Р Е
Ш Е Н
И Е № 260041
гр. София, 22.03.2021
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
окръжен съд, търговско отделение, III-ти състав, в публично
заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ
при секретаря Юлиана Божилова и в присъствието на
прокурора …………………., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 245 по описа за 2018 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :
М.Й.Л. *** предявила срещу „Д.“ ЕАД, ЕИК . обективно
съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015
год., в сила от 01.01.2016 год. – приложим на осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ,
бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл.84, ал.3 от ЗЗД –
1. за заплащане на обезщетение
в размер на 80 000 лева за причинени й неимуществени вреди – физически
болки и страдания вследствие нанесени й травматични увреждания – открито
счупване на кости от лява подбедрица и голямопищялна кост с разместване,
причинени в резултат на ПТП, настъпило на
14.11.2015 год. в гр. К., ул. „Александър Стамболийски“, по вина на Х. П. М., с
ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „Пежо”, модел „306” с ДК № СО
8977 ВМ, със застрахователна полица № 06114003028520 за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 28.12.2014 год. до 28.12.2015 год., ведно
със законната лихва върху сумата от деня на увреждането, 14.11.2015 год., до
окончателното й заплащане и
2. за заплащане на обезщетение
в размер на 2
523.44 лева за
причинени й имуществени вреди – направени от ищцата разходи за лечение на
причинените й телесни увреждания при горното ПТП, както следва :
- 17.40 лева – заплатена на
18.11.2015 год. потребителска такса на УМБАЛСМ “ ЕАД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
18.11.2015 год. до окончателното й заплащане;
- 71.25 лева – заплатени на
18.12.2015 год. лекарствени средства,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.12.2015 год. до окончателното й заплащане;
- 1 655 лева – заплатено на
20.11.2015 год. медицинско изделие /тибиален пирон/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
20.11.2015 год. до окончателното й заплащане;
- 48.57 лева – заплатени на
22.12.2015 год. медикаменти и медицински консумативи, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.12.2015 год. до окончателното й заплащане;
- 40.60 лева – заплатена на
25.11.2015 год. потребителска такса на УМБАЛСМ .“ ЕАД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
25.11.2015 год. до окончателното й заплащане;
- 124.40 лева – заплатени на
25.11.2015 год. лекарствени средства,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.11.2015 год. до
окончателното й заплащане;
- 76.42 лева – заплатени на
18.01.2016 год. лекарствени средства,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.01.2016 год. до окончателното й заплащане;
- 34.80 лева – заплатена на
03.04.2017 год. потребителска такса на УМБАЛСМ .ЕАД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
03.04.2017 год. до окончателното й заплащане и
- 455.00 лева – заплатена на
03.04.2017 год. такса за избор на лекарски екип, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.04.2017 год. до
окончателното й заплащане.
Претендират се и направените
по делото разноски.
С исковата молба се
твърди, че на 14.11.2015 год. около 13.30 часа в гр. К.ищцата пресичала като
пешеходец пътното платно на ул. „Александър Стамболийски“ на пешеходна пътека
тип „Зебра“, когато била ударена от движещ се по улицата лек автомобил марка „Пежо”, модел „306” с ДК № СО 8977
ВМ,
управляван от Х.П.М. с ЕГН **********,
който в
нарушение на правилата на чл.20, ал.2 и чл.119, ал.1 от ЗДвП не пропуснал
стъпилата на пешеходната пътека ищца. В резултат на удара на последната били
причинени тежки травматични
увреждания – открито счупване на кости от лява подбедрица и голямопищялна кост
с разместване.
След катастрофата
ищцата била транспортирана за оказване на медицинска помощ в УМБАЛСМ „.“ ЕАД в гр. С., където
претърпяла хирургическа интервенция. Впоследствие се наложили още две
оперативни намеси, поради което дълго време била обездвижена и се налагало
съпругът й да я носи на ръце. През първите пет месеца се придвижвала много
трудно с патерици, не можела да се изкачва или да слиза по стълби, не можела
сама да се обслужва, търпяла интензивни болки и страдания, които продължават и
понастоящем при влошаване на времето или продължителен престой права. И в
момента продължава лечението си с физиотерапия. Изпаднала в депресия, тъй като
посттравматичните симптоми от уврежданията й значително влошили качеството й на
живот и сериозно наранили психиката й – особено що се отнася до загрозяването
на долния й ляв крайник вследствие на откритото счупване и наличието на грозен
белег.
