Мотиви към Присъда № 178, постановена на 21.06.2018г. по н.о.х.д. № 5379 по описа на РайонЕ.съд – Варна, пети наказателЕ.състав
за 2015г.:
Варненската районна прокуратура
е повдигнала обвинение с обвинителЕ.акт по досъдебно
производство по описа за 2013г. на 03 РУП при ОД на МВР на М.Ж. Гъркова (понастоящем
Н.) за това, че в периода от 07.07.2010 г. до
07.09.2010 г. в гр. Асеновград и в гр. Варна, в условията на продължавано
престъпление, присвоила чужди движими вещи, които владеела - парични суми,
както следва: 4 500 лева на 07.07.2010г., 2 000 лева
на 23.07.2010г., 3 000 лева на 28.07.2010г., 3 000 лева на 04.08.2010г., 2 000
лева на 09.08.2010г. и 500 лева на 07.09.2010г., възлизащи общо на сумата от 15
000 лева, собственост на „Ел Комерс“ ООД-Варна, впоследствие преобразувано в „Е.Д.Е.Р.“
ЕООД, представлявано към онзи момент от управителя Л.К.Л. – престъпление по чл.
206, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.
В съдебно заседание
представителят на Варненската районна прокуратура поддържа повдигнатите
обвинения, като посочва, че няма да се спира на фактите, тъй като не счита това
за нужно. Сочи, че ако се вземат предвид показанията на св. И., то в случая да
се търси отговорност от г-жа Е.Б. би било не добре мотивирано. Излага, че няма
да се спира на наказанието, което счита, че следва да се наложи на подсъдимата,
като все пак намира, че предвид данните за липса на предходна съдимост
наказанието следва да бъде в минималния предвидЕ.от
закона размер.
Противно на бланкетната пледоария
на представителя на ВРП, упълномощеният защитник на подс.
Н. адв. П., изразява подробно становище за неоснователност
на повдигнатото обвинение, като пледира неговата подзащитна да бъде оправдана
изцяло. На първо място, посочва, че за да бъде съставомерно деянието по чл. 206 НК е необходимо да не е настъпил вещнопрехвърлителния ефект за вещта по сключената
търговска сделка. В случая според защитата между „Полимери“ и „Ел Комерс“ е
била сключена търговска сделка с предмет „скрап“, по която пълномощник на
„Полимери“ е била подс. Н.. Същата е сключила сделка
без представителна власт по силата на която инкриминираната парична сума е
постъпила по личната й сметка и която сделка на основание чл. 301 ТЗ е била
потвърдена от „Полимери“ АД с издаването на фактура за тази сума от
08.07.2010г. В този смисъл се излагат твърдения, че в случая вреда не е настъпила
за „Ел Комерс“, а за потвърдилото сделката дружество „Полимери“ АД за което е
настъпил вещнопрехвърлителния ефект върху процесната
парична сума. Поради това се сочи, че в случая „Ел Комерс“ е следвало да
потърсят правата си по гражданскоправЕ.ред срещу
„Полимери“ АД, а не да подават жалба против подс. Н.,
като недоумение в случая будело обстоятелството, че и до момента никой реално
не е потърсил тази парична сума, като понастоящем вземането е вече погасено по
давност. Акцентира на обстоятелството, че ръководството на „Полимери“ в лицето
на св. Б. и на св. Ш. са знаели и дори толерирали практиката за превеждането на
парични суми по сметки на физически лица – пълномощници.
Пледира по изложените съображения подзащитната му да
бъде призната за невинна, а в случай, че съдът прецени, че същата е извършила
престъпление да определи размера на наказанието й при условията на чл. 55, ал.1 НК.
Подс. Н., редовно призована, се
явява лично и посочва, че не е извършила престъпление, като в качеството си на
пълномощник е синхронизирала всяко свое действие със семейство Баневи и в
частност с Е.Б., като е направила с парите онова което й е било разпоредено от г-жа Б..
В предоставеното й на основание
чл.297 НПК право на последна дума моли да бъде оправдана.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата М.Ж.Н. е роден на ***г***,
живуща ***, българка, българска гражданка, с висше образование образование, работи,
омъжена, неосъждана, с ЕГН: **********.
През 2010г. св. Л.Л. представлявал фирма „Ел Комерс“ ООД - гр. Варна, която имала предмет на дейност
търговия с отпадъци от черни и цветни метали и рециклиране. Дружеството „Полимери” АД - град Девня извършвало продажби на
отпадъци от черни и цветни метали за скрап.
През месец март 2010 година, св.
Л. се свързал с представител на „Полимери” АД - град Девня и предложил оферта за
сключване на договор между двете дружества, в резултат на което бил подписан договор за
продажба на отпадъци от черни и цветни метали на 31.03.2010г., /заверено копие
на л. 17-20, т.1 от ДП/.
За „Полимери“ АД, договорът бил
подписан от подс. М.Ж.Н. /тогава с фамилия Х./, в
качеството й на пълномощник на Е.З.Б. – по онова време изпълнителен директор на
дружеството, а за „Ел Комерс“ ООД - от управителя му - Л.К.Л..
Подс. М.Ж.Н. не е работила по
трудов или граждански договор в „Полимери“ АД, като с пълномощно с нотариална
заверка на подписа от 15.12.2009г. /л.206, т.2/, подс.
Н., тогава с фамилия Х., била упълномощена от св. Е.З.Б. да представлява
„Полимери“ АД пред всички държавни, общински, местни органи, агенции,
институции и всякакви трети физически и юридически лица във връзка със защита
интересите на дружеството, като прави проверки, ревизии, изземва документи,
касаещи оперативното управление, собствеността, трудовите и всякакви други
договорни отношения на „Полимери“ АД.
След смяната на изпълнителния
директор Б. с Финансово клирингова къща Сконто Съксес“
ООД, с управител М.Н.Ш., последната също упълномощила подс.
Н., тогава с фамилия Х., с пълномощно с нотариална заверка на подписа от
23.06.2010г. /л.207-208, т.2/.
С него й били предоставени
правомощия да представлява „Полимери“ АД пред всички държавни, общински, местни
органи, агенции, институции и всякакви трети физически и юридически лица във
връзка с цялостната защита интересите на дружеството, като прави проверки,
ревизии, инвентаризации, разглежда и изземва всякакви документи, касаещи
оперативното управление, собствеността, трудовите и всякакви други договорни
отношения на „Полимери“ АД. Това пълномощно било оттеглено на 09.08.2010г. от св.
Ш., видно от приложеното на л.74, т.1, писменно
изявление с нотариална заверка на подписа.
Към посочения договор от
31.03.2010г. били подписани общо пет анекса, в периода от 31.03.2010г. до
14.05.2010г. /всички те приложени по делото л.21-25/, подписани от представителите
на двете дружества: от подс. Н., като пълномощник на
изпълнителния директор на „Полимери“ АД и от св. Л., в които били уговорени
конкретни количества и цени за покупко-продажба на скрап.
Анексите от дати 07.06.2010г. и
от 09.07.2010г. /л.26 и 27/ били подписани за „Полимери" АД от новия изпълнителен директор
„Финансово клирингова къща Сконто Съксес“ ООД, с
управител и представител М.Н.Ш., а за „Ел Комерс” ООД - от управителя му - св. Л..
Св. Л. бил възложил на свид. Р.К. да подготви проекта на договора, поднисан на 31.03.2010 г. с „Полимери"-АД, а в
последствие и на анексите към него. В тази връзка свид.
К. контактувал с пълномощника на изпълнителния директор на „Полимери“ АД подс. М.Ж.Н., към него момент с фамилия Х.. Свид. К. и подс. Н. контактували
във връзка с уговаряне на условията по сделките и изготвянето на анексите по
договора по ел. поща и по телефона.
В периода от 31.03.2010г. до
09.07.2010г. били подписани седем анекса към посочения договор, заверени копия
от които били приложени по делото /л.21-27, т.1/ . Описаните в тези анекси
сделки били реализирани, като „Ел Комерс“ ООД получили описаните количества и
вид скрап и превели уговорените парични суми по сделките по сметки на
„Полимери“ АД, видно от приложените по делото /л.78-84, т.1/ заверени копия от
платежни нареждания.
В началото на месец юли, 2010
г., между свид. К. и подс. Н.
била уговорена продажба на 6 бр. трансформатори, собственост на „Полимери“ АД,
съгласно договора им с „Ел Комерс“ ООД от 31.03.2010г.
В тази връзка подс. Н. изготвила на 05.07.2010г. проект на анекса /л. 28,
т.1/, в който отразила предмета на сделката, стойността на металния скрап,
предмет на сделката и начина на заплащането: авансово, в размер на 15 000 лева,
до започване на дейностите по експедиране по сметка в ЦКБ, като посочила
личната си сметка, в която да се преведе дължимата сума.
На 05.07.2010г., Н. се обадила
по мобилния телефон на св. Л. и му съобщила, че сделка с трансформаторите щяла
да се осъществи, но спешно трябвало да се преведе сумата за тях, като поискала
„Ел Комерс“ ООД бързо да преведе сумата от 15 000 лв., като това да стане по
нейна лична банкова сметка ***.
Първоначално свид. Л. се учудил, но тъй като до момента нямал никакви
съмнения в коректността на подсъдимата, той се съгласил. Било уточнено, че
сумата от 15 000 лв. следва да бъде преведе*** по личната банкова сметка на Н. /тогава
с фамилия Х./ в ЦКБ, с IBAN ***.
Св. Л. подписал анекса, след
което св. К. го изпратил на подс. Н., а св. Л.
разпоредил сумата от 15 000 лв. да бъде веднага преведе*** по сметката.
На 07.07.2010г.
„Ел Комерс“ ООД превело по лична банкова сметка на М.Ж.Н./тогава с фамилия Х./
в ЦКБ, с IBAN ***, сумата от 15 000 лв. Видно от приложеното копие на преводно
нареждане/л.40, т.1/, като основание за направеното плащане било посочено: „Съгласно
анекс 8 към договор с „Полимери“ АД“.
Няколко дни, след извършеното
плащане, Н. не била разписала и върнала анекса на „Ел Комерс“ ООД.
Поради това, св. Л. се свързал
по телефона с нея и получил уверение, че щяла да го разпише. Това бил и
последния разговор между тях, след което двамата преустановили комуникация.
Св. Л. посетил „Полимери“ АД и изискал да му
бъде издадена фактура за сумата от 15 000 лв., а и да му бъде предаден металния
скрап, предмет на сделката, уговорена с последния анекс.
В „Полимери“ АД, св. Л.
установил, че няма такъв анекс в счетоводството на дружеството.
На 21.10.2010 г. св. Л.
направил последен опит да разговаря с Н./ тогава Х./, като позвънил на един от
стационарните телефони в предприятието. От там му отговорили, че такова лице не
работело там и никога не било назначавано на трудов договор. От свидетелските
показания на М.Ш., е видно, че тя била упълномощила М.Ж.Н. да работи от името и
за сметка на „Полимери“ АД - Девня, но последната не е имала в дружеството,
нито кабинет, нито помощен персонал. Св. Ш. посочила, че „Полимери" АД не
разполагало с анекса визиран по-горе, като вещите, описани в проект на анекса -
6 броя трансформатори не били предадени от „Полимери“ АД на купувача „Е.Комерс“
ООД.
След като получила направеното
от „Е.Комерс“ ООД плащане в размер на 15 000 лева по сметката си в ЦКБ, Н. провела
разговор със св. Б. в к.к. Русалка (проведена в
присъствието на св. З.И.), като същата й разпоредила да изтегли постъпилата по
сметките й парична сума, като същата предприела действия насочени към изтегляне
на парите.
В периода от 07.07.2010 г. до 07.09.2010 г. в гр. Асеновград и в гр. Варна,
тя изтеглила от сметката си цялата сума, предоставена от „Ел Комерс” ООД както следва: 4 500 лева на 07.07.2010г., от клон на ЦКБ в гр. Варна, 2 000 лева на
23.07.2010г. от ЦКБ, клон Варна, 3 000 лева на 28.07.2010г., от ЦКБ, клон
Асеновград, 3 000 лева на 04.08.2010г. от ЦКБ- клон Варна, 2 000 лева на
09.08.2010г., от ЦКБ-клон Варна, 500 лева на 07.09.2010г., от ЦКБ-клон Варна.
По делото не се събраха доказателства
след изтеглянето на паричната сума същата да е била предадена на св. Б..
Видно от приложеното
удостоверение за идентичност /л.57, т.3/, имената: М.Ж. Гъркова и М.Ж. Х. са на
едно и също лице, с ЕГН: **********, като същото лице понастоящем е с фамилия Н.,
поради сключен граждански брак в хода на първоинстанционното
разглеждане на делото.
На 29.04.2014г. в хода на
наказателното производство е била вписана промяна в наименованието на
дружеството „Ел Комерс“ ООД, като същото има ново наименование „Ен Д.Е.Р.“
ЕООД, като е променено наименованието на дружеството, правно организационната
форма, управителя, но не и собствеността върху капитала, като „Ен Д.Ел Р.“ ЕООД
се явява правоприемник на „Е.Комерс“ ООД в това число досежно правата и
задълженията на дружеството. За яснота по-долу в изложението ще се описва „Ел
Комерс“ ООД, чиито права понастоящем се осъществяват изцяло от Ен Д.Ел Р.“ ЕООД.
Изложената фактическа
обстановка се установи от следните събрани по делото гласни и писмени
доказателства, а именно: от показанията на св. Й.Д.Ф., дадени в съдебно
заседание, от показанията на св. Я.Т.Г., дадени в съдебно заседание, както и
тези на ДП, приобщени по реда на чл. 281, ал.4 НПК, от показанията на св. С.М.К.,
дадени в хода на съдебното производство, от показанията на св. Р.Н.К., дадени
пред съда, от показанията на св. Гали И.С., дадени в хода на съдебното
производство, от показанията на св. Л.К.Л., от показанията на св. М.Н.Ш.,
дадени пред съда и депозирани на ДП, приобщени по реда на чл. 281, ал.4 НПК,
частично от показанията на св. Е.З.Б., дадени в хода на проведеното съдебно
следствие, от показанията на св. З.А.И., както и частично от обясненията на подс. Н., депозирани на свой ред в хода на проведеното
съдебно следствие.
Наред с гласните доказателства
изложената фактическа обстановка се изгради и на базата на приобщените на
основание чл. 283 НПК писмени доказателства - справка за съдимост на
подсъдимата Н., договор за продажба на отпадъци от черни и цветни метали на
31.03.2010г., /заверено копие на л. 17-20, т.1 от ДП/ с приложени към същия
копия на 7 броя анекси в периода от 31.03.2010г. до 09.07.2010г. /л.21-27, т.1/,
заверени копия от платежни нареждания, два броя пълномощни от Е.Б. и М.Ш. с
нотариална заверка на подписите, с които те упълномощават подс.
Н. с конкретно описаните в пълномощното права и задължения, справки от Агенция
по вписванията – Търговски регистър досежно дружествата „Полимери“ АД, „Ел
Комерс“ ООД и „Ен Д.Е.Р.“ ЕООД, фактура № **********/08.07.2010г. за сумата от
15000 лева, издадена от Тодорка Йовчева, проект за анекс от 05.07.2010г. /л.
28, т.1/ неподписан от страните по него, платежни нареждания и банкова
информация във връзка с тегленията на парични суми от
сметката на подс. М.Ж.Н..
Анализирайки наличните по
делото гласни доказателства съдът констатира, че не са налице противоречия
между показанията на всички разпитани по делото свидетели досежно основната
част от фактите, относими към предмета на доказване в
производството, като съществени противоречия има единствено между показанията
на св. Б., св. И. и обясненията на подс. Н., поради
което съдът намери за необходимо да ги обсъди самостоятелно.
Основно противоречията се
заключават в няколко факта – на първо място досежно липсата или наличието на
практика в „Полимери“ АД да се превеждат парични суми, които е следвало да
постъпват по сметки на дружеството (в изпълнение на сделки по които то е било
страна) по личните банкови сметки на физически лица (най-често пълномощници на дружеството), сред които е била и подс. Н..
Разпитана пред съда единствено
св. Е.Б. категорично отрече в „Полимери“ АД да е имало практика парични суми,
дължими на дружеството да бъдат превеждани по сметка на пълномощници,
като посочи, че дружеството е с двустепенна форма на управление и винаги е било
изрядно що се отнася до сключените сделки и реализираните във връзка с тях
парични постъпления. В тази част обаче показанията на св. Б. останаха изолирани
от всички други налични гласни доказателства, като както св. И., подс. Н., така и св. Я.Г. бяха категорични, че се е
случвало повече от веднъж, за да се избегне неудобството на наложените запори
върху банковите сметки на дружеството и за да разполагат семейство Баневи с
парите от сделките, парични суми да бъдат превеждани по сметки на физически
лица, поради което и съдът не им се довери в тази част. В другата им част, в
която св. Б. заяви, че подс. Н. не й е предавала
никаква част от инкриминираната парична сума показанията й не се опровергаха по
никакъв начин в хода на наказателното производство, като единствено подс. Н. твърди, че се е случило именно така, а нейните
обяснения предвид двойствения си характер (на доказателствен източник и на
основно средство за защита) не биха могли на собствено основание да послужат на
съда да възприеме един факт за действителен, ако той не се е потвърдил от друг
доказателствен източник в хода на развилото се наказателно производство.
Действително, св. И. потвърди,
че пред нея Е.Б. е разпоредила на Н. да изтегли паричната сума, но свидетелката
единствено предполага, че впоследствие тя й е била предадена, като по делото са
налице категорични доказателства единствено за това, че Н. е изтеглила парите
на няколко пъти и то не само от гр. Варна, а и от гр. Асеновград, поради което
съдът не може да приеме с категоричност, нито че процесната
сума е била предадена на Б., нито кога и по какъв начин се е случило това.
Що се отнася до останалите
налични по делото свидетелски показания те установяват на първо място факта на
отношенията между Н., действала от името на „Полимери“ АД и св. Л., като
представляващ „Ел Комерс“, обстоятелството, че именно Н. (тогава с фамилия Х.)
е подписала договора и пет от анексите по него, фактът, че в голямата си част
сделките между двете дружества са се реализирали, като „Полимери“ АД е
предоставяло скрап срещу което е получавало парични суми от „Ел Комерс“ в
размери много по-големи от този на инкриминираната сума, фактът, че по договорката
свързана с проекто-анекса от 05.07.2010г. Н. е
следвало да получи и е получила инкриминираната сума за първи път до онзи момент официално по личната си банкова
сметка, *** „Полимери“ АД, обстоятелството, че за тази сума „Полимери“ АД е
издало фактура за тази сума, както и обстоятелството, че „Полимери“ АД не е
получило и до момента никаква част от тази сума.
За пълнота на изложението,
съдът следва да посочи, че подсъдимата и нейният процесуален представител в
нито един момент от развилото се наказателно производство не оспорват описаните
фактически положения, като възраженията им имат предимно правен характер, с
изключение на фактическото твърдение, че Н. е предала инкриминираната сума на
св. Б., за които обаче по делото не се събраха доказателства.
При така установеното от
фактическа страна съдът намира, от правна страна, че подс. М.Ж.Н. е осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.206, ал. 1 от НК за това, че в
периода от 07.07.2010 г. до 07.09.2010 г. в гр.
Асеновград и в гр. Варна, в условията на продължавано престъпление, присвоила
чужди движими вещи, които владеела - парични суми, както следва: 4 500 лева на
07.07.2010г., 2 000 лева на 23.07.2010г., 3 000 лева на
28.07.2010г., 3 000 лева на 04.08.2010г., 2 000 лева на 09.08.2010г. и 500 лева
на 07.09.2010г., възлизащи общо на сумата от 15 000 лева, собственост на „Ел
Комерс“ ООД-Варна, впоследствие преобразувано в „Ен Д.Ел Р.“ ЕООД,
представлявано към онзи момент от управителя Л.К.Л..
Обект на престъплението по чл. 206,
ал.1 НК са обществените отношения, осигуряващи нормалното упражняване на
правото на собственост върху движимите вещи.
От обективна страна изпълнителното деяние е
осъществено от подсъдимата чрез действия, а именно с акта на противозаконното разпореждане
с чуждите движими вещи, собственост на „Ел
Комерс“ ООД, които тя владеела в
изпълнение на договорката да ги предаде на „Полимери“ АД срещу задължението
последното да продаде скрап на „Ел Комерс“, като разпоредителното действие се
изразява в изтеглянето им на части от личната си банкова сметка ***екта, за който те са били предназначени, а именно „Полимери“
АД.
Съгласно действащата съдебна
практика обективирана в Решение № 197 ОТ 07.06.2010г.
ПО н. д. № 99/2010 г., НК., ІІ Н. О. НА ВКС „….за съставомерност
на деянието като престъпление по този текст е необходимо и достатъчно деецът да
владее или пази вещта на някакво основание, като юридическото му оформяне чрез
сключване на конкретен вид договор не е задължителен елемент от състава му.….”.
В разглеждания случай
действително липсва формално (писмено) правоотношение между подс.
Н. и „Ел Комерс“, а видно от представените по делото пълномощни издадени на нея
от св. Б. и св. Ш. в качеството им на представляващи „Полимери“ АД в различни
времеви периоди на същата не са били предоставяни в нито един момент права да
сключва сделки от името и за сметка на „Полимери“ АД.
При все това обаче същата
фактически е сключвала сделки, които на основание чл. 301 ТЗ са били
потвърждавани от „Полимери“ АД, посредством реално изпълнение – предоставяне на
договорени количества скрап, поради което й е била предоставена (фактически) и
инкриминираната сума – със задължението да я предаде на „Полимери“ АД
(конкретното основание, послужило за предаването й), като в хипотезата на обсебване „да
владее или пази“ означава,
че парите, в конкретния случай, са предоставени на дееца на
някакво правно основание - било по силата на
договор, устно разпореждане или фактическо предаване – в този смисъл е и Решение
№ 462 от 12.12.2014 г. по нак. д. № 1459/2014 г. на Върховен касационен
съд.
Що се отнася до възраженията на
защитата, свързани с обстоятелството, че в случая вреда не е реализирана за „Ел
Комерс“ ООД, а за „Полимери“ АД, които с издаването на фактурата са потвърдили
сключената от тяхно име без надлежна представителна власт сделка, същите не се
споделиха от настоящия съдебен състав, поради следните обстоятелства:
На първо място, без да оспорва
доводите на защитата за това, че потвърждаване на сделките е имало от страна на
представляващите органи на „Полимери“ АД съдът не може да се съгласи, че фактът
на издаването на фактура удостоверява валидно и надлежно извършено по нея
плащане, каквото единствено в случая би определило субекта понесъл
имуществените вреди от инкриминираното деяние да бъде дружество, различно от
„Ел Комерс“ ООД.
В случая дори да се приеме, че
„Полимери“ АД е очаквало изпълнение по сделката, за да предостави 6 бр.
трансформатори, каквото не се е реализирало, в случая това че е платило на
лице, което не е предоставило паричната сума на „Полимери“ означава, че в един
бъдещ процес, касаещ вземането „Полимери“ АД винаги
ще може да направи възражение, че не дължи, защото не е получило плащане, а „Ел
Комерс“ ще дължи да преведе повторно сумата ако иска да получи договорената престация. Именно поради това съдът не може да приеме, че в
случая вреда е била реализирана за „Полимери“ АД, тъй като те нито са изпълнили
задълженията си по сделката, нито реално са получили парична престация, за да изпълнят.
По отношение на възраженията на
подсъдимата, че е изтеглила парите и ги е предала на св. Б., които не се
доказаха с категоричност в настоящото производство, за пълнота на изложението,
съдът е длъжен да посочи, че дори това да отговаря на истината, то не
освобождава от отговорност подс. Н., тъй като „oбсебване“ е налице, когато определено физическо лице, получи на някакво
правно основание чуждо имущество да го владее
или пази, но извърши с него
неправомерен акт на имуществено разпореждане в свой личен или чужд
интерес – в този смисъл е и Решение № 462 от 12.12.2014 г. по
нак. д. № 1459/2014 г. на Върховен касационен съд.
В конкретния случай, към датата
на извършване на разпореждането св. Б. дори не е била част от управителните и
ръководни органи на „Полимери“ АД, като вземанията на дружеството са
самостоятелни и не касаят по никакъв начин патримониума
на нито един от акционерите му, респ. нито един от акционерите му няма и не
може да има право да се разпорежда в свой личен интерес с парични средства на
дружеството.
От субективна страна при осъществяване на
деянието подсъдимата, която е упражнявала фактическата власт върху инкриминираната
парична сума, е действала при форма на вината
пряк умисъл, като безспорно е съзнавала, че веща е чужда собственост,
дадена й е, за да я предаде на „Полимери“ АД, но не го е сторила, като лично е
изтеглила същата на няколко пъти през времето на инкриминирания период.
Квалификацията на действията й по чл. 26, ал.1 НК в случая според съда се обуславя от факта, че същата е извършила няколко
разпоредителни деяния, довършени в гр. Варна, които сами по себе си
осъществяват състава на чл. 206, ал.1 НК през непродължителен период от време,
при една и съща обстановка, еднородност на вината, при което всяко последващо действие се явява от обективна и субективна
страна продължение на предшестващите го.
При горните констатации, и тъй като прие, че
възведеното против подсъдимия обвинение е доказано по смисъла на чл.303 ал.2 от НК със събраните в съдебното производство доказателства, съдът призна М.Ж.Н. за
виновна в извършването на престъпление по чл. 206 ал.1, вр.
чл. 26, ал.1 НК.
По вида и размера на наложеното
наказание:
За деянието, извършено от подс. Н. законът предвижда наказание „лишаване от свобода“
до една до шест години.
При определяне на конкретния
размер на наказанието обаче съдът отчете, че в случая е налице изключително смекчаващо
отговорността на подсъдимата обстоятелство, а именно прекомерната
продължителност на проведеното наказателно производство (до настоящият момент
около 8 години), което задължава съда да определи наказанието при условията на
чл. 55, ал.1, т.1 НК.
Съдът прие, че в случая наказание
„лишаване от свобода“ в размер на законоустановения
минимум от 3 месеца в достатъчна степен ще постигне превантивната цел по чл. 36 НК, като съдът взе предвид, че това деяние е инцидентно в живота й и се дължи
до голяма степен на меко казано смущаващите бизнес практики, практикувани от
ръководството и акционерите на „Полимери“ АД, които обаче са допустими от
действащото законодателство.
Що се отнася до необходимостта
от ефективното му изтърпяване съдът намира, че в случая това не се налага,
защото фактът на постановяването на осъдителна присъда в достатъчна степен би
стимулирало подсъдимата от сега нататък да приведе поведението си съобразно
изискванията на закона. Поради това, съдът отложи изтърпяването на така
определеното наказание с изпитателен срок от три години.
На
основание чл. 189, ал.3 НПК подс. Н. беше осъдена да заплати сумата от 342,56 лева,
представляваща сторени по делото разноски в полза на РС-Варна по сметка на ВСС,
представляваща сторени разноски в съдебната фаза на производството за заплащане
на разноски за явяване на свидетел.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: