№ 6949
гр. София, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20211110157646 по
описа за 2021 година
„....“ ЕАД е предявило срещу Г. П. П. установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания в размер на 1035,27 лева, представляваща главница за
доставена топлинна енергия през периода 05.2017 г. – 04.2020 г., ведно със законната лихва
от 14.04.2021 г. до изплащане на вземането, 154,84 лева – мораторна лихва за периода
15.09.2018 г. – 02.04.2021 г., 37,69 лева – главница за дялово разпределение за периода
03.2018 г. – 04.2020 г. и 6,42 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 01.05.2018 г. – 02.04.2021 г. за топлоснабден имот в гр. София, ж.
к. „Света троица“, бл. 366, вх. Г, ет. 3, ап. 82, аб. № 191326.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуването на данните
за дължимите суми на интернет страницата на дружеството. Твърди, че за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда –
етажна собственост таксите се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за
дялово разпределение.
В срока по чл. 131, ал. 1 е постъпил отговор от ответника, който оспорва основанието
за дължимост на претендираните суми, не и техния размер. Релевира възражение за
1
погасяване с 3-годишна давност на претендираните вземания. Намира, че издаването на
последваща изравнителна фактура не променя началната дата на давностният срок. Оспорва
да е собственик, вещен ползвател и потребител на топлинна енергия. Намира за
неоснователна претенцията за лихва поради липса на доказателства за публикуване на
сумите на сайта на дружеството. Счита, че няма основание за дължимост на сумите за
дялово разпределение.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Ищецът твърди, че ответницата е потребител на топлинна енергия, тъй като с нея има
сключен договор за продажба на топлинна енергия. Видно от доказателствата по делото
ответницата ползва процесния имот като наемател на общинско жилище. Представена е
заповед от 29.10.2015 г. на Столична община, район „Илинден“, с която ответницата се
настанява в процесния имот, поради което може да се направи извод, че ответницата е
наемател на процесния топлоснабден имот, който е общински.
Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребители на топлинна енергия са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, което не включва в
кръга на потребителите наемателите.
С ТР № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК вече е изяснен
смисъла на понятието титуляр на вещно право на ползване по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
като в т. 1 изрично се сочи, че собствениците или титулярите на вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение /каквото е и наемното/,
освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди
дължи цената ѝ.
По делото е представено Заявление – декларация от 21.12.2015 г., с което ответницата
желае партидата за процесния имот да бъде променена на нейно име. Съдът намира, че това
по своята същност представлява предложение за сключване на договор за доставка на
топлинна енергия за битови нужди, което е било прието от ищеца, поради което и
ответницата е придобила качеството на купувач на топлинна енергия.
Следователно наемателят на имота в случая е страна по правоотношението с
топлопреносното предприятие и е потребител на топлинна енергия по смисъла на закона,
поради което и дължи на топлопреносното предприятие заплащане на цената на тази
енергия.
Съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че претендираната
доставка на топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода е в размер на 1035,27
лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия през периода 05.2017 г. –
2
04.2020 г., размерът на мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. – 02.04.2021 г. е 154,84
лева, размерът на главницата за дялово разпределение за периода 03.2018 г. – 04.2020 г. е
37,69 лева и размерът на мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 01.05.2018 г. – 02.04.2021 г. е 6,42 лева, поради което и намира за установен факта
на предоставяне на топлинна енергия в претендирания обем.
Поради изложеното предявените искове следва да бъдат уважени изцяло.
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, който е направил следните разноски: 100 лева за държавни такси в исковото и
заповедното производства, като претендира и юрисконсултско възнаграждение, което съдът
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 50 лева за исковото и заповедното
производства, които следва да му бъдат присъдени.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „....” ЕАД, ЕИК *********,
срещу Г. П. П., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че Г. П. П. дължи на
„....” ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните
суми: 1035,27 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия през периода
05.2017 г. – 04.2020 г., ведно със законната лихва от 14.04.2021 г. до изплащане на
вземането, 154,84 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. – 02.04.2021 г., 37,69 лева
– главница за дялово разпределение за периода 03.2018 г. – 04.2020 г. и 6,42 лева –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.05.2018 г. –
02.04.2021 г. за топлоснабден имот в гр. София, ж. к. „Света троица“, бл. 366, вх. Г, ет. 3, ап.
82, аб. № 191326, за които суми по ч. гр. д. № 20876/2021 г. на СРС, 82 състав, е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 20.05.2021 г.
ОСЪЖДА Г. П. П., ЕГН **********, да заплати на „....” ЕАД, ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за исковото и заповедното производство в общ размер
на 150 лева.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисиз“ ЕООД като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3