Твърди
се, че във връзка с лечението й ищцата заплатила лекарства и консумативи и
болнични такси на обща стойност 2 523.44 лева /в и.м. е допусната грешка
относно посочения общ размер на разходите от 2 600 лева/, описани по пера
по-горе.
С исковата молба се
сочи, че за автомобила марка „Пежо”,
модел „306” с ДК № СО 8977 ВМ, управляван при ПТП от деликвента
Х.П.М.,
бил сключен с „Д.“ ЕАД договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна
полица № 06114003028520, валидна от
28.12.2014 год. до 28.12.2015 год., което
ангажира отговорността на ответника за обезщетяване на причинените вследствие
на произшествието неимуществени и имуществени вреди.
С писмения отговор на и.м. ответникът е оспорил
исковете като неоснователни, взел е становище по обстоятелствата, на които се
основават и е направил възражения срещу тях. Сочи се, че доколкото договорната
отговорност на застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите е функционална на деликтната отговорност на
застрахованото лице, то до приключване на воденото наказателно производство по НОХД № 383/2018 год. на Районен съд – Ихтиман не е налице основание
за ангажиране отговорността на ответника във връзка с предявените искове.
При условията на
евентуалност с отговора се прави възражение за принос за настъпване на
събитието от страна на пострадалата – същата се е движела неправомерно на
пътното платно, като е излязла внезапно /чл. 114, т. 1 от ЗДвП/. Твърди се, че
ищцата е пресякла пътното платно на нерегламентирано за целта място, с което е
нарушила правилата за движение по пътищата по чл.113, ал.1 от ЗДвП. Същата е
представлявала за водача на МПС внезапно възникнала опасност и в момента, в
който е навлязла в платното за движение, за водача на МПС ударът е бил
непредотвратим.
С
отговора се оспорва претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди и по размер, като се сочи, че е завишена и не съответства
на обществения критерий за справедливост, съществуващите в страната
обществено-икономически отношения и трайната съдебна практика. Сочи се, че
размерът на претенцията не е съобразен с вида, степента и характера на
получените увреждания, с продължителността на оздравителния процес и със
сегашното здравословно състояние на лицето.
Ответникът претендира възнаграждение
по чл.78, ал.8 от ГПК за представителство от юрисконсулт.
Софийски
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във
връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
След приключване на размяната на книжа между страните
по реда на чл.367 – чл.373 от ГПК съдът с определение от 12.03.2019 год. е спрял на осн. чл.229, ал.1, т.4 от ГПК
производството по настоящото дело до приключването на производството по НОХД № 383/2018 год.
на РС – Ихтиман, по което подсъдим за
извършено престъпление по чл.343, ал.3, б.„а”, предл.2-ро във вр. с ал.1,
б.„б“, предл.2-ро във вр. с чл.342, ал.1, предл.3-то от НК е бил Х.П.М. –
деликвентът, сочен в и.м., причинил на ищцата М.Й.Л. травматични увреждания.
Видно от писмо изх. №
60181/07.12.2020 год. на РС – Ихтиман с приложени към
същото заверени преписи от влязла в сила на 11.12.2019 год. присъда от
25.11.2019 год. на СОС по ВНОХД № 450/2019 год. и мотиви към нея, въззивният
съд е отменил изцяло на осн. чл.336, ал.1, т.3 НПК присъда № 38/08.04.2019 год.,
постановена по НОХД № 383/2018 год. на РС – Ихтиман, като е признал подсъдимия Х.П.М.
за невиновен в това, че на 14.11.2015 год., около 13.30 часа, в гр. К., на ул.
„Александър Стамболийски“, на пешеходна пътека, при управление на моторно
превозно средство – л.а. марка „Пежо“, модел „306“, с peг. № СО 89 77 ВМ, е
нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.20, ал.2 и чл.119,
ал.1 от ЗДвП, като по непредпазливост е причинил на М.Й.Л. *** телесна повреда
– трайно затрудняване движенията на левия долен крайник за повече от 30 дни,
изразяваща се в открито счупване на кости от лявата подбедрица и голямопищялна
кост с разместване, като го е оправдал по повдигнатото обвинение за извършено
престъпление по чл.343, ал.3, б.„а“, предл. 2-ро във вр. с ал.1, б.„б“, предл.
2-ро във вр. с чл.342, ал.1, предл. 3-то от НК. С оглед влизане в законна сила
на присъдата на СОС и приключване на наказателното производство по НОХД № 383/2018 год.
на РС – Ихтиман съдът с определение от
21.12.2020 год. на осн. чл.230, ал.1 от ГПК е възобновил производството по
настоящото дело.
С оглед на така приобщената
присъда на въззивния съд съдът е указал с доклада по делото, че не се нуждаят от доказване
съгл. разпоредбата на чл.300 от ГПК следните обстоятелства, установени с
влязлата в законна сила на 11.12.2019 год. присъда от 25.11.2019 год. на СОС по
ВНОХД № 450/2019 год. – дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца Х.П.М..
По делото е изслушано заключение по СМЕ, неоспорено от страните, с което се установяват вида и характера на причинените на ищцата телесни увреждания, интензитетът и продължителността на търпените от нея болки и страдания и периодът за възстановяване от травмите.
С определението си по чл.374 от ГПК съдът е допуснал до разпит в първото с.з. двама свидетели при довеждането им от ищцата за установяване на твърдените търпени от нея неимуществени вреди. В това заседание, в което е даден ход по същество на делото, ищцата не се е явила, не е изпратила представител и не е довела допуснатите й до разпит свидетели, поради което съдът е отменил определението си от 21.12.2021 год. за допускане на горните гласни доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до
следните правни изводи :
Съгласно разпоредбата на
чл.223, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год./ с
договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава
да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез
заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и
неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на
лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното
плащане.
С разпоредбата на чл.226, ал.1
от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в сила от 01.01.2016 год. – приложима на
осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015 год. с оглед момента на
сключване на застрахователния договор с полица № 06114003028520, валидна от 28.12.2014 год. до 28.12.2015 год./ е уредено правото на пряк
иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност” на прекия причинител, като отговорността на
застрахователя е обусловена от и е еднаква по обем с отговорността на
деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.226, ал.1
от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди.
Фактическият
състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за
заплащане на обезщетение на увреденото лице за причинени неимуществени вреди,
обхваща следните материални предпоставки : 1. делинквентът
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил неимуществени вреди, които от
своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното
поведение; 2. травматичните увреждания да са причинени при ПТП с участието на
водач на застраховано по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите МПС и 3. да са настъпили твърдените неимуществени
вреди.
В
настоящия случай ищцата не проведе пълно и главно доказване на сочените материални
предпоставки, обуславящи имуществената отговорност на застрахователя по
предявените преки искове, поради което същите следва да се отхвърлят. От
приложената по делото присъда от 25.11.2019 год. на СОС по ВНОХД № 450/2019 год. бе
установено, че подсъдимият по делото Х.П.М. е бил оправдан по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по
чл.343, ал.3, б.„а”, предл.2-ро във вр. с ал.1, б.„б“, предл.2-ро във вр. с
чл.342, ал.1, предл.3-то от НК. Горното съгл. чл.300 от ГПК обвързва настоящия състав с непререшаемостта на следните обстоятелства,
установени с влязлата в законна сила присъда на наказателния съд – дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца; безспорно, в случая липсата на извършено
престъпление от дееца не означава, че не е налице деликт, от който да са
причинени твърдените неимуществени вреди на ищцата – но извършването на такъв
деликт и причинната връзка между вредите от същия и противоправното поведение
също подлежат на доказване, което не бе сторено в настоящото производство –
както бе посочено, по делото не бяха събрани допуснатите на ищцата гласни
доказателства.
Тъй
като с определение от 28.12.2018 год. на осн. чл.83, ал.2 от ГПК ищцата е била
освободена от заплащане на такси и разноски по настоящото производство, то с
оглед изхода на делото направените разноски от бюджета на съда – изплатено
възнаграждение на в.л. по назначена СМЕ, остават за сметка на държавния бюджет.
В хода на производството по
делото ответникът е бил представляван от юрисконсулт, поради което дължимото му
на осн. чл.78, ал.8 от ГПК възнаграждение, определено съобр. чл.37 от ЗПП,
който препраща към разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, е в максималния размер от Наредбата – 300 лева, което в случая
следва да бъде увеличено по реда на чл.25, ал.2 с 50 на сто, доколкото
материалният интерес е над 10 000 лева, т.е. така определеното от съда
възнаграждение е в размер на 450 лева. С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3
и 8 от ГПК ищцата следва да се осъди да заплати на ответника сумата от 450
лева, съставляваща възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК, съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Й.Л. ***, с ЕГН **********, срещу „Д.“ ЕАД, ЕИК .обективно съединени искове с
правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм., бр.102/29.12.2015 год., в сила от
01.01.2016 год. – приложим на осн. §22 от ПЗР на КЗ, обн. ДВ, бр.102/29.12.2015
год., в сила от 01.01.2016 год./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД –
1. за заплащане на обезщетение
в размер на 80 000 лева /осемдесет
хиляди лв./ за причинени й неимуществени вреди – физически болки и страдания
вследствие нанесени й травматични увреждания – открито счупване на кости от
лява подбедрица и голямопищялна кост с разместване, причинени в резултат на
ПТП, настъпило на 14.11.2015 год. в гр. К.,
ул. „Александър Стамболийски“, по вина на Х.П.М., с ЕГН ********** – водач на
лек автомобил марка „Пежо”, модел „306” с ДК № СО 8977 ВМ, със застрахователна
полица № 06114003028520 за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена с ответника, валидна от
28.12.2014 год. до 28.12.2015 год., ведно със законната лихва върху сумата от
деня на увреждането, 14.11.2015 год., до окончателното й заплащане и
2. за заплащане на обезщетение
в размер на 2 523.44 лева /две хиляди петстотин двадесет
и три лв. и четиридесет и четири ст./ за причинени й имуществени вреди –
направени от ищцата разходи за лечение на причинените й телесни увреждания при
горното ПТП, както следва :
- 17.40 лева – заплатена на
18.11.2015 год. потребителска такса на УМБАЛСМ „.“ ЕАД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
18.11.2015 год. до окончателното й заплащане;
- 71.25 лева – заплатени на 18.12.2015
год. лекарствени средства, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 18.12.2015 год.
до окончателното й заплащане;
- 1 655 лева – заплатено на
20.11.2015 год. медицинско изделие /тибиален пирон/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
20.11.2015 год. до окончателното й заплащане;
- 48.57 лева – заплатени на
22.12.2015 год. медикаменти и медицински консумативи, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.12.2015 год. до окончателното й заплащане;
- 40.60 лева – заплатена на
25.11.2015 год. потребителска такса на УМБАЛСМ „.“ ЕАД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
25.11.2015 год. до окончателното й заплащане;
- 124.40 лева – заплатени на
25.11.2015 год. лекарствени средства,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.11.2015 год. до
окончателното й заплащане;
- 76.42 лева – заплатени на
18.01.2016 год. лекарствени средства,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.01.2016 год. до окончателното й заплащане;
- 34.80 лева – заплатена на
03.04.2017 год. потребителска такса на УМБАЛСМ „.“ ЕАД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
03.04.2017 год. до окончателното й заплащане и
- 455.00 лева – заплатена на
03.04.2017 год. такса за избор на лекарски екип, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.04.2017 год. до
окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК М.Й.Л. ***, с ЕГН **********, да заплати на „Д.“ ЕАД, ЕИК . сумата
от 450 лева /четиристотин и петдесет
лв./, съставляваща определено от съда възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :