Р Е Ш Е Н И Е
№182
гр.
Търговище, 08.12.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Търговище, ІІІ-ти състав, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Председател:
Стоян Колев
при секретаря СТОЯНКА
ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията СТОЯН КОЛЕВ адм. дело № 158 по
описа за 2023 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК), вр. с 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс
(АПК), вр. ЗУСЕФСУ и приложимата на основание §71, ал. 2 от Заключителните
разпоредби на ЗИД на ЗУСЕСИФ (Обн. - ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от
01.07.2022 г.) Наредба № Н-3 от 22 май 2018 г. за определяне на правилата за
плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и
отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и
правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите
за европейско териториално сътрудничество.
Образувано по жалба на община Попово ЕИК ********* с адрес: гр. Попово,
общ. Попово, обл. Търговище, ул. „Ал. Стамболийски“ № 1, представлявана от
кмета Л.В., против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ),
издаден от Ръководителя на Управляващия орган по оперативна програма Развитие
на човешките ресурси 2014-2020, с изх. № BG05M90P001-4.003-0014/36 от
02.08.2023 г. на Министерство на труда и социалната политика, с който е установено
публично вземане в размер на главница от 38720,00 лева, както и оставащата
законна лихва до окончателното изплащане на вземането.
Жалбоподателят счита обжалвания адм. акт за издаден при съществени нарушения
на административнопроизводствените правила и такива на материално-правните
разпоредби на ЗУСЕСИФ. Административният акт не бил съобразен с проведеното
между страните производство по оспорване на Решение за налагане на финансова корекция с рег.
№ BG05М9ОР001-4.003-0014/11 от 27.01.2022 г. на РУО, което било оспорено по
съдебен ред и отменено с Решение № 54/26.04.2022 г. по адм. д. № 16/2022 г.
Административен съд – Търговище, потвърдено с Решение № 11486/13.12.2022 г. по
адм. д. № /2022 г., 7 отд. на ВАС. Сочи се, че АУПДВ е немотивиран, като не са посочени
фактическите основания за издаването му. Установеното с акта вземане не
съществувало, като не било ликвидно и изискуемо. След като решението за
финансова корекция било отменено от съда, липсвало ново такова, с което да е описана нередност или нарушение и да е
определена корекция. От административния акт не ставало ясно кое е нарушението
и в каква степен то обуславя задължението, как е определен неговия размер.
Липсва мотивираност на направените заключения за неизпълнение на адм. договор,
като и посочване на съответствие между твърдените нарушения и размера на
вземането. Сочи се, че Община Попово е изпълнила всички, предвидени в адм.
договор задължения, постигнати са и са отчетени реални резултати по проекта.
В съдебното заседание по делото, оспорващият редовно призован се
представлява от адв. И. Т. от АК – София, който изразява становище за отмяна на
процесния адм. акт като незаконосъобразен и присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът по оспорването – гл.директор на ГД “ЕФМПП“, ръководител на
УО от ОП“РЧР“ 2014-2020 г. при МТСП, редовно призован, не се явява, а се
представлява от гл. експерт Д. Д. държавен служител с юрид. образование и юрид.
правоспособност, редовно упълномощен. Същият изразява становище за
неоснователност на жалбата, присъждането на разноски в размер на юрк.
възнаграждение и възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на
жалбоподателя.
Административният
съд, след като се запозна с твърденията, изложени в жалбата, като обсъди и
анализира събраните по делото доказателства прие за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят община Попово сключва адм. договор за предоставянето на
безвъзмездна финансова помощ (ДБФП) по Оперативна програма „Развитие на
човешките ресурси“ на основание чл. 37, ал. 3 ЗУСЕСИФ с МТСП, чрез ГД “Европейски
фондове, международни програми и проекти“ № BG05M9OP001-4.003-0014-C01.
Проектът е бил на стойност от 193600,00 лв. безвъзмездна финансова помощ и 0
лв. собствен принос, със срок на изпълнение – 31.12.2020 г. и с четири основни
дейности според представения договор (л. 213 - 232). Според представения ДБФП
исканията за верифициране на разходите и плащанията се подкрепят с представяне
на междинни и окончателни доклади в съответствие с чл. 3.33 и чл. 3.34 от
договора. Според чл. 3.9 от ДБФП УО извършва междинни/окончателни плащания след
верифициране на разходите въз основа на подадени от бенефициента искания за
междинно/окончателно плащане в ИСУН 2020, междинен/окончателни доклади в
съответствие с чл. 3.33 от ДБФП и при условията на чл. 60-64 ЗУСЕСИФ и Наредба
Н-3/22.05.2018 г. Междинни и окончателни плащания се извършват след
верифициране с цел потвърждаване на допустимостта на извършените разходи и при
наличие на физически и финансов напредък по проекта. В случай, че не се
верифицира пълният размер на исканата сума УО уведомява бенефициента за размера
на верифицираните разходи и за отказа да верифицира съответния размер предявени
разходи, които не са допустими.
Според чл. 2.2 ДБФП проектът е с заложени индикатори: 1) за изпълнение
– „Идентифицирани иновативни практики ИП2- с
целева стойност 2“; и 2) за резултат- „Трансферирани иновативни практики
ИП2-с целева стойност 2“.
Договорът за БФП е подписан за жалбоподателя на 21.03.2019 г. ( л. 232).
Според представената Платформа за обмен на знания и и иновативни
работни места за мигранти и младежи – Транснационално Споразумение за
сътрудничество (л. 233 – 258) партньор на жалбоподателя е Stebo vzw с адрес: Windekestraat
1-3600 Genk Belgium. Проектът между
страните (община Попово и партньора от Кралство Белгия) е с наименование:
„Създаване на социален информационен портал и партньорска мрежа за трансфер и
иновативни практики с цел информация и възможности за осигуряване на „зелени
работни места“ в областта на пазара на труда на младите хора“, според
представените основни данни за проекта.
С искане за плащане № 1 оспорващата община е заявила авансово плащане
на сума по ДБФП № BG05M9OP001-4.003-0014-C01 в размер на 38720.00 лева (л. 286,
287), към което са приложени декларация относно статута по ДДС на бенефициента,
запис на заповед и данни за банковата му сметка (л. 288 – 291). След извършена
проверка от УО за редовност на искането (л. 292, 293) с платежно нареждане УО е
извършил авансово плащане по проекта в размер на 38720.00 лева (л. 294).
На 07.12.2021 г. ръководителят на УО издал
Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане № BG05M9OP001-4.003-00141/9 (л.
303 - 329) за отчетен период 21.03.2019 г. до 30.06.2021 г. по искане за
плащане № 2 от ИСУН 2020. С решението ОУ е установил непълно/неточно изпълнение
на дейностите по проекта, подробно изложени в решението, като е разпоредил
регистрирането на нередност в регистъра на нередностите по ОП „РЧР“. На
основание чл. 64, ал. 1, предл. 2 ЗУСЕСИФ, във вр. с неизпълнение на одобрените
индикатори („Идентифицирани иновативни практики –ИП2“ – индикатор за изпълнение
с отчетена стойност – „2“ и „Трансферирани иновативни практики – ИП2-индикатор
за резултат с отчетена стойност – „2“.) е определил общ размер на
неверифицираните разходи: 86 796, 60 лв. Поради констатираните нередности по
смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 6 и т. 7 ЗУСЕСИФ, във вр. с т. 5 и т. 6 от
Приложение № 2, към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности,
представляващи основания за извършване на ФК и процентните показатели за
определяне на размера на ФК по реда на ЗУСЕСИФ, приета с ПМС № 5/28.03.2017 г.
(Наредбата). Решение № BG05M9OP001-4.003-00141/9 от 07.12.2021 г. не е оспорено
от бенефициента, който на 20.12.2021 г. само е подал възражение по същото
(извадка от ИСУН 2020 на л. 330 – 341).
На 27.01.2022 г. ръководителят на УО е издал Решение за определяне на
финансова корекция рег. № BG05М9ОР001-4.003-0014/11 (л. 23 - 35 от дело №
16/2022 г. по описа на АС Търговище), с което на основание чл. 73, ал. 3, вр.
ал. 1 и чл. 72 ЗУСЕСИФ УО е установил извършени нарушения по смисъла на чл. 70,
ал. 1, т. 6 и т. 7 ЗУСЕСИФ: 1.1) непостигане на одобрен индикатор за изпълнение
„Идентифицирани иновативни практики – ИП2; 1.2) непостигане на одобрен
индикатор за резултат „Трансферирани иновативни практики – ИП2; 1.3)
неизпълнение на мерки за информация и комуникация. На основание чл. 72, ал. 3
ЗУСЕСИФ и изложените мотиви Ръководителят на УО е определил финансова корекция
(ФК) по пропорционалния метод, както следва: 2.1) в размер на 100 на сто върху
сумата на отчетените допустими, засегнати от нарушението разходи за
неизпълнение на стойността на заложения индикатор „за изпълнение“, съгласно т.
6 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата; 2.2) в размер на 100 на сто
върху сумата на отчетените допустими, засегнати от нарушението разходи за
неизпълнение на стойността на заложения индикатор „за резултат“, съгласно т. 6 от
Приложение № 2, към чл. 2, ал. 3 от Наредбата; 2.3) в размер на 5 на сто върху
сумата на отчетените допустими, засегнати от нарушението разходи за
неизпълнение на мерките за информация и комуникация – задължителни за
бенефициентите. УО е посочил, че съгласно чл. 3.75 от ДБФП жалбоподателят в
срок от 14 дни от получаване на решението следва да възстанови преведените по
проекта авансово средства в размер на 38 720, 00 лв., в противен случай УО има
право на обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода на
просрочие.
На 07.06.2023 г. УО е връчил покана до община Попово, с която кани
същата в качеството ѝ на бенефициент по ДБФП № BG05M9OP001-4.003-0014-C01,
на основание чл. 42, ал. 1 от Наредба № Н-3/22.05.2018г., във връзка с чл. 3.75
от административния договор в 14-дневен срок от получаване на поканата да
възстанови на УО сумата в размер на 38 720,00 лв. изплатена по искане за
авансово плащане № 1 на 23.05.2019 г. В поканата са изложени съображенията на
УО за дължимост на сумата от 38 720,00 лв., като неверифициран разход по
проекта. Във връзка с поканата от страна на бенефициента е постъпило писмо от
кмета на община Попово, по което с подробни възражения се оспорва дължимостта
на посочената в поканата сума.
С писмо № BG05M9OP00-4.003-0014-C01/32 от 06.07.2023 г. адресирано до
бенефициента община Попово, УО изложил допълнителни съображения относно
дължимостта на неверифициран разход от 38 720,00 лв. по ДБФП №
BG05M9OP001-4.003-0014-C01. Със същото бенефициентът е уведомен, че РУО на ОП „Развитие на човешките ресурси“
2014-2020 започва производство по издаване на АУПДВ за публично държавно вземане,
а именно: главница в размер на 38 720 лв. На основание чл. 166, ал. 2,
изречение последно ДОПК във връзка с чл. 9, ал. 5 ЗУСЕСИФ е предоставена
възможност жалбоподателя, в срок от 7 дни от получаване на писмото, да изрази
становище по доказателствата, да направи писмени искания и възражения, както и
да представи по негова преценка доказателства, които се намират при него и не
се намират при органа.
На 14.07.2023 г. е постъпило възражение от кмета на оспорващата
община, с което са изложени доводите му относно недължимост на претендираните
като дължими 38 720 лв.
На 02.08.2023 г. РУО издава оспорения с жалбата Акт за установяване на
публично държавно вземане с изх. № BG05M90P001-4.003-0014/36, с който е
установено, че към 27.07.2023 г. държавата, чрез ръководителя на УО на ОПРЧР в
Министерството на труда и социалната политика има публични държавни вземания с
длъжник община Попово, БУЛСТАТ *********. Вземането е в размер, както следва:
главница от 38 720,00 лв., както и оставащата законна лихва до окончателното
изплащане на вземането.
При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в срок - АУПДВ е връчен на
04.08.2023 година, а жалбата срещу същия е подадена на 14.08.2023 г. в срока по
чл. 149, ал. 1 АПК, от надлежна страна - адресат на акта и срещу
административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество,
същата е неоснователна по следните съображения:
Оспореният адм. акт е издаден от компетентен орган. По аргумент от чл.
9, ал. 5 ЗУСЕСИФ и чл. 35, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-3 от 22.05.2018 г.,
приложим е редът по ДОПК, който от своя страна в чл. 166, ал. 2 препраща към
реда по АПК и вменява на ръководителя на съответната администрация - в случая
министърът на труда и социалната политика, задължението да определи компетентен
орган за издаване на актове за установяване на публично държавно вземане. Видно
от министерска заповед № РД-03-2/ 01.12.2020 г. на министъра на труда и
социалната политика, Цв. Спасов – зам.- гл. директор на ГД „Европейски фондове,
международни програми и проекти“, считано от 01.12.2020 г. е определен да
изпълнява функциите на ръководител на УО по Оперативна програма „Развитие на
човешките ресурси“ (ОП“РЧР“) 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския
социален фонд в пълния обхват от функции по чл. 125 от Регламент 1303/2013 г.
включително и да издава актове за установяване на публични вземания по чл. 166 ДОПК
(л. 9 и 10).
В съответствие с чл. 34, ал. 2, изр. второ ДОПК, преди издаването на АУПД,
УО е уведомил бенефициента за образуваното административно производство
съобразно чл. 26, ал. 1 АПК, в което му е предоставена възможност за участие,
да се запознае със събраните данни и да изрази становище по тях съгласно чл.
34, ал. 1-3 АПК, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения,
свързани с правото му на защита в хода на административното производство. В
мотивите на акта са обсъдени подробно направените възражения.
Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за липса
на изложени правни и фактически основания в акта. В оспорения АУПДВ, като
фактическо основание за издаване на акта е посочено, че при преглед на
окончателно искане за плащане по АДБФП № BG05M09OP001-4.003-0014 за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ (ДБФП) по Оперативна програма „Развитие на
човешките ресурси“ 2014- 2020 г. за изпълнение на проект „Създаване на социален
информационен портал и партньорска мрежа за трансфер и иновативни практики с
цел информация и възможности за осигуряване на „зелени работни места“ в областта
на пазара на труда на младите хора“ на стойност от 193 600,00 лв. безвъзмездна
финансова помощ, със срок на изпълнение - 31.12.2020 г. На основание чл. 60,
ал. 1, изр. второ ЗУСЕФСУ (в приложимата
му редакция, съгласно § 70 от Преходните и заключителните разпоредби към ЗИД на
ЗУСЕСИФ (обн. - ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.)), по проекта
има изплатено едно авансово плащане в размер на 38 720,00 лв. Посочено е, че след постъпило искане за
окончателно плащане по проекта, на 07.12.2021 г. ръководителят на УО издал
решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане за отчетен
период 21.03.2019 г. - 30.06.2021 г.. С решението административният орган е
установил непълно/неточно изпълнение на дейностите по проекта, като е определил
общ размер на неверифицираните разходи от 86 796,60 лв., което представлява цялата стойност на постъпилото
искане за окончателно плащане. Прието е също, че предвид липсата на каквито и
да е реално отчетени и верифицирани разходи, получената от бенефициента сума в
размер на 38720,00 лв. е недължимо получена и подлежи на възстановяване под
формата на публично вземане по смисъла на чл. 162, ал. ал. 2, т. 8 и 9 ДОПК.
В мотивите на АУПДВ е записано също, че подлежащото на установяване
вземане, основанията и неговият размер са посочени в писмо изх. №
BG05M90P0O1-4.O03-0014/3O от 07.06.2023 г. (писмена покана) и в писмо изх. №
BG05M90P001-4.003-0014/32 от 06.07.2023 г. при което следва да се приеме, че
административният орган е препратил и към мотивите изложени в тези два
документа. Съгласно разясненията изложени в ТР № 16/1975 г. на ОСГК на РБ, което
все още не е загубило значение и е приложимо, мотивите на ИАА може да се
съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на
административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта органи. В
случая тази хипотеза е налице, като издателят на АУПДВ се е позовал на двата предхождащи
го документи. По този начин оспореният АУПДВ съдържа допълнителни правни
основания за издаването му, като е посочено, че се издава на основание чл. 35
от Наредба № Н – 3 от 22.05.2018 г. за определяне на правилата за плащания, за
верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на
неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за
приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за
европейско териториално сътрудничество, във връзка с чл. 166, ал. 2 ДОПК. Както
в АУПДВ, така и в посочените два документа е посочено, че публичното държавно
вземане е възникнало не заради наличие на финансова корекция, а от факта, че
полученото от бенефициента по проекта авансово плащане не е използвано за
целите на проекта, и това е така, защото поради липса на верифицирани разходи
по изпълнението на дейности по същия този проект, липсва основание за
получаване на средствата по него. Поради това съдът не споделя възраженията на
жалбоподателя, че липсват съображения по обстоятелствата въз основа на които е
възникнало вземането.
Не се споделят и възраженията на жалбоподателя, че оспорения
административен акт е постановен в противоречие с материалноправните
разпоредби.
На първо място, по делото липсва спор, че с Решение рег. №
BG05М9ОР001-4.003-0014/11 от 27.01.2022 г. на РУО въз основа на което на
основание чл. 73, ал. 3, във вр. с ал. 1 и чл. 72 ЗУСЕСИФ РУО е установил
извършени нарушения по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 6 и т. 7 ЗУСЕСИФ и е извършил финансова корекция,
съответно постановил възстановяване на преведените по проекта авансово средства
в размер на 38 720, 00 лв. Няма спор и че това решение е оспорено по съдебен
ред и отменено с Решение № 54/26.04.2022 г. по адм. д. № 16/2022 г.
Административен съд – Търговище, потвърдено с Решение № 11486/13.12.2022 г. по
адм. д. № /2022 г., 7 отд. на ВАС. В тази връзка следва да се има предвид, че производството
по определяне на финансова корекция и това по верификация на разходи се
развиват въз основа на различни фактически и правни основания и имат различни
последици. Предмет на
производството по верификация е съответствието на всеки един извършен разход с
изискванията за допустимост. При положение, че в това производство се установи
наличие на нередност (както това е станало в процесния случай) се образува
производство по финансова корекция. Поради това неоснователни се явяват
възраженията в жалбата, че с отмяната на решението за финансова корекция е
отпаднала и дължимостта на получената като авансово плащане сума. Липсата на
надлежно установени нередности не означава, че разходите са допустими по смисъла
на чл. 57, ал. 1 ЗУСЕСИФ.
Освен това, следва да се има предвид, че е налице издадено от РУО на
07.12.2021 г. и влязло в сила Решение за верификация на постъпило искане за
окончателно плащане за отчетен период 21.03.2019 г. до 30.06.2021 г. по искане
за плащане № 2 от ИСУН 2020. С решението на основание чл. 64, ал. 1, предл. 2
ЗУСЕСИФ, поради наличието на констатирано неизпълнение на одобрените индикатори
(„Идентифицирани иновативни практики – ИП2“ – индикатор за изпълнение с
отчетена стойност – „2“ и „Трансферирани иновативни практики – ИП2-индикатор за
резултат с отчетена стойност – „2“.), РУО е определил общ размер на неверифицираните
разходи от 86 796, 60 лв. По делото липсва спор, че решението на РУО от 07.12.2021
г. не е обжалвано и е влязло в сила, поради което изложените в същото
констатации относно изпълнението на проекта, респ. относно подлежащите/
неподлежащите на верификация разходи и техния размер не е предмет на
разглеждане в настоящото производство. Съдът и страните са длъжни да се
съобразят със същото по отношение определения с него окончателен размер на
неверифицираните разходи, както и с обстоятелството, че по това решение изобщо липсват
верифицирани разходи по проекта.
Неоснователни са и доводите изложени в жалбата, че установеното с
процесния АУПДВ вземане не съществува, т.к. не е определено по основание и
размер и не е ликвидно и изискуемо.
За разлика от частните вземания, които възникват в резултат на
поведението и волеизявленията на правните субекти, публичните такива винаги
възникват по силата на закона, съобразно фактическия състав на правната норма,
изпълнението на който обуславя основанието и размера на вземането.
Установяването им е подчинено на режима предвиден в ДОПК и специалните данъчни
и осигурителни разпоредби в законодателството. В случая процесното вземане
произтича от недължимо платени и неправомерно получени средства по проект,
финансиран от средства на Европейския съюз, поради което по силата на чл. 162,
ал. 2, т. 8 ДОПК то съставлява публично държавно вземане. Като такова то е
подчинено на режима за установяване на публични вземания предвиден в чл. 165 и
чл. 166 ДОПК. Същият е приложим по силата на чл. 35, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н
– 3 от 22.05.2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и
сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни
разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на
счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско
териториално сътрудничество. Съгласно посочените разпоредби в Наредбата, бенефициентът
възстановява предоставената финансова подкрепа, когато е недължимо платена или
надплатена, както и неправомерно получена или неправомерно усвоена сума по
смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс,
като в алинея втора и трета на чл. 35 от Наредбата е определен реда, по който
следва да бъде издаден акта по възстановяване на сумата. Член 35, ал. 3
предвижда, в случаите по ал. 1, т. 2 управляващият орган да отчита вземане въз
основа на акт за установяване на публично вземане, издаден във връзка с чл. 62
от Закона за публичните финанси по реда на чл. 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс.
Понеже в разглеждания казус, се касае за възстановяване на недължимо
платена сума, то това възстановяване е подчинено именно на реда посочен в чл.
35, ал. 3 от Наредбата, чрез издаване на акт за установяване на публично
държавно вземане по реда на чл. 166, ал. 2 ДОПК. Именно с този акт се цели
публичното държавно вземане да бъде установено по своето основание и размер,
т.е. да се установи неговата ликвидност. Съдът намира, че гореописаният ред е бил
спазен от административния орган с издаване на оспорения АУПДВ. Съгласно чл.
43, ал. 1, т. 2 от Наредбата бенефициентът възстановява установените по реда на чл. 35, ал. 1, т. 2
от същата наредба публични вземания в 14-дневен срок от влизане в сила на акта,
с който са установени. Това означава, че вземането става изискуемо с изтичане
на 14-дневен срок от влизане в сила на АУПДВ. След изтичането му бенефициентът
изпада в забава.
На следващо място, съдът не споделя възраженията на жалбоподателя за
липса на изложени мотиви в АУПДВ относно изпълнението на административния
договор и съответствие между констатирани нередности, вината за настъпването им
и основанията за постановяването му. Както вече бе посочено, при определяне
допустимостта на разходите административният орган се ръководи от критериите
посочени в чл. 57, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Наличието/липсата на нередности при
изпълнение на проекта не е определящо при верификацията на разходите. Понеже е
налице отказ, обективиран с влязлото в сила решение на РУО от 07.12.2021 г за
верификация на всички разходи по ДБФП №
BG05M9OP001-4.003-0014-C01, административният орган действа в условията на
обвързана компетентност при издаване на АУПДВ. Същият е длъжен да съобрази
установения с решението за верификация окончателен размер на верифицираните и
неверифицирани разходи, при което излагането на мотиви относно фактическите и
правни основания за наличието на нередности или на условията за извършване на
верификация не е необходимо. В случая мотиви следва да бъдат изложени само по
отношение наличие на изискванията и предпоставките по чл. 162, ал. 2, т. 8 и т.
9 ДОПК, чл. 166 ДОПК, както и на чл. 9, ал. 2 и чл. 35 от Наредба №
Н-3/22.05.2018 г, каквото в случая съдът счита за надлежно извършено от
административния орган.
По същите съображения съдът приема за неоснователни оплакванията в
жалбата за материална незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. Съгласно чл. 9,
ал. 2 от Наредбата, окончателното плащане се изчислява, като от общо
верифицираните допустими разходи, финансирани с безвъзмездна финансова помощ по
проекта, се приспаднат извършените авансови и междинни плащания. В настоящия
случай е налице авансово плащане в размер на сумата от 38720 лева. Липсват
междинни плащания. Няма реално отчетени и верифицирани разходи във връзка с
изпълнението на проекта, което означава, че направеното от УО авансово плащане
в от 38720 лева не е покрито с реално извършени и верифицирани от УО разходи.
Поради това същото се явява недължимо платено/надплатено авансово плащане, а
като такова съгласно чл. 35, ал. 1, т. 2 от Наредбата, бенефициентът е длъжен
да го възстанови. Сумата по плащането е публично вземане, съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК, чието
установяване съгласно чл. 35, ал. 3 от Наредбата се извършва по реда на чл. 165
и 166 ДОПК.
Предвид липсата на спор относно размера на полученото авансово плащане
и предвид наличието на влязъл в сила административен акт, с който по безспорен
начин е определен размерът на верифицираните/неверифицирани разходи по проекта,
следва да се приеме, че оспорения АУПДВ е постановен в съответствие със закона.
Същият не страда от релевираните от жалбоподателя пороци – постановяването му
при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила
и в противоречие със закона. АУПДВ е издаден от компетентен орган, при спазване
на установената форма и административнопроизводствените правила, постановен е в
съответствие с материалния закон и целта на закона, поради което не са налице
отменителни основания по смисъла на чл. 146 АПК и жалбата като неоснователна следва
да се отхвърли.
С оглед изхода на спора,
направеното искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, ответникът има право на
сторените в производството съдебно-деловодни разноски, които съдът определя на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната
помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 150
лева за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен
съд - Търговище,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на община Попово ЕИК ********* с адрес: гр. Попово,
общ. Попово, обл. Търговище, ул. „Ал. Стамболийски“ № 1, представлявана от
кмета Л.В., против Акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от
Ръководителя на Управляващия орган по оперативна програма Развитие на човешките
ресурси 2014-2020, с изх. № BG05M90P001-4.003-0014/36 от 02.08.2023 г. на
Министерство на труда и социалната политика, с който е установено публично
вземане в размер на главница от 38720,00 лева, както и оставащата законна лихва
до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА община Попово ЕИК ********* с адрес: гр. Попово, общ. Попово,
обл. Търговище, ул. „Ал. Стамболийски“ № 1, представлявана от кмета Л.В. да
заплати на Министерството на труда и социалната политика разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 (сто и петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението пред Върховен административен съд на Република България.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
СЪДИЯ: