Р Е Ш Е Н И Е № 82
гр. Варна, .24.04.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, на двадесет и осми март през
две хиляди и осемнадесета година в публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ:
АНЕТА БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
секретар Десислава Чипева
като разгледа докладваното от съдия
Аракелян в. т. д. № 602/2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 294, във вр.с чл. 293, ал. 3 от ГПК.
Образувано е след отменително решение на Върховния
касационен съд № 178 от 06.11.2017 г., постановено по т. д. № 600/2017 г. по
описа на същия съд, с което на основание чл. 293, ал. 3,
вр. ал. 2 от ГПК
е отменено решение № 223 от 11.10.2016 г., постановено по в. т. д. № 430/2016
г. по описа на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното
решение от 11.02.2016 г. по т. д. № 20/2015 г. по описа на Силистренския
окръжен съд, в частта, с която е
уважен предявеният от Ж.И.Е. срещу „ЗАД „Алианц България““ АД иск за разликата
над размера от 3 000 лв. до присъдените й 26 000 лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на претърпяно ПТП на 18.12.2014
г., ведно със законна лихва за забава от 18.12.2014 г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 226 от КЗ (отм.), вр. с чл. 45 от ЗЗД, както и в частта за разноските, и делото е върнато за ново разглеждане от
друг състав на Варненския апелативен съд в тази му част.
В
отменителното си решение касационната инстанция е посочила, че следва да се дадат указания на въззивното дружество да конкретизира
своевременно направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на постадалата Ж.И.Е., с оглед на преценката за твърдяното процесуално
нарушение от първоинстанционния съд, свързано с искането за разпит на допуснатия
на „ЗАД „Алианц България““ АД свидетел при режим
на призоваване – Д.С.С..
С определение №
267 от 09.05.2017 г., по т. д. № 600/2017 г. по описа на Върховния касационен
съд, постановено по реда на чл. 288 от ГПК, на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК е
оставена без разглеждане касационната жалба, в частта, с която се обжалва
потвърдителното въззивно решение, с което „ЗАД „Алианц България““ АД е осъдено
да заплати на А.Г.Й. сумата в размер на 5 000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди в резултат на претърпяното ПТП, ведно със законна лихва
за забава от 18.12.2014 г. до окончателното изплащане. Същото не е обжалвано,
влязло е в законна сила, поради което тази част на въззивното решение, не е
предмет на настоящото производство.
В
жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради
противоречието му с материалняи закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. В депозираните допълнителни
уточнения се съдържат твърдения за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата Ж.И.Е., аргументирани с доводи за съгласие за
превозването й от водач, който страда от заболявания, пречещи му да шофира. В
допълнение се излага, че конкретните климатични условия пречат на водача да
възприеме ситуацията и да реагира адекватно на същата. Сочи, че водачът А.Й. е
шофирал с превишена и несъобразена с конкретните условия скорост. Счита, че
първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост заключението на вещото лице,
досежно частта, касаеща състоянието на пострадалата Ж.И.Е.. Намира, че
двифателният дефицит на същата, от получените фрактури на седмо и осмо ребро и
комоцио церебри, не обуславят наличието на трайно затруденение на движението, а
касаят временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Излага, че
пострадалата не е претърпяла оперативно лечение, както и не се установява
наличие на усложенения. Позовайки се на ППВС № 3/1979 г. навежда доводи, че
трайно затруднение на движението на снагата е налице в случай на счупване на
три или повече ребра без разместване на фрагментите. Моли присъденото
обезщетение на пострадалата да бъде редуцирано поради съпричиняване, като искът
да бъде отхвърлен за горницата над 3 000 лв. до присъдените 26 000
лв.. Прави доказателствени искания. Претендира заплащането на съдебно-деловодни
разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от пострадалата чрез
адв. Д.К., в който се сочат аргументи за неоснователността на жалбата. Намира,
че не са налице твърдяните процесуални нарушения. Сочи, че правилно
първоинстанционният съд е кредитирал съдебно-медицинската експертиза в
съответствие с останалия събран доказателствен материал. Моли за потвърждаване
на обжалваната част на въззивното решение. Няма доказателствени искания.
Настоящият
съдебен състав намира, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна
страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
В
проведеното съдебно заседание на 28.03.2018 г. въззивното дружество, редовно
призовано, не се представлява.
В
същото о. с. з. процесуалният представител на въззиваемата Ж.Е. излага доводи
за неоснователност на жалбата, по подробно изложени доводи в депозираната
писмена защита. Претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски.
Предмет на въззивното производство е
първоинстанционното решение, в частта, с която е осъден въззиникът да заплати обезщетение
на Ж.Е. за неимуществени вреди за горницата над 3 000 лв. до присъдените 26 000
лв..
След като прецени доказателствата по
делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа
на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема следната фактическа установеност:
По делото е безспорно установено между страните, че към датата на
процесното ПТП - 18.12.2014 г., лекият
автомобил, управляван от Г.П.Г. е бил застрахован при „ЗАД „Алианц България““ АД за риска „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, респективно
налице са основания за ангажиране от страна на третото увредено лице, на
отговорността на застрахователя по чл. 226 от КЗ (отм).
Установява се от
приетите по делото писмени доказателства /заверено копие на наказателно
постановление № 14-1099-001176 от 07.01.2015 г., с което на Г.Г. е наложена
глоба в размер на 200 лв., на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 179, ал. 2, вр. с
чл. 179, ал. 1, пр. 5 от ЗДвП, за това, че не е пропуснал МПС, движещо се по
лентата си, в която е навлязъл и виновно е нарушил правилата за движение – чл. 25,
ал. 2 от ЗДвП и е причинил ПТП, заверено копие на Акт № 1491 от 18.11.2014 г.
за установяване на административно нарушение, заверено копие на докладна
записка рег. № 29326 от 19.12.2014 г./, че на 18.12.2014 г. около 12.20 часа на
път III-213, при километър
10+600 в посока с. Калипетрово, е настъпило ПТП,
при което лек автомобил марка „Тойота Хайлукс“, рег. Х ХХ ХХХХХ ХХс водач Г.Г.,
при извършване на маневра обратен завой навлиза изцяло в съседната пътна лява
лента, не пропуска движещия се в същата лек автомобил марка „Фолсваген“, рег. Х
Х ХХХХ ХХи допуска ПТП.
От приетата в
първоинстанционното производство съдебно-медицинска експертиза, която съдът
кредитира като обективно, компетентно дадена, съответстваща на останалия събран
доказателствен материал по делото и неоспорена от страните, се установява, че травматичните
увреждания, изразяващи се в счупване на две ребра в ляво, контузия на главата,
с клинични данни за мозъчно сътресение са пряка последица от настъпилото ПТП. В
отговора на въпрос № 3 /л. 56/ вещото лице посочва, че двигателният дефицит на
пострадалата обуславя временно разстройство на здравето, неопасно за живота. В
продължение е посочено, че провеждането на физиотерапевтични процедури би
подобрило състоянието на пострадалата и би намалило болковата симптоматика.
От
съдебно-автотехническата експертиза, назначена във въззивното производство,
която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена, съответстваща на
останалия събран доказателствен материал по делото и неспорена от страните, се
установява, че автомобилът на деликвента 1/. не е бил завършил предприетата
маневра обратен завой, 2/. ъгълът на допир на двата автомобила е 35 градуса,
поради което същият автомобил е изместен по посока на движението на движещия се
в лявата лента лек автомобил „Фолксваген“, в който се е возила пострадалата.
Посочва, че 1/. към момента на маневрата водачът на лекия автомобил „Тойота“ е
имал възможността да възприеме лекия автомобил „Фолксваген“ в посоката му на
движение, 2/. съобразно краткото време на реакция водачът на лекия автомобил
„Фолксваген“ технически е нямал възможност да избегне удара посредством
аварийно спиране, макар и същото да е бил предприето, 3/. скоростта на лекия
автомобил „Фолксваген“ е била около 70 км./ч., а тази на лекия автомобил
„Тойота“ около 15 кв./ч., 4/. максималната видимост при наличие на мъгла е до
100 метра.
В първоинстанционното производство е разпитан свидетелят В Д, съсед и личен
лекар на пострадалите, който заявява, че А.Г. преди катастрофата е виждал,
доколкото последният „работи със струг“, „микрометър“ и „шублер“, макар и да страда
от едноочна слепота. По повод състоянието на Ж.Е., свидетелят посочва, че има
„травма на гръдния кош с фрактура на две ребра“, „беше на легло“, „избягваше да
се движи“, повече от месец и половина е затруднена в движението и обслужването
си. По делото е разпитан и сина на въззиваемата– Д Б, който посочва, че е
пристигнал на мястото на ПТП, закарал е майка си в Бърза помощ, предвид
оплакването й в лявата гърда, лявата част на тялото, до корема. Свидетелят
посочва, че е приета в болница за около седмица, след изписването й болките са
продължили около два-три месеца, след което е започнала да се прикрива и да
заявява, че я „понаболява“, което е било видимо и от изражението на лицето й.
Свидетелят посочва също, че след катастрофата след като се качи в автомобил
винаги „гледа да е отзад“ и изпитва „паника от придвижването с автомобил“. При
повторното разглеждане на делото от въззивен съд е разпитан и свидетелят Д.С.,
който е присъствал при настъпването на ПТП и е в служебно правоотношение със ЗК
„Белица“, чиято собственост е автомобилът, управляван от деликвента. Същият
посочва, че удареният автомобил марка „Тойота Хайлукс“ е предприел обратен
завой, както и че не си спомня за евентуалното наличие на спирачен път у
движещия се в същата лента автомобил.
При така установеното от
фактическа страна, настоящият състав на съда достига до следните правни изводи:
В
първоинстанционното производство са предявени обективно и субективно съединени искове по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Във въззивната жалба се навеждат
доводи за неправилно приложение на разпоредбата чл. 52 от ЗЗД,
както и за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата.
За да възникне отговорността на
застрахователя, следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки:
1) наличие на деликт при съответното
авторство, 2) противоправност, 3) вина, 4) наличие на валидно застрахователно
правоотношение между причинителя Г.Г. и „ЗАД „Алианц България““
АД по застраховка „Гражданска отговорност“, 5)
настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ
отговорността на застрахователя.
По
отношение на претенцията за неимуществени вреди, съдът счита, че понятието „справедливост“,
съгласно даденото с ППВС № 4/1968 г., задължително за съдилищата разяснение, не
е абстрактно понятие, поради което не предпоставя хипотетичен размер на
дължимото в хипотезата на неимуществени вреди, причинени от деликт обезщетение, а всякога свързано с
преценката на определени, конкретно съществуващи обстоятелства, както и с
общественото разбиране за същото, на даден етап на развитие на самото общество.
Следователно, за да удовлетвори така въведения с чл. 52 от ЗЗД
критерий за справедливост, обезщетението за възмездяване претърпените от деликт морални вреди трябва да е съразмерно с
техния действителен размер, който е обусловен, както от тежестта, характера, продължителността
и интензитета на конкретното неблагоприятно въздействие върху личността на
пострадалия, така и от икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането и установената относима съдебна практика /Решение № 25 от
17.03.2010 г., постановено по т. д. № 211/2009 г., II т. о. на ВКС, Решение №
93 от 23.06.2011 г., постановено по т. д. № 566/2010 г., II т. о., ТК на ВКС, Решение № 189 от 04.07.2012 г., постановено по т. д.
№ 634/2010 г., II т. о., ТК на ВКС и Решение № 111 от
01.07.2011 г., постановено по т. д. № 676/2010 г., II т. о., ТК на ВКС/.
В настоящия случай, пострадалата е жена, към датата на ПТП 18.12.2014 г. на 65 годишна възраст, в сравнително добро
физическо здраве, като до
01.09.2011 г., съгласно представеното експертно решение на ТЕЛК е с намалена
работоспособност от 80 % /л. 16/. В резултат от настъпилото застрахователното събитие е проведеното болнично лечение от 18.12.2014
г. до 22.12.2014 г.. В епикриза № 1485/15111, издадена от отделение по хирургия
на „МБАЛ-Силистра“ АД /л. 6/ е посочено, че пострадалата постъпва с мозъчно
състресение и фрактура на две ребра в ляво, както и че след проведеното
консервативно лечение оплакванията са отшумяли и се изписва с подобрение. На
проведения контролен преглед на 19.01.2015 г. е установено, че се оплаква от
болка в лявата гърда, както и наличие на уплътнение с неравни очертания с
диаметър около 5 см.. От свидетелските показания са видни темповете на възстановяване, както и настъпването на психологически смущения при превозването
с автомобил.
Болките са довели до нарушения в двигателната активност. Съобразно
свидетелските показания на личния лекар и сина на пострадалата би могло да се
приеме, че затруднената й подвижност е продължила за период около 2- 3 месеца. От заключението на вещото лице по назначената и приета
по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че са налице
данни за травматични увреждания, които са в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП, изразяващи се във фрактура на две ребра в ляво с контузия на
главата и клинични данни за мозъчно сътресение. Вещото лице в заключението си
посочва, че „няма убедителни рентгенови данни за счупване на кости“ /л. 54/. Този
извод се подкрепя и от свидетелските показания на сина на пострадалата, в
частта, в която посочва, че след заснемането й с рентген се е установило, че
има две пукнати ребра /л. 181/. От експертизата се установява също, че
двигателният дефицит на пострадалата не обуславя наличието на трайно
затруднение, а временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
В допълнение,
съобразявайки от една страна, възрастта
на пострадалата,
степента на увреждането, периода на хоспитализация, времето за възстановяване,
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, настоящият
състав намира, че размерът на
справедливото обезщетение за претърпените от въззиваемата Ж.Е. неимуществени вреди е в размер на 18 000 лева /така Решение № 356 от 23.02.2015 г., постановено по в. т. д. №
3818/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд, недопуснато до касационно
обжалване с Определение № 314 от 22.04.2016 г., постановено по т. д. №
2408/2015 г., ТК на ВКС/.
По отношение възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от
въззиваемата Ж.Е. по чл. 51 от ЗЗД, настоящият съдебен състав намира следното:
За определяне наличието и степента на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна увреденото при ПТП лице е от
значение съществуването на причинна връзка между поведението на последното и
противоправното поведение на водача на увреждащото МПС и въз основа на същата
да се определи обективния му принос. Съобразно дадените указания в т. 7 от ППВС
№ 17/1963 г. и т. 7 от ТР № 1 от
23.12.2015 г. на ВКС, постановено по т. д. № 1/2014 г., ОСТК, съпричиняване е налице, когато пострадалият е
допринесъл с поведението си за противоправния резултат. Съгласно разпоредбата
на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД
обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването на вредата
изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения като
обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. Дали
поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за увреждането,
подлежи на установяване във всеки конкретен случай.
Съобразно
фактическите данни по спора, настоящият съдебен състав приема, че в конкретната пътна обстановка водачът на лекия автомобил „Тойота“, който се е движел по път
без предимство, е следвало да предприеме адекватни действия за избягване на ПТП. Извършената от него
маневра е „обратен завой“, за което е необходимо заостряне на вниманието, като самата маневра изисква да
бъде извършена така, че да осигури безпрепятствено преминаване на движещите се
в пътната
лента, водачи /така чл. 25, ал. 1 от ЗДвП/. С действието си водачът на лекия
автомобил е ограничил свободното преминаване на лекия автомобил „Фолсваген“ през пътната лента, в
която се е движел последния, с което е причинил процесното ПТП. В допълнение на
горния извод е и заключението на вещото лице, в частта, в която е посочено, че водачът на лекия
автомобил „Тойота“ е имал възможността да възприеме движещото се в лявата пътна лента МПС.
Възражението
на въззивника за наличие на съпричиняване у пострадалата, обоснованo с твърдения за
съгласие да бъде превозвана от водач, който страда от заболяване, което му
пречи да шофира, а неоснователно. От една страна съобразявайки конкретните
обстоятелства, при които е настъпило процесното ПТП, установени и от
приетата по делото съдебно-автотехническа
експертиза, следва да се приеме, че безспорно установената основна
причина за настъпване на произшествието е неправилното извършване на маневра
„обратен завой“ от страна на водача на лекия автомобил „Тойота” /без да повиши вниманието
си/.
Видимостта в
момента на извършване на маневрата от водача на лекия автомобил е била добра и
разстоянието достатъчно, за да се прецени приближаващия в лявата лента
лек автомобил „Фолсваген“, за да изчака преминаването му. Съобразно данните от
заключението ударът е бил неизбежен и при предприемането на аварийно спиране от
страна на водача на лекия автомобил „Фолсваген“. От друга страна, макар и да е
установено, че водачът не е виждал с едното си око преди ПТП, то от фактическата
установеност по спора е видно, че след извършени множество манипулации на
лявото око преди разглежданото ПТП, свързани с премахването на катаракта, се е
променило качеството на виждане. В продължение на горното, от свидетелските
показания на свидетеля В Д, личен лекар и съсед на водача А.Й., се установява,
че пациентът му преди ПТП определено е виждал. Свидетелят посочва, че А.Й. „има
работилница“, виждал го е „как работи преди инцидента“ с “микрометър, шублер“,
„със струг, който също има метрична скала“. Предвид гореизложеното, при тези обстоятелства, не би
могло да се възприемат доводите на застрахователното дружество за съпричиняване на
вредоносния резултат от въззиваемата Ж.Е..
За
пълнота на изложението, настоящият съдебен състав намира, че следва са се
поясни, че възражението за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат,
обосновано с твърдения за шофиране с превишена скорост на водача на лекия
автомобил „Фолсваген“ би могло да бъде съотнесено по повод на преценката за
принос на А.Й., а не по повод на извършеното такова от страна на въззиваемата Ж.Е..
Вън от горното и само
за пълнота на изложението следва да се посочи, че позоваването във въззивната
жалба на разпоредбата на чл. 224 от КЗ (отм.), съдът кредитира като възражение,
касаещо началния срок за присъждане на законната лихва за забава. Отговорността
на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения
застрахователен договор, а не от непозволено увреждане. Тази гражданска
отговорност е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, обстоятелство което обуславя отговорност на
застрахователя за всички причинени от него вреди и при същите условия, при
които отговаря самият причинител на вредите. Поради това и с оглед
императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД
законната лихва върху обезщетението следва да бъде начислена именно от датата
на увреждането до окончателното изплащане на задължението.
По
разноските: Предвид изхода от спора разноски на страните следва да се
присъдят по съразмерност. Съобразно дадените указания от ВКС, в частта, с която е
отменено предходното решение на въззивен съд в частта за разноските от 1 054 лева
до присъдените 1 890 лева, в полза на адв. Д.К., на основание чл. 38, ал.
2 от ЗА, същите следва да бъдат разпределени съобразно изхода от спора.
За
първоинстанционното производство, съобразно изхода от спора в полза на адв. Д.К.,
съобразно осъществената безплатна помощ по реда на чл. 38, ал. ал. 1 от ЗА се
дължи заплащането на сумата в размер на 1 050
лева, поради което първоинстанционното решение следва да бъде отменено за
горницата над тази сума до присъдените 1 360 лв.
За
касационното производство, съобразно наведеното искане в писмения отговор на касационната
жалба за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв. Д.К., се дължи
заплащането на сумата в размер на 793 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение съобразно представен списък по чл. 80
от ГПК, дължимо на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, съгласно Наредба №
4/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
За
настоящото производство, предвид изхода на спора в полза на Ж.Е., следва да се
присъди сумата в размер на 243. 75 лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски за депозити за изготвяване на експертизата,
съобразно своевременно заявеното искане за присъждането им.
За
първоинстанционното произвoдство от „ЗАД „Алианц България““ АД се
претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски в общ размер от 1920 лева,
от които 1760 лева – възнаграждение за процесуално представителство, 150 лева –
депозит за изготвяне на експертиза и 10 лева – депозит за свидетел, съобразно
представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за направата им. Съобразно
изхода от спора в полза на застрахователното дружество следва да се присъди
сумата в размер на 514.50 лева, представляваща съдебно -
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
За
касационното производство, в полза на „ЗАД „Алианц България““ АД се претендира
заплащането на съдебно-деловодни разноски в общ размер от 790 лева, от които 30
лева – държавна такса за допускане на касационното обжалване, 460 лева –
държавна такса за касационното обжалване и 300 лева – юрисконсултско
възнаграждение, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за
направата им. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането
на правна помощ, юрисконсултско възнаграждение е полза на застрахователното
дружество се дължи в размер на 300 лв.. Съобразно изхода от спора в полза на
застрахователното дружество следва да се присъди сумата в размер на 276.50 лева, представляваща съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
За
предходното разглеждане на делото от въззивен съд, предвид изхода на спора,
съдебно-деловодни разноски в полза на „ЗАД „Алианц България““ АД се претендира
заплащането на сумата в размер на 560 лева, представляваща заплатена държавна
такса, както и възнаграждение за процесуално представителство от юрк., съобразно
чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за
направата им. С оглед изхода на спора, съдебно-деловодни разноски в полза на
въззивника се дължат в размер на 588 лева,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
За
настоящото производство въззивното дружество не претендира заплащането на
съдебно-деловодни разноски и не представя списък по чл. 80 от ГПК, поради което
макар и такива да са направени остават в тежест на страната.
Предвид гореизложеното, решението на
първоинстанционният съд, в разглежданата част е частично неправилно и като
такова следва да бъде отменено.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение
№ 17 от 11.02.2016 г. на Силистренския окръжен съд, постановено по т. д. № 20/2015
г. в частта, с която „ЗАД „Алианц България““ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Оборище“, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 59, е осъдено да
заплати на Ж.И.Е., ЕГН: **********,***, обезщетение за неимуществени вреди,
следствие на ПТП, настъпило на 18.12.2014 г., за разликата над 18 000 лв. до присъдените 26 000 лв., на
основание чл. 226 от КЗ (отм.), вр. с чл. 45 от ЗЗД, както и частта за горницата над 1 050 лева, до
присъдените 1 360 лева, в полза на адв. Д.К., представляващи
възнаграждение за процесуално представителство, на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗА, като вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска
на Ж.И.Е., ЕГН: **********,*** за осъждане на “ЗАД „Алианц България““ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Оборище“, бул. „Княз Ал.
Дондуков“ № 59 за разликата над
18 000 лв. до претендираните 26 000 лв., представляващи
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на
претърпяно ПТП на 18.12.2014 г., ведно със законна лихва за забава от
18.12.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 226 от КЗ (отм.),
вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 17 от 11.02.2016 г. на Силистренския
окръжен съд, постановено по т. д. № 20/2015 г. в останалата разглеждана част.
OСЪЖДА „ЗАД „Алианц България““ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Оборище“, бул.
„Княз Ал. Дондуков“ № 59 да заплати на адв. Д.К. от Силистренска адвокатска
колегия, сумата от 793 лева,
представляваща адвокатско възнагражение за осъществено процесуално
представителство пред касационната инстанция, по чл. 38, ал. 2 от ЗА.
OСЪЖДА “ЗАД „Алианц България““ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Оборище“, бул.
„Княз Ал. Дондуков“ № 59 да заплати на Ж.И.Е., ЕГН: **********,***, сумата от 243. 75 лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски, сторени при повторното разглеждане на делото от
въззивен съд, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Ж.И.Е., ЕГН: **********,*** да заплати на „ЗАД „Алианц България““ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Оборище“, бул.
„Княз Ал. Дондуков“ № 59, сумата от 514.50
лева, представляваща съдебно- деловодни разноски, сторени в
първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА Ж.И.Е., ЕГН: **********,*** да заплати на “ЗАД „Алианц България““ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Оборище“, бул.
„Княз Ал. Дондуков“ № 59, сумата от 276.50
лева, представляваща съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК, вр. с чл. 294, ал. 2 от ГПК.
ОСЪЖДА Ж.И.Е., ЕГН: **********,*** да заплати на “ЗАД „Алианц България““ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Оборище“, бул.
„Княз Ал. Дондуков“ № 59, сумата от 588 лева,
представляваща съдебно- деловодни разноски, сторени при първоначалното
разглеждане на делото от въззивен съд, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред
Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните,
по реда на чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.