Р E Ш Е Н И Е
№ 261
гр.Плевен, 17.05.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Плевен, четвърти състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Председател:
Цветелина Кънева
При секретаря Венера Мушакова, като разгледа
докладваното от съдия Кънева адм.дело № 954
по описа за 2020 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.62 ал.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под
стража (ЗИНЗС).
Производството по делото е образувано по жалба от
л.св.М.С., изтърпяващ наказание в затвора Плевен, против изричен отказ за
преместване от затвора Плевен в затвора Ловеч, обективиран в писмо
изх.№10326/19.10.2020г. на началник отдел „СДВРП“ при ГДИН.
В жалбата се твърди, че оспореният изричен отказ е
необоснован и незаконосъобразен. Твърди се, че отказът не съдържа никакви факти
и обстоятелства, които административният орган да е съобразил, обсъдил и мотивирано
да изложи наличие на предпоставките или липсата им за удовлетворяване на
искането за преместване. Сочи се, че за оспорващият не са ясни причините да
бъде преместен от затвора Ловеч в затвора Плевен, като още тогава при
преместването не са били спазени изискванията на чл.58 от ЗИНЗС. Счита се, че
административният орган не се е произнесъл мотивирано, като е имал задължение
за това. Счита се, че от съдържанието на отказа става ясно, че не са взети
предвид фактите, а именно адресната регистрация по постоянен адрес на лишеният
от свобода, адресната регистрация на близки и роднини, които го посещават на
свиждане и изпращат колети. Твърди се, че административният орган е следвало
служебно да направи справка от НБ ДН, въпреки че лишеният от свобода е представял
такива доказателства в писмен вид и при предишни заявления, като ги е приложил
и по настоящето. Твърди се, че неоснователното преместване от затвора Ловеч в
затвора Плевен е ограничило възможността за свиждане на сестрата и племенницата
на л.св., които след смъртта на майка му единствени са имали възможността да се
възползват от правото на свиждане по определения график за месеца. Твърди се
още, че не са взети предвид здравословното състояние на л.св. по медицински
картон, а болницата в Ловеч е специализирана, както и условията за изтърпяване
на наказанието в затвора Ловеч са по-благоприятни предвид заболяванията му.
Счита се също, че административният орган е следвало да съобрази и броят
настанени лишени от свобода в една килия с еднакъв режим и възможността да
бъдат осигурени санитарно битови условия адекватни на тях. Твърди се, че не са
съобразени нормите на чл.32 ал.1 от Конституцията на Република България и чл.40
ал.1 и ал.2 т.3 и т.4 от ЗИНЗС, като подкрепата на роднини и близки по време
изтърпяване на наказанието има положителен ефект за съхраняване на личността на
лицето, изтърпяващо наказанието, за по-лесното му понасяне като цяло и за
по-пълноценното постигане на целите на самото наказание. Сочи се, че не е съблюдавана и разпоредбата
на чл.72 от ППЗИНЗС, с която законодателят е възложил на администрацията на
затвора да съдейства активно на лишените от свобода за поддържане и съхраняване
на семейните връзки и контакти с външния свят. Твърди се, че дължимата от
органа преценка следва да обхване и желанието на л.св. лице да вижда роднините
си, което преместването в затвора Ловеч ще улесни. В заключение се счита, че
л.св. е изпълнил всички предписания на ЗИНЗС за преместването му в затвора
Ловеч и следва административният орган да се произнесе с положителен за лицето
административен акт. Моли се да бъде отменен изричния отказ и преписката да
бъде върната на административния орган за произнасяне по искането и издаване на мотивиран акт, с който л.св.С.
да бъде преместен от затвора Плевен в затвора Ловеч. Претендират се разноски.
От процесуален представител на ответника е представен
писмен отговор, с който са изложени съображения, че жалбата е недопустима, тъй
като има образувано адм.дело №681/2020г. по описа на АС-Плевен, алтернативно
неоснователна. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100лева.
В съдебно заседание оспорващият се явява лично и моли
изричният отказ да бъде отменен, като излага подробни съображения в подкрепа на
искането, аналогични на тези в жалбата. В допълнение сочи, че по всички негови
молби за преместване, включително последната, административният орган не се
произнася с административен акт, а с уведомително писмо, което не съдържа
никакви мотиви защо се отказва преместване. Счита се, че органът не е правил
никакви проверки по исканията, за да събере доказателства с цел да мотивира
отказите си. Твърди се, че тези
немотивирани откази го поставят в положение да не знае поради какви
обстоятелства не може да бъде преместен. Иска се на тези основания жалбата да
бъде уважена, като административният орган бъде задължен да издаде мотивирана заповед. Сочи се, че всички
подадени от него молби са на основание чл.62 от ЗИНЗС и това обвързва органа да
отговори мотивирано. В заключение се твърди, че отговаря на всички изисквания
да бъде преместен в затвора Ловеч и моли жалбата да бъде уважена.
От адв.И., пълномощник на л.св.С., са представени
писмени бележки, в които излага доводи за основателност на жалбата. Сочи, че не
са събрани по делото доказателства, които органът да е събрал, обсъдил и
мотивирано изложил за липсата на предпоставки за преместване на лишения от
свобода. Счита, че органът не се е произнесъл мотивирано. Счита, че са налице
всички предпоставки за преместване на л.св. Моли жалбата да бъде уважена.
Претендира разноски по приложен списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт П. с
надлежно пълномощно, която счита жалбата за неоснователна и навежда подробни
съображения в тази насока. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на
100лева.
Административен съд-Плевен, четвърти
състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и съобрази доводите на страните и закона, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
В оспореното писмо рег.№10326/19.10.2020г. на началник
отдел „СДВРП“ при ГДИН е обективиран отказ да бъде уважена подадената от л.св.М.С.
молба за преместване в затвора Ловеч, т.е. налице е изричен отказ на
административен орган, който представлява индивидуален административен акт и
подлежи на обжалване. Същият е връчен на л.св.С. на 22.10.2020г., а жалбата
срещу него е подадена пред Административен съд Плевен на 03.11.2020г. по
пощата. Ето защо жалбата е подадена в законоустановения срок за обжалване, от
активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от търсената
защита срещу годен за обжалване административен акт, пред компетентния съд,
поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е възражението, че жалбата е недопустима
за разглеждане предвид образуваното и висящо към момента на подаване на жалбата
адм.дело №681/2020г. по описа на Административен съд Плевен. Това е така,
доколкото жалбоподател по адм.дело №681/2020г. е Х.С., а обжалваният акт е
различен от предмета на настоящето дело.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Със заявление рег.№М-964/25.09.2020г., с правно
основание чл.62 ал.1 т.3 вр. чл.58 от ЗИНЗС,
л.св.М.С., изтърпяващ наказание в затвора Плевен, е поискал да бъде
издаден индивидуален административен акт – заповед, по силата на която да бъде
преместен от затвора Плевен в затвора Ловеч. В заявлението е посочено, че мотивите
за преместването са породени от социални съображения и осъществяване на
социални контакти с роднини, близки и приятели, които са препятствани да го
посещават в затвора Плевен. Твърди се в заявлението, че са настъпили редици
нови обстоятелства, които да са повод за преместването му отново в затвора
Ловеч.
До началника на затвора Плевен е изпратено писмо
рег.№10326/19.10.2020г. на началник отдел „СДВРП“ при ГДИН, в което е отразено,
че следва л.св.М.С. да бъде уведомен, че поредната му молба, съдържаща искане
за превод в затвора Ловеч, е получена в ГДИН и в нея не се съдържат нови
обстоятелства, които да послужат като основание за разглеждане. Отразено е в
писмото, че по случая е в ход съдебно производство с идентичен предмет на
делото по жалба на Х.С., сестра на осъденото лице, пред Административен съд
Плевен, като след произнасянето му съдебният акт ще бъде изпълнен. Посочено е
още, че на основание чл.90 ал.5 от ЗИНЗС молбите на л.св.С., несъдържащи нови
обстоятелства, ще се оставят без разглеждане.
Именно това писмо, с обективиран в него отказ, е
предмет на настоящето съдебно производство.
По делото се установява още, че със заявление
рег.№3105/15.07.2015г. л.св.М.С., изтърпяващ наказание в затвора Ловеч, е
пожелал да бъде преместен в Централен софийски затвор, като изрично е посочил,
че за друг затвор няма желание. Във връзка с това заявление е издадена Заповед
№Л-4862/05.08.2015г. на ВПС Главен директор на ГДИН, с която на основание чл.62
ал.1 т.4 от ЗИНЗС /наличие на важни съображения, свързани с безопасността на
лишения от свобода и сигурността в затвора Ловеч/ е наредено л.св.С. да бъде
преместен в затвора Плевен за доизтърпяване на наложеното наказание. Заповедта
е обжалвана, като с решение от 16.02.2016г. по адм.дело №9293/2015г. на АССГ е
отменена, но при инстанционен контрол решението на АССГ е отменено с решение от
12.01.2018г. по адм.дело №4203/2016г. на ВАС и жалбата на М.С. срещу Заповед
№Л-4862/05.08.2015г. е отхвърлена като неоснователна.
Установява се също, че след преместването му в затвора
Плевен л.св.С. многократно е искал да бъде преместен в затвора Ловеч или
затвора София, като с писмо рег.№9070/17.09.2016г. молбата за преместване е
оставена без уважение; със Заповед №Л-3026/23.06.2017г. на Началник отдел СДВРП
при ГДИН е отхвърлена молбата на л.св.С. да бъде преместен в затвора Ловеч или
затвора София; с писмо рег.№8308/10.08.2018г. л.св.С. е уведомен, че няма
промяна в обстоятелствата и молбата за преместване се оставя без уважение; с
писмо рег.№3226/30.03.2020г., във връзка с нова молба за преместване,
началникът на затвора Плевен е уведомен, че след отпадане на необходимостта от
предприетите мерки свързани с противоепидемичната обстановка в страната и след
промяна на обстоятелствата, следва администрацията на затвора да сезира ГДИН с
оглед актуална преценка на основанията за удовлетворяване искането на М.С..
От доказателствата по делото е видно, че Х.С. е сестра
на л.св.С., като последната е с постоянен адрес ***. Установява се още, че
л.св.М.С. е с постоянен адрес ***.
Установява се от данните по делото, че Х.С. също е
подавала молби за преместването на брат й М.С. *** в затвора Ловеч. С писмо рег.№10319/05.11.2019г.
С. е уведомена, че молбата й не попада в хипотезата на чл.62 ал.1 т.3 от ЗИНЗС
и не може да бъде уважена.
От събраните по делото доказателства се установява, че
М.С. е сезирал чрез молби и жалби различни институции във връзка с
пребиваването си в затвора Плевен. Събрани са и множество доказателства за
извършени свиждания на С. с неговата сестра, с племенницата, както и с други
лица.
Видно от Заповед №Л-919/08.03.2017г. на Главен
директор на ГДИН е, че съгласно т.4.6 осъдените лишени от свобода от закрит тип
от област Ловеч, Велико Търново, Шумен и Габрово се настаняват в затвора Ловеч
и затворническо общежитие „Атлант“ гр.Троян към затвора Ловеч.
От доказателствата по делото се установява също, че
л.св.М.С. към момента на подаване на молбата за преместване изтърпява присъда
доживотен затвор без право на замяна в затвора Плевен.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
При проверка материалната компетентност на издателя на
оспорения акт, съдът намира, че писмото, в което е обективиран отказ за
преместване, е издадено от компетентен орган предвид разпоредбата на чл.62 ал.5
вр. ал.1 от ЗИНЗС и приложените на л.61-62 от делото Заповед
№Л-1070/27.02.2020г. на Главен директор на ГДИН и Удостоверение на юридическа
правоспособност на началник отдел СДВРП комисар Ю.Ш..
Оспореният отказ е издаден в писмена форма, но при
липса на правни и фактически основания за неговото издаване, което
възпрепятства съда да направи проверка за материална законосъобразност на акта.
Съображенията за това са следните:
Молбата на л.св.С. е с посочено правно основание по
чл.62 ал.1 т.3 от ЗИНЗС. Упражняването на административното правомощие за
преместване на лишени от свобода от един затвор в друг, е ограничено до
визираните в чл. 62, ал.1,
т.1 - т.5 от ЗИНЗС
хипотези. Съгласно чл.62, ал.1
от ЗИНЗС, преместването на лишени от свобода от един затвор в друг
се извършва със заповед на Главния директор на ГДИН: 1. при включване на
обучения, в курсове за придобиване на специалност, за повишаване на
квалификацията или за работа - при изявено желание от лишения от свобода, 2.
при настаняване на лечение в болнично заведение по лекарско предписание, 3. по
молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на
семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти, 4. по
предложение на началника на затвора при възникване на психологическа
несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода- пострадали или
близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличие на други
важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и
сигурността в местата за лишаване от свобода и 5. при необходимост с цел
съобразяване с изискванията на чл.43, ал.4
от ЗИНЗС, в този случай се взема предвид и желанието на лишения от
свобода.
Видно от оспорения отказ, административният орган не
се е произнесъл налице ли са или не предпоставките за удовлетворяване на искането
за преместване, като дори писмото не е адресирано до л.св.С., а е посочил
единствено, че лицето следва да бъде уведомено, че не са налице нови
обстоятелства, които да послужат за разглеждане на молбата, като е цитиран
чл.90 ал.5 от ЗИНЗС.
По аргумент от разпоредбата на чл.62 ал.3 от ЗИНЗС, главният директор на ГД"ИН" (съответно лицето, на
което е делегирано това правомощие, съгласно чл.63 ал.5 от ЗИНЗС) издава заповед за преместване на лишения от свобода в друг
затвор или издава отказ да бъде преместен лишеният от свобода в друг затвор.
Нормата на чл.62 ал.3 от ЗИНЗС е императивна и за компетентния административен орган е налице
задължение да се произнесе със заповед за преместване на лишен от свобода от
един затвор в друг или да издаде мотивиран отказ за преместването на лишен от
свобода от един затвор в друг. Именно това не е сторено в настоящия случай,
като изцяло липсват фактическите основания за отказа, което нарушава правото на
защита на л.св.С. да разбере срещу какви фактически и правни съображения следва
да се защитава. Съответно, при липсата на нови обстоятелства, въз основа на
които лишеният от свобода да бъде преместен от един затвор в друг, това следва
да бъде изложено подробно и мотивирано в изричен писмен акт, адресиран до
лицето и връчен му съобразно изискванията на закона, а не да бъде отразено без
мотиви, че в молбата не се съдържат нови обстоятелства, които да послужат за
нейното разглеждане.
Предвид горепосоченото съдът намира, че оспореният
отказ следва да бъде отменен, а делото като преписка да бъде изпратено на административния
орган за ново произнасяне по молба вх.№М-964/25.09.2020г. на л.св.М.С. с искане
за преместване от затвора Плевен в затвора Ловеч. При новото произнасяне
административният орган следва да направи проверка и да прецени налице ли са
предпоставките за преместване по чл.62 ал.1 т.3 от ЗИНЗС /основанието посочено
в молбата на л.св.С./ и ако да, да издаде заповед за преместване, а ако не, да
издаде мотивиран отказ да бъде преместен. Новият индивидуален административен
акт следва да бъде издаден в 30-дневен срок от влизане в сила на съдебното
решение.
Независимо от изхода на делото и направено
своевременно искане за разноски, такива в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят в размер на 10лева, внесена държавна такса за образуване на дело. Не
следва да бъде уважено искането за присъждане на разноски в размер на 500лева,
представляващи адвокатско възнаграждение, доколкото по делото не са приложени
доказателства за платено възнаграждение на адв.И. по банков път, както е
договорено и отразено в приложен по делото договор за правна защита и
съдействия на л.9- гръб.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172 ал.2,
пр.второ вр. с чл.173 ал.3 чл.174 ал.4 от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти
състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изричен отказ за преместване от затвора Плевен
в затвора Ловеч, обективиран в писмо изх.№10326/19.10.2020г. на началник отдел
„СДВРП“ при ГДИН.
ИЗПРАЩА делото като преписка на Началник отдел
"Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите" в
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София за ново произнасяне
по молба вх.№М-964/25.09.2020г. на л.св.М.С. с искане за преместване от затвора
Плевен в затвора Ловеч, в 30-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение,
при съобразяване на мотивите в него.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ –
София да заплати в полза на л.св.М.С.С. с ЕГН:**********, изтърпяващ наказание
в затвора Плевен, направените по делото разноски в размер на 10лева /десет
лева/.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на л.св.М.С., чрез адв.Х.И.,
за присъждане на разноски в размер на 500лева, представляващи договорено
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението е окончателно, съобразно чл.62 ал.3 изр.последно
от ЗИНЗС.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: /п/