МОТИВИ
към присъдата по НОХД № 2842
по описа на
Варненски районен съд за 2018г., ХХІХ наказателен състав
Варненският районен прокурор е внесъл във ВРС обвинителен акт, по който е образувано
производство пред първа инстанция срещу подсъдимия А.И.Ж. по
обвинението му за
извършено престъпление от общ характер,
наказуемо по чл.131А пр.2 вр.чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК
В
заключителната част на обвинителния акт е посочено, че:
ПОДС. А.И.Ж.:
На
15.02.2015г., в гр. Варна,
в условията на опасен рецидив, причинил на Д.П.Я. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
вътрешен глезен на дясната глезенна
става, задния малеол на големия
прищял и увреждане на връзковия апарат,
които в своята съвкупност са обусловили
трайно затруднение в движението на десния
долен крайник за период от
около три месеца.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата заявява, че поддържа обвиненията спрямо подсъдимия и моли
за осъдителна присъда.
Подсъдимият
Ж. не се
признава за виновен. В
последната си дума заявява, че
е невинен.
Защитникът
на подс. Ж. в съдебно
заседание моли съда да постанови оправдателна присъда, като оправдае последния
по възведеното обвинение. Излага и съответните доводи за това свое становище.
Повереникът
на граждански ищец моли съда да уважи предявения граждански иск.
От фактическа страна съдът счита за
установени следните обстоятелства:
На 14.02. срещу
15.02.2015 г. свид. Д. Я. посетил дискотека „Премиум“ в гр.Варна. На 15.02.2015г. в около 01 часа в
дискотеката заедно със свои приятели - свидетелите Р. А. и К. А., отишъл и подс. Ж.. В около 3и30ч свид. Д. Я.
и свид. Св. Г. –хостеса в
заведението стояли в близост до гардеробната и си говорели. Свид.
Св. Г. била права, а свид. Д. Я. бил седнал на висок
стол тип “щъркел“ с крака опрени на земята. Компанията на подс.
Ж. тръгнали да излизат от заведението, като подсъдимият вървял последен. Същият
вървял срещу свид. Г. и свид.
Д. Я. с изключително бърз ход и минавайки така
засилен в близост до същите, съборил свид. Г. на
земята и бутнал свид. Я.. Свид.
Св. Г. паднала на пода на заведението. Подс. Ж. излязал от дискотеката и си тръгнал.
Видно от заключението по
назначената съдебно-медицинска експертиза при свид. Я. били установени следните телесни
увреждания-травматичен оток по окосмената част на главата в дясна тилна област,
кръвонасядане в същата област и в дясна лицева половинаконтузия на корема и счупване на задния малеол на големия пищял на дясна подбедрица. Всички наранявания са резултат от удари с или
върху твърд тъп предмет. Счупването на задния малеол
на големия пищял на дясна подбедрица е обусловило
трайно затруднение в движението на десния долен крайник за период от около 3
месеца. Останалите тръвматични увреждания били
обусловили временно разсройство на здравето неопасно
за живота.
В хода на съдебното следствие
бяха разпитани свидетелите Д. Я., Б. Б., К. А., Р. А., Хр. Д., В. С., Св. Г..
Съдът кредитира показанията
на свидетелите Б. Б., К. А., Р. А., Хр. Д., В. С., Св. Г., като дадени
безпристрастно и обективно. На осн. чл.281 от НПК бяха прочетени показанията на
свидетелите-Б. Б. и Р. А. давани в хода
на ДП. Съдът кредитира и прочетените показания на свидетелите-Б. Б. и Р. А..
Съдът кредитира обясненията
дадени от подс. Ж.. Същите изцяло кореспондират с останалите
кредитирани писмени и гласни доказателства.
Съдът не кредитира
показанията на свид. Д. Я.. Същите изцяло
противоречат на фактическата обстановка установена с помощта на останалите
кредитирани показания на свидетелите Б. Б., К. А., Р. А., Хр. Д., В. С., Св. Г..
Показанията на свид. Я. не кореспондират и с
писмените доказателства приложени и приети по делото.
Съдът не кредитира и
прочетените на осн.281 от НПК показания на свид.Д. Менсеид давани в хода на
ДП. Същите са противоречиви и некореспондиращи с останалия събран доказателствен материал. Свид. Менсеид описва една фактическа обстановка, която е напълно
различна от фактическата обстановка установена с другите гласни доказателства. Свид. Менсеид твърди, че свид. Я. бил подпрян на бара и бил ритнат от подс. Ж. в бедрото, след което паднал и няколко непознати
лица започнали да го удрят. След това била дошла охраната.Показанията на свид. Менсеид напълно
противоречат на всички събрани писмени и гласни доказателства и съдът намира,
че не следва да бъдат кредитирани.
Съдът кредитира
заключението по назначената СМЕ, безспорно на лицето са били причинени телесни
увреждания, но не бе установен по категоричен и безпротиворечив
начин извършителят на деянието.
Изложените обстоятелства се установяват от от обяснията на подс. Ж., показанията на дадени в хода
на съдебното следствие на свидетелите Б. Б., К. А., Р. А., Хр. Д., В. С., Св. Г.,
прочетените на осн. чл.281 от НПК показания на свид. Б. Б. и свид. Р. А., СМЕ и всички
други писмени доказателства, приобщени по реда на
чл. 283 от НПК.
След като прецени, че
всички доказателства са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се и очертават всички елементи на фактическия
състав на обвинението и авторството, съдът:
ПРИЗНА
ПОДС. А.И.Ж. :
ЗА НЕВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:
На
15.02.2015г., в гр. Варна,
в условията на опасен рецидив, причинил на Д.П.Я. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
вътрешен глезен на дясната глезенна
става, задния малеол на големия
прищял и увреждане на връзковия апарат,
които в своята съвкупност са обусловили
трайно затруднение в движението на десния
долен крайник за период от
около три месеца.
Горното решение, съдът взе
по следните правни съображения:
При
така установената фактическа обстановка, съдът намери, че подсъдимият Ж. не е
осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 131 А пр.2 вр.чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК
Съдебният
състав прие, че събраните по делото доказателства са недостатъчни, за да бъде
признат подсъдимият за виновен в извършване на инкриминираното деяние. За да
даде отговор на въпроса дали Ж. е автор на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение, съдът обсъди всички доказателства, върху които се гради
приетата за установена от обвинението фактическа обстановка. След извършения
анализ на доказателствените материали - поотделно и в
тяхната съвкупност, обаче, не достигна до несъмнен извод, че именно подс. Ж. е причинил на свид.Я.
средна телесна повреда.
По делото безспорно се
установи, че свид.Я. е имал счупване на задния малеол на големия пищял на дясна подбедрица.
Не
се установи по несъмнен начин обаче извършителят на деянието. Самият подсъдим
твърди, че не е извършил деянието и дава обяснения. Пострадалият – свид.Я. твърди, че бил седнал стол тип “щъркел“ на бара на заведението, като краката му
били опрени на земята. В това време без никаква причина подс.
Ж. бил отишъл при него, прегърнал го с лявата си ръка, навел се към него,
започнал да му говори и докато го държал така с дясната си ръка му нанесъл два
удара в главата и го съборил от стола. Свид. Я.
твърди, че бил изхвърчал от стола си, паднал под маса в близост до
гардеробната. При
падането си се бил спрял в краката на свид. Св. Г.-хостеса в заведението и я съборил на земята. Така си бил счупил задния малеол на
големия пищял на дясна подбедрица. Почуствал болка и не
могъл да стъпи на крака си. При падането
си бил изтървал телефона. Поради тази причина обиколил заведението за да го
търси. След това посетил лечебно заведение в около 04ч. -04 и 30 ч.
Съдът
не кредитира показанията на свид. Я.. Същите са
противоречиви, и некореспондират по никакъв начин с останалите събрани
доказателства по делото. Нещо повече показанията на този свидетел не се
подкрепят от нито едно гласно или писмено доказателство събрано в хода на
съдебното следствие. Недоумение у съда буди и факта как след като свид. Я. твърди, че е посетил болница на 15.02.2015г. в
около 04и30ч , в представените лично от него самия писмени доказателства по ДП
– лист за преглед на пациент в спешно отделение е изписан час на посещение на
отделението- 2и14ч. и час на напускане -05 и12ч.
Разпитаните по делото
свидетели Б. Б.,
К. А., Р. А., Хр. Д., В. С., твърдят че
не са видели подс. Ж. да удря или да събаря от стола свид. Я.. Свид. Св. Г./хостеса в заведението/ пряк очевидец на случая твърди, че
заедно със свид. Я. стояли в близост до гардеробите и си приказвали. Свид. Св. Г. била права, а свид. Д. Я. бил седнал на висок стол тип “щъркел“ намиращ
се до гардеробите, с крака опрени на земята. Компанията на подс.
Ж. тръгнала да излиза от заведението, като подсъдимият вървял последен. Същият
вървял срещу свид. Г. и свид.
Д. Я. с изключително бърз ход и минавайки така
засилен в близост до същите, съборил свид. Г. на
земята. Свид. Р. А. станал очевидец на станалото твърди, че е видял подс. Ж., който минавал засилен покрай Я. да го бута при
разминаването, не видял Я. да е падал на земята. Свид.
Б. управител на заведението заявява, че
когато влязал в дискотеката заедно с охраната
видял само това, че свид. Я. седи на пода. Свид. Г. твърди, че не е видяла Я. да пада на земята или да
е бил събарян от подс. Ж.. Предвид гореизложеното
съдът намира, че по категоричен начин в хода на съдебното следствие бе
установено, че свид. Я. не се е намирал на бара
седнал на стол тип “щъркел“ както твърди, а се е намирал в близост до
гардеробите седял е на стол тип „щъркел“ и е говорил със свид.
Г., като никой не е видял да е удрян или събарян на земята от подс. Ж..
Съдът намира, че по делото не се доказа
по несъмнен начин травматичните увреждания на свид.Д.
Я. да са в резултат на нанесен удари от подс. Ж.. В хода на съдебното следствие не бе събрано
нито едно пряко доказателство сочещо по безспорен и категоричен начин, че
подсъдимият е нанесъл удари с които да е съборил от стола свид.
Я., и по този начин да е причинил на същия
телесна повреда. Обстоятелствата изложени в обвинителния акт не се
подкрепят от събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Показанията
на свид. Я., които са единствени в тази насока не са
кредитирани от съда, тъй като са противоречиви, и некореспондират по никакъв начин с останалите
събрани доказателства по делото.
За
да бъде доказано извършването на повдигнатото от прокуратурата обвинение по чл. 131 А, предл.
2 във вр. с чл. 129, ал. 2, във вр.
с ал. 1 от НК, от обективна страна трябва да се докаже по безспорен
и категоричен начин, че на пострадалия са нанесени травматични увреждания,
които по своите медикобиологични признаци да сочат за
средна телесна повреда, че същите са нанесени именно от подсъдимия, по времето и на мястото, посочено
в обвинителния акт.
Съдът
счита, че по делото не е доказано по безспорен и категоричен начин, че именно
подсъдимия е нанесъл описаните в обвинителния акт телесни увреждания и е
причинил средна телесна повреда на свид. Я.
Нещо
повече, по делото не се събраха категорични доказателства, че описаните телесни
увреждания са нанесени на мястото, описано в обвинителния акт, и по времето и
начина, твърдяни и отразени в обвинителния акт. Събраните
по делото доказателства не позволяват на съда да направи еднозначен и
категоричен извод за времето, мястото на получаване на описаните в
обвинителния акт от прокуратурата телесни увреждания. Не са събрани никакви
доказателства за механизма на получаване на телесните увреждания. Описаното
в обвинителния акт, че това е станало вследствие действията на подсъдимото лице
не почива на безспорни доказателства.
Поради
гореизложеното съдът счита, че в случая не са доказани обективните признаци на
повдигнатото от прокуратурата обвинение в престъпление по чл. 131 А предл. 2 във вр. чл. 129, ал. 2
във вр. ал. 1 от НК. В този смисъл съдът не обсъжда
субективната страна на деянието, тъй като по делото не са налице безспорни
доказателства за субекта на престъплението. По делото трябва
да са налице преки доказателства или система от косвени, които да водят до
единствено възможния извод, а именно, че подсъдимия е извършил визираното в
обвинителния акт престъпление, а не което и да е друго противоправно,
общественоопасно, виновно и наказуемо деяние.
С
оглед на гореизложеното в хода на съдебното следствие не се събраха нужните
доказателства, които по категоричен и безспорен начин да са годни за
произнасяне на друга освен оправдателна присъда по отношение на подсъдимия Ж..
Присъдата не би следвало
да се позовава на съмнения, предположения, недоказани факти и обстоятелства. Абсолютно
задължение на прокуратурата е, когато внесе обвинителен акт в съда, той да бъде
подкрепен с достатъчно гласни и писмени неопровержими доказателства, и такива
които не будят съмнение и разколебаване относно обвинителната теза.
При
така приетото за установено от фактическа страна, съдът счита, че така
повдигнатото против подсъдимия Ж. обвинение за извършено престъпление по чл. 131 А предл. 2 във вр. чл. 129, ал. 2 във вр. ал. 1
от НК е недоказано.
Съобразно
разпоредбата на чл. 301 от НПК съдът признава подсъдимия за виновен,
единствено когато обвинението е доказано по несъмнен начин.
Този
текст от закона предполага и задължава наличието на събрани, както преки така и
косвени доказателства, които да обуславят квалифицирането на дадените субекти
на наказателна отговорност, като извършители на дадено санкционирано от закона противоправно деяние, тогава, когато са осъществени всички
признаци от състава на престъплението по смисъла на чл. 9, ал. 1 от НК.
Съставът
на престъпление по 131 А предл. 2 във вр. чл. 129, ал. 2 във вр. ал. 1
от НК за подс. Ж. предполага установяване по несъмнен
начин на всички признаци, както от обективната им, така и от субективната им
страна. Липсата, на който и да е от тях обуславя несъставомерност
на извършеното деяние, което изключва и санкционирането им посредством
наказателна репресия.
В
хода на настоящото производство не се събраха доказателства – нито преки, нито
косвени, които да индицират за наличието на
осъщественото от страна на подсъдимия състав на горното престъпление.
Единствената индиция, навеждаща на предположението за
участие на подсъдимото лице в извършването на престъплението са показанията на свид. Я., които в своята цялост описват една фактическа
обстановка напълно различна от установената посредством другите събрани гласни
и писмени доказателства. Съдът не е кредитирал същите именно поради тази причина.
По
изложените съображения, съдебният състав прие, че повдигнатото от ВРП обвинение
не е доказано по безспорен и категоричен начин, съгласно изискванията на чл.
303 НПК, поради което постанови оправдателна присъда спрямо подсъдимия Ж..
По отношение на възведеното
обвинение по чл.131А пр.2 вр.чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК съгласно
чл.16
и чл.303,
ал.2 от НПК подсъдимият се признава за
виновен само при пълна и несъмнена
доказаност на обвинението.
С
оглед на така приетото за
установено от фактическа страна и изложените правни съображения, настоящия състав на съда
прие, че обвинението срещу
подсъдимият Ж. не са доказани
по несъмнен начин, каквото е изискването на чл.303, ал.2 НПК, за да бъде
признат за виновен и конкретно, че преди всичко
не е установено безспорно да е осъществил състава на престъпление по чл.131А пр.2 вр.чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК, в който случай, съгласно
чл.304
от НПК, следва да бъдe признат
за невинeн и ГО ОПРАВДАВА.
Предвид гореизложеното съдът
отхвърли така предявения гражнадски иск като
недоказан.
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, направените по делото
разноски остават за сметка на държавата.
Водим от горното съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: