Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 479 ,21.11.2013 година, град Добрич
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение
На двадесет и първи октомври две хиляди и тринадесета година
В публичното заседание в следния състав :
Председател :
ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
Членове : ГАЛИНА
ЖЕЧЕВА АЛБЕНА
ПЕЕВА
Секретар С.Д.
като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова
въззивно гражданско дело № 538 по описа за 2013 година, като намира следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК, по въззивната жалба на адвокат К.Т. *** , пълно-мощник на Ф.О.Ш. , гражданин на Република *** , срещу Решение № 48 от 16.05.2013 година на Тервелския районен съд по гр.д.№ 178/2012 г., с което са уважени заявени срещу него по реда на член 415, ал.1 от ГПК установителни искове за парични вземания от неплатена електрическа енергия и обезщетение за забава.
Във въззивната жалба се изразява несъгласие с извода на съда за съществуването на договорно правотношение през релевантния период ( при положение ,че много по – рано Ш. напуснал страната ) и за дължимостта на посочените в решението вземания , чийто размер не бил определен по показания на електромера , а по данъчни известния от „ *” и констатитвен протокол за проверка по средството за търговско измерване на адрес, различен от този на въззивника . Иска се отмяна на решението, като постановено в несъответствие с фактите и доказателствата.
Отговор от въззиваемото дружество „ ** ”АД, град Варна (с бившо фирмено наименование „ **”) не е подаден. В молба от 16.09.2013 г. процесуалният му представител изразява становище за неоснователност на жалбата.
При проверката на обжалваното решение с оглед изложените в жалбата оплаквания и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно, процесуално допустимо и отчасти правилно и неправилно.
Предявените по член 422, ал.1 от ГПК от „ ** ” АД, град Варна срещу Ф.О.Ш. установителни искове са за парични вземания ( 10 на брой ) за заплащане стойността на използвана електрическа енергия в десет отчетни периода по фактури, издадени между 30.09.2007 г. и 26.02.2010 г. в общ размер от 1 625,02 лева и мораторни лихви върху главниците в общ размер от 386,65 лева, ведно със законни лихви върху главниците от подаване на заявлението по член 410 от ГПК
( на дата 17.05.2012 г. ) за издаване на заповед за плащане на паричните вземания до окончателно плащане .
Неправилно въззивникът отрича наличието облигационна връзка с въззиваемото дружество. Въззивникът не е оспорил ( в отговора ) ,че бил и понастоящем е собственик на имот в село *, община Т. , който бил електроснабден до 3.02.2010 г., когато е извършено прекъсване на електроснабдяването . Няма спор, че въззивникът живял в имота фактически до 1989 година , когато е принудително изселен в Република *** . Правоотношението, свързано с използването на електрическа енергия , е възникнало още при действието на влезлия в сила през 1975 година Закон за електростопанството ( отм. ) и Правилника за прилагането на този закон ( член 15,ал.1 ). Съществувало е и при действието на влезлия в сила през 1999 година Закон за енергетиката и енергийната ефективност ( като попадащо в приложното поле на § 6,ал.1 от ПЗР на ЗЕЕЕ във връзка с § 4 от ПЗР на Наредбата за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители ) и на влезлия в сила през 2003 г. Закон за енергетиката .
Уредбата на задълженията на потребителите на електрическа енергия за битови нужди се съдържа в общите условия на договорите, при които крайният снабдител продава електрическа енергия, както следва от член 39,ал.1 от посочената по – горе Наредба ( НППРЕМПП ), приета с ПМС № 76/ 2000 ( обн. Дв. бр 40 от 16.05.2000 г. ) и по член 98,ал.1 от ЗЕ ( в първо-начална редакция от Дв, бр. 107 от 9.12.2003 година ) и член 98а ,ал.1 от ЗЕ ( нов в сила на 1.07.2007 г.). Напускането на електроснабдения имот няма правопрекратяващо действие. Такова действие има писменото уведомява-не за прекратяване на използването на електрическата енергия, извършено от потребителя , както е изисквала разпоредбата на член 15,ал.2 от Правил-ника за прилагане на закона за електростопанството ( приет с ПМС № 62 от 1976 ) , както изисква член 17,т.3 от ОУДПЕЕ на въззиваемото дружест-во ( одобрени от ДКЕВР с решение от 7.11.2007 г.).
Въззивникът не е адресирал ( лично или чрез пълномощник ) изявление за прекратяване на електроснабдяването. Той дължи стойността използваната за обекта ( с абонатен № ********** ) електрическа енергия , за която въззиваемото дружество ( ищец ) е доказало да е потребена и отчетена със средството за търговско измерване. Такова доказване, според въззивния съд, е проведено за вземанията от главници за първите 9 отчетни периода . Както е установило вещото лице ** в заключение от 17.01.2013 година вземанията са документирани във фактури ( на л.9 – 18 от делото на ТРС ) с данни за показанията „старо” и „ ново” на електромера и за измерената в съответния отчетен период електрическа енергия . Те са в размер от 14,95 лева ; 8,18 лева; 17,32 лева ; 28,49 лева ; 28,18 лева ; 25,02 лева ; 42,18 лева ; 6,13 лева ; 14,33 лева или общо 184,78 лева. Доводът в жалбата , че сумите не се дължат, защото на електромера ( за обекта на Ш. ) е било отчитана потребена от друг абонат ( за друг обект ) не може да се разглежда. Такова възражение в отговора не е заявявано.
Последното вземане ( по дебитно известие № ********** от дата 26.02.2010 г. на л.19-20 от делото на ТРС ) в размер от 1 440,24 лева – стойност на 7 920 кВтч електрическа енергия, консумирана в два периода : 8.08.2009 г.- 31.12.2009 г. и 1.01.2010 г.- 3.02.2010 г. не убеждава, че това количество електрическа енергия е отчетено . Експертът е посочил, че основание за издаването на известието са шест броя първични счетоводни документи , „ с нулеви данни за показания на електромера и стойност на консумирана ел. енергия ” и констативен протокол № 013356 от 3.02.2010г. ( на л.89-90 от делото на ТРС ) ,в който е установено нарушението „ втора захранваща колона без мерене ” . Нито фактурите , нито констативният протокол доказват ,че е отчетена консумация на 7 920 кВтч електрическа енергия в този отчетен период .
При това положение въззивникът дължи на основание член 79,ал.1 от ЗЗД във връзка с 17,т.2 от ОУДПЕЕЕ да заплати посочените по – горе девет еденични вземания от използвана електрическа енергия и на основание член 86 от ЗЗД във връзка с член 38 от ОУДПЕЕ- обезщетение за забава , определено по размер от законната лихва от 86,67 лева. Исковете за тези вземания са уважени от първоинстанционния съд законосъобразно и това налага потвърждаване на решението по тях. Но решението за уважаване на другите два иска за главница от 1 440,24 лева и за мораторни лихви от 299,96 лева е неправилно и следва да се отмени и замести с ново въззивно решение – за отхвърляне на исковете.
Съответно на отмяна подлежи решението относно присъдените на ищеца разноски над размера от 59,27 лева . На основание член 78,ал.8 от ГПК въззиваемото дружество има право на разноски за това производство в размер от 35,07 лева. Въззивникът не е направил искане за разноски.
Воден от
горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 48 от 16.05.2013 година на Тервелския районен съд по гр.д.№ 178/2012 г. в частта, с която е признато за установено съществуването на вземания на „ **”АД, град Варна , „ **” ,бул. „ ** ” № 258 срещу Ф.О.Ш., ЕГН : **********, с адрес на пълномощника адвокат К.Т. *** от следните главници за неплатена стойност на електрическа енергия : 14,95 лева ; 8,18 лева; 17,32 лева ; 28,49 лева ; 28,18 лева ; 25,02 лева ; 42,18 лева ; 6,13 лева ; 14,33 лева за посочените в решението отчетни периоди и фактури в общ размер от 184,78 ( сто осемдесет и четири лева и седемдесет и осем стотинки ) лева, ведно със законни лихви ,считано от 22.05.2012 година до окончателно плащане, както и на вземането за мораторни лихви до размера на сумата от 86,67 ( осемдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки ) лева ,всичките предмет на заповед за плащане № 74 от 29.05.2012 г. ,издадена от Тервелския районен съд по ч.гр.д.№ 134/ 2012 г.
ОТМЕНЯ решението в частта, с която е признато съществуването между същите страни на вземания : от главница за неплатена стойност на електрическа енергия в размер от 1 440 ,24 лева и от мораторни лихви за сумата от 299,96 лева , КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ **”АД, град Варна срещу Ф.О.Ш., ЕГН : ********** искове за установяване съществуването на парично вземане в размер от 1 440, 24 ( хиля-да четиристотин и четиридесет лева и двадесет и четири стотинки ) лева – неплатена стойност на потребена електрическа енергия за периода от 8.08.2009 г. до 3.02.2010 г. по дебитно известие № ********** от дата 26.02.2010 г. и в размер от 299,96 ( двеста деветдесет и девет лева и деветдесет и шест стотинки ) лева ( съответстващо на осъдителния диспозитив за горницата над 86,67 лева до 386,65лева), обезщетение за забава при плащането на главницата .
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта на осъждането на Ф. О. Ш., ЕГН : ********** да заплати на „ **” АД, град Варна разноски до размера от 59,27 ( петдесет и девет лева и двадесет и седем стотинки ) лева и ГО ОТМЕНЯ в частта на същите разноски за горницата над 59,27 лева до 440,24 лева .
ОСЪЖДА Ф.О.Ш., ЕГН : **********, с адрес на пълномощника адвокат К.Т. *** да заплати на **”АД, град Варна , „ *” ,бул. „ * ” № 258 сумата от 35,07 ( тридесет и пет лева и седем стотинки ) лева , сторени във въззивното про-изводство разноски , съразмерно уважената част от иска .
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО на основание член 280,ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.