Решение по дело №3/2020 на Административен съд - Варна

 

Р      Е     Ш      Е      Н     И     Е

 

 

№………………………..   2020 година,

 

гр.ВАРНА

 

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О Д  А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Варна, Втори касационен състав:

 

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВА ПРОДАНОВА

                     ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА СТОЯНОВА  

                                       ДИМИТЪР МИХОВ

 

 

 

в  съдебно заседание, проведено на 13.02.2020 г., при секретаря Н.Зирковска, с участието на прокурор Силвиян Иванов, изслуша докладваното от съдия Гергана Стоянова  касационно административно дело № 3/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Я.Б.Б. *** срещу Решение № 1947/30.10.2019 г. постановено от ХХVІІІ-ми състав при ВРС по НАХД №3802/2019 г., с което е  потвърдено НП   № 19-0819-0003319/25.06.2019 г. г. издадено от  началник група към  ОД на МВР Варна, сектор „Пътна полиция“,  с което на касатора за извършено нарушение на чл. 23, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал.2 предложение второ от същия закон е наложено  административно наказание  глоба в размер от 200 лв.

Касаторът счита  решението на ВРС за незаконосъборзано,  неправилно и необосновано.

Възразява срещу  приетите от първоинстанционния съд изводи за липса на нарушения при описание на нарушението, като цялостното му изложение насочено в подкрепа на твърдяното от него несъответствие на наказателното постановление с разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН. Твърди, че допуснатите съществени  процесуални нарушения при издаване на процесното наказателно постановление засягат пряко върху правото му на защита. Като такива изтъква непосочване на мястото на извършване на  нарушението,  както и на обстоятелствата, при които е извършено.

Претендира и прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

Въз основа на изложеното е формиран петитум за отмяна на обжалваното  решение.

Ответникът , в представени писмени бележки  оспорва касационната жалба, счита я за неоснователна. Твърди, че нарушението  е описано в достатъчна степен с всички съставомерни признаци, размерът на  наложеното наказание е  определен правилно.

Счита решението на въззивния съд за правилно и законосъобразно, моли съдът да отхвърли касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Варна  също счита касационната жалба за неоснователна,  счита въззивното решение за правилно и законосъобразно постановени, при липса на основания за неговата отмяна.

Като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и данните  по  делото, настоящият състав констатира следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество  е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

Административноказателната отговорност на Б. е ангажирана за това, че,  на 17.05.2019 г.  около 11:30 часа в гр. Варна,  по бул. «Осми приморски полк» след кръстовището на  с ул. «Д-р Железкова» по посока бул. «Чаталджа»  управлявал т.а марка «Форд Транзит Конект»  рег.№ ***,   собственост на «Д.»  ЕИООД ЕИК ***при несъобразяване на разстоянието, необходимо му да спре, като по този начин предизвиква ПТП – блъска движещия се пред него л.а. «Мерцедес»  с рег. № ***, който блъска движещо се пред него друго МПС,  то от своя страна блъска трето МПС по колоната на движение.

Горното било установено  при извършена на същата дата проверка от служители по контрол на движението по пътищата, които съставили протокол на  установеното ПТП със схема на възникването му. Протоколът е посписан от водача –участник  в произшествието без възражения.

Съставен  бил АУАН,  в който   констатираното  било квалифицирано нарушение по чл. 23, ал.1 от ЗДвП. Връчен е на нарушителя  при издаването му, подписан  без възражения.

АНО възприел изцяло описаната в акта фактическа обстановка и дадената там правна квалификация  и наложил предвиденото в чл. 179, ал.2 пр.2 от същия  закон административно наказание – глоба в размер от 200 лв.

В хода на въззивното производство освен писмените доказателства, съдържащи се в административната преписка, са събрани и гласни такива – разпитан е  полицейският служител, съставил АУАН.

С обжалваното  Решение  ВРС  потвърдил издаденото срещу  Б. наказателно постановление.  След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приел, че  описаното в него нарушение е   извършено от въззивника,   правилно е квалифицирано  като   такова по чл. 23, ал.1  от ЗДвП,  доказано е  безспорен и категоричен начин. Не констатирал наличие на  съществени процесуални нарушения при провеждане на административнонаказателното производство.

Изложил ясни мотиви относно степента на обществена опасност на деянието,  изключваща приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Решението е правилно.

Налице е единство и съответствие между описанието на фактите и обстоятелствата във връзка с нарушението между АУАН и НП, както и между посочените  правни норми, на които се обосновава АНО. Описанието на нарушенията в АУАН и НП съответства на  разпоредбата  от ЗДвП,  посочена като нарушена.

Правото на защита на касатора не е нарушено, дадена му е възможност да се запознае с фактите и обстоятелствата във връзка с вмененото  му нарушение и да направи възражения, от която не се е възползвал.

Не е спорен и фактът на управление на процесното МПС на мястото и при условията, описани в наказателното постановление.

Изводите на въззивния съд са правилни, споделят се от настоящата касационна инстанция. 

От събраните пред административно наказващия орган и пред районния съд доказателства безспорно е установено изпълнителното деяние. То е съответстващо на доказателствата по делото. Описаното в НП нарушение е доказано по несъмнен начин.

В случая, санкционираното лице не е изпълнило задължението си по чл.23, ал.1 от ЗДвП, като не е спазило необходимата дистанция между управлявания от него автомобил и движещото се отпред МПС, така че да успее да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Ирелевантна по отношение на съставомерността на констатираното нарушение е причината, наложила намаляване скоростта или спиране на автомобила, движещ се пред него.

С оглед изложеното жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а  решението на ВРС  като правилно и законосъобразно да се остави в сила.

 Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, във връзка с ал.1 от АПК,   втори касационен състав при АС Варна

 

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

           ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1947/30.10.2019 г. постановено от ХХVІІІ-ми състав при ВРС по НАХД № 3802/2019 г., по описа на същия съд,              

РЕШЕНИЕТО  е окончателно  и  не  подлежи  на  обжалване.

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………

 

                                                                             ЧЛЕНОВЕ:   1…………

 

                                                                                                         2…………