О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………/………..2019
г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
закрито съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и деветнадесета година
в състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
Като разгледа докладваното от съдията частно адм. дело
№ 3370 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 41 ал. 3 вр.
чл. 127ж ал. 1 ДОПК. Образувано е по жалба на “БП Дизайн“ ЕООД, предявена чрез
пълномощник адвокат М.Ж., срещу обективираните в протокол № 180601412913_3/01.12.2019
г. обезпечителни действия на органите по приходите в ГД „Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП, потвърдени с решение № 11-ФК/03.12.2019 г. на директора на ТД на НАП
– Варна, съгласно издадена заповед за заместване № ЗЦУ-ОПР-13/31.05.2017 г. на
изпълнителния директор на НАП.
По подробни съображения за незаконосъобразност на
обжалваните действия поради несъответствието им с целта на закона; отсъствието
на обоснована реална обезпечителна нужда и неправилно определяне на пазарната
цена на стоката единствено чрез декларативни твърдения за размера й се иска
отмяната им от съда с присъждане в полза на жалбоподателя на направените по
делото съдебни разноски, включващи заплатена държавна такса 50 лв. и договорено
и заплатено адвокатско възнаграждение от 600 лв.
След преценка на процесуалната допустимост и
основателност на жалбата съдът намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Производството по чл. 41 ал. 3 вр. чл. 127ж ал. 1 ДОПК
е образувано пред родово и местно компетентния съд по предявена в преклузивния
седемдневен срок по чл. 41 ал. 3 ДОПК жалба на процесуално легитимирано лице,
пряко и непосредствено засегнато от оспорените действия на органите за фискален
контрол върху движението на стоки с висок фискален риск. Като такова,
оспорването е процесуално допустимо и подлежи на разглеждане по съществото на
изложените оплаквания.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Предмет на извършвания съдебен контрол за
законосъобразност са обективираните в протокол № 180601412913_3/01.12.2019 г. действия
на органите по приходите в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП в
рамките на извършения от тях фискален контрол върху движението на стоки с висок
фискален риск, при който са определили обезпечение в размер на 12 346, 67 лв.,
равняващо се на 30 % от пазарната стойност на стоката, обект на фискалния
контрол, възлизаща общо на 41 155, 56 лв., като същевременно са предприели
действия по обезпечаването на доказателства по чл. 40 ДОПК посредством
изземване за срок от 24 часа на цялото количество стока – 12 942 кг. гъби
от рода Agaricus.
В жалбата не се спори, че стоката, предмет на
фискалния контрол – гъби от рода Agaricus
- попада в списъка по чл. 127а ал. 7 ДОПК
на стоките с висок фискален риск и като такава подлежи на фискален контрол по
реда на глава ХV„а“ ДОПК. Съгласно чл. 2 от приетата на основание чл. 127з ДОПК
Наредба № Н-2/30.01.2014 г. на МФ фискалният контрол върху движението на стоки
с висок фискален риск е съвкупност от действия на органите по приходите с цел
предотвратяване укриването на данъци и на данъчни измами, които се извършват
във връзка с движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република
България. Действията по фискален контрол са изброени в чл. 11 от наредбата като
за всяко от тях, съгласно чл. 4 ал. 3, се съставя протокол. По смисъла на чл. 4
ал. 1 от наредбата компетентността по осъществяване на фискалния контрол върху
движението на стоки с висок фискален риск на територията на страната принадлежи
на оправомощените със заповед на изпълнителния директор на НАП органи по
приходите, без да е необходимо изрично писмено възлагане.
В случая за предприетите действия по фискален контрол
по чл. 11 от Наредба № Н-2/30.01.2014 г. на МФ в съответствие с изискването на
чл. 4 ал. 3 са оформени и подписани няколко отделни протокола, представляващи в
частта на удостоверените с тях обстоятелства официални удостоверителни
документи, ползващи се поради това с обвързваща материална доказателствена
сила. Между тях е процесният протокол № 180601412913_3/01.12.2019 г., от
съдържанието на който може да се заключи, че фискалният контрол е предприет от
компетентни органи по смисъла на чл. 127а ал. 1 ДОПК, респ. на чл. 4 ал. 1 от
Наредба № Н-2/30.01.2014 г. на МФ - инспектори по приходите с месторабота ЦУ на
НАП, Главна дирекция „Фискален контрол“, упражнили контрола по глава ХV „а“
ДОПК върху стока, попадаща в номенклатурния списък по чл. 127а ал. 7 ДОПК.
С протокол № 180601412913_3/01.12.2019 г. по обвързващ
съда начин е установено, че при извършената на 01.12.2019 г. в гр. Варна, ул.
„Академик Курчатов“ № 1, проверка на мястото на разтоварване/получаване на
стоката е налице пълно съответствие между посочените в съпровождащите превоза
документи и установените при проверката вид и количество на стоката, както и че
проверката на мястото на разтоварване е извършена в присъствието на управителя
на дружеството получател, от което може да се заключи, че не са налице
предпоставките по чл. 121а ал. 1 т. 3 и 4 ДОПК за предприемането на действия по
налагане на предварителни обезпечителни мерки върху имуществото на получателя
на стоката за обезпечаване на вземания за данъци, които биха възникнали при
извършването на разпоредителни сделки с нея. Същевременно от констатациите в
приложения по преписката протокол № 180601412913_2/01.12.2019 г. за
отстраняване на техническо средство за контрол е установено, че същото не е с
нарушена цялост, поради което отсъства и предпоставката по чл. 121а ал. 1 т. 1 ДОПК. По преписката няма данни, че получателят на стоката е нарушил забраната
на чл. 13 ал. 3 т. 4 ДОПК, тежестта за доказване на което обстоятелство е
отново на извършващите фискалния контрол органи, за да могат да упражнят правомощието
по чл. 121а ал. 3 вр. ал. 1 ДОПК. При това положение, за да пристъпят към
обективираните в протокол № 180601412913_3/01.12.2019 г. действия за обезпечаване на доказателства
органите за фискален контрол са се позовали на твърдение, че събирането на
дължимите данъци, които ще възникнат при реализацията на стоката, обект на
контрола, ще бъде невъзможно или значително затруднено /хипотезата на чл. 121а
ал. 2 ДОПК/, в подкрепа на което са изложили следните обстоятелства: липса на
кадрова обезпеченост за извършваната дейност; дружеството няма регистрирано ФУ
за разплащания в брой; не е ясен източникът на финансиране на дейността; управителят
на дружеството е собственик и представляващ на още две дружества, регистрирани
на 22.10.2018 г. на един и същ адрес с капитал от 2 лв., които осъществяват ВОП
на гъби от рода Agaricus от един и същ
контрагент и на едно и също място на разтоварване /гр. Варна, бул. „Академик
Курчатов“ № 1/; стойността е под 20 000 лв., с което се цели избягване на
регистрацията по ЗДДС и плащането на данък добавена стойност.
Изложените от органите за фискален контрол факти,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, не могат с категоричност да
обосноват възприетия от тях извод за съществуваща реална опасност от
затрудненото събиране на дължимите данъци при последващата реализация на
стоката. Изводът е изграден по-скоро въз основата на предположения, отколкото
на релевантни факти, поради което обезпечителната нужда е необоснована, а оттук
е необосновано и прилагането на чл. 121а ал. 3 вр. ал. 2 ДОПК. Не са посочени доказателства,
че процесната стока, квалифицирана като такава с висок фискален риск, сама по
себе си генерира вземания за данъци, които тепърва ще възникват (какъвто извод
се налага при лексическото тълкуване на чл. 121а ал. 2 ДОПК), нито че
събирането им ще бъде невъзможно или значително затруднено. Тежестта на доказване
се носи изцяло от приходните органи като тяхната преценка следва да се основава
на конкретни обективни данни, а не на предположения. В протокола липсват изложени
съображения относно конкретната доставка и евентуалните последващи такива,
както и няма ясни мотиви защо според приходните органи при последващото
разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци значително ще се
затрудни. Посочените за обосноваване на обезпечителната нужда обстоятелства са
изброени механично от съставителите на протокола без да е установена връзката
помежду им и връзката им с евентуалното последващо разпореждане с конкретната
стока. Обстоятелството, че дружеството няма регистрирано ФУ за разплащания в
брой не обосновава само по себе си извода за наличието на обезпечителна нужда,
тъй като приходните органи не са констатирали и обосновали в протокола, че
получателят на стоката извършва търговия на дребно с нея. Наличието на свързани
лица, като каквито следва да се квалифицират по смисъла на пар. 1 т. 3 б. „д“
ДР ДОПК другите две търговски дружества, чийто управител и собственик е същото ФЛ,
което е собственик и управител на „БП Дизайн“ ЕООД, и които имат същия предмет
на дейност като него, също не може да обоснове конкретната обезпечителна нужда,
която в хипотезата на чл. 121а ал. 2 ДОПК законодателят извежда единствено от установената
реална опасност при последващо разпореждане с конкретната стока събирането на
дължимите данъци да е невъзможно или значително затруднено. Същевременно от
приложените към жалбата до съда 3 бр. удостоверения от ТД на НАП от 02.12.2019
г. е видно, че и трите дружества нямат задължения към държавата, което по-скоро
навежда на обратния от направения от органите по приходите извод, че
съществувала опасност събирането на дължимите данъци, които ще възникнат при
реализацията на стоката да бъде невъзможно или значително затруднено
Освен отсъствието на установена и доказана
обезпечителна нужда по смисъла на чл. 121а ДОПК, налице е и друг порок при
предприемането на процесните обезпечителни действия: Съгласно чл. 121а ал. 3 ДОПК в случаите по ал. 1 или 2 органът по приходите предприема и действия по
чл. 40 за обезпечаването на доказателства със срок на действие до 72 часа без
разрешение на съда, като стоката и документите за нея се изземват.
Систематичното тълкуване на чл. 121а ал. 3 ДОПК във връзка с чл. 121а ал. 1, 2
и 5 ДОПК сочи, че за да упражнят приходните органи даденото им от закона
правомощие по обезпечаване на доказателства, е нужно да са поискали от
публичния изпълнител да наложи с постановление по реда на чл. 195 ДОПК
предварителни обезпечителни мерки върху имуществото на получателя на стоката за
обезпечаване на вземанията за данъци, които биха възникнали във връзка с нея,
като ал. 1 на чл. 121а регламентира минималния размер на обезпечението, което
следва да е не по-малко от 30 на сто от пазарната стойност на стоката. По
смисъла на чл. 121а ал. 1 и 2 ДОПК в производството по налагане на
предварителните обезпечителни мерки органът по приходите разполага единствено с
инициативата да поиска от публичния изпълнител да наложи мерките, обосновавайки
пред него необходимостта от тях с една или повече от изброените в чл. 121а ал.
1 или 2 материално-правни предпоставки, без обаче той самият да разполага с
компетенции по налагането им. На същия извод навежда и чл. 121а ал. 5 ДОПК, а
също и чл. 12 ал. 2 т. 9 ДОПК, според който орган по приходите, оправомощен да
извършва фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск,
освен правомощията по ал. 1, между които по т. 10 е това по извършването на
действия за обезпечаване на доказателства, има и правомощието да изисква
обезпечение при условията на този кодекс. Законодателят не случайно си е
послужил с понятието „да изисква“, което напълно кореспондира с уреденото в чл.
121а ал. 1 и 2 ДОПК правомощие на органа по приходите при извършването на
фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск единствено и
само да сезира публичния изпълнител с искане за налагането на ПОМ, едва при
което за органа по приходите възниква задължението да предприеме действия за
обезпечаване на доказателствата като изземе стоката и документите за нея. В
случая обаче с обжалвания по делото протокол № 180601412913_3/01.12.2019 г. в
разрез с установената в закона разделност в правомощията на публичния
изпълнител и на органа по приходите органите за фискален контрол едновременно
са определили размера на обезпечението в условията на предварително
обезпечаване при фискален контрол и, изземвайки стоката, са предприели действия
по чл. 40 ДОПК за обезпечаването на доказателства. По този начин, смесвайки
различни по естеството и компетенциите си правомощия и извършвайки при това положение
преждевременно обезпечаване на доказателствата без наличието на отправено до
публичния изпълнител искане за налагане на ПОМ, органите по приходите са
извършили незаконосъобразни действия, подлежащи поради това на отмяна от съда.
Предвид крайния изход на спора, сочещ на основателност
на предявената жалба, съдът намира за основателно и направеното с нея искане за
присъждане на направените от жалбоподателя съдебни разноски като на основание
чл. 161 ал. 1 вр. чл. 144 ал. 1 ДОПК ТД на НАП – Варна следва да бъде осъдена
да му заплати разноски в общ размер на 650 лева, съгласно приложените на л. 22
– 20 от делото документи за направени разходи за държавна такса и за адвокатско
възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ
ОТМЕНЯ по жалба на “БП Дизайн“ ЕООД обективираните в
протокол № 180601412913_3/01.12.2019 г. действия на органите по приходите в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, потвърдени с решение № 11-ФК/03.12.2019 г. на директора
на ТД на НАП – Варна.
ОСЪЖДА ТД на
НАП – Варна да заплати на “БП Дизайн“ ЕООД, ЕИК *********, направените по
делото съдебни разноски в общ размер на 650 лв. /шестстотин и петдесет
лева/.
Определението е окончателно.
СЪДИЯ: