Решение по дело №4890/2017 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.Плевен, 09.10.2017г

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на трети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:     

               

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАЛИЦА МАРИНСКА

 

          При секретаря Петя Иванова и прокурора………………….., като разгледа докладваното от съдия МАРИНСКА гр.дело №4890/2017г. по описа на ПлРС., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

          Искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл 79, ал.1 вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Пред ПлРС е депозирана искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен”, ЕАД, гр. Плевен, чрез юрк. В. ***, против „Б.8.”ЕООД, ***, представлявано от Ц.Х.Н., с която се твърди, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д.№ 2057/2017г, по описа на ПлРС, срещу която е постъпило възражение от страна на длъжника. Твърди се, че ответникът е собственик, респ. ползвател на топлоснабден имот- на адрес гр. Плевен, ***. Твърди се, че същият е клиент на топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, ползвал е ТЕ, за периода 01.11.2014-31.01.2017г. и не е погасил задълженията си. Твърди се, че сградата-етажна собственост, на посоченият адрес, и за посоченият период, в която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение с “НЕЛБО” ЕАД, гр. София. Моли същото да бъде конституирано като трето лице помагач в процеса, на страната на ищеца. Общите условия за ползването на ТЕ, са публикувани във в-к ”Нощен труд”, от дата 13.-14.12.2007г. и във в-к „Посоки”, бр.239/2007г. Твърди се, че от страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението по които не е плащано от ответника. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че дължи сумата от 409,17лв главница, за периода 01.11.2014-31.01.2017г., и сумата от 60,13лв - лихва за забава, за периода 05.01.2015-16.03.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.

В срока за отговор, отв. „Б.8.” ЕООД, ***, представлявано от Ц.Х.Н., не изразява становище по предявените искове.

С определение № 3370/01.09.2017г, като трето лице- помагач на страната на ищеца, е конституирано “НЕЛБО” ЕАД, гр. София. В срок, същото е представило изисканите от съда писмени доказателства, приети по делото.

В с.з. на 03.10.2017г, ответникът р.пр, не изпраща представител. В това с.з., е приключено съдебното дирене и е даден ход по същество на спора, като процесуалният представител на ищеца е поискал от съда да постанови неприсъствено решение.

В съответствие с направеното искане, съдът е обявил, че ще се произнесе с неприсъствено решение, в законовият срок.

След приключване на съдебно заседание обаче, по делото е докладвана молба от ответника- Б.8.” ЕООД, ***, представлявано от Ц.Х.Н., депозирана по приложеното ч.гр.д.№ 2057/2017г, по описа на ПлРС, с която оттегля депозираното възражение против издадената заповед за изпълнение.

При така установеното, съдът намира, че производството по настоящето дело се явява недопустимо и същото следва да  бъде прекратено, поради следните съображения: Съобразно нормата на чл.414, ал.1 от ГПК, длъжникът може да възрази писмено против заповедта за изпълнение, или против част от нея, като обосноваване на възражението не се изисква. Именно въз основа на подаденото от страна на длъжника, в срок, на възражение против издадената заповед за изпълнение, се основава правният интерес на кредитора от предявяване на установителният иск по чл.422 от ГПК. По арг. на чл.416, ал.1 от ГПК, и на ТР№3/2014г., т.10а, длъжникът има правната възможност да оттегли своето възражение, като молбата следва да се депозира пред съда, разглеждащ иска по чл.422 от ГПК. Съобразно цитираната норма, при оттегляне на възражението, заповедта за изпълнение влиза в сила, и въз основа на нея съдът издава ИЛ, като прави съответното отбелязване за това.

          Правният интерес от установяване вземането на кредитора срещу длъжника, по издадена заповед за изпълнение е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска по чл. 422, ал.1 от ГПК. Интересът от предявяването на този иск произтича от наличие на издадена заповед за изпълнение, подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта на длъжника възражение по чл. 414 от ГПК и спазване на срока по чл. 415, ал.1 от ГПК за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането, посочени по- горе. Предмет на иска по чл. 422, ал.1 от ГПК е установяване съществуването на оспореното с възражението вземане към датата на подаване на заявлението- арг. от същия член.. Допустимостта на подобен иск, обаче е обусловена от наличието на правен интерес от търсената защита, който, както бе посочено, се преценява от съда, от наличието на възражение против заповедта, от страна на длъжника. Без такова- заповедта за изпълнение се стабилизира. Когато обаче възражението е оттеглено в хода на производството по настоящето, съдът счита, че това правно действие има пряко отношения към допустимостта на самото производство, за което съда следи служебно.

           Следва да бъде постановена отмяна на определението, с което съдът е обявил, че ще се произнесе с неприсъствено решение.

          Доколкото обаче ответникът е станал причина за завеждането на делото, същият следва да понесе направените от ищеца разноски, в размер на 295лв. В случая съдът определя размер на дължимото юрк. възнаграждение, в размер на 100лв., по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК. Съобразно цитираната норма, в полза на юридически лица или еднолични търговци, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ- Наредба за заплащането на правната помощ- чл.25, ал.1- или в размер от 100лв. до 300лв. В случая,  съдът определя размер на юрк. възнаграждение от 100лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

 

          На основание чл.253 от ГПК ОТМЕНЯ протоколно определение от 03.10.2017г, с което съдът е обявил на страните, че ще се произнесе с неприсъствено решение.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№4890/2017г. по описа на ПлРС, поради НЕДОПУСТИМОСТ на предявеният от ”ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Й.В против „Б.8.”ЕООД, ***, ЕИК *********, представлявано от Ц.Х.Н., иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, поради оттегляне на възражението по чл. 414 от ГПК, и ВРЪЩА исковата молба на ищеца.

          ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, Б.8.”ЕООД, ***, ЕИК *********, представлявано от Ц.Х.Н., ДА ЗАПЛАТИ НА ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Й.В, сумата от 295лв- разноски по делото.

 

          Решението има характер на определение и може да бъде обжалвано с от страните с частна жалба , в едноседмичен срок от съобщението, пред ПлОС.

         

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: