№ 74
гр. Враца, 28.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мирослав Д. Досов
Членове:Росица Ив. Маркова
Надя Г. Пеловска-Дилкова
при участието на секретаря Галя Цв. Иванова
в присъствието на прокурора Цветелин Йорданов Радойнов (ОП-Враца)
като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно гражданско
дело № 20211400500213 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Подготвително заседание по чл.267 ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на С. Е. П., ЕГН
**********, понастоящем в Затвора Враца срещу Решение
№260100/23.02.2021г., постановено от Районен съд-Враца по гр.д.
№707/2020г., в частта, с която отхвърлен предявен срещу Прокуратурата на
Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ над сумата
1 000лв. до пълния претендиран размер от 19 000лв. В жалбата се поддържа,
че събраните пред първата инстанция свидетелски показания доказват
твърдението на ищеца за претърпени от него емоционални и психически
неудобства и дискомфорт от воденото дело за много продължително време,
поради което определеният от районния съд размер на обезщетението е
несправедлив. Въззивникът прави искане в отхвърлителната част
първоинстанционното решение на бъде отменено и вместо него постановено
друго по същество, с което предявения от него иск бъде уважен в пълен
размер.
В жалбата не са заявени доказателствени искания.
1
Прокуратурата на Република България не е подала отговор на въззивната
жалба.
Преценявайки, че въззивната жалба е редовна и допустима, съдът е
внесъл същата за разглеждане в открито съдебно заседание, в което
жалбоподателят не се явява и не се представлява. Представителят на
въззиваемата страна оспорва жалбата и прави искане обжалваното решение
да бъде потвърдено.
За произнасянето си по основателността на въззивната жалба съдът взе
предвид следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявен от С. Е. П.,
ЕГН **********, тогава изтърпяваща наказание "лишаване от свобода" в
Затвора Враца, срещу Прокуратурата на Република България иск за сумата 19
000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди. В исковата
молба се твърди, че на 18.05.2018г. по ДП №1042/2016г. на РУ-Враца ищецът
е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 НК и по
внесения от Районна прокуратура-Враца е образувано НОХД №987/2018г. по
описа на Районен съд-Враца, с присъдата по което е признат за невиновен. С
Решение №89/09.12.2019г., постановено от Окръжен съд-Враца по ВНОХД
№433/2019г., присъдата е потвърдена.
Нататък в исковата молба се твърди, че наказателното производство
срещу ищеца продължило почти 19 месеца, през което време същият търпял
притеснения, неудобства и негативни емоции, той станал нервен, бил в
постоянно безпокойство и терзания, от жизнен, енергичен и ангажиран се
превърнал в нещастен, унизен и грохнал човек, съсипан физически и
психически, изпитвал силно напрежение, не можел да спи, предвид
перспективата да бъде осъден по това дело докато изтърпявала и друга
присъда. Според ищеца в този период от 19 месеца в пряка връзка с воденото
срещу него досъдебно производство е претърпял неимуществени вреди –
изключителни болки и страдания.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва
предявения иск и прави искане същият да бъде отхвърлен.
От приобщеното НОХД №987/2018г. по описа на Районен съд-Враца се
установява, че с обвинителен акт от 25.09.2018г. на ищеца е повдигнато
обвинение за това, че на 18.05.2016г. в двора на Затвора Враца се е заканил с
убийство на Г. Й. П. от гр.Враца, като е изрекъл думите "ще те наръчкам",
2
"ще те изкормя", "ще те изтумбя", "като дойдеш в затвора, ще те убия" и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му –
престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 НК. Досъдебното производство е
образувано с постановление на прокуратурата от 05.10.2016г., по което с
постановление от 15.02.2017г. ищецът, тогава в Затвора Враца, е привлечен
като обвиняем.
С Присъда №38/09.05.2019г. Районен съд-Враца ищецът е признат за
невинен и е оправдан по повдигнатото обвинение. Присъдата е протестирана
от прокуратурата и с Решение №89/09.12.2019г. по ВНОХД №433/2019г. по
описа на Окръжен съд-Враца е потвърдена.
По искане на ищеца пред районния съд са допуснати и изслушани
свидетели.
Св. С. Х. заявява, че ходел на свиждания в затвора и докато се водело
делото в периода 2018-2019г. ищецът не бил човека, когото познавал от
малък. При разговорите им личало, че ищецът е уплашен от нещо,
притеснявал се за живота си, за бъдещето и за родителите си, споменал
някакво дело, по което получил оправдателна присъда и не можел да спи,
треперел и пиел хапчета за всякакви неща.
Св. Т. Т. познава ищеца от затвора и от две години е в една килия с него.
Заявява, че докато се водело досъдебното производство по делото, по което
по-късно бил оправдан, ищецът бил притеснен, нервен, не спял нощно време
и приемал Диазепам, като два пъти идвала спешна помощ, тъй като се
вдигало кръвното му налягане. Свидетелят завява, че по същото време срещу
ищеца се водело и друго наказателно производство.
Пред първата инстанция е представена справка за съдимост, от която се
установява, че ищецът е осъждан многократно за извършени от него
престъпления от общ характер, срещу него са приключили общо 16
наказателни общ характер дела, по повечето от които е осъден на лишаване от
свобода.
При така изяснената фактическа обстановка в мотивите на обжалваното
решение районният съд е приел, че са налице предпоставките, визирани в
чл.2 от ЗОДОВ, като е изходил от това, че на ищеца е повдигнато обвинение
за умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание
"лишаване от свобода" за срок до шест години, че наказателното
производство е продължило 2 години и 10 месеца, че липсват данни за силен
3
интензитет на претърпените вреди и за траен ефект на незаконното обвинение
върху личния му и социален живот, поради което за справедлив размер на
обезщетението е приета сумата 1 000лв. и в този размер предявеният иск е
уважен, а в останалата част отхвърлен като неоснователен и недоказан. При
определяне на размера на присъденото на ищеца обезщетение съдът е взел
предвид и множеството му осъждания.
След съвкупен и самостоятелен анализ на събраните по делото
доказателства този състав на въззивния съд приема, че обжалваното решение
е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата и съда, при
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. В
разглеждания случай първите две обективни предпоставки от фактическия
състав на посочената разпоредба са доказани, тъй като ищецът е обвинен в
извършването на престъпление от общ характер и с влязла в законна сила
присъда е оправдан.
Що се отнася до твърдението на ищеца, че предвид продължителността
на воденото срещу него разследване и описаните в исковата молба негативни
изживявания е претърпял неимуществени вреди, за които му се следва
обезщетение в исковия размер, окръжният съд приема следното:
И двамата разпитани по делото свидетели съобщават свои впечатления
за период, в който ищецът е изтърпявал наказание "лишаване от свобода" за
друго/и престъпление/я. От представената справка за съдимост се установява,
че ищецът е осъждан многократно за различни престъпления от общ характер
и е очевидно лице с трайни престъпни навици, от което закономерно следва
извод, че в периода от 2007г. до датата на повдигане на процесното
обвинение, респ. датата на влизане в сила на оправдателната присъда същият
е бил разследван и съден за други престъпления. По тази причина, дори да се
даде вяра на показанията на разпитаните свидетели, съобщените от тях факти
относно неприятните изживявания на ищеца не могат еднозначно да бъдат
свързани именно с процесното незаконно обвинение. От друга страна никой
от двамата свидетели не дава показания за свързани именно с процесното
обвинение морални болки и страдания и за интензитета на същите, които да
дадат основание за извод, че присъденото от районния съд обезщетение е
несправедливо по критерия на чл.52 ЗЗД.
4
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260100/23.02.2021г., постановено от Районен
съд-Враца по гр.д.№707/2020г.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5