Р   Е  Ш  Е   Н   И   Е

гр. Л.,………....2020 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

          ОКРЪЖЕН  СЪД - Л. граждански състав, в публично заседание на тридесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА

                                                                           

         При секретаря Галина Аврамова, като разгледа докладваното от съдията т.д.№5 по описа за 2019г. и за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането и чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите.

С вх.№554 от 23.01.2019г. е постъпила искова молба от  М.И.А., ЕГН ********** и Д.А.А., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител А.А.К., ЕГН **********, чрез адв. Н.Н.Д. – АК – Шумен и адв.сътрудник С.А.Х., със съдебен адрес:***, четвърти полуетаж, офис 4 против  „****”ЕАД, ЕИК ****, с адрес: ****, с основание на иска чл. 432, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД, с цена на иска 170 120.00 лева, от които за първия ищец - 90 000.00 - неимуществени вреди и 120.00 лева - имуществени вреди и за втория ищец - 80 000.00  лева - неимуществени вреди.

Ищците излагат, че на 26.11.2018г. около 16,57 часа на път 402, 2+100 км в гр.У., обл.Л. настъпва пътнотранспортно произшествие с МПС л.а. марка „***”, модел „***” с ДКН ****, управляван от правоспособния водач П.Т.Б., ЕГН **********, който поради движение с несъобразена скорост реализира ПТП с пешеходците М.И.А. и Д.А.А.. Твърдят, че в пряка причинно-следствена връзка с описаното ПТП са претърпели телесни повреди, а именно:

- М.И.А. претърпява средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долния край на дясната бедрена кост, закрито (фрактура кондилус медиалис фемурис декстра дислоката), което е причинило трайно затруднение движенията на долен десен крайник за срок по-дълъг от 30 дни. Извършена е операция с поставен спонгиозен винт 6,5 мм и гипсова лонгета и счупване на костите на носа, закрито, което е причинило оток, болки и страдания за период около 15 дни.

- Д.А.А. претърпява средна телесна повреда, изразяваща се в травма на главата, със загуба на съзнание; избити четири постоянни зъба, които причиняват затруднение на говора и храненето; фрактура на лявата ръка (фрактура радий синистра дисталис нон дислоката - тип „зелено дърво”), която е причинила временно затруднение движенията на горен ляв крайник за срок до 30 дни, поставена е гипсова лонгета за срок до 30 дни; насиняване на дясно бедро, точковиден кръвоизлив (контузио феморис декстра. Хематома.), което е причинило болки и страдания.

Сочат, че механизмът за настъпване на пътнотранспортното произшествие, описан в Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 81 от 26.11.2018г. по описа на ОД на МВР – Л..

Сочат, че от официалните свидетелстващи документи, с които е констатирано настъпването на процесното ПТП - Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 81/2018г. по описа на ОД на МВР – Л. е видно, че отговорността за последното е на водача на МПС л.а. марка „***”, модел „***” с ДКН **** - П.Т.Б., който с безспорното си непредпазливо и неправомерно поведение /нарушение на чл. 5, ал. 2 ЗДвП, чл. 20, ал, 1 и 2 ЗДвП и др./, виновно е допуснал настъпването на процесното ПТП, в пряка причинно-следствена връзка с което са и последвалите увреждания на доверителите ни, явяващи се пешеходци.

Във връзка с инцидента е образувано ДП № 276/2018г. по описа на РУ - У., което и към настоящия момент продължава.

От данните на нормативно уредения Информационен център към Гаранционен фонд, публично оповестени на интернет страница на фонда -http://eisoukr.quaranteefund.org/searchpolicv7Nbq, които до доказване на противното, удостоверяват - застрахователя, номера на договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, началната и крайната дата на покритието, регистрационния номер на МПС и номер на рама, а също така и че към датата на събитието е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, учредено с полица № ****, сключена на 13.02.2018г. с начална дата на покритие 14.02.2018г. и крайна дата на покритие 13.02.2019г., и предоставящо покритието по чл. 493 от КЗ.

Сочат, че при изложеното, намират настъпилото събитие, неговата противоправност и виновността на дееца за безспорно доказани, а оттук и за доказано наличието на гражданска отговорност, попадаща в покритието по чл. 493, ал. 1 във връзка с чл. 477, ал. 1 от Кодекса за застраховането.

Ищците, в качеството им на пострадали лица по смисъла на чл. 478, ал. 1 от КЗ, имат право на основание чл. 492 от КЗ да претендират пряко от ответника, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на виновния водач, изплащане на обезщетение за всички претърпени от последните болки и страдания, които са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

Съгласно чл. 380, ал. 1 от КЗ са завели извънсъдебна претенция от 17.12.2018г. във връзка с което е образувана застрахователна преписка № ****. С бланкетно писмо с изх.№0-92-163 от 04.01.2019г. по описа на ,****”ЕАД са получили отговор, който считат за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение.

С изложеното ищците мотивират своя правен интерес за предявяване на исковата претенция за изплащане на обезщетение за причинените им имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, и претърпян шок и ужас от настъпилото на 26.11.2018г. събитие.

Молят да бъдат призовани на съд и след като докажат основателността на исканията си въз основа на събраните гласни доказателства, да се постанови решение, с което да осъдите „****”ЕАД, ЕИК **** бъде осъдено да заплати:

На М.И.А. - сумата от 90 000.00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за търпените от него болки и страдания в резултат на процесното ПТП, ведно със сумата в размер на 950.08 лева - мораторна лихва върху главницата от датата на уведомяване на застрахователя – 17.12.2018г. до завеждане на исковата молба в съда - 23.01.2019г., съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ; законна лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба в съда - 23.01.2019г. до окончателното й изплащане;         сумата от 120.00 лева - имуществени вреди, представляващи реално заплатени разходи, съгласно Фактура № 0000 1234 97/27.11.2018г. по описа на МБАЛ „Проф. Д-р Параскев Стоянов”АД, гр. Л., ведно със сумата в размер на 1.90 лева, представляваща мораторна лихва от датата на извършеното плащане -27.11.2018г. до завеждане на исковата молба в съда - 23.01.2019г., ведно със законна лихва върху горепосочената по-горе сума за имуществени вреди до окончателното й изплащане;

На Д.А.А., действащ чрез своята майка и законен представител А.А.К. - 80 000.00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за търпените от него болки и страдания в резултат на процесното ПТП, ведно със сумата в размер на 844.51 лева - мораторна лихва върху главницата от датата на уведомяване на застрахователя - 17.12.2018г. до завеждане на исковата молба в съда - 23.01.2019г., съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 3 от КЗ; законна лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба в съда -23.01.2019г. до окончателното й изплащане.

Молят и за съдебно-деловодните разноски за образуване и водене на настоящото гражданско производство.

С молба с вх.№ 1394/22.02.2019 г. ищците М.А. и Д.А., чрез адв. Н.Д. от АК – Шумен и адв. сътрудник С. Х., на основание чл.214, ал.1 от ГПК правят искане за увеличаване на иска на ищеца Д.А.А., действащ чрез своята майка и законен представител А.  А.К. и молят иска да се счита за увеличен със сумата от 350.00 лева имуществени вреди, съгласно Фактура №1/16.01.2019 г., заплатени за извършване на ортодонско възстановяване на избити зъби 21 и 22 на Д.А.А., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на извършеното плащане 16.01.2019г. до окончателното й изплащане. Молят иска на Д.А.А., действащ чрез своята майка и законен представител А.А.К., да се счита заведен за сумата от 80 000.00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за търпени от него болки и страдания в резултат на процесното ПТП, ведно със сумата в размер 844.51 лв. мораторна лихва върху главницата от датата на уведомяване на застрахователя – 17.12.2018 г. до завеждане на исковата молба в съда – 23.01.2019 г., съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 3 от КЗ; законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба в съда 23.01.2019 г. до окончателното й изплащане; сумата в размер на 350.00 лева – имуществени вреди съгласно Фактура № 1/16.01.2019 г. ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на извършеното плащане 16.01.2019 г. до окончателното й изплащане.

В срока чл. 367 от ГПК е подаден писмен отговор с вх. № 4528/27.06.2019г. от „****”ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление на дейността гр.****, представлявано заедно от К. Х. Ч.-Главен изпълнителен директор и Б.А.В.-Изпълнителен директор, чрез пълномощника си адвокат П. И. А. ***, със съдебен адрес за призоваване, връчване на книжа и съобщения: гр.***, адв.П.А..

По редовността на исковата молба ответникът е взел становище, че ищците не са посочили банкови сметки или друг начин на плащане, поради което на основание чл.129. ал.2 от ГПК същата следва да бъде оставена без движение, като се укаже на ищците да посочат банкова сметка ***.

По допустимостта и основателността на иска ответникът сочи, че с оглед разпоредбата на чл.130 от ГГП, въпросът за проверка на допустимостта на предявените искове с правно основание чл.432, ал.1 Кодекса за застраховането и чл.86, ал.1 от ЗЗД, на съда е вменено задължение да се произнесе по този въпрос в своя проекто-доклад по делото. Към датата на предявяване на исковете - 23.01.2019г., същите са били недопустими, но към настоящия момент е отпаднала процесуалната пречка за предявяването им, поради което са вероятно допустими. Сочи, че с преките искове на увредените лица се претендират обезщетения за вреди от ПТП, настъпило на 26.11.2018г., към която дата приложим закон е Кодекса за застраховането, в сила от 01.01.2016г. Този нормативен акт предвижда в разпоредбата на чл.480, ал.З КЗ във вр. чл.49б КЗ във вр. чл.380 от КЗ, специална допълнителна предпоставка за допустимост на прекия иск по чл.432 от КЗ на пострадалия срещу застрахователя по ГО на виновния водач на МПС, а именно предварително сезиране на застрахователя по чл.380 от КЗ и изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезирането за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод заплащане на застрахователно обезщетение.

В случая тримесечният срок е изтекъл към настоящия момент и предявените искове са вероятно допустими. Освен това, исковете са вероятно допустими и с оглед общите критерии на ГПК, тъй като са предявени между надлежни страни, при наличие на правен интерес и в исковата молба се обосновават фактическите предпоставки на чл.432 от КЗ.

Ответникът намира предявените искове за неоснователни, оспорва ги изцяло по основание и размер, доколкото вината на застрахования водач на лекия автомобил по застраховка „ГО” на автомобилистите не е безспорно установена и доказана, и моли исковете за имуществени и неимуществени вреди и мораторни лихви да бъдат отхвърлени, като им присъдят направените по делото разноски. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че е налице основание за ангажиране на отговорността на ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, поддържа становището, че предявените искове от двамата ищци са частично основателни, като прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищците.

Ответникът не оспорва фактите относно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с лицето В. В. П. от гр.Ч.Б., ЕГН ********** за лек автомобил марка „***”, модел „***”, с рег.№ ****, за което е издадена застрахователна полица № ****„  със  срок  на  действие  на  застраховката  от.14.02.2018г. до 13.02.20191.,   участието на П.Т.Б., ЕГН ********** в качеството му на водач на застрахования лек автомобил в реализирано ПТП на 26.11.2018 г., на път 402, 2+100 км., с.С., обл.Л., Не оспорва факта, че в землището на село Л., обш.У., обл.Л., при което са пострадали ищците, като не приема за доказано обстоятелството, че ПТП е възникнало по вина на застрахованото лице П.Т.Б., че П.Т.Б., като водач на лек автомобил марка „***”, модел „***” с рег.№ ****, има качеството на застраховано лице по смисъла на чл.477, ал.2 от КЗ, а ищците на трето увредено лице по смисъла на чл.477, ал.3 във връзка с ал.1 от КЗ, а така също признава, че по повод претърпените от ищците неимуществени и имуществени вреди вследствие на пътнотранспортното произшествие и на основание заявена от тях застрахователна претенция вх.№0-92-17502/20.12.2018г. подадена по реда на чл.380 от КЗ, е образувана щета № ****, по която не са извършвали плащане на обезщетение на ищците,

От правна страна ответникът сочи, че съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1 от КЗ със сключването на договор за застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователят поема задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно съгласно чл.477, ал. 1 и ал.2 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства. В тази връзка за успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди. С оглед обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в цитираните разпоредби, застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото лице на основание чл.45 от ЗЗД.

Ответникът счита, че не дължи претендираната от ищците суми за обезщетяване на неимуществени вреди, понесени от тях вследствие на реализираното на 26.11.2018г. ПТП, тъй като към настоящия момент не е доказана по несъмнен и безспорен начин вината на застрахованото лице по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Сочи, че за реализираното ПТП с пострадало лице е образувано досъдебно производство ДП № 276/2018г. по описа на РУ на МВР-У. при ОДМВР-Л., което не е приключило към момента, поради което и вината на застрахования при него водач на автомобила не е установена.

При условията на евентуалност, ако вината на застрахованото при него лице по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите бъде доказана по безспорен и несъмнен начин в хода на съдебното дирене, счита, че претендираните от ищците обезщетения за неимуществени вреди са прекалено завишени спрямо претърпените от тях болки и страдания.

Счита, че претендираните от двамата ищци застрахователни обезщетения не съответстват на критериите за справедливост, установени в чл.52 от ЗЗД.

Ответникът прави възражение за съпричиняване на вредите от ищците, при доказване на което ще моли да се намали размера на определеното обезщетение при условията на чл.52 от ЗЗД.

Относно претенцията за лихва за забава се позовава на чл.497, ал. 1 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: - изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3; - изтичането на срока по чл.49б, ал.1, който е тримесечен от предявяване на застрахователната претенция по реда на чл.380 пред застрахователя, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106, ал.3.

С оглед данните по делото, при евентуално уважаване на главните искове ще дължи лихва за забава, считано от датата на предявяване на исковата молба.

В предвидения от закона двуседмичен срок с вх.№ 4816/10.07.2019 г. е постъпила допълнителна искова молба, с която ищците чрез процесуалните представители допълват и поясняват първоначалната такава, като твърдят, че исковата молба е редовна и предявените искове допустими.

Относно възраженията на ответника във връзка с основателността и размера на исковата молба заявяват, че за механизма са ангажирали нужните доказателствени искания, а по отношение противоправността на конкретното деяние гражданския съд разглежда и се произнася по този въпрос, като в тази връзка може да обоснове вината на деликвента и в този смисъл също се явява орган, който притежава правомощия и компетентност да се произнесе по въпроса за вината. Обстоятелствата, на които се основават исковете и механизмът на настъпилото процесно ПТП, са видни от доказателствата, приложени към исковата молба.

По възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищците, същото ще бъде изследвано в настоящия процес, съгласно константната и задължителна практика на ВКС, в насока че е необходимо пострадалият обективно да е допринесъл с поведението си за вредоносния резултат, а не с условното и предполагаемото си поведение. Твърдените от ответника обстоятелства, допринесли за настъпилите вреди, следва да бъдат доказани при условията на пълно и главно доказване, като конкретен обективен принос за настъпване на вредоносния резултат.

По направеното от ответника оспорване на иска и по размер, смятат, че претендираното обезщетение не е завишено и компенсира вредите и е напълно съобразено с характера и степента на вредите, които по силата на физичните закони е невъзможно да бъдат компенсирани в буквалния смисъл на думата и твърдението на ответното дружество, че така претендираният размер е прекомерно завишен смятат, че не кореспондира в никакъв случай с принципа на справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД.

С вх. № 5330 от 31.07.2019г. в двуседмичния срок е постъпил допълнителен писмен отговор  по чл.373 от ГПК от „****” ЕАД, ЕИК ****, в който заявява, че поддържа доводите, възраженията и доказателствените искания, изложени в първоначалния писмен отговор.

Окръжен съд – Л., като прецени събраните по делото доказателства и като ги обсъди с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от Констативен протокол  за ПТП с пострадали лица №81 от 26.11.2018г. по описа на ОД на МВР – Л. на 26.11.2018 г. около 16,57 часа на път 402, 2+100 км в гр.У., обл.Л. настъпва пътнотранспортно произшествие с МПС л.а. марка „***”, модел „***” с ДКН ****, управляван от правоспособния водач П.Т.Б., ЕГН **********, който поради движение с несъобразена скорост реализира ПТП с пострадали лица М.И.А. и Д.А.А., като пешеходци.

По делото не е спорно обстоятелството, че към 02.04.2019 г. – датата на която Апелативен съд – Велико Търново се е произнесъл с Определение  №91 по в.ч.т.д.№114/2019 г. вече е бил изтекъл тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ, поради което е отменено Определение №117/07.033.2029 г. с което е върната исковата молба, тъй като не са били налице предпоставките на чл.498, ал.3 от КЗ.

В хода на производството от страна на ищците са представени и банкови сметки, с което е спазено изискването по чл.380 от КЗ.

Видно от приложеното НОХД №1062 по описа за 2019 г. на Районен съд – Л. е одобрено постигнато споразумение за прекратяване на наказателното производство водено срещу П.Т.Б., ЕГН **********, сключено между прокурор от Районна прокуратура – Л., защитника на подсъдимия адв.М.И.и самия подсъдим. Видно от последното за безспорно установено от фактическа страна е прието, че П.Т.Б., ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна  страна състава на престъплението по чл.343, ал.3, б.”А”, във връзка с чл.343, ал.1, б.”Б”, във връзка с чл.342, ал.1,  предл.3 от НК, като се е признал за виновен в това, че на 26.11.2018г. около 17.00 часа на общински път 402, при км 2+100, землище на с.Л., при управление на лек автомобил „*** ***”, с рег.№ ****, собственост на В. В. П., ЕГН **********, управляван от П.Т.Б., ЕГН **********, нарушил правилата за движение по пътищата посочени в чл.20, ал.2 от ЗДвП – Водачите на МПС са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразят с конкретните условия на видимост за да бъдат в състояние да спрат при всяко предвидимо препятствие и по непредпазливост – като не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, причинил средна телесна повреда на Д.А.А., ЕГН ********** *** изразяваща се в травматично счупване на лакътната кост на лява ръка, с последващо консервативно лечение –лонгета, довело до затруднение движението на лявата ръка за период от около 22 месеца, а също така и травматично избиване на четири горни зъба, довело до затруднение на отхапването, говора и дъвченето за период около два месеца и средна телесна повреда на М.И.А., ЕГН********** ***, изразяваща се в травматично счупване на медиалния кондил на дясна бедрена кост с разместване на фрагментите, с последващо оперативно лечение, вътрешна фиксация, което обуславя затруднение движенията на десния крак за период от около 6-7 месеца при правилен оздравителен процес.

Освен така възприетия в споразумението механизъм на процесното ПТП, съдът с определението постановено по реда на чл.374, ал.1 от ГПК /постановено на 14.10.2019 г./ е допуснал назначаването на съдебно-автотехническа експертиза. От заключението изготвено от вещото лице инж. Н.К. се установява, че водачът П. Тодор Б. пътува  без други пътници от с.Сопат към с.Л., като при км 2+100 м вижда в своята пътна лента куче средно на ръст, шарено, а от лявата страна хора които се движат отстрани на пътя. Кучето започва да пресича от дясно на ляво и за да не го удари Б. натиска силно педала на спирачката. Оставени са спирачни следи, като краищата им са с още 5 см по-надясно. След като установява, че няма да може да избегне удара с кучето, водачът чрез волана се отклонява на ляво, при което автомобилът пресича разделителната линия, насочва се косо през насрещната лента за движение и от там към левия банкет, където двамата пострадали са застанали неподвижно – детето Д. от вътрешната страна на пътното платно, а дядото М. от към пътното платно. Лекият автомобил удря с преден десен калник първо възрастния човек и веднага след него детето. С преден десен калник автомобила удря М. в десен крак в областта на таза, детето със средната част на същия калник. Поради това, че лекия автомобил е с ниска, скосена и заоблена  предна част, М. е ударен в таза – под центъра на тежестта, което го качва на преден капак, като при плъзгането назад и косо спрямо автомобила тялото достига до предно обзорно стъкло в лявата му част, като ударът е с лице в стъклото /при данните за счупен нос и операция на десен крак/. Към този момент детето също е обърнато към автомобила и при ударът, който е около центъра на тежестта тялото му се прегъва напред към средата и задната част на преден капак, като главата му се удря в предното стъкло в дясно, в резултат на което има избити предни зъби. Дясното странично огледало е откъртено, след като с него е ударено детето в лявата ръка, която е счупена. Автомобилът продължава движението си и настрани, като със задна дясна страна и края й - десен стоп отхвърля Д. надясно и напред. Детето пада от дясната страна на автомобила. Относно лявото странично огледало вещото лице допуска, че същото е изкъртено от главата или от дясната ръка на М., но предполага, че счупването може да се дължи и на  съприкосновението му с друго препятствие – храсти, клони. М. е паднал пред автомобила.

Като първа причина за настъпилото ПТП експерта сочи появата на кучето пресичащо лентата за движение на лекия автомобил „*** ***” от дясно на ляво.

За последвалите две неуспешни маневри на водача на автомобила да избегне удара и да предотврати ПТП, вещото лице сочи следните причини: При първата от маневрите – аварийната употреба на спирачките за да бъде пресечена траекторията на движение на кучето неуспеха се дължи на по-високата скорост на автомобила и при втората – предприето отклоняване на автомобила на ляво към банкета където са се установили пешеходците, като от страна на водача не е направен верния избор кого да запази – кучето или хората.

При изслушване в съдебно заседание вещото лице пояснява, че отново е минал от там /мястото на произшествието/ видимостта „...е повече от 20-30 м, със сигурност има 40-50 м при всички случаи”.  Водачът  за да избегне удара с кучето първо е натиснал спирачки, после ги пуснал и свил волана на ляво, при което колата е стъпила на банкета, поднесла се е на сипицата, колелетата са се извили странично, като удара е в предната част, но странично, не е челно. Причина за настъпилото ПТП експерта сочи, че „Някаква грешка той е допуснал с боравенето с уредите за управление”.

Така депозирана експертиза не е в противоречие с таза приложена в ДП №276/2018 г. на РУ – У., която е дала заключение, че  реакцията на водача на лекия автомобил за спиране е от 36 м преди мястото на удара и 22.85 м  преди началото на спирачните следи на автомобила, като произшествието би се предотвратило, ако автомобилът се е движил с безопасна скорост от 52 км/час, при която скорост водачът може да спре до мястото на удара.

По делото са допуснати две съдебно-медицински експертизи.

Стоматологичната експертиза изготвена от вещото лице д-р В.С. със специалност „хирургия”, след преглед на Д.А., е установил, че му липсват два постоянни горни зъба – горен централен резец в ляво и горен страничен резец в ляво. След запознаване с приложената медицинска документация експерта е посочил следните данни: преглед от спешна помощ, като  в листа записано, че травмите са в областта на главата и устната кухина и лицето е насочено за хоспитализация. В издадената от хирургично отделение Епикриза като обективно състояние е посочено: глава-оток и подкожен хематом в средна трета на носа, липсват четири зъба от горна редица, а в медицинско свидетелство издадено от д-р Доков е установено избиване на зъби заедно с  корените на 21 и 22/ ляв горен централен резец и ляв горен страничен резец/. От направената рентгенова снимка на 27.11.22018 г. в „Дента-Смайл”ООД е писано тотално експулсиране на зъб 21 и 22, травми по меките тъкани на горна и долна устна, луксация на 11 и 12. Вещото лице заключава, че  освен нарушение на външния естетичен вид на Д.А., травмата причинява затруднение на говора, отхапването и дъвченето за около два месеца, след което може да се протезира, като не есе очакват трайни последици от травмата. Причина за настъпилото увреждане се сочи падане напред върху твърда настилка и удряне на лицето в твърда повърхност.

В съдебно заседание д-р С. уточнява, че броя на липсващите зъби е два, като предполага, че другите два зъба може би са били млечни, изостанали в растежа или току що са били пробили. След направения клиничен преглед д-р С. е намерил, че няма протезиране, а детето носи само пластинката „местопазител”, която пази зъбите да не се съберат. Уточнява, че към този момент тъй като черепът е в процес на растеж е добре да се изчака за да се сложи мост или импланти, но след 18-20 годишна възраст, а до тогава допуска че може да се изработи снемаема протеза. Затруднения говор, отхапване и дъвчене идва от това, че няма протезиране. Вещото лице не е категорично дали в бъдеще, след протезиране лицето ще има проблеми с говора и дъвченето. Заявява, че всяко протезиране има и плюсове и минуси. Относно претърпените болки сочи 10-15 до 20 дни. Относно поставянето на временна протеза казва, че тя няма да засегне други съседни зъби, ще има естетична функция, ще подобри говора и леко отхапването.

Назначената съдебно медицинска експертиза с вещо лице д-р Н.В. със специалност „ортопедия и травматология” след извършен клиничен преглед на ищците е дала следното заключение: М.И.А. при настъпилото на 26.11.2018 г. ПТП е получил изскубване на медиалния епикондил на дясно бедро. Сочи, като механизъм за получаване на увредата действие на сила от външна страна на коляното , при която медиалната страна на ставата се отваря и структурите преопъват. В случая колатералната медиална връзка е издържала на опъна, но е изтръгнала залавното си място. Експерта твърди, че счупването  е довело до болки и страдания, и затрудняване на движенията на крайника за повече от 30 дни. След като пациента не е успял да проведе необходимата рехабилитация след сваляне на имобилизацията, в момента коляното е с ограничение на крайните флексия и екстензия с по 15 гр. Налице е  хипотрофия на бедрената и подбедрената мускулатури. Експерта е установил, че на контролната Рогр. се открива провал на остеосинтезата и все още наличие на болка в коляното, при което предстои демонтаж на остеосинтезата и най-вероятно нова такава. Заплатените за винта средства експерта е сочи, че са по разпореждане на здравна каса за заплащане на скъпо струващи остеосинтези и консумативи.

За Д.А.  вещото лице е установило, че е получено счупване на  лъчевата кост на лявата ръка без разместване, лицево-черепна травма и контузия на дясно бедро. За да настъпи счупване на лъчевата кост, експерта е посочил, че това се дължи на действие на сила по оста на костта. Претърпените болки и страдания от детето са повече от 30 дни, като му е било невъзможно и неудобно при самообслужване. При тази увреда  вещото лице твърди, че  се постига пълно възстановяване функцията на крайника, което е намерил и при клиничния преглед.

В съдебно заседание  вещото лице внася уточнения  по изготвената експертизата без да променя  своето заключение, като: За М.А. сочи, че травмата в коляното е в резултат на страничен  удар, при който външната връзка не е издържала на опъна и се е изтръгнала от  залавното място, което е наложил да се постави винт, но винта не е издържал и е изпуснал, при което вероятно ще се наложи нова операция. Оперативната намеса е била навреме, но не е проведена следоперативна рехабилитация, при което лицето е с дефицит в крайната флексия и екстензия, мускулите над бедрото и подколенията са хипотрофиични, с много по-малка в сравнение с другите, което се дължи на обездвижване. Вещото лице допуска, че пострадалия или не е имал възможност за рехабилитация или е подценил „нещата” /нуждата от нея/. Без рехабилитация ще си остане с този дефицит и с накуцването. А. се е явил на прегледа с двете патерици, не може да си изправи кракът напълно за да стъпи.  Експерта  не може да каже дали лицето ще може да упражнява трудова дейност, но може да обслужва личните си нужди.

Нанесената увреда на детето вещото лице определя като средна телесна повреда, с обездвижване за повече от 30 дни. След сваляне на гипсовата превръзка от 30 до 45 дни „децата влизат в час”. Д. е бил затруднен да се обслужва около два месеца и половина, три., имал е билки истрадания по време на счупването и по време на гипсовата превръзка, както и по време на рехабилитацията. Относно посоченото в документите „комоцио” вещото лице не е установил проведено лечение и вписано заболяване в епикризата, което обяснява, че мозъчното сътресение е по-скоро „анамнестично”, отколкото доказано клинично.

По показанията на св.Ц.Б. – младши автоконтрольор в Сектор Пътна полиция – Л. е посетил ПТП-то, за което е съставен АУАН, като си спомня, че пострадалите казали, че кучето, което е излязло на пътя е тяхно, детето тръгнало да го гони и дядото тръгнал след детето и лекия автомобил за да не удари кучето е предприел действие на изпреварване. Край пътя имало дърво и автомобила се бил ударил в него, след като се завъртял по думите на водача.

Свидетелят П.Б. – причинил ПТП-то обяснява, че видял кучето, то започнало да пресича, след като натиснал спирачките  колата се поднесла и отишла право в хората. Разговарял с М., предполага, че кучето е тяхно. Не е видял с каква скорост кара, но предполага, че е било с около 70 км. В този участък „има един стар знак за ограничение 40 км/час.

От показанията на М.М..– баба на Д. се установява, че детето непосредствено след инцидента е откарано за преглед, като е престояло една нощ в болница,след което майка му и баща му са го гледали един месец в къщи, хранили са го със сламка,, ръката му е била счупена, със синини, родителите му са го облягали в леглото, като са го подпирали с възглавница,  бил е уплашен. След един месец Д. е започнал да посещава училище. Вече има протеза, говори но не може хубаво, вече няма болки. Бабата казва, че в поведението на детето има промяна, по-тъжен е, има страх от коли и се движи в края.

Свидетелката е съпруга на М., същия е бил настанен в болницата Л., там го е гледала осем дни, а след това той е бил на легло четири месеца, като казва, че и сега той не може да клекне. През тези четири месеца е имал силни болки в главата, която също била ударена и в коляното.  За тоалет не може сам да се обслужва. Сега може да седи сам на пейката, но нищо друго не може да прави, има болки и сега, които усеща по-силно при студено време. Вечер взема лекарства за да може да спи.  Казва, че преди е ходил на работа, без договор, когато го повикат.

Свидетелят А.О..знае за случая с М., ходил е когато са го изписвали от болница. Посещавал е всяка вечер дома, в който живее Д., виждал е, че майка му го храни със сламка, тъй като не е могъл да дъвче. Детето е останало в къщи около един месец. Знае, че родителите са водили Д. на зъболекар, вече има протеза, но не може  да се храни и говори както преди. Твърди, че контакта на Д. с децата не е както преди, а така също и че ръката му е с ограничени движения и има болки и сега.

Показанията на този свидетелят относно здравословното състояние на ръката на Д. са в противоречие, както със заявеното от вещото лице д-р В., така и с тези на бабата на детето – болките са отшумели след около месец, „Функцията на ръчичката няма проблеми”.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Основателността на прекия иск предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти:  настъпилото ПТП и неговия механизъм; противоправното поведение на водача; претърпените неимуществени вреди; наличието на пряко причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП; ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач.

С оглед приложението на чл.300 от ГПК за настоящия съд разглеждащ гражданските последици от деянието, е задължително постановеното  от наказателния съд в представеното по делото и влязло в сила  споразумение от 21.10.2019 г. на Районен съд – Л., одобрено по НОХД №1062/2019 г. на Районен съд – Л., относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Налага се извода, че съдът следва да приеме, че П.Т.Б., ЕГН ********** е извършил виновно деяние съставляващо престъпление по чл.343, ал.3, б.”а”, във връзка с чл.343, ал.1, б.”б”, във връзка с чл.342, ал.1,  предл.3 от НК, при което ПТП като пряк резултат са настъпили увреждания за ищците.

Видно от заключенията на  назначените и приети експертизи М.И.А. при настъпилото на 26.11.2018 г. ПТП е получил изскубване на медиалния епикондил на дясно бедро, Д.А. е с избити два постоянни горни зъба – горен централен резец в ляво и горен страничен резец в ляво, счупване на  лъчевата кост на лявата ръка без разместване, лицево-черепна травма и контузия на дясно бедро.

По делото е установен е  необходимия елемент от фактическия състав за ангажиране отговорността на застрахователя  по предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – наличието на валидно застрахователно правоотношение към момента на настъпване на ПТП-то – сключена застраховка 3астраховка гражданска отговорност за автомобил „*** ***”, с рег.№ ****.

По делото е доказан по основание предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди отчасти и по размер.

С оглед характера на неимуществените вреди, които не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона  обезщетение  по своя характер не е компенсаторно, а заместващо е се определя съобразно критериите на нормата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно  ППВС №4/1968 г. понятието  „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да вземе предвид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания посочени в постановлението могат да бъдат характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата при които е настъпило, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозяване. Така също следва да бъдат съобразени и претърпените болки и страдания в следствие на травматичните увреждания, периодът на пълното възстановяване, причинените неудобства и дискомфорт при социалните контакти, както и социално-икономическите условия в страната към момента на увреждането.

Заместващото обезщетение по своето естество следва да отговаря на действително претърпените болки и страдания, да бъдат получени материални блага, които морално да удовлетворят пострадалия, емоционално да бъдат преодолени неблагоприятните последици от причиненото увреждане. Съобразно обществено икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие – м.ноември 2018 г., наложилите се морални норми и съобразно  съдебната практика справедливия размер за заплащане на заместващото обезщетение  при подобни настъпили  травматични увреждания:

За М.А. -  изскубване на медиалния епикондил на дясно бедро, в следствие на което се е наложила оперативна намеса,  за която вещото лице  д-р В. е установил, че не е успешна – провал на остеосинтезата, без да е посочено по чия вина е този неуспех, престой в болнично заведение от осем дни, домашно лечение на легло в продължение на четири месеца, ограничение на движението в коляното на десен крак и продължаващи болки и неудобство при обслужване в ежедневните нужди, невъзможност за трудова заетост, без реално очакване  за окончателно възстановяване движението на крайника, но като се съобрази и че  от страна на лицето не е провеждана и не се провежда предписаната  рехабилитация, която е довела до хипотрофия на бедрената и подбедрената мускулатура, настоящата съдебна инстанция приема, че заместващото обезщетение за преживените болки и страдания, физически дискомфорт, невъзможност за самостоятелно обслужване в продължителен период от четири месеца, като в някои отношения и понастоящем лицето осе нуждае от допълнителна помощ, всички те в резултат на настъпилото на 26.11.2018 г. ПТП следва да бъде в размер на сумата от 40 000.00 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 23.01.2019 г. до окончателното изпащане. До пълния претендиран размер от  90 000.00 лева искът за неимуществени вреди като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли. Така също следва да се отхвърли и предявения иск за имуществени вреди в размер на  сумата 120.00лева  съгласно Фактура №********** от 27.11.2018 г., тъй като вещото лице е посочило, че тези разходи се поемат от Здравната каса. Следва да се отхвърли и иска за мораторна лихва върху главницата в размер на 950.08 лева от датата на уведомяване на застрахователя – 17.12.2018г. до завеждане на исковата молба – 23.01.2018 г., като неоснователен.

За Д.А. справедливия размер на заместващо обезтение при подобни травматични увреждания – два избити два постоянни горни зъба – 21 горен централен резец в ляво и 22 горен страничен резец в ляво, счупване на  лъчевата кост на лявата ръка без разместване, лицево-черепна травма и контузия на дясно бедро в следствие на които се е наложила гипсова превръзка на лява ръка от 30 до 45 дни, през което време са търпени болки и страдания, които след това са отшумели, травмите в областта на главата и устната кухина, липсващите два зъба, за които е установено че към настоящия момент е извършено протезиране, но трайно такава ще бъде възможно след навършване на 18-20 години или след един продължителен период от около 10 години, когато ще бъде възможно трайно протезиране или поставяне на импланти, през което време лицето ще бъде със затруднено говорене, дъвчене, като вещото лице не може категорично да отговори дали след последващото протизиране ще има проблеми с говора и дъвченето, тъй като  „всяко едно протезиране има плюсове и минуси”, освен затрудненията с неопределен срок във времето от избитите зъби за време от около 10-15 до 20 дни Д. е изпитвал болки и страдания, безспорно, че получените увреждания са се отразили и на крехката психика на детето, което е станало по-затворено и страхливо, затруднията в говора ще му създават и допълнителен и постоянен психически дискофорт при общуване с околните. При изживените болки и страдания, без категорична перспектива за напълно преодоляване на нанесените травми от избитите предни зъби, в резултат на настъпилото на 26.11.2018 г. ПТП следва да бъде определено заместващо обезщетение в размер на сумата от 50 000.00 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 23.01.2019 г. до окончателното изпащане. До пълния претендиран размер от 80 000.00 лева искът за неимуществени вреди като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли. Така също следва да се отхвърли и предявения иск за имуществени вреди в размер на  сумата 350.00лева  съгласно Фактура №1 от 16.01.2019 г., тъй като не са събрани безспорни доказателства доколко този разход е относим. Следва да се отхвърли и иска за мораторна лихва върху главницата в размер на 884.51 лева от датата на уведомяване на застрахователя – 17.12.2018г. до завеждане на исковата молба – 23.01.2018 г., като неоснователен.

Съдът намира за неоснователно направеното от ответната страна възражение за съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД. По делото не е безспорно доказано, че с поведението си пострадалия А. е допринесъл  за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът на  пострадалия трябва да е конкретно установен. В случая водачът на автомобилът е карал с превишена скорост и е предприел маневри, с които изцяло е допринесъл за настъпилото ПТП.

С оглед разпоредбата на чл.83, ал.1, т.4 от ГПК ищците са били освободени от заплащане на държавна такса и разноски в производството, при изхода на спора на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по бюджетна сметка на Окръжен съд – Л. държавна такса съразмерно на уважената част от исковете или сумата 3 600.00 лева и 390.00 лева за разноски или общата сума от 3 990.00 лева.

Ответникът следва да заплати  на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 3 230.00 лева, съобразно уважената част от исковете.

Съобразно отхвърлената част от исковете ищците следва да заплатят на ответника

Водим от горното , съдът

 

Р     Е     Ш     И :

        

ОСЪЖДА „Д***”ЕАД, ЕИК ****, с адрес: ****, на основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането да заплати на М.И.А., **********,*** застрахователно обезщетение в размер на 40 000.00 /четиридесет хиляди/ лева неимуществени вреди в резултат на ПТП през периода на действие на Договор застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, материализиран в застрахователна полица № ****, сключена на 13.02.2018г. с период на покритие от 14.02.2018г. до 13.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба  23.01.2019 г. до окончателното й изплащане, като до пълния претендиран размер на сумата от 90 000.00 лева отхвърля иска като неоснователен и недоказан.

ОТХЪРЛЯ предявените от М.И.А., **********,*** против „Д***”ЕАД, ЕИК ****, с адрес: ****  иск за имуществени вреди в размер на  сумата 120.00 лева  съгласно Фактура №********** от 27.11.2018 г. и иск за мораторна лихва върху главницата в размер на 950.08 лева от датата на уведомяване на застрахователя – 17.12.2018г. до завеждане на исковата молба – 23.01.2018 г., като неоснователни.

ОСЪЖДА „Д***”ЕАД, ЕИК ****, с адрес: ****, на основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането да заплати Д.А.А., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител А.А.К., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес *** застрахователно обезщетение в размер на 50 000.00 /петдесет хиляди/ лева неимуществени вреди в резултат на ПТП през периода на действие на Договор застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, материализиран в застрахователна полица № ****, сключена на 13.02.2018г. с период на покритие от 14.02.2018г. до 13.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба  23.01.2019 г. до окончателното й изплащане, като до пълния претендиран размер на сумата от 80 000.00 лева отхвърля иска, като неоснователен и недоказан.

ОТХЪРЛЯ предявените от Д.А.А., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител А.А.К., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес *** против „****”ЕАД, ЕИК ****, с адрес: ****  иск за имуществени вреди в размер на  сумата 350.00лева  съгласно Фактура №1 от 16.01.2019 г. и иск за мораторна лихва върху главницата в размер на 884.51 лева от датата на уведомяване на застрахователя – 17.12.2018г. до завеждане на исковата молба – 23.01.2018 г., като неоснователни.

ОСЪЖДА „Д***”ЕАД, ЕИК ****, с адрес: **** на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК да заплати по бюджетна сметка на Окръжен съд – Л. държавна такса съразмерно на уважената част от исковете и разноски в размер на общата сума от 3 990.00 /три хиляди и деветстотин и деветдесет/ лева.

ОСЪЖДА „Д***”ЕАД, ЕИК ****, с адрес: **** да заплати на М.И.А., **********,*** и на Д.А.А., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител А.А.К., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес *** адвокатско възнаграждение в размер на 3 230.00 /три хиляди двеста и тридесет/ лева, съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА М.И.А., **********,*** и на Д.А.А., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител А.А.К., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес *** да заплатят на „Д***”ЕАД, ЕИК ****, с адрес: ****  адвокатско възнаграждение  и разноски в размер на 2 303.00 /две хиляди триста и три/ лева, съобразно отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: