РЕШЕНИЕ
№ 187
гр. Кърджали, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и П. година в следния състав:
Председател:Здравка Ив. Дечева Запрянова
при участието на секретаря Ралица Р. Димитрова
като разгледа докладваното от Здравка Ив. Дечева Запрянова
Административно наказателно дело № *************69 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 09-00***95 от 17.09.2021г.,
издадено от и.д. директор на Дирекция „Инспекция по труда”- Кърджали, с
което на основание чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.3 от КТ е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1500лв. на И.О.И. с ЕГН
**********, адрес с.С., ул.„П.“ № ***, общ.Кърджали, в качеството му на
работодател, за нарушение на чл.61 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ.
Жалбоподателят И.О.И. счита наказателното постановление за
неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че не е извършил посоченото в
него нарушение при описаната фактическа обстановка. При съставяне на
АУАН и наказателното постановление било допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила и приложението на материалния закон.
Моли съдът да отмени атакуваното постановление като незаконосъобразно. В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен
защитник, който поддържа жалбата. Твърди, че в случая не било налице
трудово правоотношение, което да постигне съгласие между страните
относно мястото на работа, работно време, трудово възнаграждение и
1
длъжност. При трудовите правоотношения се изпълнявали трудови
задължения от работника за един по-продължителен период от време. При
договора за поръчка, респ. договора за изработка, предметът бил постигане на
определен резултат, както било предвидено и в приетия по делото договор.
Освен това, имало допуснати нарушения на ЗАНН в процедурата по
установяване на нарушението. Жалбоподателят не разбирал добре български
език и затова при съставянето на акта и връчването му следвало да присъства
преводач. Снетото от жалбоподателя обяснение било написано от лицето
Б.Ф.. Последният посочил, че написаните декларации от него и другите лица
по гражданския договор, били продиктувани от служителя И.С.. Неправилно
наказващият орган определил отношенията между И.И. и М.Р. като
трудовоправни, тъй като между тях имало сключен граждански договор. Този
договор носел всички белези на договора за изработка. Моли за отмяна на
наказателното постановление, като и за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган, чрез своя процесуален
представител оспорва жалбата и моли за решение, с което обжалваното
наказателно постановление да бъде потвърдено. Намира за установено по
безспорен начин извършеното нарушение на КТ. Работникът М.Р. извършвал
трудова дейност на обекта на жалбоподателя в един сравнително дълъг
период от време, повече от два месеца. Същият потвърдил пред съда, че сам е
написал и подписал приложената по делото декларация, в която се описвали
всички параметри на извършваната дейност, съставляваща дейност по
трудово отношение. Не били допуснати твърдените нарушения при съставяне
на АУАН, тъй като безспорно се доказало, че жалбоподателят владеел
български език в достатъчна степен, за да разбира в какво нарушение е
обвинен. В тази връзка той ангажирал съвсем своевременно и адвокат, който
да го представлява пред съда. Претендира и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на наказващия орган, алтернативно
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представя писмена защита, в която излага подробни съображения за
законосъобразност на атакувания акт.
Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното
заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
2
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На
21.06.2021г. свидетелите И.С., К.С. и А.С.- инспектори в Д„ИТ”- Кърджали,
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство и условията за
безопасност и здраве при работа по работни места на обект, представляващ
строеж на жилищна сграда в с.С., общ.Кърджали- УПИ ***, кв.*** по плана
на с.С., изпълняван от строителни работници, наети от жалбоподателя
И.О.И.. Проверяващите свидетели установили на обекта да работи лицето
М.Р., който правел зидария на строежа, заедно с още четирима работници.
Контролните органи му предоставили на него, както и на другите работници
декларации, в които да декларират писмено факти и обстоятелства, свързани
с осъществяваната от тях дейност. М.Р. владеел български език, но не можел
да пише и затова не попълнил сам декларацията. Същата била попълнена от
друг работник на обекта- свидетеля Б. Ф. Ф.. Информацията, записана в
декларацията била дадена от самия М.Р., който продиктувал всички
необходими данни на Б.Ф.. След като всичко било записано, М.Р. сам
положил подписа си като декларатор. В нея той декларирал, че от две
седмици работи на обект жилищна сграда в УПИ ***, кв.*** с.С., за И.О.И.,
без да е получил копие от заверено уведомление и екземпляр от сключен
писмен трудов договор, с работно време от 08.00 до 17.00 часа, почивни дни
събота и неделя, почивка в работния ден от един час, при дневно трудово
възнаграждение в размер на 35лв., като последно получил ***0лв. на
18.06.2021г. Проверката продължила и по документи в Д”ИТ”- Кърджали. На
30.06.2021г. там се явили собственикът на обекта- И.И., както и един от
работниците- свидетелят Б.Ф.. Жалбоподателят дал обяснение във връзка с
извършената проверка на процесния строеж, което било написано под негова
диктовка от Б.Ф.. Според обяснението, И.И. възложил на работниците да
извършат строителството на сградата. Наетите от него 5 лица, сред които и
М.Р. започнали работа две седмици преди проверката. Те трябвало да
извършат груб строеж на сградата за около два месеца. Жалбоподателят
посочил още, че ще представи на работниците необходимите документи за
започване на работа на 07.07.2021г. Така даденото обяснение било входирано
на 01.07.2021г. в Д”ИТ”- Кърджали. На 06.07.2021г. там бил представен
граждански договор от 07.06.2021г. сключен между И.О.И., като възложител
и лицата Б. Ф. Ф., М. Ю. М., Ф. С. И., М. О. Р. и Г. С. Х., като изпълнители.
3
Според договора изпълнителят приемал да извърши на свой риск и срещу
възнаграждение от страна на възложителя, строително- ремонтни работи на
УПИ ***, кв.*** по регулационния план на с.С.- масивна двуетажна жилищна
сграда. Количеството, обемът и видовете ремонтни работи и влаганите
материали следвало да се изпълнят съгласно уговореното в приложение 1 от
договора. Строително- ремонтните работи трябвало да се осъществят със
средства, материали и съответната квалифицирана работна ръка на
изпълнителя. Уговорена била цената, която възложителят ще заплати на
изпълнителя за строително- ремонтните работи- 35лв. на ден на човек, както и
срок за изпълнение на работата до завършване на грубия строеж. Плащането
трябвало да се извършва до 5-то число на месеца. На контролните органи
били представени и книги за инструктаж, от които било видно, че на
работника М.Р. е проведен начален инструктаж при започване на работа на
07.06.2021г., а впоследствие бил инструктиран и ежедневно. При направена
служебна справка в регистъра на уведомления за трудови договори било
установено, че с работника М.Р. нямало сключен трудов договор, такъв не
бил представен и до приключване на проверката. Затова контролните органи
приели, че работодателят И.О.И. на 07.06.2021г. не е уредил отношенията с
работника М.Р. като трудови, чрез сключване на трудов договор. По този
повод на 09.07.2021г. срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване
на административно нарушение по чл.61 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от КТ, който той
подписал и получил без възражение. На 17.09.2021г. наказващият орган издал
процесното наказателно постановление, с което на основание чл.416 ал.5
вр.чл.414 ал.3 от КТ наложил на И.О.И. административно наказание „глоба” в
размер на 1500лв. за извършено нарушение по чл.61 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от КТ.
При оценката на гласните доказателства съдът възприе изцяло като
достоверни показанията на свидетелите И.С., К.С. и А.С., които са очевидци,
извършили проверката по работни места и установили лицето М.Р. да
извършва трудова дейност на строителния обект, изпълняван от
жалбоподателя. Те не само са възприели непосредствено лицето да работи на
строежа, но и са събрали писмено данни за това от работника, който
декларирал при какви обстоятелства се намира на проверявания обект,
описвайки основни елементи на трудово правоотношение. Показанията на С.,
С. и С. са последователни, логични и кореспондиращи помежду си,
потвърждават се напълно и от всички приложени по делото писмени
4
доказателства. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Б.Ф. в частта им,
в която заявява, че за работата на обекта той и останалите работници
сключили граждански договор с жалбоподателя, че с него нямали уговорка за
работно време, почивки и конкретен работен ден. Твърденията му се явяват
изолирани и се опровергават от доказателствата, обсъдени по-горе, които
настоящата инстанция кредитира изцяло, с изключение на гражданския
договор. Казаното от Б.Ф. при разпита му в съдебно заседание противоречи и
на декларацията, подписаната от М.Р. в деня на проверката. В нея последният
е декларирал, че работи на обекта описвайки и основните елементи на
трудовото правоотношение като място на работа, длъжност, работно време,
почивни дни и трудово възнаграждение. Показанията на свидетеля Б.Ф., че
данните в обяснението, което написал от името на жалбоподателя И., му били
диктувани от проверяващите служители са голословни и несъстоятелни и не
намират опора в доказателствения материал.
Съдът не кредитира представения от жалбоподателя граждански договор
от 07.06.2021г., тъй като противоречи на събраните по делото гласни и
писмени доказателства, установяващи, че отношенията между И.О.И. и М.Р.
не са гражданскоправни, а трудовоправни.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима поради
подаването й от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от
ЗАНН. За това следва да бъде разгледана по същество.
Разпоредбата на чл.1 ал.2 от КТ гласи, че отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения, поради което за тях на общо основание са приложими
нормите на КТ. Според другата посочена в атакуваното постановление правна
норма чл.61 ал.1 от КТ трудовият договор се сключва между работника или
служителя и работодателя преди постъпването на работа. От доказателствата
по делото безспорно се установи, че М.Р. е предоставял работна сила за
жалбоподателя, като е осъществявал трудова дейност в обект изпълняван от
него, с оглед на което е налице трудовоправно отношение, за което са
приложими разпоредбите на КТ. В тази връзка следва да се приеме, че
административното нарушение е извършено, тъй като работодателят не е
сключил трудов договор с работника преди постъпването му на работа, с
5
което и не са спазени правилата на чл.61 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от КТ. С оглед на
констатираното нарушение, законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на И.О.И. на основание чл.414
ал.3 от КТ, предвиждащ наказание „имуществена санкция” или „глоба” в
размер от 1500 до 15000лв. за работодател, който наруши разпоредбите на
чл.61 ал.1, чл.62 ал.1 или 3 и чл.63 ал.1 или 2 от КТ. Жалбоподателят попада
в обхвата на разпоредбата на § 1, т.1 от КТ, регламентираща кой може да бъде
работодател по смисъла на КТ, тъй като към процесната дата той се явява
физическо лице, което самостоятелно наема работници по трудово
правоотношение. Затова законосъобразно е определено, че същият има
качеството на работодател, респ. като такъв е и субект на административното
нарушение. Наложената санкция е минималната по размер и съдът няма
правомощия да я намали, предвид нормата на чл.27 ал.5 от ЗАНН.
Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са
допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон,
които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление.
АУАН и атакуваното постановление са съставени правилно и
законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити
по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими
към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и
обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го
подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и
наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от
жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация,
като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да
ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт
до степен, налагаща отмяната му. Словесното описание на констатираното
нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на
посочената като нарушена правна норма на чл.61 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от КТ,
както и на санкционната такава по чл.414 ал.3 от КТ. Именно това са
разпоредбите относими към осъщественото от жалбоподателя деяние.
Нарушението се явява доказано, предвид изложените по- горе съображения.
Друго не следва и от представения граждански договор от 07.06.2021г.,
сключен между И.О.И., като възложител и лицата Б. Ф. Ф., М.Ю.М., Ф.С.И.,
М.О.Р. и Г.С.Х., като изпълнители. По силата на същия договор,
6
изпълнителят е приел да извърши строително- ремонтни работи на УПИ ***,
кв.*** по регулационния план на с.С.- масивна двуетажна жилищна сграда.
Количеството, обемът и видовете ремонтни работи и влаганите материали
следвало да се изпълнят съгласно уговореното в приложение 1 от договора.
Такова приложение към договора обаче липсва и не бе представено до
приключване на делото. При гражданския договор предметът е постигането
на определен трудов резултат или взаимоотношенията между страните се
отнасят до извършване на една услуга. Особеният характер на трудовия
договор за разлика от договора по ЗЗД е, че предпоставя нееднократност на
насрещната престация и необвързаност с постигане на конкретно осъществен
резултат, а се престира работната сила при упражняване на конкретна трудова
функция. От съдържанието на договора от 07.06.2021г. става ясно, че там не е
уговорено постигане на определен резултат, а изобщо извършване на
строително-ремонтни работи на горепосочения обект. Съществен елемент от
представения договор е самият процес на извършване на възложената работа,
а не крайният резултат от нея. Освен това, договорено е дневно трудово
възнаграждение за изпълнителя от 35лв., а не възнаграждение за краен
резултат. При облигационното правоотношение за постигане на определен
резултат, възложителят не се интересува от процеса на полагане на труд и не
следи как се осъществява изпълнението на задължението от изпълнителя,
доколкото трудът му е независим. В случая обаче не е било така, както става
ясно от показанията на свидетеля Ф., тъй като жалбоподателят е идвал на
обекта да проверява как върви работата. В самия договор също е посочено, че
изпълнителят се задължава да изпълни строително- ремонтните работи при
спазване условията на възложителя и действащата нормативна уредба, в това
число изискванията по охрана на труда, санитарните и противопожарни
норми. Ето защо, съдът стигна до извод, че отношението между
жалбоподателя и М.Р. съдържа основните елементи на трудовоправно
отношение като място на работа, характер на работата, трудово
възнаграждение, продължителност на работния ден и седмица. При това
положение наказващият орган правилно е приел, че отсъствието на сключен в
писмена форма трудов договор между работодателя И.О.И. и работника М.Р.,
след като последният реално е изпълнявал трудови задължения, представлява
нарушение на чл.61 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от КТ, подлежащо на административно
наказание. Неоснователен е и доводът на защитата за допуснати съществени
7
нарушения в процедурата по съставяне на АУАН, тъй като жалбоподателят не
владеел български език и трябвало да има преводач. Прочее, такова оплакване
не е направено нито в хода на развилото се административнонаказателно
производство, нито в жалбата срещу наказателното постановление, а стана
факт едва в последното съдебно заседание. От показанията на свидетелката С.
става ясно, че са разговаряли с жалбоподателя на български език през цялото
време, включително при съставяне и връчване на акта. Той сам прочел и
обяснението, което диктувал на Б.Ф., а после го подписал. Не на последно
място, представеният и подписан от И.И. граждански договор от 07.06.2021г.
също е съставен изцяло на български език, като никъде няма отбелязване да е
ползван преводач или изобщо да е имало необходимост от такъв. Предвид
това, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на
основание чл.63 ал.5 вр.ал.3 от ЗАНН следва на административно
наказващият орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно който заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност
и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150лв. В
случая по делото са проведени две съдебни заседания, в които юрисконсултът
е взел участие в него, по което са разпитани четирима свидетели, както и е
изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди
възнаграждение в размер от ***0лв. Доколкото издателят на наказателното
постановление се намира в структурата на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ със седалище град София, именно в полза на същата в
качеството й на юридическо лице (чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“) следва да бъдат
присъдени разноските по делото. Ето защо, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 09- 00***95 от
17.09.2021г., издадено от и.д. директор на Дирекция „Инспекция по труда”-
8
Кърджали, с което на основание чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.3 от КТ е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1500лв. на И.О.И. с ЕГН
**********, адрес с.С., ул.„П.“ № ***, общ.Кърджали, в качеството му на
работодател, за нарушение на чл.61 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА И.О.И. с ЕГН ********** с адрес с.С., ул.„П.“ № ***,
общ.Кърджали да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ гр.София сумата от ***0лв., представляваща направени разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението му
на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
9