Р Е Ш Е Н И Е260130
гр. Пазарджик, 17.12.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
окръжен съд, гражданска
колегия, в открито
заседание на десети декември…………….....………………………
през две хиляди и двадесета година...............................
в състав:
Председател: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
Членове:
АЛБЕНА ПАЛОВА
МАРИАНА
ДИМИТРОВА
при секретаря
Галина Младенова.........…… .и в присъствието на
прокурор……….…...............…….
като разгледа докладваното от
окръжен съдия
Албена Палова……….в. гр. дело № 753 по описа
за 2020 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 260012/27.08.2020 г., постановено
по гр.д. № 538/2020 г. Пазарджишкият районен съд е отхвърлил иска на К.Е.Д., ЕГН **********
*** против С.И.И., ЕГН ********** *** иск за заплащане на сумата от 4 550
лв., представляваща незаплатен остатък от главница по договор за заем от
18.10.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане.
Осъдил е С.И.И., ЕГН ********** ***, да заплати на К.Е.Д.,
ЕГН ********** *** сумата от 4 550 лв., предоставена на 18.10.2018 г. без
правно основание от ищеца на ответника, с която ответникът се е обогатил
неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от датата подаване
на исковата молба – 17.02.2020 г., до окончателното изплащане.
Осъдил е С.И.И. да заплати на К.Е.Д. разноските по
делото за държавна такса в размер на 182 лв., адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лв. и депозит за вещо лице в размер на 150 лв.
Против така
постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от С.И.И. чрез
неговия процесуален пълномощник адв. К.С. *** с изложени оплаквания за
незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че съдът е бил обсъждал изобщо
събраните по делото гласни доказателства и ако го бил направил, щял да достигне
до други изводи. От правна страна съдът се бил задоволил само да приеме, че след
като не бил доказан договор за заем между страните и сумата е получена по
банков път, то бил доказан евентуалният иск за връщане на сумата като получена
без основание, която се претендирала в половин размер - 4540 лева, тъй като
другата половина от 4550 лева била върната. В нарушение на съдопроизводствените
правила съдът не бил обсъдил възраженията на ответника, че имало споразумение
между страните глобата от Хърватия да бъде поета по равно от двете страни което
пък щяло да се отрази на дадената от съда правна квалификация на спора и вместо
по чл.55 ал.1,пр.2 или пр.З от ЗЗД той трябвало да бъде квалифициран като такъв
по чл.59 от ЗЗД. По делото било безспорно, че сумата е преведена от ищеца на
ответника за заплащане на глобата в Хърватия в срок, редуцирайки я до размера
на 2/3 от първоначалната от 50 000 куни /13500 лева/ на 33 333 куни /9000
лева/. Тази сума не била преведена без основание и ответникът не се бил
обогатил с нея, защото същия ден с получената сума заплатил глобата, скенера и
таксите. От вниманието на съда било убягнало, че ответникът постоянно бил във
връзка със своите работодатели и на него му е било наредено да не обжалва, а да
заплати наложените глоби, за да може да продължи пътя си до крайната точка за
доставка на стоката в Италия в договорения срок.
Искането е обжалваното решение да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен, като в полза на жалбоподателя бъдат присъдени разноските за две инстанции.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от К.Е.Д. чрез неговия процесулане пълномощник адв.Б. ***
с искане решението на ПРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно с
присъждане на разноските за въззивна инстанция. Изложени са съображения в
подкрепа на изводите на районния съд.
В законния срок е постъпила и
частна жалба от С.И. против определение № 260206/25.09.2020 г., постановено по
реда на чл.248 от ГПК, с което районният съд е оставил без уважение искането за
изменение на решението в частта за разноските. Частният жалбоподател поддържа,
че неправилно районният съд бил приел, че с исковата молба се предявява един иск
и се защитава един интерес, тъй като съдът бил постановил два диспозитива,
произнасяйки се по два обективно съединени иска. Искането е обжалваното
определение да бъде отменено, вместо което първоинстанционното решение да бъде
изменено, като в полза на С.И. бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 372.72 лв., а присъдените в полза на Д. разноски
бъдат намалени от 832 лв. на 416 лв.
В срока за отговор е постъпил
такъв от адв.Б. като пълномощник на К.Д. с искане частната жалба да бъде
оставена без уважение, а обжалваното определение – потвърдено. Претендира
разноски.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията,
изложени във въззивната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото
доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и при
спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:
В исковата си молба против С.И. ищецът К.
Д. е твърдял, че през месец октомври 2018 г. ответникът го помолил да му
предостави заем в размер на 9 100 лв., тъй като бил в затруднено финансово
положение и спешно се нуждае от пари. Ответникът се съгласил да му предостави
сумата в заем като се уговорили тя да бъде върната в срок до една година. На
18.10.2018 г. ищецът превел сумата по посочената от ответника банкова сметка. ***.
ответникът му възстановил половината от заемната сума, а именно сума в размер
на 4 550 лв. За връщане на останалата част от сумата ищецът изпратил на
ответника покана за доброволно плащане, получена на 31.01.2020 г. от майката на
И., но последният отказал да я върне. По тези съображения моли ответникът да
бъде осъден да му заплати сумата от 4 550 лв., ведно със законната лихва
от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане. В
случай, че се установи, че не са налице договорни отношения между страните по
договор за заем, твърди, че със сумата от 4 550 лв. ответникът се е
обогатил неоснователно за негова сметка, поради което моли да бъде осъден ответникът
да му я заплати, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане. Претендирал разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът С.И.И. чрез пълномощника си адвокат С. е оспорил иска по
основание и размер. Оспорил е твърдението, че познава ищеца от дълги години и че
са приятели. Твърдял е, че познава Д. във връзка с работата си като
международен шофьор във фирма „Е.Т.Е.“ ООД, в която работел и ищецът. Ищецът
бил и шеф на друга фирма - „Н.“ АД, която била свързано лице с „Е.Т.Е.“ ООД.
Твърдял е, че на 17.10.2018 г. извършвал превоз на мебели, произведени от „Н.“
АД за голяма италианска фирма – „М.К.“ и бил спрян на границата в Х. за
митническа проверка. При проверката се установило, че без ответникът да разбере,
трима мигранти са влезли в ремаркето на управлявания от него тежкотоварен
автомобил. За констатираното нарушение му бил му съставен акт и наложена глоба
в размер на 50 000 куни, която следвало да бъде заплатена незабавно, тъй
като в противен случай щяла да бъде заменена с лишаване от свобода. За
случилото се ответникът уведомил ищеца и едноличния собственик на капитала на „Е.Т.Е.“
ООД – Г.К.. На следващия ден – 18.10.2018 г. ищецът му превел по сметка
9 100 лв., като му наредил да заплати глобата, за да освободят камиона.
Ответникът е твърдял, че изтеглил парите, заплатил дължимите суми и камионът
бил освободен, а стоката – доставена в Италия. След завръщането си в България с
ищеца се споразумели глобата да бъде заплатена по равно от двамата. Половината
от сумата ответникът заплатил чрез удръжки от трудовото му възнаграждение и
плащане в брой. Заявил е, че едва при получаване на препис от исковата молба и
приложенията към нея разбрал, че сумата е наредена с основание „заем с падеж
10.2019 г.“. Оспорил е истинността на представеното от ищеца извлечение от
банкова сметка ***ие за превода. Твърдял е, че не е получавал сумата като заем,
а за да плати глобата от името на фирмата, което бил сторил в същия ден. По
тези съображения моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноските по
делото.
Установява
се от събраните по делото доказателства, че ищецът К.Е.Д. е член на съвета на директорите на „Н.“ АД и работи в същото
дружество на длъжност „организатор производство“ на безсрочен трудов договор, а
ответникът С.И.И. работи в „Е.Т.Е.“ ЕООД на длъжността „шофьор товарен
автомобил международни превози“.
От приложените по делото
писмени доказателства в превод от хърватски език – акт за глоба № 670/2018 от
17.10.2018 г., протокол за извършена проверка № 471-01/18-16/2210 от 17.10.2018
г. и 2 бр. платежни документи от 18.10.2018 г., се установява, че на 17.10.2018
г. в стоково-граничен пункт Баяково, Република Х., е била извършена проверка на
товарно превозно средство марка DAF, модел FТ105460, с рег. № РА 8500ВК/РА8681ЕЕ, собственост на превозвача „Е.Т.Е.“
ЕООД, управлявано от С.И., при която било установено, че митническото въже,
поставено в задната част на полуремаркето, е било прерязано и по импровизиран
начин съединено с метална игла, а в товарното помещение са намерени три
нелегални лица. В резултат от тези констатации на основание чл. 23 от Закона за
митническата служба и чл. 226, § 1, чл. 229, § 1 и чл. 233 от Закона за
нарушенията на Република Х. на С.И. като физическо лице е била наложена глоба в
размер на 50 000 куни, платима незабавно по сметка на Министерство на финансите,
Областно митническо поделение Осиек. В издадения акт за глоба е посочено, че
ако виновното лице не заплати незабавно наложената парично глоба, съдът по
нарушенията ще я замени с мярка лишаване от свобода. Ако виновното лице заплати
2/3 от наложената парична глоба в посочения срок, ще се счита, че е заплатил
цялата стойност на паричната глоба. С акта за глоба са определени и процедурни
разходи в размер на 100 куни, платими незабавно по сметка на Министерство на
финансите, Областно митническо поделение Осиек. На 18.10.2018 г. ответникът С.И.
е изтеглил от пощата в граничен пункт Баяково, Хръватия в брой сумата от 33
693,33 куни и е заплатил глобата от 33 333,33 куни.
За изясняване на спора от
фактическа страна пред районния съд е назначена и изслушана счетоводна
експертиза, от заключението на която се установява, че на 18.10.2018 г. от
банковата сметка на ищеца в „УниКредит Булбанк“ АД е извършен банков превод към
сметката на ответника, разкрита също в „УниКредит Булбанк“ АД, в размер на
9 100 лв. с посочено основание „заем с падеж 10.2019“, в който смисъл е и
представеното по делото банково извлечение.
От показанията на разпитания по делото свидетел Е.Г. Д.,
баща на ищеца К.Е.Д., се установява, че ищецът работел в „Н.“ АД и отговарял за
износа на мека мебел в чужбина. Фирмата, която превозвала товарите, била „Е.Т.Е.“
ЕООД и в тази фирма работел ответникът С.И.. В Хърватия на С.И. била наложена
глоба от 4 500 евро и той се обадил по телефона на ищеца и поискал пари, за да
си плати глобата. Свидетелят присъствал на телефонните разговори между двамата
и чул ищецът да казва, че ще даде сумата от 9 100 лв. на ответника в заем.
Свидетелят твърди, че страните не уговорили срок за връщане на сумата.
Телефонът не бил включен на високоговорител и свидетелят не чул какво отговорил
ответникът. Установява, че ищецът превел сумата на ответника по банков път.
Впоследствие ответникът възстановил половината сума, но другата половина не била
върната.
От показанията на свидетеля Т.П.Т., се установява, че
с ответника се познават отдавна, а ищеца Д. бил срещнал на интервю за работа в
„Н.“ АД. Ищецът бил нещо като шеф на транспортната фирма „Е.Т.Е.“ ЕООД. Свидетелят
е заявил, че ищецът и ответникът не са приятели, а отношенията им били като на
работник и началник. През месец октомври свидетелят разбрал от ищеца, че в
Хърватия на ответника била наложена глоба около 10 000 лв. заради това, че
в камиона се били качили мигранти. Ответникът от своя страна му казал, че с
ищеца се били разбрали глобата да се раздели на две – половината да се поеме от
ответника, а другата половина – от ищеца. След заплащането на глобата
работодателят на ответника му удържал от заплатата, докато бъде заплатена
половината от глобата. След като ответникът напуснал „Е.Т.Е.“ ЕООД през месец
август 2019 г., с ищеца се разбрали останалата част, която не била удържана до
онзи момент, да бъде изплатена по-късно, когато ответникът събере парите.
Ответникът изплатил остатъка през месец декември 2019 г.
Установява се от показанията на свидетеля А.В.М., че с
ответника са приятели, а ищеца не познава. Един ден отишъл с ответника до
банката и ответникът изтеглил 2 000 лв., след което И. се обадил на ищеца
по телефона и му казал, че иска да му върне и последните пари. Разбрали се да
отидат до офиса. Свидетелят и ответникът отишли в офиса на фирмата при парк
„Острова“ и там ответникът дал на служителка сумата от 2 000 лв., като двамата
с нея влезли в офиса, за да отразят плащането в компютъра. Когато излязъл,
ответникът казал на свидетеля, че си бил изчистил сметките с ищеца.
Установява се от представената по делото покана за
доброволно плащане на дължими суми, че ищецът е поканил ответника в тридневен
срок от получаването й да му върне сумата от 4 550 лв., предоставена в
заем, а от писмения отговор на поканата за плащане – че ответникът е оспорил
дължимостта на сумата с твърдението, че са се споразумели глобата да бъде поета
по равно от двамата.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът намира обжалваното съдебно решение за валидно и допустимо, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост. Въз връзка с това въззивният съд следва да отбележи, че дадената от районния съд правна квалификация на предявения при условията на евентуалност иск е правилна и тя е чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Дори обаче да беше нужно тази претенция да се преквалифицира на иск по чл.59 от ЗЗД, постановеното решение нямаше да бъде недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:
Напълно несъстоятелно е твърдението във въззивната жалба, че съдът не бил обсъдил събраните по делото гласни доказателства. Напротив, това е направено съвестно и в съответствие с ограниченията на чл.164 и изключенията на чл.165 от ГПК. От показанията на разпитаните свидетели не се установява страните да са сключили договор за заем, нито да са договорили срок за връщане на сумата. Единственият свидетел, присъствал на телефонния разговор, в който ответникът поискал пари от К.Д., бил неговият баща, който обаче установява, че телефонът не бил включен на спийкърфон и не е чувал отговорите на И.. При тези данни следва да се приеме, че липсват каквито и да било доказателства за действителните уговорки между страните, поради което правилно районният съд е приел, че твърдението за сключен договор за заем е останало недоказано. Като е отхвърлил този иск, районният съд е постановил правилно решение.
Правилни са
изводите на районния съд и относно основателността на предявения при условията
на евентуалност иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД. По делото е безспорно
установено, че на 18.10.2018 г. ищецът
превел сумата по посочената от ответника банкова сметка, ***, че е изтеглил
сумата от 9100 лв. от своята сметка и с нея е заплатил глобата. При липсата на
други доказателства за налични между същите страни други договорни отношения,
по силата на които ищецът е превел по сметка на ответника сумата от 9100 лв.,
следва да се приеме, че между тях няма договорна облигационна връзка, поради
което ищецът е превел по сметка на ищеца паричната сума при начална липса на
основание. Противно на твърденията във въззивната жалба, от вниманието на съда
не е убегнало нищо, което би довело до различен краен резултат по делото, а всички
правнорелевантни факти за разрешаването на спора са обсъдени в мотивите на
съдебното решение, поради което то следва да бъде потвърдено. Именно поради
това настоящият съдебен състав се присъединява към изложените в решението на
районния съд мотиви и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.
Неоснователна е и частната жалба против
определението по чл.248 от ГПК. Независимо, че с исковата молба са предявени
два обективно съединени иска, вторият от тях е съединен с първия при условията
на евентуалност, което означава, че той следва да бъде разгледан само в случай,
че бъде отхвърлен първият иск, както е процедирал районният съд в случая.
Независимо обаче на какво основание бъде постановено осъдителното решение,
материалният интерес, който се защитава е един, поради което се дължи
присъждане на разноски само за един иск. Като се е произнесъл в този смисъл,
районният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде
потвърдено, като въззивният съд препраща към мотивите и на това определение на
основанието, посочено по-горе.
С оглед изхода на спора в полза на К.Д.
следва да бъдат присъдени деловодни разноски за тази инстанция в размер на 700
лв. съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК и доказателствата за заплатено
адвокатско възнаграждение, вкл. за изготвянето на писмен отговор по частна
жалба.
Тъй като цената на предявения иск е в
размер под 5000 лв. /искът е предявен за сумата от 4550 лв., която е половината
от преведената по сметка на ответника сума от 9100 лв./, настоящото решение
сеявява окончателно и няма да подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280,
ал.3, т.1 от ГПК.
Като взе предвид гореизложеното,
Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260012/27.08.2020 г. и определение № 260206/25.09.2020 г., постановени по гр.д. № 538/2020 г. по описа на Пазарджишкия районен съд.
ОСЪЖДА С.И.И., ЕГН ********** ***, да заплати на К.Е.Д., ЕГН ********** ***, деловодни разноски за
тази инстанция в размер на 700 /седемстотин/ лева.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: