Решение по дело №168/2021 на Административен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е  

№ 162

 

гр. Разград, 03 ноември 2021 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА

             ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА - СТОЕВА

                                  МАРИН М.

с участието на секретаря ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА и прокурора ЕМИЛ ЕНЧЕВ, като разгледа докладваното от съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА КАНД № 168 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Постъпила е касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ – София против Решение №195/ 05.07.2021 г., постановено по АНД №236/ 2021г. по описа на Районен съд – Разград, с което е отменен Електронен фиш (ЕФ) № ********** от 12.06.2020 г., издаден от АПИ, с който за нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 във вр. с чл. 102, ал. 2 ЗДвП на Г. М. Г. от гр. Р. е наложена глоба в размер на 300 лв. на основание чл. 179, ал. 3 във вр. с чл. 187а, ал. 1 от същия закон.

В жалбата и по същество се твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Иска се решението да бъде отменено, като вместо него по същество на спора се постанови друго решение, с което се потвърди оспореният ЕФ, като се претендира и заплащане на разноски по производството.

Ответникът, чрез своя процесуален представител, заявява, че жалбата е недоказана и неоснователна и моли съда да остави в сила  решението на районния съд като правилно, законосъобразно и мотивирано. Претендира и за заплащане на деловодните разноски за настоящата инстанция.

Прокурорът заключава, че конкретният случай е маловажен и следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

Разградският административен съд след като прецени направените  оплаквания, анализира  събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното решение на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, констатира следното:

Касационната жалба е допустима като подадена  от надлежна, в установения от закона преклузивен срок и срещу съдебно решение, което подлежи на касационен контрол.

Разгледана по същество тя е неоснователна по следните фактически и правни съображения:

В хода на производството са събрани достатъчно доказателства, които да установяват всички съставомерни факти и обстоятелства. Те са правилно ценени от въззивния съд и възприетите от него фактически изводи са обосновани. Те сочат, че Г. М. Г. е собственик на лек автомобил „Ситроен Берлинго” с рег. № ********. На 07.01.2020 г. на бензиностанция „Лукойл“ в гр. Разград е закупил годишна винетка, валидна до 06.01.2021 г. По делото е представен фискалния бон, в който е вписан регистрационен номер на автомобила ********, т.е. с един добавен символ след буквената комбинация.

На 12.06.2021г. в 06:25 часа лек автомобил „Ситроен Берлинго” с рег. № ******** е засечен при движение на територията на Община Разград, по път І - 2, км 76+664, попадащ в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата (ЗП). Нарушението е установено и заснето с устройство № 10232, което е елемент от Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП. При тези данни е издаден оспореният ЕФ №********** от 12.06.2020г., с който за нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 във вр. с чл. 102, ал. 2 ЗДвП на собственика е наложена глоба в размер на 300 лв. на основание чл. 179, ал. 3 във вр. с чл. 187а, ал. 1 ЗДвП.

С решението си въззивният съд е отменил ЕФ като е приел,  че е издаден в нарушение на  чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН поради липса на пълно, ясно и недвусмислено фактическо описание на извършеното нарушение. Наред с това е посочил, че деянието е несъставомерно от субективна страна, тъй като собственикът на превозното средство не е действал виновно, а със  съзнанието, че дължимата винетна такса е заплатена. Заплащането на таксата и постъпването на сумата по сметка на НТОЛУ изключвало и обективната страна на нарушението.  

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно чл. 139, ал. 5 ЗДвП движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Разпоредбата на ал. 6 задължава водача на пътно превозно средство преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати дължимата такса. При неизпълнение на това задължение водачът на ППС се наказва с глоба в размер 300 лв. съгласно санкционната норма на чл. 179, ал. 3 ЗДвП. Когато нарушението е установено с техническо устройство в отсъствие на нарушителя, се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, освен ако не се установи друго (чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП).

В хода на производството е установено, че наказаното лице Г.  Г. е изпълнил задължението да заплати дължимата винетна такса, но поради добавянето на един символ (ВК0, вместо ВК) в регистрационния номер на превозното средство, заплащането не е било отразено в Електронната система за събиране на пътни такси.

Жалбоподателят се позовава на разпоредбите на чл. 5, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние (Наредбата) и твърди, че поради невярно декларираните данни за регистрационния номер на процесното МПС се счита, че таксата не е заплатена.

Съгласно чл. 10а, ал. 3 от ЗП винетната такса се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство след деклариране на регистрационния му номер, категорията на пътното превозно средство и периода на валидност и важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер правилно е бил деклариран от собственика или ползвателя му. Това правило е доразвито и с разпоредбите на чл. 5, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата, които предвиждат, че при заплащане на винетната такса собственикът или ползвателят декларират регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му и периода на валидност на винетната такса, като същата важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер правилно е бил деклариран от съответното лице. Отговорността при неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му или периода на валидност на винетната такса е съответно на собственика или на ползвателя, като в случай на неправилно декларирани данни се счита, че за пътното превозно средство не е заплатена дължимата винетна такса.

Анализът на тези норми налага извода, че законодателят изисква от собственика или ползвателя да декларират относимите данни за ППС при заплащане на винетната такса, но не е регламентирал редът, по който следва да стане това. Това може да става устно или писмено или дори чрез действие – предоставяне на регистрационния талон на автомобила. В настоящия случай таксата е заплатена в касата на бензиностанция „Лукойл“, но липсват доказателства дали несъответствието  в регистрационния номер  се дължи на неправилно деклариране от наказаното лице или поради неправилно въвеждане от служителя, приел заплащането на винетната такса. Административнонаказващият орган носи доказателствената тежест да установи, че данните относно регистрационния номер на превозното средство са били неправилно декларирани от наказаното лице. Доказателства в тази насока не са ангажирани. Следователно не може да се приеме за установено, че собственикът неправилно е декларирал регистрационния номер на процесното ППС. Още повече, че в казуса е въведен регистрационен номер на ППС, който не може да съществува според действащата нормативна уредба. Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 2 – т. 3 от Наредба № I-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства регистрационният номер на ППС се състои от буквен код за регистрация – една или комбинация от две букви; пореден номер - четирицифрена комбинация на числата от 0 до 9; серия - една или комбинация от две букви. Според приложения касов бон е заплатена такса за МПС с рег. № ********, т.е. серията е изписана с комбинация от три букви/символа, което е невъзможно.

Безспорно е допусната техническа грешка при вписване на регистрационния номер, която е довела до неотчитане на плащането на винетната такса в Електронната система за събиране на пътни такси. Това обстоятелство обаче не е било известно на собственика на превозното средство, който е действал добросъвестно и е имал съзнанието, че правомерно използва платената пътна мрежа. Съгласно чл. 14 от НК във вр. с чл. 11 ЗАНН незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на нарушението, изключват виновното поведение. В тази хипотеза деецът не съзнава, че върши общественоопасно деяние, поради което не може да се формира вина.

Въз основа на така изложените фактически и правни съображения правилно е прието от районния съд, че не е доказано по категоричен и безспорен начин съставомерно противоправно и виновно поведение на наказаното лице, поради което издаденият ЕФ следва да се отмени.

За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да отбележи, че не споделя извода на районния съд за допуснато процесуално нарушение  на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Електронният фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Изискванията за съдържание, регламентирани в ЗАНН, са неприложими. Оспореният ЕФ е издаден съобразно одобрения образец и съдържа всички реквизити, посочени в чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, като  нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно от фактическа страна.

Предвид горното касационната инстанция намира, че не е налице соченото в касационната жалба отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от  НПК, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН във вр. с чл. 228 АПК във вр. с чл. 143, ал. 3 АПК в полза на ответника следва да се присъдят направените от него разноски за тази инстанция в размер на 200 лв.

Мотивиран така Разградският административен съд

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №195/ 05.07.2021 г., постановено по АНД №236/ 2021г. по описа на Районен съд – Разград.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на Г. М. Г. сумата от 200 (двеста) лева- дължими деловодни разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/                    ЧЛЕНОВЕ: 1./п/                   2./п/