№ 3017
гр. София, 16.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно частно гражданско дело
№ 20211000503337 по описа за 2021 година
Производство по чл.122 ГПК по повдигната препирня за определяне на родова подсъдност
между СГС и СРС.
Производството по делото е приключило с постановено на 14.10.2021г. определение
по гр.д.№ 17189/21г. по описа на СРС, ІІ ГО, 63 състав, с което е прекратено производството
по делото и е повдигнат спор за родова подсъдност между СРС и СГС, а делото е
изпратено на САС по компетентност.
Производството е образувано по подадена пред СРС молба от В. О. В. от
03.06.2021г., съдържаща искане за възстановяване на срока по чл. 414 ГПК за подаване на
възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
С разпореждания от 08.06.2021г. и 26.08.2021г. СРС, 63 състав е приел, че
твърденията в молбата за наличието на особени непредвидени обстоятелства за пропускане
на срока по чл.414 ГПК следва да се квалифицират като такива по чл.423, ал.1, т.4 ГПК,
поради което компетентен да се произнесе по молбата е СГС. Затова делото е изпратено на
СГС.
С определение № 2673 от 28.09.2021г. по гр.д. № 11039/2021г. по описа на СГС, ГО,
ІV-е състав /с двама младши съдии!/ производството по делото е прекратено, като същото е
изпратено по компетентност на СРС. В мотивите на съдебният акт е посочено, че „не е
налице конкуренция между разпоредбите на чл.64, ал.2 ГПК и чл.423 ГПК, обосноваваща
предпочтително приложение на последната в хипотезата на пропуснат срок по чл. 414, ал. 2
ГПК“.
След връщане на делото в СРС, 63 състав, е постановено определение на 14.10.2021г.
по гр.д.№ 17189/21г. по описа на СРС, ІІ ГО, 63 състав, с което е прекратено производството
по делото и е повдигнат спор за родова подсъдност между СРС и СГС.
1
Настоящата съдебна инстанция споделя направения от СРС извод по следните
съображения:
По силата на чл.414 ал.1 ГПК длъжникът може да възрази писмено срещу заповедта за
изпълнение или срещу част от нея, като съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба срокът за
това действие не може да бъде продължаван. Съгласно разпоредбата на чл.64 ал.2 ГПК
страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да
поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени
непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. На първо място това са такива
обстоятелства, които имат обективен характер или настъпването, на които зависи от
действието на трети лица, различни от страната. На второ място се изисква страната да не
може да преодолее последиците от тези обстоятелства чрез предприемане на съответните
действия за това от нейна страна. В разпоредбата на чл.423 ГПК е дадена възможност на
длъжника, който е бил лишен от възможност да оспори вземането в едномесечен срок от
узнаване на заповедта за изпълнение да подаде възражение до въззивния съд. В ал. 1 от
цитираната разпоредба са посочени случаите, когато се прилага предоставената на длъжника
възможност. Това са хипотезите, когато заповедта за изпълнение не е била връчена
надлежно на длъжника, не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал
обичайно местопребиваване на територията на Република Б, длъжникът не е могъл да узнае
своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства и когато не е
могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е
могъл да преодолее. Последната хипотеза се покрива с тази предвидена в разпоредбата на
чл.64 ал.2 ГПК, като останалите три хипотези също визират пропускането на срока по
чл.414 ал.2 ГПК поради причини, които стоят вън от субективното съзнание на длъжника и
не зависят от него. С оглед на това хипотезите на чл.64 ал.2 ГПК и чл.423 ГПК се
припокриват. Различни обаче са съдилищата, които са компетентни да разгледат
подадените въз основа на тези две разпоредби молби, както и последиците от тях.
Разпоредбите на чл.64 ал.2 и чл.423 ГПК не се прилагат едновременно. Първата се
намира в част първа "Общи правила" на ГПК, поради което намира приложение за всички
предвидени в нормативния акт производства, с изключение на случаите, когато за
съответното производство е налице специална разпоредба. Такава е налице за заповедните
производства, а именно чл.423 ГПК. Поради това същата изключва приложението на
разпоредбата на чл.64 ал.2 ГПК в заповедното производство.
Производството за отмяна на влязло в сила решение не е продължение на исковия
процес, приключил с постановяване на решението, а съставлява самостоятелно
производство с извънинстанционен характер. Пропускането на установения в чл.305 ГПК
тримесечен преклузивен срок за иницииране на производството по отмяна не може да бъде
санирано чрез способа на чл.64 ГПК дори тогава, когато причините за пропускането са
извинителни за заинтересованата от отмяната страна. /в този смисъл определение № 355 от
13.05.2013 г. по ч.т.д. № 1950/13 г., ВКС, ІІ т.о./.
В настоящия случай се иска възстановяване на срок за подаване на възражение по
чл.423 ГПК, което по характера си е аналогично на това за отмяна на влезли в сила решения.
В него окръжният съд действа не като въззивна инстанция, която извършва проверка на
правилността на първоинстанционния акт, обективиран в заповедта за изпълнение на
районния съд, а извършва проверка за това налице ли са изрично посочените от длъжника
основания по чл.423 ГПК за закъсняло оспорване на вземането по заповедта чрез
възражение по чл.414 ГПК. Това принципно разрешение за характера на производството по
чл.423 ГПК е дадено и в т. 15 на ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/13 г. на ОСГТК на
ВКС във връзка с дължимата за него държавна такса и в която изрично е посочено, че
производството е извънредно, аналогично на производството за отмяна на влезли в сила
съдебни решения.
С оглед на така изложеното съставът на САС намира, че нормата на чл.64 ал.2
ГПК е неприложима за възстановяване на едномесечния срок по чл.423 ГПК. т.е.
2
разглеждането му е от компетентността на Окръжен съд, а не районен, както изрично е
посочено в ГПК. Тоест в случая не са направени две искания при условията на
евентуалност, като първото е за възстановяване на срока по чл.414 ал.2 ГПК, по което
компетентен да се произнесе е заповедният съд- РС-София, а едва второто е за приемане на
възражение по чл.423 ГПК, както е приел СГС, а е налице само едно искане- за приемане на
възражението, което покрива смисъла на общата разпоредба за възстановяване на срокове. В
конкретният случай твърденията в подаденото възражение визират именно хипотези на
чл.423 ГПК и поради съществуване на този специално предвиден в закона ред за защита на
правата й, общата процедура по чл. 64 ГПК по отношение на срока по чл.414, ал.2 ГПК е
недопустима. Разпоредбата на чл.423 ГПК представлява специална правна норма по
отношение на нормата на чл.64 ГПК за възстановяване на срок, поради което изключва
нейното приложение. / Опр. № 619/15.07.2010 г. по ч.т.д. № 404/2010 г. І ТО, ВКС; Опр. №
246/21.06.2016 г. по ч.гр. д. № 2042/2016 г. ІІІ ГО, ВКС и др./.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г.,
ОСГТК, настоящото определение не подлежи на обжалване.
Воден от изложеното и на основание чл.122 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 2673 от 28.09.2021г. по гр.д. № 11039/2021г. по описа на СГС,
ГО, ІV-е състав, с което е прекратено производството пред СГС, а делото е изпратено по
подсъдност на Софийски районен съд.
ОПРЕДЕЛЯ за родово компетентен съд, който да се произнесе по молбата на В. О.
В., ЕГН ********** от 03.06.2021г. по реда на чл.423 ГПК срещу заповед за изпълнение на
парично задължение, издадена по реда на чл.410 ГПК - СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД.
Определението не подлежи на обжалване.
След неговото влизане в сила делото да се изпрати на СГС, ГО, за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3