Определение по дело №1451/2020 на Окръжен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1300

гр. Пловдив, 11.08.2020 г.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,  VII въззивен състав, в закрито заседание на единадесети август две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

                    МИРЕЛА ЧИПОВА              

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Чипова  в. ч. гр. д. № 1451 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е реда на чл. 274 и следващите, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от адвокат И.И. – особен представител на И.Д.Й., ЕГН: **********, срещу Определение № 5707/09.06.2020 г., постановено по гр. дело № 2300 по описа на Районен съд – Пловдив за 2019 г., с което съдът е оставил без уважение искането му за изменение на Решение № 763/02.03.2020 г., постановено по горепосоченото дело, в частта за разноските.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт и се отправя молба за неговата отмяна и определяне в полза на особения представител на допълнително възнаграждение в размер на 100 лв. за осъществено процесуално представителство за третото по ред открито съдебно заседание по делото.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК: *********, в който се взема становище за неоснователност на подадената частна жалба, като се моли да бъде потвърдено обжалваното определение като правилно.

Пловдивският окръжен съд, след като се взе предвид доводите на страните и се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред първата инстанция е образувано по искова молба, подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД против И.Д.Й., с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи следните парични суми: 754,61 лева – главница, представляваща неплатена сума за консумирана питейна и отведена канална вода за обект, находящ се в гр. ****, ул. „***“ № ***, за периода 17.08.2015 г. – 16.10.2018 г., 83,65 лв. – мораторна лихва за периода 31.10.2015 г. – 30.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното ѝ плащане.

С Определение от 20.06.2019 г., постановено по горепосоченото гражданско дело, на основание чл. 47, ал. 6 ГПК първоинстанционният съд е назначил адв. И. за особен представител на ответника, за което му е определено възнаграждение в размер на 300 лв.

По делото са проведени три открити съдебни заседания, на които особеният представител се е явявал, като в последното по делото открито съдебно заседание същият е направил на основание чл. 7, ал. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за присъждане на допълнително възнаграждение в размер на 100 лв. (в ред. ДВ, бр. 84 от 2016 г.). С постановеното по делото Решение № 763/02.03.2020 г. са отхвърлени така предявените искове, а искането на особения представител за присъждане на допълнително възнаграждение е оставено без уважение.

С молба от 19.03.2020 г. адвокат И.И. в качеството му на особен представител на ответника е поискал на основание чл. 248, ал. 1 ГПК да бъде изменено горепосоченото решение в частта за разноските, като му бъде присъдена сумата от 100 лв. за явяване в едно допълнително съдебно заседание. За да постанови обжалваното определение, районният съд е приел, че размерът на възнаграждението е определен в съответствие с разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК и с вложените от страна на особения представител усилия по осъществяване на процесуално представителство на ответника.

Настоящият съдебен състав споделя изложените от първоинстанционния съд съображения, въз основа на които е оставил без уважение за искането за присъждане на допълнително възнаграждение. Съгласно чл. 47, ал. 6, изр. 2 ГПК възнаграждението на особения представител се определя от съда съобразно фактическата и правната сложност на делото, като изрично е предвидено, че размерът на възнаграждението може да бъде определен и под минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но не по-малко от една втора от него. В настоящия случай, предвид размера на предявената искова претенция и броя на проведените по делото открити съдебни заседания, минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 400 лв. (300 лв. + 100 лв.). Реализираната от процесуалния представител на ответника правна защита и съдействие е предоставена по спор, който не се характеризира с фактическа и правна сложност. Следователно възнаграждение в размер от 300 лв. е адекватно и съответно на нормата на чл. 47, ал. 6 ГПК и предвидената в нея възможност за определяне на размер на възнаграждението под минималния за съответния вид работа.

Изложеното по-горе налага извода за неоснователност на частната жалба, която следва да се остави без уважение, а определението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

    

         ПОТВЪРЖДАВА Определение № 5707/09.06.2020 г., постановено по гр. дело № 2300 по описа на Районен съд – Пловдив за 2019 г.

        

         Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ:  1.

                              

 

                                                                                                            2.