Р Е Ш Е Н И Е
№3673/9.8.2019г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет
и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети юли,
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга
Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 290 по описа на Варненски районен съд за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано въз основа на искова молба вх. № 1812/10.1.2019 г. от
„Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя В. В., чрез пълномощник срещу С. В.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, с искане до съда да постанови решение, с което да
приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 364.63
лева, представляваща дължима главница за ползвани и незаплатени ВиК - услуги,
за периода от * г. до * г., по партида с абонатен № *, за обект-имот, находящ
се в *, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 08.10.2018 г. до окончателно изплащане на
вземането, а също и 28.05 лева, представляваща лихва за забава за периода от *
г. до 02.10.2018 г., за което вземане по ч. гр. д. № 15279 по описа на ВРС за
2018 година е издадена Заповед № 7608/09.10.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК.
В исковата молба се излага, че
отношенията между страните произтичат от чл. 2, ал. 1 от Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги (обн. в „ДВ”, бр. 18/2005 г., с
посл. изм.) и от общите условия за предоставянето на В и К - услуги на
потребителите от В и К - оператор „В. И К. - В.” ООД. Ответникът не е заплащал
предоставяните от ищцовото дружество услуги, поради което е инициирано заповедно
производство, в рамките на което по ч. гр. д. № 15279/2018 г. на Варненски
районен съд е издадена заповед за изпълнение № 7608/09.10.2018 г.
Ответникът – С. В.К., депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, с
който излага доводи за неоснователност на предявения иск. Оспорва наличието на
облигационна връзка между страните. Оспорва и извършване на доставка на
фактурираните количества В и К - услуги. Възразява, че ищцовото дружество не е
спазило задължението си, разписано в чл. 38 от ОУ за преустановяване на В и К –
услуги при неплащане на дължими суми. Отправя искане за отхвърляне на иска.
Съдът,
след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК.
Вземането, предмет на заповедта за
изпълнение е основано на разпоредбите на чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, са предявени врамките на предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд и при наличието на
останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 15279/ 2018
г. на ВРС.
В тежест на ищеца е да установи, при
условията на чл. 154, ал. 1 ГПК, съществуване на вземането, за което е издадена
заповедта за изпълнение, а именно: наличие на облигационна връзка между
страните, с твърдяния предмет, от която да е възникнало задължение за потребителя за заплащане на цените на предоставените ВиК услуги,
както и изпълнение на задълженията си по договора, т. е. че е предоставил
дължимата услуга и нейната стойност.
В тежест на ответника е да установи
погасяване на задължението.
Отношенията
между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с Наредба № 4/ 14.09.2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл. 14 от тази наредба,
отношенията между страните се уреждат с писмен договор, който се предлага от
водоснабдителното предприятие. Тази разпоредба касае потребителите, които се присъединяват
към водоснабдителната мрежа при действието на посочената наредба. С влизането в
сила на Наредба № 4 в § 3 е
предвидено, че условията и редът, при които съществуващите водопроводни и
канализационни отклонения, собственост на потребителите, се предоставят за
експлоатация на оператора, се определят с общите условия за получаване на
услугите ВиК и се конкретизират с договорите за
предоставяне на услугите ВиК. От това следва, че за заварените потребители,
които не са сключили предвидените в чл. 3 на Наредба № 9 и в чл. 14 на Наредба
№ 4 договори, намират приложение общите условия на доставчика, като, ако
потребителят желае различни условия от общите, последните следва да бъдат
конкретизирани с писмен договор. От изложеното следва, че в случаите, когато се
касае за обект, който е свързан към водопреносната мрежа преди влизането в сила
на Наредбата и ползва услугите на водоснабдителното предприятие, самият факт на
ползването е достатъчен да се приеме наличие на договорни отношения между
страните, които се уреждат от общите условия на доставчика.
В настоящата
хипотеза, данните по делото (справка за недобора на частен абонат,
карнетни листи, експетното заключение) установяват наличие на
открита на името на ответника в ищцовото дружество партида, а също и факта на присъединяване на конкретния обект към
водопреносната мрежа, поради което се налага извод за
наличие на валидна облигационна връзка между страните, правилата в отношенията
между страните по която се уредени от Наредба № 4/ 14.09.2004 г.
В настоящата хипотеза, не се спори
относно присъединяването на процесния обект към
водопреносната и канализационна системи, стопанисвани от ищеца. Видно от приложените на л. 68 – 69 карнетни листи за обекта е
определен абонатен № *,
чийто титуляр е ответника. Съгласно дефиницията, дадена в § 1, т. 2, б. „б” от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги и ОУ на ВиК
оператора, „потребители“ са юридически
или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които
се предоставят В и К услуги. Същевременно, видно от представената справка от Служба по вписвания (л.
70 – 71), ответницата е наемател на конкретния обект – апартамент № *, находящ се в *. Ето защо следва да се приеме, че
същият е потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, т. 2, б. „б” от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги.
Няма
спор между страните по отношение на цените, по които следва да бъдат заплатени
предоставените услуги.
За да се приеме, че за абоната е налице
възникнало задлъжение, в тежест на ответното дружество е да установи, че
осчетоводеното количество ВиК услуги е реално доставено.
За да се приеме, че за абоната е налице
възникнало задлъжение, в тежест на ответното дружество е да установи, че
осчетоводеното количество ВиК услуги е реално доставено. В тази връзка следва
да бъдат съобразени правилата на ОУ за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите. В чл. 21 от ОУ са предвидени условията и начина за отчитане на
средствата за търговско измерване (водомерите) – същото следва да се извършва
от служител на ВиК оператора, в присъствието на титуляра на абонатния номер или
на негов представител. По този начин резултатите от отчитането се свеждат до
знанието на потребителя. В същото време, с подписа си върху карнетния лист,
абонатът удостоверява неизгоден за себе си факт. Последното е от значение, с
оглед доказателствената сила на карнетния лист – той представлява частен
свидетелстващ документ, поради което се ползва с доказателствена сила само
когато удостоверява неизгодни за издателя му факти, а също и е
непротивопоставим на страната, която не го е подписала.
В конкретния случай представеният по
делото карнетен лист е подписан от лицето, посочено като абонат или от негов
представител относно отчитанията към 16.04.2018 год.
С
подписа, положен на карнетния лист, абонатът не само удостоверява, че е
запознат и е съгласен със начисленото количество ВиК услуги за последния месец,
но е и съгласен с доставеното количество услуги в предходния период, тъй като
показанията за съответния месец на средството за търговско измерване са сбор от
количеството доставени ВиК услуги за предходни месеци.
В карнетния лист по партида с абонатен
№ * е положен подпис срещу показанията на
водомера към 16.04.2018 г.,
т.е. следва да се приеме, че абонатът е изразил съгласие и е признал
количеството и размера на доставените му услуги до 16.04.2018
г. Това е и последната дата, към която от СТИ е отчетено
потребление. При отчитанията в периода м. май – м. октомври не е констатирана
никаква консумация на ВиК услуги. Поради тази причина се налага
извода, че представения карнетен лист установява, че са реално доставени
отразените в справката за недобора количества на ВиК услуги за релевирания от ищеца период, а именно за времето от * г. до * год.
Изложеното
обуславя извода, че за ответника е възникнало задължение за заплащане на
потребените количества ВиК услуги за периода от * г. до * год., възлизащи на стойност на 294.39 лв., който размер е установен по безспорен начин от справката,
съставляваща неразделна част от заключението на съдебно – счетоводната
експертиза, кредитирана от съда като обективно и компетентно
изготвено, кореспондиращо с останалия доказателствен материал, събран по
делото.
По изложените съображения се налага
извод за основателност на претенцията за сумата от 364.63 лв.,
представляваща сбор от главници по фактури, както следва: фактура № */ * г. на стойност
52.67 лв., съставена за потребени ВиК
услуги за периода от * г. до * г.; фактура № */ * г. на стойност
58.51 лв., касаеща потребини ВиК услуги за периода от * г. до * г.; фактура № */ * г. на стойност
29.26 лв., касаеща потребени ВиК услуги за периода от * г. до * г.; фактура № */ * г. на стойност
43.88 лв., касаеща потребени ВиК услуги за периода от * г. до * г.; фактура № */ * г. на стойност
43.88 лв., касаеща потребени ВиК услуги за периода от * г. до * г.; фактура № */ * г. на стойност
47.23 лв., касаеща потребени ВиК услуги за периода от * г. до * г.; фактура № */ * г. на стойност
44.60 лв., касаеща потребени ВиК услуги за периода от * г. до * г.; фактура № */ * г. на стойност
44.60 лв., касаеща потребени ВиК услуги за периода от * г. до * г., поради
което и същата следва да бъде уважена, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
На
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, основателна е и акцесорнатата претенция за
установяване на вземане в размер на 28.05. лв., съставляващо обезщетение
за забава върху главницата, начислено върху задължението по всяка фактура, за
периода от датата на падежа й до 02.10.2018 год., поради което и следва да бъде
уважена.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 75.00
лв. – разноски в заповедното производство (арг. ТР № 4/ 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/ 2013 г., ОСГТК, т. 12).
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 645
лв. – разноски в настоящото производство.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че С. В.К., ЕГН **********, с адрес:
*** дължи на „В. И К. - В.” ООД, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от управителя В. В. сумите от 364.63 лв. (триста шестдесет и четири
лева и шестдесет и три стотинки), представляваща дължима главница
за ползвани и незаплатени ВиК - услуги, за периода от * г. до * г., по партида
с абонатен № *, за обект-имот, находящ се в *, представляваща сбор от главници по фактури, както следва:
фактура
№ */
* г. на стойност 52.67 лв., съставена за потребени ВиК
услуги за периода от * г. до * г.; фактура № */ * г. на стойност
58.51 лв., касаеща потребини ВиК услуги за периода от * г. до * г.; фактура № */ * г. на стойност
29.26 лв., касаеща потребени ВиК услуги за периода от * г. до * г.; фактура № */ * г. на стойност
43.88 лв., касаеща потребени ВиК услуги за периода от * г. до * г.; фактура № */ * г. на стойност
43.88 лв., касаеща потребени ВиК услуги за периода от * г. до * г.; фактура № */ * г. на стойност
47.23 лв., касаеща потребени ВиК услуги за периода от * г. до * г.; фактура № */ * г. на стойност
44.60 лв., касаеща потребени ВиК услуги за периода от * г. до * г.; фактура № */ * г. на стойност
44.60 лв., касаеща потребени ВиК услуги за периода от * г. до * г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
08.10.2018 г. до окончателно изплащане на вземането, а също и 28.05 лв. (двадесет и осем лева и пет стотинки),
представляваща обезщетение за забава, начислено задължението
по всяка фактура за периода от * г. до 02.10.2018 г., за
което вземане по ч. гр. д. № 15279 по описа на ВРС за 2018 година е издадена
Заповед № 7608/ 09.10.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА С. В.К., ЕГН **********,
с адрес: *** заплати на „В. И К. - В.” ООД, ЕИК *, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от управителя В. В. сумата от 75.00 (седемдесет и пет) лева, представляваща разноски
в заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА С. В.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „В.
И К. - В.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от управителя В. В. сумата от 645.00 (шестстотин четиридесет и пет) лева, представляваща разноски
в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: