е бил обиждан и наплют от Л.К..
Това обстоятелство се потвърждава от показанията на св.Ц. К. и св.Б.З., според
които след нанасянето на обидите и наплюването подсъдимият И. взел един стол и
нанесъл два удара на К.. Съдът кредитира показанията на тези свидетели, досежно
нанасянето на ударите, тъй като кореспондират помежду си, както и със
заключението на изслушаната и приета съдебно-медицинска експертиза.
Относно
деянието на 13.10.2018г., за което също е повдигнато обвинение от частния
тъжител по първоначалната тъжба Л.К., единственият свидетел-очевидец М.Я.М.
заяви, че подсъдимият В.И., минавайки покрай домът му в гр.М. е спрял мотора си
и е нанесъл няколко удара на Л.К. в областта на главата и тялото. Свидетелят не
успя да каже с какво са нанесени ударите, но след като му бяха прочетени
показанията, дадени пред друг съдебен състав, потвърди, че казаното от него тогава
отговаря на истината, а именно, че ударите са били нанесени от И. посредством
предпазната си каска. Изложените обстоятелства от свидетелите, съвпадат с
твърденията в първоначалната частна тъжба, направени от частния тъжител по нея К.,
а също така и кореспондират със заключението по приетата съдебно-медицинска
експертиза.
Не се установи
обаче от събраните доказателства, вследствие на ударите, нанесени от И. на Л.К.
на 30.08.2018г. да е причинено охлузване на долен десен крайник, каквото е
установено от съдебния лекар при прегледа. При това деяние от свидетелските
показания се установява, че ударите са нанесени в горната част на тялото и в
областта на главата и ръцете. Безспорно са установени травматични увреждания от
съдебния лекар по тялото на К.. Отразено е още, че тези травматични удреждания
е възможно да бъдат причинени по начин и време, описани в първоначалната частна
тъжба. По делото обаче не се събраха категорични и убедителни доказателства за
времето, мястото и лицето, причинило това охлузване на долен десен крайник на К.,
както и обстоятелствата, при които е причинено същото.
Поради това,
съдът прие, че на 30.08.2018г. и 13.10.2018г. подсъдимият В.И.И. е причинил
на Л.Т.К. леки телесни повреди,
представляващи разстройство на здравето неопасно за живота, престъпление което
законодателят е уредил в чл.130, ал.1 от НК.
Налице е продължавано
престъпление по чл.26, ал.1 от НК, а именно двете дяния осъществяват поотделно
един и същ състав на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, като второто деяние са явява от обективна и субективна страна
продължение на първото.
От субективна
страна двете деяния са осъществени от В.И. при форма на вина пряк умисъл, като
е съзнавал общественоопасния им характер, предвиждал е техните общественоопасни
последици и искал тяхното настъпване.
При
осъществяването на състава на престъплението по чл.130, ал.1 от НК и
причиняване на двете леки телесни повреди на Л.К. подсъдимият В.И. не е
действал при неизбежна отбрана. В действителност при първото деяние на
30.08.2018г. е налице нападение от страна на К. спрямо И., изразяващо се в
отправяне на обидни думи, наплюване и хвърляне на дребен предмет. К. дори е
взел стол и е тръгнал към И., но сам се е спрял и върнал. Не се установи да е
било осъществено, твърдяно от защитника на И. нападение с нож, а предположение
за евентуално предстоящо такова не може да бъде объсъждано, досежно
приложението на института на неизбежна отбрана. Подсъдимият И. е бил във
възможност във всеки един момент да си тръгне и да избяга от мястото, доколкото
са били на открито и е могъл да се оттегли. Нещо повече, той освен, че не е
направил опит да се оттегли от мястото на инцидента, но се е опитвал да тръгне
на физическа саморазправа, като е бил удържан от друго лице. Освен това, за да
е налице неизбежна отбрана е необходимо причиняването на вреди на нападателя да
е в рамките на необходимите предели. Това обстоятелство е налице, когато
защитата съответства на характера и опасността на нападението или когато има
несъответствие, но то не е явно. В случая не е осъществено нито едно от двете.
Това е така, тъй като И., вместо да се оттегли от мястото, нанася вреди на К.,
причинявайки му лека телесна повреда. За второто деяние на 13.10.2018г. пък
въобще по делото не са събрани доказателства и не се установява наличие на
каквото и да е нападение от страна на К..
Извършеното
престъпление от В.И. не представлява и малозначително деяние по смисъла на
чл.9, ал.2 от НК. Посочената норма, предвижда, че не е престъпно деянието,
което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона
престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата
общественаопасност е явно незначителна. В конкретния случай на 30.08.2018г., В.И.
нанася два удара със стол, причинявайки лека телесна повреда на К. на
обществено място, в присъствието на множество хора. Това от своя страна не
понижава обществената опасност на извършеното от него деяние, а напротив повишава
същата, доколкото демонстрира потъпкване на законовоопределеното и
общовъзприето да не се причиняват вреди на другиго, давайки лош пример на
останалите членове на обществото. Нелице е също така и още едно деяние на
13.10.2018г., за което не се установява от какво е предизвикано същото. Там
освен, че не се установява наличие на нападение или провокация, то се явява и
второ поред, което също не намалява, а увеличава обществената орасност на
изръшеното от И..
Поради това
съдът, не приема, че изъвршеното от В.И. деяние е малозначително по смисъла на
чл.9, ал.2 от НК.
По насрещната частна тъжба
и предявеното обвинение от частния нъжител по нея В.И.И., против подсъдимия Л.Т.К.,
за извършени престъпления,
както следва:
-
престъпление по чл.148, ал.1,
т.1, вр. чл.146, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК;
Престъплението
обида по чл.146, ал.1 е уредено от законодателя в глава II, раздел VII от особената
част на Наказателния кодекс. Непосредствен обект на това престъпление са
обществени отношения, които осигуряват неприкосновеността на честта и
достойнството. Под честта теорията приема, че това е обществената оценка за
пострадалия, а под достойнство се възприема самооценката на пострадалия за
обществената му значимост. Предмет на това престъпление е всяко едно физическо
лице, което е в състояние да възприеме обидните думи и поведение.
Изпълнителното деяние има две форми – „каже нещо унизително за честта и
достойнството на предмета“ и „извърши нещо унизетелно“. Двете форми могат да
бъдат осъществени чрез действие, било то вербално, жест, мимика и др..
За да бъде
определено едно поведение като унизително се използват обективни критерии за
нормалната комуникация между индивидите. Отчитат се общоприетите морални норми,
а не само субективната оценка на пострадалия. Необходимо е деянието да бъде
извършено в присъствието на пострадалия, като обективният признак е изпълнен,
както в случаите на физическо присъствие, така и в случаите, когато обидните
думи са възприети, черз технически средства. Престъплението е довършено, с
възприемане на обидата от пострадалия.
От събраните
по делото доказателства, се установи, че на 19.08.2018г. и 30.08.2018г.,
подсъдимият по насрещната частна тъжба Л.К., на три пъти е обидил В.И.,
осъществявайки състава на пристъплението обида.
От показанията
на св.Т.И., св.Л.Д. и св.М.М. се установява, че на 19.08.2018г. в гр.М. ж.к.“Ж.“,
К. в тяхно присъствие е нарекъл И. на няколко пъти „помияр“ и „боклук“. Показанията
на свидетелите са еднопосочни, обективни и кореспондиращи си, поради което
съдът ги кредитира с доверие. Тези думи са морлано укорими и засягащи честта и
достойството на пострадалия. Същите освен, че са нанесени в присъсъствието на И.,
но и в присъствието на други три лица, т.е. обидата е нанесена публично, като е
налице квалифициращо обстоятелство, изискуемо от състава на чл.148, ал.1, т.1
от НК. С тях е засегната самооценката на частния тъжител по насрещната тъжба за
себе си и за обществената му значимост, като обстоятелството, че деянието е
осъществено в присъствието на други хора, повишава степента на обществената му
опасност. Именно поради това, заонодателят го е въздигнал в квалифициращ
състав.
Същата вечер
на 19.08.2018г. в гр.М., след като физически се раделят частният тъжител И. и
подсъдимият К., последният продължава да отправя обидни думи, този път
използвайки мобилното приложение „Вайбър“. Фактите и обстоятелствата по
нанасянето на обидите, чрез техническо средство се установяват от свидетелите
очевидци – св.Л.Д., св.М.М. и св.В. П.. Разделяйки се с подсъдимия, В.И. *** се
среща с тримата свидетели очевидци, като започват да коментират случилото се
по-рано същата вечер. Докато разговарят И. започнал да получава съобщения, като
казва на другите, че Л.К. му пише. В. И. не пожелал да им прочете, какво е
съдържанието на отправените съобщения, но на изявеното желание от св.П. да види
същите, той и предоставя телефона си. Св. П. прочита на глас съдържанието на
текстовите съобщения, така че всички ги чуват. Последната заяви, че на телефона
е било изписано името на абоната, който изпращал съобщенията, а именно Л., като
е имало и снимка на подсъдимия по насрещната частна тъжба. Поради това, съдът
приема, че деянието е осъществено от К., чрез използване на техническо средство
мобилен телефон. Освен нея тези съобщения са видяни и от св.М.М., като св.Л.Д.
е категорична, че не е видяла съобщенията, но ги е чула от прочита на св.П..
Тримата свидетели възпроизвеждат по спомени част от съдържанието на тези
съобтещия, а именно: Според св.П., К. обиждал И., като твърдял, че „сестра му
се ебе да амфети, за наркотици“, че„ще му запали къщата“, „ да му се напълнят
краката с гной, с вода“. Според св.Д. съобщенията гласяли, че ще му запали
къщата, ще ебе майка му и сестра му“, „ще му се напълнят краката с вода, ще го изядат
червеите“, „сестра му наркоманката нямала пари да си купи „пико“ и прави свирка
за един амфект“. Св.М.М. възпроизвежда следното съдържание – „да ти умре
семейството, да ти се напълнят краката с вода, сестра ти наркоманката няма пари
за наркотик, прави свирки за амфети“. Тримата свидетели са категорични, че след
получаването на съобщенията, В.И. е изглеждал притеснен и бързо си е тръгнал да
се прибира. Това според тях е свързано с обстоятелството, че част от
съобщенията са засягали семейството, като са съдържали заплашително съдържание.
На
30.08.2018г., според св.В. П., подсъдимият по насрещната частна тъжба е нарекъл
В.И. с думите „боклук, ще ви изкормя, ще ви избия всичките“, „ще ви изкормя
цялото семейство, боклук, нещастник“, а също и го е наплюл два пъти в лицето.
Други двама свидетели-очевидци Ц. К. и Б.З. са категорични, че са чули
отправени обиди от Л.К. спрямо И., но не въпроизвеждат тяхното съдържание, като
твърдят че е минало доста време и не го помнят. Свидетелят К. си спомня, че е
видяла, че К. наплюва два пъти в лицето И.. От събраните по делото гласни
доказателства се установи, че подъсдимият на 30.08.2018г. е осъществил и двете
форми на изпълнителното деяние на престъплението обида, а именно казъл е обидни
думи спрямо И. и е извършил нещо унизително за честта и достойнството му, като
го е наплюл два пъти. Тези действия са извършени публично в гр.М. в ресторант
„К.“, във време в което е имало и други хора, клиенти и работници на
заведението, които са възприели осъщественото. Св. А. И. в разпита си
възпроизведе, това което й е било разказано, а именно, че К. е нарекъл И. с
думите „боклук, помияр, ще еба сестра ти, ще еба майка ти“.
Въпреки, че са
изпълнени и двете форми на изпълнителното деяние на пресътплението обида е
налице едно престъпление, не две отделни такива, за каквито е повдигнато
обвинение от частния тъжител по насрещната частна тъжба и неговия повереник.
Поради това съдът с присъдата се произнесе общо за осъществяването и на двете
форми на изпълнителното деяние.
Нанесените
обидни думи са били възприети лично от В.И.. Последният възприел лично и тези
отправени чрез мобилно приложение „Вайбър“, доколкото същите са изпратени от
подсъдимия К. лично на неговия мобилен телефон. Освен това обидите са възприети
и от други лица, а именно от част от разпитаните по делото свидетели, посочени
по-горе.
Баз всякакво
съмнение думите „боклук“ и „помияр“ са обидни в българския език, тъй като
същите имат за цел да омаловажат самооценката на личността, да поругаят
неговата самоличност, обществената му значимост и да засегнат достойнството му.
Съдът невъзприема, изложеното от защиника на подсъдимия К., че тъй като
последният използвал тези думи към много хора, той не влагал смисъла, които
тези думи означават и те били част от речника му, поради което липсвала
субективната страна на извършеното деяние. Това е така, тъй като Л.К. е
нормално развита личност, която може да определи дали една дума е обидна или не
и дали с нея се засяга достойнството на човека. Без значение е какъв смисъл се
влага при използването на тези думи, достатъчно е да се осъзнава, че те
поругават лицето, спрямо което се употребяват. Също така употребата на тези
думи е била осъществена в момент на възникнало пререкание и са насочени с цел
да засегнат личността на В.И..
Налице е
квалифициращо обстоятелство по чл.148, ал.1, т.1 от НК, доколкото обидите от
подсъдимия К. са нанесени публично и са станали достояние на други лица.
Налице е и продължавано
престъпление по чл.26, ал.1 от НК, а именно трите дяния осъществяват поотделно различни
състави на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период
от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като второто
деяние са явява от обективна и субективна страна продължение на първото.
От субективна страна трите деяния са осъществени от Л.К. при форма на вина пряк умисъл,
като е съзнавал общественоопасния им характер, предвиждал е техните
общественоопасни последици и искал тяхното настъпване.
Поради това,
съдът призна подсъдимия Л.Т.К. за виновен, за това, че при условията на
продължавано престъпление за времето от 19.08.2018г. до 30.08.2018г. е извършил
следното:
- На 19.08.2018 г. в гр. М. ж. к.
„Ж.” е казал унизителни за честта и достойнството думи спрямо В.И.И. – нарекъл
го е с думите „боклук” няколко пъти и с думите „помияр”, като обидата е
нанесена публично и в присъствието на И.;
- На 19.08.2018 г. в гр. М. е казал
унизителни за честта и достойнството думи и изрази спрямо В.И.И., отправени по
мобилно приложение „Вайбър“, а именно: „ей помияр, семейството ти да иде у
гробищата”, „на тебе да ти се надуят краката с вода, а сестра ти наркоманката,
къде се друса по цял ден и шмърка дроги, чу ли бе”, като обидата е нанесена в
присъствието на И., чрез изпращане на текстови съобщения по мобилно приложение
„Вайбър“, ползвано от В.И.И.;*** пред ресторант „К.“ е казал унизителни за
честта и достойнството думи и изрази спрямо В.И.И., а именно: „боклук,,,
помияр“ „ти и сестра ти сте толкова долни наркомани, че не може да си изкарате
пари за дрога бе,,..мижитурка... като го е псувал - „Ей помияр ще еба майката и
сестра ти„, както и е извършил унизителни за честта и достойнството действия
спрямо И., а именно наплюл го е два пъти в лицето, като обидата е нанесена
публично и в присъствието на В.И.И. - престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр.
чл.146, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
- престъпление по чл.148, ал.1 от НК;
По отношение
на твърдяната обида на 13.10.2018г., за която е повдигнато обвинение от В.И.,
че подсъдимият Л.К. му е посочил среден пръст, съдът оправда последния,
доколкото по делото не се събраха каквито и да са доказателства, за осъществяването
на това деяние. Единственият свидетел очевидец М.Я.М. заяви, че не е видял К.
да посочва среден пръст на И., както и че е имало никаква провокация от първия
спрямо втория. Съдът не споделя изложеното от повереника на В.И., че може да се
направи обоснован извод за огромната степен на вероятност К. да е показал
среден пръст на доверителя й. Твърди се, че такъв извод може да се направи, въз
основа на представените снимки, на които подсъдимият показвал среден пръст, а
също така и от обремененото му съдебно минало и случилите се между К. и И.
събития. Единствено св.А. И., която е майка на В.И., заяви в разпита си, че е
разбрала от сина си, че подсъдимият му у показал среден пръст. Съдът не
кредитира показанията на свидетеля в тази част, доколкото тя преразказва
изгодни за пострадалия факти, изхождащи от самия него. Освен това тя е
заинтересувана от изхода на делото, тъй като е майка на В.И.. На следващо
място, миналите осъждания на подсъдимия не могат да се вземат предвид, досежно
това имали извършено деяние, съставлява ли то престъпление и какво.
Представените по делото снимки на Л.К., също не могат да бъдат кредитирани от
съда. За тях не се установява кога са направени, от кого и по какъв повод, като
същите не са относими към нито едно от деянията, за които е повдигнато
обвинение.
Разпоредбата
на чл.303, ал.1 от НПК предвижда, че присъдата не може да почива на
предположения, а ал.2 изисква подсъдимият да бъде признат за виновен, когато
обвинението е доказано по несъмнен начин. По делото не бяха събрани
доказателства, относно осъществяването на 13.10.2018г. на престъплението по
чл.148, ал.1 от НК и тъй като законът изисква присъдата да не почива на
предположения и вероятности, то съдът призна подсъдимия Л.Т.К. за невиновен и
го оправда по така повдигнатото му обвинение.
-
пристъпление по чл.144, ал.1 от НК;
Особена
форма на престъпно въздействие върху свободното протичане на психични процеси,
в резултат на които се формира волята на човека, е заканата с престъпление
против личността или имота на пострадалия, личността или имота на негови
ближни, когато това заканване би могло да доведе до основателен страх за
осъществяването му. Това престъпление е уредено в глава II, раздел V от особената
част на Наказателния кодекс – „Престъпления против личността“. Обект на
престъплението по чл.144, ал.1 от НК са обществени отношения, които осигуряват
правото на всеки човек на свободно и самостоятелно формиране на решение и
изразяване на собствена воля. Изпълнителното деяние се осъществява само чрез
действие, което се изразява в обективиране на намерението на дееца към
пострадалия, че ще извърши престъпление спрямо него или негови ближни –против
личността им или против техния имот. Самата заплаха може да бъде отправена
устно, писмено или по друг начин /изваждане на оръжие, показване на жестове и
др./. Заканата е съставомерна, само когато е обективирано намерение за
извършване на престъпление, било против личността, било против имота на
пострадалия или негови близки. Необходимо е също така заканата да е от такова
естество, че да породи основателен страх от извършване на престъплението. Това
обстоятелство ще е налице, когато съществува реална възможност деецът да осъществи
обективираното намерение, като същевременно личи оформено решение за това или
психичното състояние на обекта прави вероятно бързото вземане на такова
решение. Престъплението е довършено, когато пострадалият възприеме заканата с
престъпление, когато обективираното от дееца намерение за извършване на
престпъление против личността или имота на заплашения или неговите брижни,
стигне до съзнанието на жертвата.
От събраните
по делото доказателства се установи, че на 30.08.2018г. в гр.М. в ресторант
„Каприз“ подсъдимият Л.К. е отправил закани спрямо личността и семейството на В.
И.. Според св.В. П., К. е използвал следните заканителни изрази – „боклук, ще
ви изкормя, ще ви избия всичките“, „ще ви изкормя цялото семейство, боклук,
нещастник“, а св.Ц. К. възпроизвежда израза „ти за кой се мислиш, ако ми бяха
сгазили кучето ще те пребия“. Друг от свидетелите очевидци – св.Б.З. заяви, че
подсъдимият е използвал израза „ще те пребия“ спрямо И., както и че е обиждал последния.
Тези закани и обиди, са били придружени и с хвърляне на неустановен предмет от К.
към пострадалия. Също така, според св.З., подсъдимият е тръгнал със стол към И.,
но сам е преустановил движението си към него. Св.П.Б. и св.В. В. не заявиха, да
са чули обиди и закани, отправени от Л. спрямо В., но според показанията им те
са били отдалечени от мястото. Поради това, съдът кредитира показанията на св.В.
П., св.Ц. К. и св.Б.З., доколкото същите са били в близост и непосредствено с
възприятията си са установили случващото се между К. и И.. Същите са логични,
последователни и взаимно допълващи се, поради което съдът ги кредитира с
доверие.
От горното
съдът достигна до извода, че Л.К. се е заканил против личността на В. И., освен
чрез израза „ще те пребия“, но и с действията си, а именно хвърляне на предмет
по него и тръгване нападателно със стол, въпреки, че до нападение не се е
стигнало, тъй като столът е оставен и подсъдимият се е върнал. Както беше
посочено по-горе, за да е довършено престъплението е необходимо заканата с
престъпление да е възприета лично от пострадалия и тя да е от такова естество,
че да породи основателен страх от извършване на същото. Не е необходимо
пострадалият в действителност да се е уплашил – в този смисъл / Тълкувателно решение № 53 от 18.IX.1989 г. по н. д. № 47/89, ОСНК/. В
настоящия случай, са били налице всички предпоставки, че заканата би могла да
породи основателен страх у В.И., който я е възприел лично, че тя ще бъде
реализирана. На първо масто, това се установява от личността на Л.К., който е
многократно осъждан, включително за закана с убийство и хулиганство. Освен това,
само преди няколко дни на 19.08.2018г., К. е извадил нож на И. и заплашително е
тръгнал към него, отправайки обиди и закани против него, неговото семейство и
имот /къщата му/. Поради това съдът, приема, че дори и да не се е уплашил
пострадалият В.И., то отправените закани спрямо личността му са били от такова
естество, че да породят основателен страх от осъществяването им.
От субективна
страна деянието е осъществено от Л.К. при форма на вина пряк умисъл, като е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване.
Поради това,
съдът призна подсъдимия Л.Т.К. за виновен в това, че на 30.08.2018г. в гр.М.
ресторант „К.“ се е заканил на В.И.И. с престъпление против неговата личност, като
му е казал: „Нема да караш така бе, че не знам какво ще ти се случи”, „е сега
ще те пребия бе...“\ ,…ща пребия бе“\ и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК.
- пристъпление
по чл.148, ал.2, вр. чл.148, ал.1, т.2, пр.2, във вр. чл.147, ал.1 от НК;
За да е налице
престъплението клевета по чл. 147, ал.1 от НК, следва подсъдимият да е
разгласил за частния тъжител позорни обстоятелства или да му е приписал
престъпление. Елемент от състава на престъплението е неистинността на
разгласените обстоятелства или приписаните престъпления, защото в противен
случай намира приложение разпоредбата на чл. 147, ал.2 НК-при доказване на истинността
на разгласените обстоятелства или приписаните престъпления отпада
общественоопасния характер на деянието и подсъдимият следва да бъде оправдан. За да е съставомерно приписването на престъпление, то трябва да се
твърди конкретно престъпление, а не неопределено и неконкретизирано деяние.
Това е необходимо отново с оглед на възможността да бъде доказано от тъжителя
или опровергано съгласно разпоредбите на чл. 147, ал.2 НК, даващ право да не се
накаже лице, което установи истинността на разгласените обстоятелства или
приписаните престъпления.
Установи се по
делото, чрез свидетелските показания на св.К. Д., св.В. П., св.М.М., св.П.Б. и
св.Анелия И., че подсъдимият Л.К. в периода от 30.08.2018г. до 15.10.2018г. е
разпространявал из гр.М., че В.И. му е счупил ръката. Според св.П.Б. *** знае,
че на Л.К. ръката му е била счупена. На същия бяха прочетени показанията,
дадени от него пред РС-Оряхово, в които е заявил, че Л. му е казал, че ръката
му е счупена. Св.Б. потвърди, че поддържа показанията, които е дал пред
РС-Оряхово. Св.К. Д. твърди, че К. лично му съобщил, че ръката му е счупена от
инцидента с В.И., но според него това не е било така, тъй като пострадалият
всичко си вършел с нея. Според св.В. П., подсъдимият около седмица след
инцидента започнал да носи гипс. Когато се събирали компания, някой го питал
„Нали ти беше счупена ръката?“, като той отговарял „Да бе, верно“ и всички
започвали да се смеят. Св.М.М. твърди, че видял К. с гипсирана ръка. Попитал го
какво е станало и подсъдимият му заявил, че В. И. го е пребил, като щял да го
съди, за да му вземе парите и да го изгонят от работа. Описаните обсоятелства
се потвърждават и от св.А. И., която въпреки че е майка на пострадалия и е
заитересувана от изхода на делото, в тази част показанията на същата
кореспондират с останалите доказателства, поради което съдът следва да ги
кредитира в тази част. Посочените свидетелски показания, съдът кредитира като
обективни, достоверни и непротивречащи.
Разпространението на това обстоятелство от К., а именно, че ръката му е
счупена е продължило до 15.10.2018г.. Тогава той е заявил при разпит като свидетел по ДП №397/2018г. по описа на
РУ-Оряхово, че ръката му е „спукана“ в областта на китката, след като В.И. му е нанесъл
ударите със стола в ресторант „К.“ на 30.08.2018г.. Това се установява от приложения по делото протокол
за разпит като свидетел на К. по посоченото досъдебно производство, където е
обектвирано, направеното от него изявление.
Предвид
горното съдът прие, че Л.К. е извършил престъплението, за което му е повдигнато
обвинение. Същият е разпространявал в гр.М., че ръката му е счупена от В.И.,
като е ходил с превръзка и по този начин му е приписвал извършването на
престъпление против личността, а именно, че му е причинил средна телесна
повреда. От приетата съдебно-медицинска експертиза се установи, че подсъдимият
не е имал фрактура на ръката, както и че причинената му травма не е изисквала
обездвижване на същата. Според вещото лице, самата контузия представлява оток
или кръвонасядане и при тях не се налага носене на шина.
Тези факти и
обстоятелства са били известни на К., като същият сам е пожелал да си обездвижи
ръката. Същият е бил наясно, че ръката му няма фрактура и не е счупена, както е
твърдял пред хората в гр.М., приписвайки на В.И. престъплението средна телесна повреда.
От съдебно-медицинската експертиза се установи, че твърденията на подсъдимия не
отговарят на обективната действителност. Във връзка с горното, съдът прие, че
твърденията на Л.К., че В.И. му е счупил ръката осъществяват състава на
престъплението „клевета“, тъй като е налице приписване на престъплението средна
телесна повреда. При приписването на престъпление деецът твърди пред трето
лице, че пострадалият е извършил някакво конкретно престъпление, което той в
действителност не е извършил. Престъплението винаги и без изключение е деяние,
укоримо от гледна точка на господстващия морал, което винаги характеризира
отрицателно личността на извършителя. Поради това твърдението, че дадено лице е
извършило конкретно престъпление винаги се отразява отрицателно на доброто име,
честта и достойнството на този, за когото се твърди, че е извършил
престъпление.
В конкретния
казус съдът намира, че е налице и квалифициращия признак на деянието, вменено
във вина на подсъдимия по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НК, а
именно клеветата да е разпространена по друг начин. За наличието на този
признак е необходимо приписването на престъпление, което не е извършено, да е
имало възможност да стане достояние на по-широк кръг от хора, извън пострадалия
и това да се съзнава от дееца, като не е задължително, това да е сторено на
публично място. Настоящият случай е именно такъв, тъй като К. при срещи с
отделни лица е приписвал престъплението на И., като дори го заявил и при
проведен му разпит на свидетел, показанията при който са обективирани в
съответния протокол.
От субективна страна престъплението е осъществено от Л.К. при форма на вина пряк умисъл, като е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и искал тяхното
настъпване. Умисълът с извежда от действията на
подсъдимия, а именно бил е наясно, че ръката му не е била счупена, но въпреки
това твърдял обратното, а освен това поведението му било такова, че хората, с
които контактувал разбрали, че му няма нищо и използвал ръката си за извършване
на дейности без ограничение.
Поради това,
съдът призна подсъдимия Л.Т.К. за виновен в извършено от него престъпление по
чл.148, ал.2, вр. чл.148, ал.1, т.2, пр.2, във вр. чл.147, ал.1 от НК, за това,
че за периода от 30.08.2018 г. - 15.10.2018 г. в
гр.Мизия е приписвал на В.И.И. *** извършването на престъпление против
личността, а именно разпространявал е, че В.И. му е счупил ръката, като е ходел
с гипс/превръзки на ръката.
ПО НАКАЗАНИЯТА:
За да определи
вида и размера на наказанието на всеки един от подсъдимите, съдът взе предвид
степента на обществената опасност на всяко от извършените деяния и на дееца,
който ги е извършил, причините за извършването им, данните за самоличността му,
както и смекчаващите и отегчаващите обстоятелства.
При индивидуализация на наказанието на подсъдимия В.И.И.,
съдът прие следното:
За
престъплението, извършено от И. по чл.130, ал.1 от НК, законът предвижда
наказание „Лишаване от свобода“ до две години или „Пробация“.
С оглед на
правната квалификация на деянията на подсъдимия И., то спрямо него са налице
предпоставките за прилагане на института на чл.78а от НК, а именно за
освобождоването му от наказателна отговорност и налагането на административно
наказание. Това е така, тъй като за престъплението, извършено от него се
предвижда наказание по-леко от наказанието „лишаване от свобода“ до три години,
той не е осъждан, не е освобождаван друг път по реда на глава VІІІ раздел ІV на
общата част на НК и няма причинени имуществени вреди от престъплението.
При определяне
размера на глобата, първоинстанционният съд отчете обществената опасност на
деянията и тази на дееца. По отношение на обществената опасност на дееца, съдът
смята, че не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства. Налице са
смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно доброто процесуално поведение
на подсъдимия И.. Смекчаващи отговорността обстоятелства са и добрите характеристични
данни, трудовата ангажираност и липсата на осъждания. По отношение на
обществената опасност на извършените деяния, те не се отличават с по-висока
обществена опасност от други подобни деяния от същия вид.
Нормата на
чл.78а от НК, предвижда, че когато са налице условията затова, съдът
освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно
наказания „Глоба“ в размер от 1000 лв. до 5000 лева. В случая, съдът като взе
предвид обществената опасност на деянията и дееца, намери, че наказание „Глоба“
в минималния размер от 1000 лева ще съдейства в достатъчна степен за постигане
целите на наказанието, предвидени в чл.36 от НК.
Предвид
горното, съдът освободи подсъдимия В.И.И. от наказателна отговорност и му
наложи административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева, като счита, че
така определеният размер на глобата е справедлив и ще бъдат осъществени целите
на специалната и генералната превенция, а именно да се поправи и превъзпита
подсъдимия, а също да въздейства възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
При индивидуализация на
накаданието на подсъдимия по насрещната частна тъжба Л.Т.К., съдът прие следното:
При определяне вида и размера на наказанието, което
съдът наложи на подсъдимия, взе предвид степента на обществената опасност на извършените
деяния и тази на дееца, подбудите за извършването им, смекчаващите вината му
обстоятелства – младата
възраст и доброто му процесуално поведение, както и отегчаващите вината обстоятелства
– лошите характеристични данни, наличието на предишни осъждания и липсата на
трудова ангажираност. Наказанието
е наложено при условията на чл.54 от НК.
За
престъплението по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК се
предвижда наказание „Глоба“ в размер от 3000 лева до 10000 лева и „Обществено
порицание“.
В случая съдът
наложи на подсъдимия наказание „Глоба“ в размер на 3000 лева и „Обществено
порицание“, което да се изпълни чрез залепване на съобщение за постановената
присъда на таблото в Община Козлодуй за срок от една седмица.
За
престъплението по чл.144, ал.1 от НК е предвидено наказание „Лишаване от
свобода“ до 3 /три/ години.
В случая съдът
наложи на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ месеца.
На основание чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС му определи първоначален общ режим на
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
За
престъплението по чл. 148, ал. 2, във вр. с чл. 148, ал. 1, т. 2, пр. 2, във
вр. с чл. 147, ал. 1 от НК е предвидено наказание „Глоба“ от 5000 лв. до 15000
лева. В случая, съдът определи наказание „Глоба“ в размер на 5000.00 лева /пет
хиляди лева/ и „Обществено порицание“, което да се изпълни чрез залепване на
съобщение за постановената присъда на таблото в Община К. за срок от една
седмица.
На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия по
насрещната частна тъжба Л.Т.К., съдът определи едно общо най-тежко наказание, а именно
„Лишаване от свобода“ за срок от ТРИ МЕСЕЦА, което на основание чл.57, ал.1,
т.3 от ЗИНЗС, да изтърпи при първоначален общ режим.
На основание чл.23, ал.2 от НК, съдът присъедини към определеното най-тежко наказание,
наложеното наказание „Обществено порицание“, за извършените престъпления по
чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл. 148, ал. 2,
във вр. с чл. 148, ал. 1, т. 2, пр. 2, във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК, което да
се изпълни чрез залепване на съобщение за постановената присъда на таблото в
Община Козлодуй за срок от една седмица.
С така
определеното наказание, съдът счита, че в достатъчна степен ще бъдат постигнати
целите на наказанието, уредени от законодателя в нормата на чл.36 от НК.
Подсъдимият Л.Т.К. е мноократно осъждан за престъпления от общ характер. На
същия по НОХД №165/2016г., в сила от 10.03.2016г. е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от ТРИ МЕСЕЦА, изпълнението на което на основание
чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години. Така определеното наказание
не е дало своя резултат, като не е успяло да постигне целите, предвидени в
чл.36 от НК и подсъдимия в определения му изпитателен срок е извършил
престъпленията, за които първоинстанционният съд го призна за виновен. Дори и
от частен характер с тези деяния са засегнати различни обществени отношения,
охранени от предвидените в Наказателния кодекс норми.
С така
наложеното наказание, съдът намира, че ще бъдат постигнати целите на
специалната и генерелната превенция, като същото ще окаже предупредително,
превъзпитателно и възспиращо въздействие, както върху подсъдимия, така и върху
останалите членове на обществото.
ПО ПРЕДЯВЕНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ:
По отношение на предявените от частния тъжител по
първоначалната частна тъжба Л.Т.К. граждански искове:
От събраните
по делото доказателства се установи наличието на елементите от фактическия
състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД, досежно причинени на К. имуществени
и неимуществени вреди от извършеното спрямо него престъпление по чл.130, ал.1,
вр. чл.26, ал.1 от НК. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил на другиго. В случая,
подсъдимият е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил на
пострадалия, в резултат на извършеното спрямо него престъпление.
Частният тъжител
Л.К. е предявил против подсъдимия В.И. граждански иск за причинени
неимуществени вреди в размер на 8000 лева и граждански иск за причинени
имуществени вреди в резмер на 148 лева.
Установи се по
делото, че в резултат на извършеното от подсъдимия И. престъпление спрямо К.,
на последния са причинени неимуществени вреди. Това обстоятелство се
установява, както от свидетелските показания, така и от приетата
съдебно-медицинска експертиза. Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, размерът
на обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне размера на неимуществените вреди, претърпени от К., съдът
съобрази, причинените му увреждания, обстоятелствата, при които са причинени и
продължителността на оздравителния период. Според вещото лице на пострадалия е
причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Оздравителния
период е сравнително кратък. През този период частния тъжител е търпял болки и
страдания, но причинените му увреждания не са довели до ограничаване
възможността му да извършва определен вид дейности, като не се е налагало да се
обездвижват крайниците му.
Предвид
изложеното, съдът намери, че справедливото обезщетение, което ще репарира
претърпените от пострадалия неимуществени вреди от деянията на 30.08.2018г. и
13.10.2018г. са в размер на 3000 /три хиляди/ лева, дължими ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на извършването – 13.10.2018г. до окончателното
й изплащане, като в останалата част до пълния предявен размер от 8000 лева,
отхвърли гражданския иск, като неоснователен и недоказан, поради което осъди
Васелин И. да заплати посочената сума на Л.К..
Съдът уважи и
предявения граждански иск за причинени имуществени вреди, съобразявайки
събраните по делото доказателства. Така съдът осъди В.И. да заплати на Л.К.
сумата в размер на 148 /сто четиридесет и осем/ лева, представялваща
обезщетение за причинените от престъплението по чл.130, ал.1, вр. чл.26, ал.1
от НК имуществени вреди, дължимо със законната лихва върху тази сума от датата
на извършването – 13.10.2018г. до окончателното й
изплащане.
На основание
чл.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
съдът осъди подсъдимия В.И.И. да заплати държавните такси по сметка на
РС-Козлодуй.
По отношение на предявените
от частния тъжител по насрещната частна тъжба
В.И.И. граждански искове:
Подсъдимият по
насрещната частна тъжба Л.Т.К., бе осъден за извършени спрямо В.И.И.
престъпления, както следва: по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1, вр. чл.26,
ал.1 от НК; по чл.144, ал.1 от НК и по чл. 148, ал. 2, във вр. с чл. 148, ал.
1, т. 2, пр. 2, във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК.
Съдът, като
взе предвид причинените с престъпленията неимуществени вреди на В.И., а именно
че след деянията бил разтревожен, затворен и отслабнал, намери че справедливият
размер на обезщетенията е както следва:
- сумата от 500 /петстотин/ лева,
представляваща обезщетение за причинените от престъплението по чл.148, ал.1,
т.1, вр. чл.146, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, извършено на 19.08.2018г.,
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
увреждането, а именно 19.08.2018г., до окончателното изплащане на сумата, като
отхвърли иска за сумата над 500 /петстотин/ лева до
пълния предявен размер от 1000 /хиляда/ лева, като неоснователен и недоказан.
- сумата от 500 /петстотин/ лева,
представляваща обезщетение за причинените от престъплението по чл.148, ал.1,
т.1, вр. чл.146, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, извършено на 19.08.2018г.,
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
увреждането, а именно 19.08.2018г., до окончателното изплащане на сумата, като
отхвърли иска за сумата над 500 /петстотин/ лева до
пълния предявен размер от 1000 / хиляда/ лева, като неоснователен и недоказан.
- сумата от 2000 /две хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за причинените от престъплението по чл.148, ал.1,
т.1, вр. чл.146, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, извършено на 30.08.2018г.,
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
увреждането, а именно 30.08.2018г., до окончателното изплащане на сумата.
- сумата от 1000 /хиляда/ лева,
представляваща обезщетение за причинените от престъплението по чл.144, ал.1 от НК, извършено на 30.08.2018г., неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на увреждането, а именно 30.08.2018г., до
окончателното изплащане на сумата, като отхвърли иска за сумата над 1000 /хиляда/ лева до
пълния предявен размер от 2000 /две хиляди/ лева, като неоснователен и
недоказан.
- сумата от 1000 /хиляда/ лева,
представляваща обезщетение за причинените от престъплението по чл. 148, ал. 2,
във вр. с чл. 148, ал. 1, т. 2, пр. 2, във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК, за
периода от 30.08.2018 г. - 15.10.2018 г., неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на увреждането, а именно
15.10.2018г., до окончателното изплащане на сумата, като отхвърли иска за сумата над 1000 /хиляда/ лева до
пълния предявен размер от 2000 /две хиляди/ лева, като неоснователен и
недоказан.
При определяне
размера на присъдените суми за причинени неимуществени вреди, съдът взе предвид
вида и естеството на засегнатите обществени отношения при осъществяване на
противоправните деяния. Също така беше отчетена и личността на пострадалия В.И.И.,
за който бяха събрани доказателства, че се ползва с добро име в обществото, не
е осъждан, трудово ангажиран, тих, скромен, работлив. Предвид на това, след
осъществените спрямо него деяния, същият е преживял негативни емоци и терзания,
доколкото се установи, че е бил видимо разтревожен и отслабнал. В резултат на извършените
спрямо него престъпления, са засегнати честта и достойнството на И., опетнено е
доброто му име сред обществеността на гр.М..
Поради това
съдът намира, че така определените размери на присъдените обезщетения в
най-пълна степен, кореспондират с критерийте за справедливост и с тях се
обезщетява в най-пълна степен В.И., за претърпените неимуществени вреди.
На основание чл.2 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, съдът осъди подсъдимия по насрещната частна тъжба Л.Т.К. да заплати държавните такси по сметка на
РС-Козлодуй.
Съдът
отхвърли, предявения от В.И.И. срещу Л.Т.К. иск за сумата от 500
/петстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинени от престъпление по
чл.148, ал.1 от НК, извършено на 13.10.2018г., неимуществени вреди, доколкото подсъдимият К. беше оправдан по
повдигнатото му обвинение.
Настоящият
съдебен състав, отхвърли и предявения от В.И.И. срещу Л.Т.К. иск, за сумата от 2000 /две
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени от престъплението по
чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, извършено на 30.08.2018г.,
неимуществени вреди. Този иск бше отхъврлен, тъй като за
престъплението по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК,
извършено на 30.08.2018г. И., чрез повереникът му беше предявил друг иск за
същата сума. Разделяйки формите на изпълнителното деяние от състава на
престъплението, И. повдигна обвинение за всяка от тях и предяви отделен граждански
иск. Съдът с присъдата се произнесе по престъплението, обединявайки всички
форми на изпълнителното деяние, за които бяха повдигнати отделни обвинения.
Поради това съдът уважи един от предявените граждански искове, като намери, че размера на присъденото обезщетение в
най-пълна степен репарира, претърпените от пострадалия неимуществени вреди. Във
връзка с това, настоящият съдебен състав отхвърли предявения граждански иск, за
претендирано обезщетение за причинените от престъплението по чл.148, ал.1 от НК, извършено на 13.10.2018г., неимуществени вреди.
На основание
чл.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
съдът осъди частния тъжител по насрещната частна тъжба В.И.И. да заплати
държавните такси по сметка на РС-Козлодуй за отхвърлените искове.
На основание
чл189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия В.И.И. да заплати на Л.Т.К., сумата
от 1624 лева, представляваща направени в хода на производството пред РС-Оряхово
разноски, а именно – 24.00 /двадесет и четири/ лева държавна такса; 1300.00
/хиляда и триста/ лева за адвокатско възнаграждение и 300.00 /четиристотин/
лева депозит за вещо лице, както и сумата от 1330 лева, представляваща
направени в хода на настоящото производството пред РС-Козлодуй разноски, а
именно 1200.00 /хиляда и двеста/ лева за адвокатско възнаграждение, 100.00
/сто/ лева депозит за вещо лице, както и сумата от 30 лева за призоваване на
свидетели.
На
основание чл189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия Л.Т.К. да заплати на В.И.И.,
сумата от 3612 лева, представляваща направени в хода на производството пред
РС-Оряхово разноски, а именно – 12.00 /дванадесет/ лева държавна такса; 3600.00
/три хиляди и шестстотин/ лева за адвокатско възнаграждение; както и сумата от
569 лева, представляваща направени в хода на настоящото производството пред
РС-Козлодуй разноски, а именно 500.00 /петстотин/ лева за адвокатско
възнаграждение и 69.00 /шестдесет и девет/ лева депозит за призоваване на
свидетели.
При горните
съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: