№ 33538
гр. София, 25.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20221110167935 по описа за 2022 година
Производство е образувано по предявен от К. Ц. Б. против Столична Община
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за
установено, че Столична община не е собственик на поземлен имот с идентификатор
......................... по КККР, одобрен със заповед № ........./23.11.2011 г., намиращ се в гр.
София, община Столична, район Сердика, кв. Орландовци.
Ищецът твърди, че поземлени имоти с идентификатори ......................... и ............
по КККР, одобрени със заповед № ........./23.11.2011 г., намиращи се в гр. София,
община Столична, район Сердика, кв. Орландовци, са били части от имот, собственост
на Х. К. П., с № ...... по кадастрални листа № .... и № .... от помощен план, приет през
2003 г. на основа кадастрален план от преди 1950 г., а по КККР одобрени през 2011 г.,
са били части от ПИ ........... Наследниците на П. водили дела срещу Столична община,
в резултат на което били постановени Решение № 1124/26.04.2010 г. на АССГ, 2 отд-е
26 с-в, и Решение № 1997/17.06.2010 г. на АССГ, 2 отд-е, 28 с-в. През 2010 г. майката
на ищеца Т. Р. И., ЕГН **********, починала на 15.10.2020 г., била договорила с
наследниците да влезе във владение на имота, а след набавяне на всички документи, да
се изповяда сделка за покупко-продажба. След това същата сключила договор с Т. Ст.
К., ЕГН **********, с който му предоставила имота за временно ползване за срок от
10 години в периода 01.08.2010 г. - 01.08.2020 г. Твърди, че с Решение №
175/14.01.2015 г. на Общинска служба по земеделие „Нови искър“, гр. София,
окончателно било възстановено правото на собственост на наследниците на Х. П. само
върху част от ПИ ........... като от него били обособени два имота - ПИ ............ и ПИ
.......................... Ищецът закупил ПИ ............ от наследниците на П. чрез нотариален акт
№ ..., том II, peг. № .........., дело № .../2021 г., и нотариален акт № ..., том II, peг. № ....,
дело № ..../2021 г. Сочи, че на 06.12.2021 г. подал молба-декларация по образец с вх. №
......... до кмета на р-н Сердика, за признаване правото му на собственост върху ПИ
......................... въз основа владение на имота в продължение на повече от 10 години,
осъществявано от майката на ищеца непрекъснато, явно и необезпокоявано, макар и
непряко, а след смъртта – и от самия ищец като неин единствен законен наследник. С
писмо от 20.12.2021 г. с № .........(1), кметът на р-н Сердика уведомил ищеца, че за
имота имало съставен Акт за публична общинска собственост № ...../21.01.2021 г.
Твърди, че според скица № 15-........../03.11.2021 г. от СГКК-гр. София, в КККР не били
1
отразени данни за общинска собственост на имота, а според скица №
............./16.06.2022 г. от СГКК - гр. София, имало изменение на КККР от 23.02.2022 г.,
засягащо ПИ ........................., след подадената от ищеца молба-декларация. Посочва, че
не е отразено фактическото и правното основание за придобиване на собственост от
страна на Столична община. Моли съдът да се произнесе с решение, с което да уважи
предявения иск. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не депозира отговор
на исковата молба. С молба с вх. № ........./17.07.2023 г. ответникът моли
производството да бъде прекратено на осн. чл. 126 ГПК, тъй като в СГС е налице
делото идентично по предмет и страни.
Съдът при служебна проверка констатира, че между страните е висящо
производство по гр.дело № 10960/2022 г. по описа на СГС, ГО, I-8 състав.
От изисканата от СГС служебна справка се установява, че е образувано гр.дело №
10960/2022 г. по описа на СГС, ГО, I-8 състав по подадена на 30.05.2022 г. от К. Ц. Б.
против Столична Община искова молба, с ковто е предявен положителен
установителен иск за собственост за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищецът е собственик на недвижим имот – поземлен имот с
идентификатор ........................., намиращ се в гр. София, община Столична, район
Сердика, кв. Орландовци и на поземлен имот с идентификатор ........... Производство
пред СГС е първо по ред.
От изложеното следва, че първоначално съдът е сезиран с положителен
установителен иск за собственост, за което обстоятелство е образувано гр.дело №
10960/2022 г. по описа на СГС, ГО, I-8 състав, ищец по което е К. Ц. Б. (ищец и в
настоящото производство). Предметът на спора е признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът е собственик на основание наследство и
давност на поземлен имот с идентификатор .......................... По спорът все още не е
постановено съдебно решение. Страните по настоящия спор с предмет отрицателен
установителен иск за собственост отново са идентични – ищец е К. Ц. Б., а ответник
Столична Община. Идентичен е и спорният имот. Разликата в двете производства е
единствено в избрания способ за защита от страна на ищеца, предявявайки
първоначално положителен установителен иск за собственост, а сега отрицателен
такъв.
По отношение на предявените установителни искове собственост следва да бъде
посочено, че е допустимо обективно съединяване на искове за собственост –
положителен и отрицателен установителни такива, която възможност е изрично
предвидена в ТР №8/27.11.2013г., по тълкувателно дело №8/20132г. на ОСГТК на ВКС.
Допустимостта обаче предполага разглеждането им в рамките на едно съдебно
производство с оглед избягване постановяване на противоречиви съдебни решения.
Настоящият случай не е такъв, като не в едно, а в отделни последователно образувани
съдебни производства се предявяват първо положителен, а после и отрицателен
установителен иск за собственост, които производства се развиват между същите
страни и имат за предмет един и същ недвижим имот.
Разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК установява забрана за едновременно
разглеждане от съда на две дела, които имат идентични страни и спорен предмет, в
рамките на които се търси идентична съдебна защита. Приложимостта на цитираната
разпоредба се обуславя при наличието на пълен субективен и обективен идентитет
между делата. Субективен идентитет е налице, когато двете дела са между същите
2
страни - противопоставените субекти на материалното правоотношение, които са
ищецът и ответникът и които ще бъдат обвързани от силата на присъдено нещо, а
обективен при пълно съвпадане на предмета на делата, при пълна идентичност на
спорното материално право, претендирано или отричано от ищеца /в този смисъл
определение № 524/06.11.2017 г. по ч. гр. д. № 4157/2017 г., ІV г.о., ВКС/. В процесната
хипотеза, както е образуваното и висящо производство по гр. дело № 10960/2022 г. на
СГС, така и в настоящото исково производство, за което е образувано гр. дело №
67935/2022 г. на СРС, ищецът цели при уважаване на исковете да постигне един и същ
правен резултат – да бъде отречено правото на собственост на ответника по отношение
на процесния имот. В първата хипотеза това би било осъществено при успешно
провеждане на производството по първоначално предявения положителен
установителен иск, при който ако се признаят правата на ищеца, то биха се отрекли
правата на ответника върху процесния имот, а във втората хипотеза при успешно
провеждане на производството по предявения в последствие отрицателен
установителен иск.
В ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк.д. № 8/2012 г., ОСГТК, ВКС се приема, че ищецът
има възможност да избере под каква форма да защити правото си – като установи
съществуването му в своята правна сфера, или като отрече претендирано от ответника
право, което го засяга. Видът на иска и обемът на защитата зависят от нуждата,
обусловена от конкретното засягане на правата от насрещната претенция. В случая
ищецът е избрал да защити правото си както с положителен установителен иск, така и
с отрицателен такъв. При уважаване на положителен установителен иск за собственост
силата на пресъдено нещо обхваща принадлежността на правото на собственост в
лицето на ищеца, като същевременно отрича претендирано от ответника право. При
уважаване на отрицателен установителен иск само се отрича претендирано от
ответника право с оглед на всички възможни негови правопораждащи основания. Като
краен резултат отрицателният установителен иск дава по-ограничена защита от тази на
положителния установителен иск. Предметът на доказване за ищеца и при двата иска
обаче е един и същ – същият следва да докаже притежанието на правата, с които в
исковата молба е обосновал правния си интерес, с което ще установи материалната си
легитимация да се намеси в чуждата правна сфера, отричайки правата на ответника,
съответно с което ще установи възникването на правото на собственост в своята
правна сфера. В настоящия случай страните по предявения отрицателен иск са страни и
по предявения положителен иск, с оглед изхода на производството по него те ще бъдат
обвързани от силата на пресъдено нещо относно принадлежността на правото на
собственост върху спорния имот.
От изложеното следва извода, че освен идентитет по страни, в случая е налице и
тъждественост на основанието и искането по двете висящи дела, поради което по-
късно образуваното такова по предявения положителен установителен иск следва да
бъде прекратено, на осн. чл. 126 ГПК. В този смисъл и съдебната практика
обективирана в Определение № 71/23.04.2018г., постановено по ч.гр. дело №
1077/2018г., на ІІ, г.о. на ВКС, с която се приема че при пълен идентитет на делата по
предявени отрицателен и положителен установителен иск за собственост, то по-късно
образуваното производство следва да бъде прекратено. Отново в цитираната съдебна
практика се прима разбирането, което напълно се споделя и от настоящия съдебен
състав, че със забраната да се образува второ дело по същия правен спор се изключва
възможността за постановяване на противоречиви съдебни решения, съдържащи
разнопосочно произнасяне по повод на едно и също спорно право или
3
правоотношение. С прекратяване на производството по предявения отрицателен
установителен иск за собственост не се отнема възможността на жалбоподателката да
защити твърдяното от нея право на собственост върху процесния имот, тъй като
същото при уважаване на предявения от нея положителен установителен иск ще
получи в по – пълна степен защита, имплицитно включваща и търсената такава в
настоящето, което го прави и недопустимо.
По изложените съображения и на осн. чл. 126 ГПК , съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 67935/2022 г. по описа на СРС, 36-
ти гр. състав, на осн. чл. 126, ал.1 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4