Решение по дело №941/2023 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на с чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Административното дело е образувано по искова молба на А. Д. А. от [населено място], [улица], ет. 1, ап. 4, чрез адв. Л. К. от Адвокатска колегия – [населено място], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 3 срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - [населено място] с искане за присъждане на обезщетение за вреди в размер на 100 000 /сто хиляди/ лева за причинени неимуществени вреди, причинени на ищеца по време на задържането му под стража в ареста в [населено място] в периода от 20.01.2023 г. до 20.04.2023 г., поради бездействие на затворническата администрация в ареста в [населено място].

В исковата молба се сочат лоши битови условия в ареста, наличие на хлебарки и дървеници, които са причинили множество нахапвания на ищеца, както и липса на елементарна хигиена за нормален стандарт на живот. Твърди се, че килиите са били изключително малки и тесни, неотговарящи на изискванията за 4 кв.м. площ, че е липсвала достатъчно светлина, както и топла вода. Посочва се, че през първите месеци от задържането на А. му е забраняван престой на открито, след което излизането на открито било един ден на всеки три по график за известен период от време, а след това е лишаван от излизане на престой на открито на неравни интервали от време, като това е в противоречие с международните стандарти за третиране на лишените от свобода.

Сочи се, че задържаното лице е трябвало да избира, дали да излезе на открито, да се изкъпе, до отиде до лавката или да проведе телефонен разговор, което е незаконосъобразно лишаване от права на лица, намиращи се в местата на лишаване от свобода, които права са гарантирани от ЗИНЗС и ЕКПЧ. Твърди се, че тоалетната се е намирала вътре в килията, без да е отделена от другите, което лишава задържания от всякаква неприкосновеност на личния живот. Сочи се, че продуктите в лавката са били на прекомерно високи цени, което е несправедливо. Посочва се, че е имало насилствено бръснене на бради от страна на затворническата администрация и че е имало нарушения, свързани с липсата на елементарни условия за поддържане на физическо и психическо здраве и за уважаване на човешкото достойнство на задържаните лица, което е в противоречие с чл. 3 от ЕКПЧ и чл. 43 от ЗИНЗС.

Счита тези условия за абсолютно нехуманни за живот, уронващи човешкото достойнство, пораждащи чувство на страх, незащитеност и малоценност у лицата, настанени в пенитенциарните заведения. Намира, че условията на живот, на които е подложен А. противоречат и на целите на наказанието, визирани в чл. 36, ал. 1 от НК.

Посочва се съдебна практика на български съдилища, както и на Съда по правата на човека. Навежда доводи, че Държавата трябва да гарантира, че лицето се задържа в условия, които предлагат уважение към човешкото му достойнство, че начина и метода на изпълнение на мярката не го подлагат на страдания и изпитания, които надхвърлят по интензивност неизбежното равнище на страдание.

Счита, че всички посочени обстоятелства могат да се определят като обстоятелства, уронващи човешкото достойнство на А., което предпоставя наличието на увреждане като последица от претърпените лишения и неудобства от неблагоприятната житейска среда и съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че същият е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбите на чл. 3 ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС. Твърди, че А. А. е бил поставен в изключително нехуманни условия на живот по време на престоя му в ареста [населено място] в процесния период, които условия са повлияли негативно върху А., в резултат на тях той се е почувствал малтретиран, подлаган на жестоко, унизително и нечовешко отношение, условията на живот са породили чувства на страдание и непълноценност, способни да го унизят и принизят и са в противоречие с разпоредбите на ЗИНЗС и ЕКПЧ. Претендира присъждане на разноски за процесуално представителство на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

Ответникът по иска – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, е подал писмен отговор на исковата молба, чрез юрисконсулт Н. Б.. В същия /л. 34 и сл./ се сочи, че искът е допустим, но неоснователен и недоказан, както и с прекомерна стойност на заявеното обезщетение. Счита, че не са ангажирани доказателства, които по безспорен начин да доказват претендираните неимуществени вреди, както и в каква причинно-следствена връзка се намират те с незаконосъобразен акт, действие и/или бездействие от страна на затворническата администрация. Навежда доводи, че предявените претенции от А. са неоснователни и недоказани и не е осъществено нарушение на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС от администрацията на ареста – [населено място], както и че не са установени и доказани по безспорен начин незаконосъобразни действия или бездействия, които да са в пряка причинно-следствена връзка с твърдените от ищеца настъпили неимуществени вреди. Сочи, че не е налице осъществяване на фактически състав на отговорността по чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС. Моли за отхвърляне на иска като неоснователен и присъждане юрисконсултско възнаграждение в полза на ГДИН в размер, съобразно разпоредбата на чл. 25 от Наредбата за правната помощ.

В съдебно заседание ищецът – А. Д. А. не се явява и не се представлява.

В съдебното заседание ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – [населено място], се представлява от юрисконсулт Н. Б., която моли да се отхвърли така предявения иск от ищеца, тъй като от събраните доказателства не може да се приемат за доказани причинените неимуществени вреди. Поддържа представения писмен отговор. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание Окръжна прокуратура-Плевен, редовно призована, се представлява от прокурор И. Ш.. Моли да се отхвърли депозираната искова молба като счита, че с оглед събраните писмени доказателства, не е налице състава на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС за ангажиране отговорността на ответника ГДИН. Не са доказани незаконни действия от страна на административния орган. Счита, че предявения иск по чл. 284 и сл. от ЗИНЗС не е доказан по основание и размер в проведеното административно производство и моли съда да го отхвърли.

Административен съд-Плевен, осми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно справка рег. № 10139/05.12.2023 г. (лист 47 от делото) на командир на отделение „Арест“ – Плевен, лицето А. Д. А. [ЕГН] е задържан на 20.01.2023 г. в арест – Плевен при затвор – Плевен по пр.пр. № 330/2023 г. по описа на ОП – Плевен и е освободен от арест – Плевен с мярка за неотклонение „домашен арест“ на 20.04.2023 г. През периода от постъпването в арест-Плевен при затвор-Плевен на 20.01.2023г. до освобождаването му на 20.04.2023г., лицето е настанено в спално помещение № 312 с площ 36,1 кв.м., ет.3 в корпуса на затвор-Плевен, заедно със следните лица:

А. Р. А. – в периода 20.01.2023 г.-21.02.2023 г.;

Б. Б. П. – в периода 20.01.2023 г.-03.04.2023 г.;

М. Ш. Р. – в периода 20.01.2023 г.-20.04.2023 г.;

К. Б. А. – в периода 20.01.2023 г.-11.04.2023 г.;

Р. М. А. – в периода 02.02.2023 г.-20.04.2023 г.;

Ж. Н. Г. – в периода 15.02.2023 г.-20.04.2023 г.;

Ю. Д. Д. – в периода 22.02.2023 г.-10.04.2023 г.;

Г. А. С. – в периода 10.03.2023 г.-20.04.2023 г.;

За времето от задържането на 20.01.2023 г. до освобождаването му на 20.04.2023 г. за лицето А. Д. А. е изпълнявано и постановление № 330/2023г от 24.01.2023г на Прокурор К. Я., с което е наложена забрана за контакт между лицата А. Д. А., Р. М. М. и Д. К. Й..

В същата справка е описано, че спално помещение № 312 се намира на третия етаж в основния корпус на Затвора-Плевен. Мухъл няма. Помещенията са оборудвани със санитарен възел, изграден от PVC дограма, всички спални помещения са с умивалник с кран за студена вода и тоалетна чиния с казанче, вентилационни отвори/прозорци 2 бр. с размери 1,70м/ 1,73м, с отваряема част 2 бр. по 0,65 м/ PVC/. Осветлението в спалните помещения се подсигурява от два плафона, всяко с по две луминесцентни крушки. Отделно има осветление в санитарния възел. Спалните помещения са оборудвани с единични легла, с шкафчета за лични принадлежности на всеки задържан, маса и столове. Отоплението се осъществява с локално парно /радиатори/. Спалните помещения имат инсталирани контакти за ток на 12 V, дежурно осветление за времето от 22:00 ч. до 06:00 ч. и достъп до кабелна телевизия с 20 програми, допълнително ефирните. Посочва се, че задържаните лица в арест-Плевен при затвора-Плевен имат денонощно достъп до постоянно течаща вода и санитарен възел в спалните си помещения. На етажа на ареста има общ санитарен възел и баня с три душа, където съгласно график за разпределение на времето в ареста, задържаните лица се къпят три пъти седмично - понеделник, сряда и събота, отделно ползват топла вода един път седмично за пране в петък. На задържаните е определено време за сутрешен личен тоалет, което е не по-малко от 30 минути, да оправят леглата си и да се приведат в подходящ външен вид. Съгласно утвърден график, задържаните лица имат достъп един път седмично до бръснар за подстригване и ползване на пералнята на затвора-Плевен за пране на постелъчно бельо и дрехи. Описано е, че задържаните лица имат право на провеждане на телефонни разговори при ползване на телефонни апарати 2 бр., монтирани на етаж 3 в коридора на ареста, съгласно график, утвърден от началник на затвор-Плевен. Медицинското обслужване на задържаните лица се осъществява в медицинския център. Предписанията на медицинските специалисти имат задължителен характер за началниците на съответните места за лишаване от свобода и медицинското решение се взема единствено в интерес на здравето на лишения от свобода. Посочено е, че всеки ден на задържаните лица в ареста е предоставена възможност за ползване на престой на открито в рамките на един час и половина, с възможност за физически упражнения, като няма постановявана забрана лицето А. Д. А. да ползва престой на открито, да се изкъпе, да отиде на лавка или да проведе телефонен разговор. Приложени са дневник за извеждане и прибиране на задържаните лица за и от престой на открито или определеното за целта помещение, декларация за отказ от престой на открито или в определеното за целта помещение в района на ареста, постановление № 330/2023 г. от 24.01.2023 г. на ОП – Плевен, дневник за проведените телефонни разговори от задържаните лица, график и правила за провеждане на телефонните разговори на задържаните лица в ареста при затвора-Плевен, график за разпределение на времето на лишените от свобода и задържаните лица, настанени в затвора-Плевен, амбулаторен лист за преглед в СМП от 21.01.2023 г., медицинска справка на задържания под стража от 23.01.2023 г. и касови бележки и описи на пратки с вещи и продукти на А. Д. А..

На лист 43 от делото е приложена справка, в която е посочено, че затвора-Плевен се обработва срещу вредители /дървеници и хлебарки/ от фирма „Фаворит“ [населено място] по график, определен от фирмата, като за периода 20.01.2023 г. до 20.09.2023 г. са извършени три третирания, за което са приложени 3 бр. протоколи от извършена ДДД обработка от 03.02.2023 г., 08.03.2023 г. и 04.05.2023 г. /л.л.44-46/.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Искът за неимуществени вреди е процесуално допустим. Твърдят се претърпени неимуществени вреди за периода 20.01.2023 г. до 20.04.2023 г. поради бездействие на затворническата администрация на ареста в [населено място].

Съдът обаче намира, че исковата претенция е неоснователна.

Разпоредбата на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС.

Според чл. 285, ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административно-процесуалния кодекс, а ал. 2 на текста сочи като ответници органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Последните, според правилото на чл. 205 АПК са юридическите лица, представлявани от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ищецът твърди, че са му причинени неимуществени вреди по време на задържането му под стража в ареста в [населено място] в периода от 20.01.2023 г. до 20.04.2023 г. Неимуществените вреди представляват сериозно засягане на личността и достойнството на пострадалия, изразяваща се в претърпени болки и преживени страдания.

Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище София, съгласно чл. 12, ал. 2 ЗИНЗС, е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода, а съгласно чл.12, ал. 3 от ЗИНЗС, Затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Съгласно чл.16, ал.1 от ЗИНЗС, Областните служби "Изпълнение на наказанията" обединяват, ръководят и контролират дейността на арестите. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на Областната служба "Изпълнение на наказанията" и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице.

Предвид горепосоченото Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за този период има както процесуална, така и материално правна легитимация да отговаря по предявения иск.

За да бъде основателен иска за вреди с правно основание чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, оборима презумпция, т.е. отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл. 3, ал. 1/, както при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл. 3, ал. 2/.

Съдът намира, че не са доказани елементите на отговорността по чл. 284 от ЗИНЗС – не е налице незаконосъобразно действие или бездействие на органи на ответника, не са налице причинени неимуществени вреди на ищеца в претендираните размери, които да са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно действие или бездействие на органи на ответника.

По делото няма никакви доказателства ищецът да е бил подлаган на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение по см. на чл. 3, ал.1 от ЗИНЗС в процесния период, нито да е претърпял каквито и да било неимуществени /нематериални/ вреди.

По делото са представени доказателства, че условията в помещението на арест – Плевен при затвор – Плевен, в което ищецът е бил задържан през процесния период отговаря на всички норми, въведени с българското законодателство, а също така и на изискванията на ЕКПЧ и ЕКЗПЧОС.

Съгласно справка рег. № 10139/05.12.2023 г. (л.л. 47-48 от делото) на командир на отделение „Арест“ – Плевен, неоспорена от ищеца, А. Д. А. е задържан на 20.01.2023 г. в арест – Плевен при затвор – Плевен по пр.пр. № 330/2023 г. по описа на ОП – Плевен и е освободен от арест – Плевен с мярка за неотклонение „домашен арест“ на 20.04.2023 г., като през периода от постъпването в арест-Плевен при затвор-Плевен на 20.01.2023г. до освобождаването му на 20.04.2023г., лицето е настанено в спално помещение № 312 с площ 36,1 кв.м., ет.3 в корпуса на затвор-Плевен, заедно със още осем лица:

А. Р. А. – в периода 20.01.2023 г.-21.02.2023 г.;

Б. Б. П. – в периода 20.01.2023 г.-03.04.2023 г.;

М. Ш. Р. – в периода 20.01.2023 г.-20.04.2023 г.;

К. Б. А. – в периода 20.01.2023 г.-11.04.2023 г.;

Р. М. А. – в периода 02.02.2023 г.-20.04.2023 г.;

Ж. Н. Г. – в периода 15.02.2023 г.-20.04.2023 г.;

Ю. Д. Д. – в периода 22.02.2023 г.-10.04.2023 г.;

Г. А. С. – в периода 10.03.2023 г.-20.04.2023 г.;

Следователно в помещение от 36,1 кв.м. през целия процесен период, едновременно в помещението са били настанени 8 лица /А. Р. А. е напуснал на 21.02.2023 г., а на 22.02.2023 г. е постъпил Ю. Д. Д./, т.е. площта която се пада на всяко едно лице е 4,51 кв.м. /36,1 кв.м. : 8 чов. = 4,51 кв.м./, като същата е над минимално допустимата от 4 кв.м. съгласно чл. 43, ал.4, изр. първо от ЗИНЗС, която предвижда, че, минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4 кв. м. и следователно не се доказва твърдението, че килиите са малки и тесни и неотговарящи на изискванията за минимална площ.

Съгласно горепосочената справка рег. № 10139/05.12.2023 г. (л.л. 47-48 от делото) на командир на отделение „Арест“ – Плевен, спалното помещение се намира на третия етаж, мухъл няма, същото е оборудвано от санитарен възел, изграден от ПВЦ дограма, има умивалник с кран за студена вода и тоалетна чиния с казанче, както и вентилационни отвори/прозорци, поради което твърдението в ИМ, че тоалетната се е намира вътре в килията, без да е отделена от другите, не се доказва.

По делото са представени доказателства, че спално помещение № 312 е било третирано на 3 пъти срещу вредители през процесния период, съгласно справка по делото /л.43/, в която е посочено, че затвора-Плевен се обработва срещу вредители /дървеници и хлебарки/ от фирма „Фаворит“ [населено място] по график и са извършени три третирания, за което са приложени 3 бр. протоколи от извършена ДДД обработка от 03.02.2023 г., 08.03.2023 г. и 04.05.2023 г. /л.л.44-46/ и следователно не се доказва, наличието на хлебарки и дървеници, които да са причинили множество нахапвания на ищеца, като и от страна на ищеца не са ангажирани каквито и да било доказателства за потвърждаване на твърденията му.

По отношение на твърденията в ИМ, че в помещението липсвала достатъчно светлина, както и топла вода, самият процесуален представител на ищеца на проведеното по делото съдебно заседание на 15.01.2024г. изрично заяви, че „не е налице твърдяното нарушение, защото разпитах вече няколко човека, които са лежали в ареста, оказа се че осветеност има достатъчно“, а съгласно справка рег. № 10139/05.12.2023 г. (л.л. 47-48 от делото) на командир на отделение „Арест“ – Плевен на етажа на ареста има общ санитарен възел и баня с три душа, където съгласно график за разпределение на времето в ареста /л.л. 50-53/, задържаните лица се къпят три пъти седмично – понеделник, сряда и събота, отделно ползват топла вода един път седмично за пране в петък, т.е. не се доказва твърдението в ИМ за липса на достатъчно светлина, както и топла вода.

В ИМ се твърди още, че е имало режим на водата и на тока, като на съдебното заседание, проведено на 15.01.2024г., процесуалният представител на ищеца заявява „по това дело тази претенция я няма, тъй като в периода от м. януари до м. май 2023 г. не е имало режим на водата. Ако сме направили такова възражение в исковата молба, не го поддържам“, т.е. претенцията по отношение на режим на водата не се поддържа. По отношение на оплакването, че е имало режим на тока, то според съда ако е имало прекъсвания на тока, то това е в резултат на действия не на ответника, а в резултат на действия/ бездействия на енергопреносното дружество, което обслужва затвора Плевен, като отговорност за това не следва да носи ответника.

По отношение на претенцията, че на ищеца за нарушения на определения режим за личен престой на открито, съдът намира същата за неоснователна, доколкото по делото са представени доказателства, че ищецът е прекарвал част от времето на открито, съгласно дневник за извеждане и прибиране на задържаните лица за и от престой на открито или определеното за целта помещение на л.л. 54-81 от делото, като следва да се има предвид, че ищецът по собствено желание е отказвал да излиза на открито, съгласно представените по делото декларации за отказ на л.л. 82-99, общо за 59 дни.

Претенцията, че се налага наказание „лишаване от външни хранителни пратки“, ако не се пазарува от лавката на „завишени цени“, също съдът намира за неоснователна и недоказана. По делото са представени доказателства, че ищецът е получавал пратки, както и че е пазарувал стоки с карта №**********, съгласно представените доказателства на л.л. 191-223, от които става ясно, че ищецът е разполагал с множество стоки през времето си на престой в ареста, а твърдението, че е налагано наказание „лишаване от външни хранителни пратки“ е недоказано.

По делото са представени и график и правила за провеждане на телефонни разговори на задържаните лица в ареста при затвора- Плевен, както и дневник за проведените телефонни разговори от задържаните лица /л.л.101-190/, които потвърждават неоснователността на претенцията на ищеца за невъзможност да провежда такива.

Като доказателства по делото, от ответника са представени и медицинска документация, съгласно която на ищеца са извършени медицински прегледи, като заключението е че същият е „клинично здрав“ – л.л.224-225.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

Съгласно ал. 2, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържане под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

От посоченото по- горе, се установява, че липсват доказателства, че е налице действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС, която е задължителната първа предпоставка, за да се ангажира отговорността на ответника.

Съдът намира, че не е налице „безчовечно или унижаващо отношение“ по см. на чл. 3 от ЕКПЧОС, което предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание.

В случая от събраните по делото писмени доказателства не се установява, че А. Д. А. е бил поставен в неблагоприятни условия при пребиваването му ареста в Затвора Плевен.

Ищецът не е доказал и претърпени от негова страна неимуществени вреди, както и причинно-следствена връзка между неправомерни действия и такива вреди.

С оглед липсата на нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, не е приложима презумпцията по чл. 284, ал. 5 от същия закон и исковата претенция на А. Д. А. е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото, искането на пълномощника на ответника в писмения отговор на л.л. 34-39 за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.8 от ГПК и съобразно разпоредбата на чл. 25 от Наредбата за правна помощ, е неоснователно.

Съгласно чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските по производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 ГПК, са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т. е. разноски, направени по процесуалните действия, които страната е искала да бъдат извършени. С оглед цитираните текстове на ГПК и нормата на чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС отговорността на загубилия делото ищец за разноски се ограничава само до разноските по производството, които не включват разноски за юрисконсултско възнаграждение и независимо от изхода на делото, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ следва да бъде оставено без уважение. В този смисъл е съдебната практика - решение № 12445/17.10.2017 г. по адм. д. № 6338/2016 на ВАС, постановено по аналогичните текстове на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ.

Мотивиран от горното и на основание чл. 285 от ЗИНЗС Административен съд – Плевен, осми състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искова молба на А. Д. А. от [населено място], [улица], ет. 1, ап. 4, чрез адв. Л. К. от Адвокатска колегия – [населено място], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 3 срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - [населено място] с искане за присъждане на обезщетение за вреди в размер на 100 000 /сто хиляди/ лева за причинени неимуществени вреди, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до изплащане на сумата, причинени на ищеца по време на задържането му под стража в ареста в [населено място] в периода от 20.01.2023 г. до 20.04.2023 г., поради бездействие на затворническата администрация в ареста в [населено място].

Оставя без уважение искането на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" [населено място] за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението да се съобщи на страните.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд – Плевен в 14-дневен срок от съобщаването на страните.