Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 18.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично
съдебно заседание на четвърти ноември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: АДРИАНА АТАНАСОВА
при
секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия Анастасова гр. дело
№ 1271 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 535601 от
15.11.2018 г. на СРС, ГО, 120 с-в, постановено по гр.д. № 21004/2018 г. е уважен
в една част предявеният от И.С.Т., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***,
кантора 446 адвокат С.Й.С. срещу П.на РБ, гр. София, бул. „Витоша” № 2, иск по
чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ, като последния е осъден да заплати сумата от 2000.00
лв., ведно със законната лихва от 01.04.2015 г. до окончателното й изплащане,
която сума представлява обезщетение за претърпени вреди (неимуществени вреди)
за неправомерно задържане под стража при взета мярка за неотклонение и
„задържане за срок от 72 часа“, като е отхвърлен иска до пълния му размер от 10 000.00
лв., като неоснователен; осъдена е П.на РБ, гр. София, бул. „Витоша” № 2 да
заплати на И.С.Т., ЕГН **********, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, сумата
от 3500.00 лв., ведно със законната лихва от 01.04.2015 г. до окончателното й
изплащане, която сума представлява обезщетение за претърпени вреди
(неимуществени вреди) за незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл.
198, ал. 1, пр. 1 от НК, като е отхвърлен иска до пълния му размер от 10 000
лв., като неоснователен.
С постановеното
решение е осъдена П.на РБ, гр. София, бул. „Витоша” № 2 да заплати на И.С.Т., ЕГН**********,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 247.50 лв. - направени разноски по
делото, съразмерно на уважената част от исковата претенция.
Срещу така
постановеното решение е постъпила жалба от ответника, в която са наведени
оплаквания, че решението на СРС е неправилно. Изложени са доводи, че
първоинстанционния съд неправилно е уважил в обжалваната част предявените
искове, като не е съобразил, че ищецът не е доказал причинените му от
незаконното обвинение и извършеното задържане неимуществени вреди. При
определяне на присъденото обезщетение СРС не е взел предвид, че наказателното
производство е приключило в разумен срок, а ищецът е бил оправдан на първа
инстанция. Освен това не е съобразил, че ищецът е осъждан и по същото време
срещу него са били постановени осъдителни присъди през 2012 г., 2015 г. и 2017
г. Определеното обезщетение не е съобразено с икономическия стандарт в
страната, с утвърдената съдебна практика по сходни производства, с понесените
от това обвинение неимуществени вреди. Поддържа твърдения, че П.на Р.Б. не е
разпространявала информация за воденото наказателно производство срещу ищеца,
поради което разгласяването на обвиненията не е пряк резултат от действия на
ответника. Поддържа,
че присъденото обезщетение е прекомерно, тъй като не съответства на
претърпените вреди и противоречи на чл. 52 ЗЗД.
В с.з. на 04.11.2019
г. заявява, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът не
се е съобразил с дадените разяснения с т.13 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.
гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС на РБ, задължителни за съда, като е присъдил
отделни обезщетения за понесените от ищеца неимуществени вреди от незаконно
обвинение и задържане по воденото наказателно производство.
В останалата част
като необжалвано постановеното решение е влязло в законна сила.
Въззиваемият И.С.Т. не изразява становище по въззивната жалба в
срока по чл.263, ал.1 ГПК. В с.з. на 04.11.2019 г. моли подадената въззивна
жалба да бъде оставена без уважение, а постановеното от СРС решение –
потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на оспорения съдебен акт:
Жалбата е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата. Настоящия състав на въззивния съд намира, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част, поради
което същия дължи произнасяне на съществото на правния спор в рамките на
заявените с въззивните жалби доводи за неправилност, съобразно нормата на чл.
269, изр. 2 ГПК. Не е допуснато нарушение на
императивни материални норми.
Пред първоинстанционния
съд е предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ от И.С.Т.,
ЕГН ********** срещу П.на Р.Б.. Ищецът иска ответникът да бъде осъден да му
заплати обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от обвинение за
извършване на престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1 връзка чл. 18, ал. 1 от НК,
за което е оправдан с влязла в сила присъда от 16.03.2015 г. постановена по
НОХД № 11273/2013 г. по описа на СРС, както и за осъждане да му заплати обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени за времето от 15.03.2013 г. до 11.04.2013 г.
за период от 43 дни, когато ищецът бил задържан първоначално за срок от 24 часа
по ЗМВР, а след това за 72 часа от СРП и в последствие е бил с взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“ по образуваното наказателно производство за
времето от 16.03.2013 г. /по НЧД № 4624/2013 г. по описа на СРС, НО, 21 с-в/ до
26.04.2013 г. /определение по ВНЧД № 1994/2013 г. по описа на СГС/.
Изложил е правни и
фактически доводи, че във връзка с неоснователното обвинение и задържането му е
понесъл тежки неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание,
изключителен стрес, сериозни личностни промени в посока към влошаване. Поддържа,
че е станал затворен, мнителен и недоверчив, ограничил социалните си контакти
значително, тъй като усещането било, че всички го гледат с недобро око. Освен
това доста хора от неговите близки и приятели променили отношението си към
него, избягвали го или пускали дебелашки шеги с известна доза подигравателен
тон. По твърдения, след престоя в ареста станал раздразнителен и нервен,
нарушил се съня му, което продължавало и след оправдаването му. Твърди, че било
уронено доброто му име в обществото, нарушено било основното му конституционно
и човешко право на свобода.
Претендирал е
обезщетение за неимуществени вреди за незаконното обвинение и за задържането му
в размер на 12 000.00 лв., от които СРС е присъдил 3500.00 лв., ведно със
законната лихва от 01.04.2015 г. за неоснователното обвинение и 2000.00 лв. за
задържането му, ведно със законната лихва от 01.04.2015 г.
Във връзка с указания
на съда от 02.04.2018 г. с молба от 16.04.2018 г. ищецът е заявил, че
претендира заплащане на обезщетение за незаконното му задържане в размер на
10000.00 лв. и за неоснователното обвинение в размер на 10000.00 лв.
В срока за отговор на
исковата молба ответникът П.на Р.Б. е оспорил основателността на иска с
възражения за недоказаност на търпени вреди за продължителен период от време,
които да са пряк и непосредствен резултат от обвинението, понеже в исковия
период срещу ищеца са водени множество наказателни производства, освен това
същия е бил осъждан с влязла в сила присъда. Като евентуални възражения, с
които иска да се определи по-нисък размер на обезщетението, е релевирал
обстоятелството, че наказателното производство е продължило в разумен срок и е
приключило с оправдателна присъда на първа инстанция. Поддържа още, че
обвинението не е било разгласявано от П.на Р.Б..
От събраните по
делото доказателства се установява, че срещу ищеца е било образувано на 08.03.2013
г. досъдебно производство № ЗМ 588/2013 г., пр.пр.№ 8223/2013 г. по описа на
СРП, като с Постановление от 15.03.2013 г. същият е бил привлечен като обвиняем
за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1 връзка чл. 18, ал. 1 от НК,
в това че на 03.03.2013 г., около 05.15 часа в гр. София, ж.к. Надежда, бл.
150, на асансьорна площадка на партерен етаж във вход А, направил опит да
отнеме чужди движими вещи: дамска чанта от изкуствена кожа на стойност 10 лв.;
полупрофесионален фотоапарат Никон модел 1-3100 на стойност 780 лв., мобилен
телефон Самсунг „Галакси“ модел СЗ на стойност 855 лв., айпад Ейпъл на стойност
240 лв., несесерче с козметични принадлежности на стойност 100 лв., портфейл от
изкуствена кожа на стойност 5 лв. и сумата от 100 лв., или всичко на обща
стойност 2090 лв. от владението на Веселина Стефанова Стойчева, като бил
употребил за това сила.
На същата дата - 15.03.2013
г. ищецът бил задържан на основание чл.63, ал.1, т.8 от ЗМВР за срок от 24 часа
със заповед на МВР, II РУ на СДВР, като му бил извършен и личен обиск. С
Постановление от 15.03.2013 г. СРП е удължила срока за задържането под стража
на ищеца до 72 часа.
Нормата на чл. 63,
ал. 1, т. 1 ЗМВР предвижда, че полицейските органи могат да задържат лице, за
което има данни, че е извършило престъпление.
С определение от
16.03.2013 г. по НЧД № 4624/2013 г. СРС, 21 състав, е взел мярка за
неотклонение на ищеца „задържане под стража“. Определението е било потвърдено с
определение на СГС, НО, III въззивен състав по ВНЧД № 1369/2013 г. и е влязло в
сила на 22.03.2013 г.
С определение от 26.04.2013
г., постановено от СГС, НО, V въззивен състав, по ВНЧД № 1994/2013 г., е
изменена мярката за неотклонение на ищеца от „задържане под стража“ на
„гаранция в пари“ в размер на 400 лв., като е постановено обвиняемия да бъде
освободен след внасянето на гаранцията.
С постановление от
11.04.2013 г. на СРП на ищеца е повдигнато обвинение за извършено престъпление
по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК. Обвинителният акт на СРП е
внесен в СРС на 21.06.2013 г. и е образувано НОХД № 11273/2013 г. по описа на
СРС, 104 състав. С присъда от 16.03.2015 г. ищецът е бил признат за невиновен.
В с.з. на посочената дата прокурорът е заявил, че не поддържа повдигнатото
обвинение, тъй като не било установено по безспорен начин участието на
подсъдимия в извършеното деяние.
Установява се, чрез
събраните в производството доказателства, че ищецът е осъждан, както следва: 1)
по НОХД № 6799/2012 г. на СРС, като присъдата е влязла в сила на 21.08.2012 г.
за извършено деяние на 18.07.2011 г. - държане на наркотични вещества без
надлежно разрешително - престъпление по чл. 354а, ал. 3 , предл. второ, т. 1 от НК; 2) по НОХД № 19898/2012 г. на СРС, в сила от 31.10.2012 г. за деяние,
извършено на 19.10.2011 г. -
държане на високорискови наркотични вещества, престъпление по чл. 354а, ал. 3,
предл. второ, т. 1 от НК; 3) по НОХД № 16681/2015 г., влязло в сила на 01.10.2015 г. за деяние, извършено на 05.03.2015 г. -
държане без надлежно разрешително на високорисково наркотично вещество -
престъпление по чл. 354а, ал. 5 връзка ал. 3, предл. 2 от НК; 4) по НОХД №
3186/2016 г. в сила от 12.01.2017 г. за деяние, извършено на 28.07.2015 г., представляващо
продължавано престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1 и пр. 5,
алт. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
От единната
информационна система за противодействие на престъпността е установено, че към
03.05.2018 г. статуса на ищеца в системата е активен, същият е известен с
прякорът „лисицата“ (л. 36 от делото на СРС). Чрез представените справки от
СДВР се установява, че още през 2003 г. срещу ищеца е било образувано
производство за извършен грабеж, а освен по производството, водено за процесното
деяние, ищецът е бил задържан под стража и по ЗМ № 111937/2011 г. на СДВР, II
РУ, както и по ЗМ № 15540/2015 г. на СДВР, 9 РУ; по ЗМ № 15228/2015 г. на СДВР,
04 РУ. През 2017 г. ищецът е изтърпял наложеното му наказание осем месеца „лишаване
от свобода“.
Чрез дадените пред
първата инстанция показания на свидетеля М.В., преценени с оглед събраните в
производството доказателства с оглед евентуалната им заинтересованост /чл.172 ГПК/ се установява, че ищецът е бил задържан
повече четирдесет дни, през което време същият споделял, че се чувства
зле, доста време не можел да си намери работа, имало подигравки по отношение на
него, оплаквал се от влошаване на здравето и поява на различни кожни болести в
ареста, където бил задържан. Същата установява, че ищецът е ограничил
социалните си контакти, както и че през последната година започнал да се
чувства по-добре.
Съгласно нормата на
чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 (ред. ДВ, бр. изм. - ДВ, бр. 98 от 2012 г. ) във вр.
с чл. 7 и чл. 4 ЗОДОВ, държавата - в лицето на съответните органи на
дознанието, следствието, Прокуратурата, съда, - отговаря и дължи обезщетение за
всички причинени имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от следния незаконен акт - обвинение в извършване на
престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради
това, че деянието не е извършено от лицето, - независимо от това дали вредите
са причинени виновно от съответните длъжностни лица, намиращи се в трудово или
служебно правоотношение със съответния правозащитен орган (вж. и разясненията,
дадени в тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. по тълк. гр. д. № 3/2004 г. на
ОСГК на ВКС на РБ, задължителни за съда).
С оглед релевираните
във въззивната жалба доводи срещу първоинстанционния съдебен акт, въззивният
съд изхожда от неоспореното положение, което се установява и от доказателствата
по делото, че е налице незаконен акт на правозащитен орган - обвинение в
извършване на престъпление, като по образуваното наказателно производство лицето
е било оправдано. Отговорността на осъдения от първоинстанционния съд ответник П.на
Р.Б. се извлича от упражнените правомощия по осъществяването на действията
посочени в чл.357 НПК да прекрати наказателното производство, да внесе обвинителен
акт в съда, съответно – да внесе делото в съда с мотивирано постановление по
чл. 375 НПК за освобождаване на
обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, съответно
от постановяването на присъда, с която лицето е оправдано.
Оспорено е
настъпването на твърдяните от ищеца вреди, съответно причинната връзка между
посочения по - горе незаконен акт и вредите. Доказването на тези елементи от
фактическия състав на отговорността на държавата чрез нейните органи следва да се
извърши от ищеца. В противен случай съдът ще отнесе в негова вреда
недоказването им и ще приеме за неосъществили се тези факти (чл. 154, ал. 1 ГПК). Същевременно съдът взема предвид и че наказателното преследване срещу
едно лице, както е приел и първоинстанционният съд, неизбежно има негативно
отражение върху неговата психика и душевно състояние и това отражение
обикновено е свързан о със страх от неоснователно осъждане, както и със
засегната чест и достойнство от незаконното обвинение ( вж. решение по чл. 290 ГПК № 16 от 02.02.2011 г. по гр. д. № 396/2010 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС ).
При решаване на спора
съдът изхожда и от положението, че от незаконното повдигане на обвинение се
засяга по един недопустим начин правната сфера на привлеченото към наказателна отговорност
лице, което води до увреждане и настъпване на вреди - неблагоприятно отражение
върху психиката на човек, които са пряка и непосредствена последица от това
увреждане, независимо от конкретната преценка, която се дължи за размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди (чл. 52 ЗЗД).
Ето защо в случая се
налага извода, че предвид неоснователното обвиняване в извършване на
престъпление, ищецът е търпял неимуществени вреди. Спорът по делото е очертан
от обичайни негативни преживявания от съответния акт на органите на досъдебното
производство. Те се изразяват в страх, стрес и притеснения във връзка с
неоснователно повдигнатото обвинение, вкл. страх от осъждане и засегната чест и
достойнство от незаконното обвинение. Касае се за вреди, които всеки човек при
подобни обстоятелства неизбежно търпи.
От показанията на разпитания свидетел М.В. се
установява, че ищецът е понесъл негативни последици във връзка с
неоснователното обвинение и задържането му по образуваното наказателно
производство, изразяващи се в страх, стрес и притеснения във връзка с
неоснователно повдигнатото обвинение, което от своя страна е довело несъмнено
до ограничаване на социалното му общуване и до влошаване на здравето му.
За да определи
размера на търсеното обезщетение за неимуществени вреди, съдът съобрази от една
страна и периода от време, през който спрямо ищеца реално са били предприети
действия по наказателно преследване - от 15.03.2013 г., а именно от предявяване
на постановлението за привличане на обвиняем до оправдаването му на 16.03.2015
г., взе предвид, че по отношение на него е била взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“ за времето от 16.03.2013 г. до 26.04.2013 г., както и че
на 15.03.2013 г. същият е бил задържан първоначално за срок от 24 часа, а след
това със срок до 72 часа с акт на СРП. Съдът отчете и обстоятелството, че към
момента на привличането му като обвиняем по цитираното наказателно производство
ищецът е бил осъждан за умишлени престъпления, както и че спрямо него са били
предприемани във връзка с другите образувани срещу него наказателни дела мерки
за процесуална принуда „задържане“ и мерки по ЗМВР.
За да определи по
справедливост размера на обезщетението за неимуществени вреди (чл. 52 ЗЗД),
въззивният съд взе предвид и че макар положението на несигурност в течение на
наказателното производство и характера на обвинението да се е отразило
неблагоприятно върху, то той не е доказал твърденията си с главно и пълно
доказване, че повдигането на конкретното обвинение, в предмета на делото, е
довело до уронване на името му пред обществото - по делото липсват
доказателства за публично разгласяване на обвинението.
В конкретната
хипотеза, според настоящия състав, в обезщетението за неимуществени вреди се
включва обезщетението за задържане на ищеца за срок от 24 часа по реда на
чл.63, ал.1 ЗМВР (т. 13 от цитираното ТР № 3 на ОСГК на ВКС е приложима) - мярката
е взета от полицейски орган спрямо ищеца по реда на ЗМВР, в момент, в който по
отношение на него е повдигнато обвинение. Същата е била определена и от СРП по
образуваното производство, като с акт на съда е била потвърдена.
Съдът съобрази и че
по отношение на ищеца са били образувани и други производства за упражняване на
наказателна репресия в рамките на периода 2011 г. -2017 г., от които също е
изпитвал притеснения, страх и неудобства, което не изключва обаче
причинно-следствената връзка между процесното обвинение и вредите от него.
Ето защо за
конкретните неблагоприятни последици за ищеца от процесния незаконен акт, чието
репариране се претендира, настоящият състав намира, че дължимият размер на
обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 3500.00 лв., определен по
критериите на чл. 52 ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
влизане в сила на акта на съда 01.04.2015 г. (вж. т. 4 от цитираното ТР на ОСГК
на ВКС) до окончателното й изплащане.
По изложените
съображения жалбата на ответника е частично основателна, като при разглеждането
й съдът съобрази обхвата на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от
конкретното обвинение и обстоятелствата за определяне на обезщетението по
справедливост по критериите на чл. 52 ЗЗД. Следователно обжалваното решение е
частично неправилно и подлежи на отмяна в частта, в която е присъдено
обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 2000.00 лв. за
незаконно задържане в периода от 15.03.2013 г. до 26.04.2013 г., доколкото
съобразно дадените разяснения с т. 13 от цитираното ТР № 3 на ОСГК на ВКС,
обезщетението за незаконно обвинение включва и обезщетение за незаконно
задържане по образуваното наказателно производство. В останалата обжалвана част
решението е правилно като резултат и следва да се потвърди. Съобразно този
изход на спора, постановеното от СРС решение следва да бъде отменено и в частта
на присъдените на ищеца разноски над сумата 165.75 лв., от които 10.00 лв.
заплатена държавна такса пред СРС и 155.75 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение за първата инстанция.
По разноските:
С оглед изхода на
спора, в полза на въззивника не се следват разноски за настоящата инстанция.
В полза на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 385.00 лв. За обосноваване на този извод
съдът съобрази за основателно искането на насрещната страна по реда на чл.78, ал.5 ГПК за присъждане на възнаграждение в минимален размер /605.00 лв./ определен
по реда на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Последното при съобразяване извършените
процесуални действия пред настоящата инстанция и проведените съдебни заседания.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Решение № 535601 от
15.11.2018 г. на СРС, ГО, 120 с-в, постановено по гр.д. № 21004/2018 г., в
частта, в която е уважен предявеният от И.С.Т., ЕГН **********,***, съдебен
адрес:***, кантора 446 адвокат С.Й.С. срещу П.на Р.Б., гр. София, бул. „Витоша”
№ 2, иск по чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ, като последния е осъден да заплати сумата от
2000.00 лв., ведно със законната лихва от 01.04.2015 г. до окончателното й
изплащане, която сума представлява обезщетение за претърпени вреди
(неимуществени вреди) за неправомерно задържане под стража при взета мярка за
неотклонение и „задържане за срок от 72 часа“, както и в частта, в която е
осъден да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски по делото над сумата
165.75 лв. до сумата 247.50 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен предявеният от И.С.Т., ЕГН
**********,***, съдебен адрес:***, кантора 446 адвокат С.Й.С. срещу П.на Р.Б.,
гр. София, бул. „Витоша” № 2, иск по чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ за заплащане на
сумата 2000.00 лв., ведно със законната лихва от 01.04.2015 г. до окончателното
й изплащане, която сума представлява обезщетение за претърпени вреди
(неимуществени вреди) за неправомерно задържане под стража при взета мярка за
неотклонение и „задържане за срок от 72 часа“.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 535601 от 15.11.2018 г. на СРС, ГО,
120 с-в, постановено по гр.д. № 21004/2018 г., в частта, в която е уважен
предявеният от И.С.Т., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, кантора 446
адвокат С.Й.С. срещу П.на Р.Б., гр. София, бул. „Витоша” № 2, иск по чл.2,
ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 3500.00 лв., ведно със законната
лихва от 01.04.2015 г. до окончателното й изплащане, която сума представлява
обезщетение за претърпени вреди (неимуществени вреди) за незаконно повдигнато
обвинение за престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1 от НК по досъдебно
производство № ЗМ 588/2013 г., пр.пр.№ 8223/2013 г. по описа на СРП, НОХД №
11273/2013 г. по описа на СРС, 104 състав, както и в частта, в която на
основание чл.78, ал.1 ГПК са присъдени в полза на И.С.Т., ЕГН **********,***,
съдебен адрес:***, кантора 446 адвокат С.Й.С. разноски в размер на 165.75 лв.,
от които 10.00 лв. заплатена държавна такса пред СРС и 155.75 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение за първата инстанция.
ОСЪЖДА П.на
Р.Б., гр. София, бул. „Витоша” № 2, да заплати на И.С.Т., ЕГН **********,***,
съдебен адрес:***, кантора 446 адвокат С.Й.С., на основание чл.78, ал.3 ГПК
сумата 385.00 лв.-разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.