Р Е
Ш Е Н
И Е № 12
гр. Сливен, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на първи февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
При участието на секретаря РАДОСТИНА ЖЕЛЕВА и на прокурора КРАСИМИР МАРИНОВ, като разгледа докладваното от съдия Драгоманска касационно административнонаказателно дело № 1 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
С Решение № 452 от 17.11.2022 г., постановено по АНД № 992/2022 г. по описа на Районен съд – Сливен е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 87 от 12.08.2021 г. на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, в частта, в която на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, ЕИК: *********, п. от у. и. С. Р., на основание чл. 200, ал. 1, т. 26, предл. 1 и чл. 200, ал. 4 от Закона за водите /ЗВ/, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева.
Недоволен от така постановеното решение е останал касационният жалбоподател - „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, който го обжалва в срок. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е незаконосъобразно, неправилно, необосновано и постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон. Моли съда да отмени решението на Районен съд – Сливен, както и наказателното постановление, или алтернативно да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от пълномощник, който заявява, че поддържа подадената жалба, като развива съображения относно незаконосъобразността на обжалваното решение. Моли съда да обезсили, алтернативно да отмени решението на Районен съд – Сливен. Претендира разноски за всички съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба – Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, редовно призована, се представлява от ст. юриск. И. К., който заявява, че оспорва касационната жалба. Моли съда да потвърди постановеното от първоинстанционния съд решение като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на касатора.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава становище за наличие на разминаване между мотивите и диспозитива на съдебното решение В обстоятелствена част на решението било посочено, че предмет на анализ и преценка е Наказателно постановление № 17/10.05.2022 г., а в диспозитивната част било посочено, че се потвърждава НП под друг номер, от друга година и друга дата, а именно Наказателно постановление № 87/12.08.2021 г. Посочва, че решението следва да бъде оставено в сила, тъй като се касае за очевидна фактическа грешка. В случай, че съдът прецени, че е допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в противоречие между диспозив и обстоятелствена част на съдебния акт, моли съда да отмени атакуваното решение и върне делото за произнасяне от друг състав.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 09.11.2021 г. служители на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БД-ИБР/, извършили повторна проверка във връзка с изпълнението на условията на разрешително за водоползване № 0709/12.12.2001 г., с титуляр - „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД. При извършената проверка било установено, че общественото питейно – битово водоснабдяване на гр.Нова Загора и населени места от община Нова Загора, се осъществявало от водоизточниците от подземни води на водоснабдителна група „Червенаково“. Водоснабдителната група се състояла от тръбни кладенци ТК-1, ТК-2, ТК-3, ТК-4,ТК-6, ШК-5, ШК-7 и ШК-8, разположени в поземлени имоти ПИ №000134, 000131, 000132,000133, 000124, 000130, 000129, и 000128, м. „Г.“, з. с. Б., о. С.. Шахтови кладенци ШК-9 и ШК-10, които били разположени в поземлени имоти № 000003 и 000007, м. „А.“, з. с. С., о. Т. В поземлени имоти № 055004, 054001 и 000144, м. „Г.“ в з. на с. Б., о. Т. били разположени шахтови кладенци ШК-11, ШК-12 и ШК-13. От подземните водоизточници, посредством бункерни помпени станции, водата се подавала в черпателен водоем с обем 4000 м³. От черпателния водоем посредством централна помпена станция /ЦПС/ „Червенаково“ постъпвала в напорен водоем НВ - 5000 м³, откъдето по стоманен тръбопровод Ф-720 мм достигала до населените места на община Нова Загора. От напорния водоем по стоманен тръбопровод с диаметър 720 мм водата достигала до населените места на община Нова Загора както следва: -първо отклонение за с. Баня, общ. Нова Загора; -следва отклонение при м. „Мечи камък“ за с. Съдийско поле и с. Ценино; -преди с. Кортен, общ. Нова Загора е отклонението на тръбопровода за с. Кортен и с. Асеновец; -в землището на с. Кортен при удароубивателна шахта се отклонявал тръбопровод за захранване на напорен водоем с обем 6000 м³ за водоснабдяването на гр. Нова Загора; -от удароубивателната шахта започвал тръбопровод за захранване на населените места на община Нова Загора.
Водовземането от подземните водоизточници се осъществявало без учредена санитарно-охранителна зона съгласно изискванията и процедурата по Наредба № 3 от 16.10.2000 г. (обн. ДВ бр.88/2000г.). В БД-ИБР нямало внесена процедура по учредяването на санитарно-охранителна зона на водоснабдителна група „Червенаково“, състояща се от 5 бр. тръбни кладенци 8 бр. шахтови кладенци, с цел на водовземане за обществено питейно-битовото водоснабдяване на гр. Нова Загора и населени места в община Нова Загора.
Към момента на проверката отново било констатирано, че не били предприети действия за учредяването на санитарно-охранителни зони на съоръженията за питейно-битово водоснабдяване от подземни води от титуляра на разрешително за водоползване № 0709/12.12.2001 г., издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“. За констатациите от проверката бил съставен Констативен протокол № Сл 391/09.11.2021 г.
За установеното на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 123 от 06.12.2021 г., с който описаното деяние било квалифицирано като нарушение по чл. 48, ал.1, т.5 от Закона за водите. Актът бил предявен на представител на жалбоподателя, който след като се е запознал със съдържанието, не направил възражения. На основание така съставения АУАН от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” било издадено обжалваното НП № 17 от 10.05.2022 г., с което на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, ЕИК: *********, за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 5 от ЗВ и съгласно чл. 200, ал. 1, т. 26, предл. 1-во от ЗВ и чл. 200, ал. 4 от ЗВ, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева.
С постановеното по делото Решение № 452 от 17.11.2022 г., Районен съд – Сливен е потвърдил Наказателно постановление № 87 от 12.08.2021 г. на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, в частта, в която на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, ЕИК: *********, на основание чл. 200, ал. 1, т. 26, предл. 1 и чл. 200, ал. 4 от Закона за водите, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева.
В мотивите към съдебното решение първоинстанционният съд е приел, че в АУАН № 123 от 06.12.2021 г. и в НП № 17 от 10.05.2022 г. са описани: нарушението; датата и мястото, където е извършено; обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават, с посочване на законовите разпоредби, които са били нарушени. Приел за установено по безспорен начин, че посоченото в НП административно нарушение е извършено, като отговорността на дружеството била правилно ангажирана, а санкцията правилно била определена малко над минималния размер, т.к. това нарушение било извършено при условията на повторност по смисъла на чл. 200, ал. 4 от ЗВ.
При тези констатации касационното възражение за противоречие между мотивите и диспозитива на обжалваното съдебно решение е основателно. Налице е несъответствие между формираната от първоинстанционния съд воля, обективирана в мотивите на решението, и нейното изразяване в диспозитива на същото. След като е изложил мотиви за законосъобразността на НП № 17 от 10.05.2022 г., издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, въз основа на АУАН № 123 от 06.12.2021 г., районният съд е постановил диспозитив, с който е потвърдил като законосъобразно НП № 87 от 12.08.2021 г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, в частта, в която на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, ЕИК: *********, на основание чл. 200, ал. 1, т. 26, предл. 1 и чл. 200, ал. 4 от ЗВ, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева. Следователно крайният правен резултат не представлява логическо следствие от изложените съображения. Това противоречие представлява особено съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като препятства възможността да се установи каква е била действителната воля на първоинстанционния съд.
Мотивите на съдебното решение са писмените съображения на съда, обхващащи преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи, въз основа на които съдът е стигнал до своето решение и е обосновал крайния си извод, изведен в диспозитива на решението. Мотивите са отправна точка за преценка на законосъобразността и правилността на констатациите и изводите на съда. Мотивите не пораждат самостоятелни правни последици, а обосновават резултата, т.е. диспозитива на съдебния акт. Макар и да не са част от решението, мотивите като писмени съображения, обосноваващи правните изводи на съда, са от съществено значение за съдебния акт.
Противоречието между мотивите и диспозитива на решението може да се приравни на липса на мотиви към съдебния акт, поради което е от категорията на съществените процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал.1, т.2 от НПК. Тази липса не позволява на касационната инстанция да разбере какви са били правните съображения на първоинстанционния съд при постановяване на решението, да провери тяхната относимост към установените фактически обстоятелства и съответствието им с материалния закон.
По изложените съображения, съдебният акт следва да бъде отменен и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
На основание чл. 226, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, по разноските пред настоящата касационна инстанция следва да се произнесе първоинстанционният съд.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2,
изр. 1, пр. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 452 от 17.11.2022 г., постановено по АНД № 992/2022 г. по описа на Районен съд – Сливен.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд– Сливен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: