Определение по дело №975/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Въззивното производство е образувано по частна жалба на Г. И. П. против разпореждане за незабавно изпълнение №3704 от 22. 07.2010г. по ч.Г.д.№1243/2010г. на РС - Р.. Изложени са доводи за нарушения на материалния и на процесуалния закон при издаване на атакувания акт и се иска отмяната му. Срещу същия С. акт е депозирана в срок частна жалба и от К. И. Т., в която са направени идентични оплаквания за незаконосъобразност на разпореждането за незабавно изпълнение.

В отговора на частните жалби ответникът по тях “. Д. Е., ЕИК поддържа, че същите са неоснователни. Ето защо, моли въззивната инстанция да ги остави без уважение.

Окръжният съд, като обсъди доказателствата, мотивите на атакуваното разпореждане и доводите на страните, прие, че жалбите са неоснователни. Съображения :

Постановено е разпореждане №3704 от 22. 07.2010г. по ч.Г.д.№1243/2010г. на РС - Р., с което е допуснато незабавно изпълнение по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК №3705 от 22.07.2010г. по горното ч.Г.д. С последната е разпоредено длъжникът Е. „ДМГ-С., с БУЛСТАТ , в качеството на кредитополучател по Договор за кредит № от 16. 06. 2008 година, със седалище и адрес на управление: постоянен А. България, Г. Д., О. Б., О. Благоевградска, У. „Х. № 21, представляваноот управителя и едноличен собственик на капитала М. П П., с ЕГН *, Г. И. П., с ЕГН *, в качеството на поръчител солидарно отговорен с длъжника-кредитополучател по Договор за кредит № от 16. 06. 2008 година при неизпълнение на договорените условия, с постоянен А. Б Г. Д., О. Б., О. Б, У. “. № 5 и К. И. Т., с ЕГН *, в качеството на поръчител солидарно отговорен с длъжника-кредитополучател по Договор за кредит № 0102-BL-044 от 16. 06. 2008 година при неизпълнение на договорените условия, с постоянен А. Б, Г. Д., О. Б., О. Б У. “. № 5 да заплатят солидарно на Е. “. Д. със седалище и адрес на управление: Г. С. 1036, О. С. /столица/, О. Столична, район "О", У. "М" № 19, с ЕИК: , А. Г. С. 1036, О. С. /столица/, О. С, район "О", У. "М" № 19, представляван от Изпълнителния директор – Д, с ЕГН * и Изпълнителният директор Л, с ЕГН *, следните суми:

суматаот 29 793. 33 /двадесет и девет хиляди, седемстотин деветдесет и три лева и 33 ст./ лева, представляваща главница,ведно със законната лихва за забава за периода считано от датата на депозиране на заявлението пред съда - 20. 07. 2010 година до окончателното изплащане на вземането;

сумата от 4 281. 61 /четири хиляди, двеста осемдесет и един лева и 61 ст./ лева, представляваща лихва за просрочена главницаза периода от 16. 06. 2008 година до 19. 07. 2010 година;

сумата в размер на 681. 50 /шестстотин осемдесет и един лева и 50 ст./ лева, съставляваща платената дължима държавна такса, както и

сумата в размер на 790. 95 /седемстотин и деветдесет лева и 95 ст./ лева, съставляваща дължимо юристконсултско възнаграждение за защита в производството по издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Същата е издадена по повод депозирано от “. Д. Е., ЕИК заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за горните суми. В заявлението е дадена информация, че задължението е по извлечение от счетоводни книги за сметка №15710704 от 20.07.2010г.

Проверката, която следва да осъществи първоинстанционният съд е да провери дали документът е от визираните в чл. 417 от ГПК, да съпостави твърденията за вземането като размер и основание с посочения в заявлението документ, да провери редовността на същия от външна страна и дали той отразява изискуемостта на индивидуализираното притезание на кредитора. Настоящият състав констатира, че извлечението от счетоводни книги за сметка №15710704 от 20.07.2010г. е акт по чл. 417, т. 2 от ГПК, който удостоверява вземане на банка. Същият е редовен от външна страна, тъй съдържа информация за длъжника, за поръчителите, за дните на забавата, за дължимия остатък от кредита общо и по отделно главница и лихва до 19.07.2010г., както и за дължимите заемни такси. Заедно с това, към заявлението е приложено и копие от договора за кредит №0102-ВL-044, който съдържа клаузите за предсрочна изискуемост на кредита, какъвто е процесния и който сочи частните жалбоподатели като поръчители, солидарно задължени по договора с длъжника.

Видно е от клаузата на чл. 22, регламентираща предсрочната изискуемост на кредита, че всяко неплащане в срок на уговорено погашение по лихва и/или главница е основание за кредитора да направи целия кредит предсрочно изискуем. Макар, че извлечението от счетоводните книги не съдържа информация колко погасителни вноски не е внесъл длъжникът, предвид, че е в забава повече от 1 година пред 19.07.2010г. и дължи ежемесечно погасителна вноски, следва, че са налице предпоставките на чл. 22, б."б" от договора за кредит за превръщане на целия непогасен размер на кредита в предсрочно изискуем. От съдържанието на договора се установява, че за кредитора не съществува задължение да уведоми длъжника и/или поръчителите за това, че е превърнал кредита в предсрочо изискуем. Ето защо, задължението, за което е издадено разпореждането за незабавно изпълнение е било изискуемо към момента на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.

Възражението на жалбоподателите, че сключеният договор за банков кредит е недействителен, поради подписването му от лица, които не притежават представителна власт да подписват такива от името на заявителят, е неотносим към настоящото производство. Това е довод, който може да бъде разглеждан в установителното производство по чл. 422 от ГПК. Обоснован от горното, въззивният състав не споделя и оплакването, че на същото основание е недействителен и акцесорният договор за поръчителство. Действително, последният е инкорпориран в договора за банков кредит, но оплакванията за липса на представителна власт на физическите лица, представлявали кредитора следва да се обсъждат в производството по установяване на вземането по договора.

Лишено от основания се явява оплакването на жалбоподателите, че заповедта за изпълнение на парично задължение не съдържа законоустановените реквизити. Заповедта за незабавно изпълнение не подлежи на обжалване, поради което тези доводи е безпредметно да се обсъждат.

Твърди се в жалбите на П. и Т., че процесното извлечение от счетоводни книги на “. Д. Е. е с недостоверно съдържание. Съгласно разпоредбата на чл. 182 от ГПК вписванията в счетоводните книги се преценяват според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото и могат да служат като доказателство на лицето или организацията, които са водили книгите. С оглед спецификата на заповедното производство, обословена от едностранния му характер, в него не могат да се установяват обстоятелства свързани с редовното водене на счетоводните книги. Тези възражения могат да бъдат правени и доказвани отново в исковото производство, а не във въззивното производство по обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение.

На следващо място въззивната инстанция приема, че не следва да обсъжда доводите за недължимост на сумите от поръчителите по договора за банков кредит и възражението им за изтекла погасителна давност за част от задължението им, тъй като и те могат да бъдат обсъждани само в исковото производство с предмет установяване съществуването на процесното вземане.

Въз основа на изложените мотиви, окръжният съд приема, че обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Благоевградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане за незабавно изпълнение, съдържащо се в разпореждане №3704 от 22. 07.2010г. по ч.Г.д.№1243/2010г. на РС - Р..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :