Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
19.01.2021г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря
Мариана Ружина, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело №
14111 по описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 115718 от 15.05.2019г. по гр.д. № 20936/2014г. Софийски районен съд, 75 състав отхвърлил предявения от „БДЖ-Т.П.”
ЕООД – ПОДЕЛЕНИЕ ЗА Т.П. СОФИЯ, ЕИК ******, срещу Б.Х.Б., ЕГН **********, иск с
правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ за сумата 176.34 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в преразход на 96
литра гориво. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на
ответника сумата 150 лв. – разноски по делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „БДЖ-Т.П.” ЕООД –
ПОДЕЛЕНИЕ ЗА Т.П. СОФИЯ, с оплаквания за неправилност - неправилно приложение
на материалния закон и необоснованост. Първоинстанционният съд неправилно
приел, че няма как по категоричен начин да бъде определено, че е налице липса,
нито в какъв размер. Конкретното нарушение на трудовите задължения, което
допуснал ответникът, било неизпълнението на задължението при управлението на
локомотива да осигури икономичното използване на гориво, вменено му с чл. 24,
б. „е“ от Инструкцията за работа на машинисти, локомотивни и
помощник-машинисти, локомотивни в „БДЖ Т.П.“ ЕООД. Съгласно константната
практика на ВКС, работодателят не бил длъжен да установи и да посочи всички
обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, чрез което е
допуснато конкретното нарушение. Освен това вещото лице направило независимо
пресмятане на приложените данни, в резултат на което установило преразход,
по-голям от този, изчислен от топлотехника на работодателя. Въпреки това
разминаване, не можело да се счете, че въобще няма преразход. Съдът не
съобразил и посоченото от вещото лице в отговора на задача 14 от заключението,
съгласно което нивомерът, с който са снабдени локомотивите 55 серия се влияе от
меродавния наклон и неравностите на железния път в много почти пренебрежима
степен. Поради това моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него
постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски за двете
инстанции, вкл. юрисконсултско възнаграждение съгласно списък по чл. 80 ГПК. Съображения
излага в писмена защита от 25.11.2020г.
Въззиваемата страна Б.Х.Б. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва
жалбата и моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно. Претендира разноски
за въззивното производство.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
С оглед фактическите твърдения в исковата молба, съдът е сезиран с иск с
правно основание чл. 211 вр. чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ. Претендира се осъждане на
ответника да заплати на ищеца – работодател сумата 176.34 лв., представляваща
стойност на преразходено от него 96 л дизелово гориво като „машинист,
локомотивен, влакова работа” при работа с локомотив № 55-118.4. на 26.01.2014г.
Следователно се претендира реализиране на пълната имуществена отговорност на
ответника за увреждане имуществото на работодателя, причинено от липси на
материални ценности, поверени на ответника.
С отговора на исковата молба,
депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът е оспорил предявения иск по
основание и размер с възражения, че показанията на нивомерната сонда при
приемане и предаване на локомотива не отразявали действително изразходваното
гориво предвид големия наклон на коловоза на ГПР при приемане на локомотива, а
предаването му не станало на същото място (по нареждане на гл. експерт инж. Н.),
както следвало да бъде – на обозначеното за това с блажна боя място в
експлоатационен пункт Перник. Релевирал е и възражение, че сондата е уред, въведен
след конструктивно изменение в кабината на локомотивите и нейните показания не
са меродавни. Локомотивите били оборудвани с GPS система, която следвало да
отчита разхода на гориво. Искал е от съда да отхвърли иска.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо. Въззивният съд намира, че при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни
норми, а с оглед оплакванията в жалбата е правилно по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, работник или служител, на когото е
възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита
парични или материални ценности, отговаря спрямо работодателя за вреди от липси
в пълен размер, заедно със законните лихви от деня на причиняване на щетата, а
ако това не може да се установи - от деня на откриване на липсата. В правната
теория и константната съдебна практика липсата се дефинира като щета (имуществена
вреда) с неустановен произход - състояние на недостиг в касата или в склада,
т.е. едно състояние на неотчетност на парични и/или материални ценности.
Характерното за този недостиг е неустановеният му произход, невъзможността да
се установят причините за недостига на липсващите ценности, при което се презумира, че той се дължи на
поведение на отчетника, на когото са поверени ценностите. За да е неустановен
произходът на щетата, следва да е неизвестно поведението на кое лице се намира
в причинна връзка с недостига в касата/склада и какво е съдържанието на това
поведение (присвояване на паричните или материално-стокови ценности, тяхното
разпиляване и пр.). Установи ли се причината за недостига, съставът на
увреждането се дисквалифицира като липса.
За уважаване на иск с правна квалификация чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ ищецът следва да докаже наличието
на липса, че работникът се е намирал в трудовоправно отношение с него към
момента на причиняване на липсата, както и отчетническото качество на ответника
към същия момент.
При доказване на тези факти от ищеца, в тежест на ответника е да докаже, че
липсата не се дължи на негови действия или бездействия или че не я е причинил виновно.
С оглед тези предпоставки, очевидно е, че доводите в жалбата във връзка с
твърдяното нарушение на ответника, изразяващо се в неизпълнение на задължението
му да осигури икономично използване на гориво, са неотносими за настоящия спор.
Не е било спорно и по делото се установява, че към 26.01.2014г. страните са
били в трудово правоотношение, по което ответникът е изпълнявал длъжността „машинист,
локомотивен, влакова работа”. От чл. 40 на приетата Инструкция за техническо
нормиране и анализ на разхода на дизелово гориво от влаковите и маневрени
дизелови локомотиви на „БДЖ - Т.П.” ЕООД (ИТПС 490/12) – чл. 40, както и от т.
2 и т. 3 на длъжностната характеристика на заеманата от ответника длъжност се
установява, че локомотивният машинист е материално отговорно лице по отношение
на дизеловото гориво в резервоара на локомотива, с който работи, т.е. отетникът
е имал отчетническа функция.
Процедурата по установяване на преразход и анализ на причините за него е
предвидена в приетата от работодателя Инструкция за техническо нормиране и
анализ на разхода на дизелово гориво от влаковите и маневрени дизелови
локомотиви на БДЖ - Т.П. ЕООД - ИТПС 490/12. Същата съдържа правила за
определяне нормата за разход на гориво за различните дизелови локомотиви,
съответно за различните маневри, както и правила за установяване икономия и преразход на гориво и
анализ на причините за това. Инструкцията разглежда хипотези
на преразход на гориво по причини на неправилна работа или
злоупотреба с гориво, както и по причина на влошено техническо състояние
на локомотива - чл. 39 ИТПС 490/12. Предвижда правила за анализ на причините
за преразход и икономия на гориво, който анализ се извършва от
енергийни комисии за всеки локомотивен район. Комисията разглежда случаите на
констатирани преразход или икономия на гориво по пътни
листи най-малко един път седмично, като пред комисията се представят съответните
справки за пътните листи, които ще се разглеждат, а именно - справка за
относителния разход на дизелово гориво за повеската, процентно отклонение
на установения разход на дизелово гориво от конкретния машинист при
обслужваните от него влакове през предходния месец, процентно отклонение на
нормирания разход на дизелово гориво за всички повески, обслужени с
конкретния локомотив през предходния месец, справка за констатирани нарушения по
пътен лист, други - чл. 52 ИТПС 490/12.
Съгласно приетото в първата инстанция заключение на СТЕ, локомотиви серия
55 конструктивно са с 2 бр. нивопоказатели. Отчитането на наличното гориво е
ставало като се отчитат показанията на двата нивомера и се взема средно
аритметично. Производителят е предвидил два нивомера от двете страни на
резервоарите, за да може при по-голям наклон или неравности между релсите на
коловоза да се отчита с по-голяма точност дизеловото гориво в тях. Тази
нивомерна система поради липса на резервни части за ремонт е изоставена през
1999г., като конструктивните нивомери са демонтирани и е разрешено
изработването и монтирането на нивомерен тип „сонда“, при което измерването на
горивото става механично с мерителен прът, който има деления в сантиметри, като
всяко деление съответства на 100 литра гориво. Горивото е между две стойности в
зависимост от разстоянието на чертите, като съответно един или два милиметра
отговарят на 10 л. Определеният от вещото лице преразход на гориво, ползвайки
същите данни като работодателя и съобразно Инструкцията за техническо нормиране
и анализ на разхода на дизелово гориво от влаковите и маневрени дизелови
локомотиви на „БДЖ - Т.П.” ЕООД (ИТПС 490/12), е в различен размер – 109.859 л
на стойност 201.79 лв. без ДДС.
От показанията на свдетеля И.И., работил като машинист 32 години до 2015г.,
вкл. в депо Перник се установява, че съгласно заповед на работодателя
локомотивите се приемали и предавали винаги на едно и също място в депо 5, на
коловоз, който бил обозначен от ръководството за приемане и предаване на
горивото. Това било направено с цел сондата с пръчка да отчита реално
изгореното гориво. В Перник на всеки коловоз показвало различно в зависимост от
това какъв е наклонът на релсите. Всяка машина горяла различно за една съща маневра, когато машината е по-натоварена
и разходът ставал по-голям. В същия смисъл са показанията на свидетеля К.К.,
работил при ищеца до 2014г. като локомотивен машинист и като депо майстор. Когато
не се спазвало правилото локомотивите да се приемат и предават на белязаното
място, се получавали резултати за преразход на гориво. Възможният преразход бил
различен за всеки влак, зависел и от броя на вагоните и натоварването им. Като
депо майстор свидетелят имал задължението да измерват с машиниста горивото.
Мерителният прът представлявал метална пръчка с деления за по 100 л, като се
гледало горе – долу колко показва. Нямало разделения между стоте литра, в
пътния лист пишели разходите на гориво, които приемат с машиниста.
С оглед така установеното, въззивният съд споделя извода на
първоинстанционния, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно
доказване твърдяната липса, изразяваща се в преразход на 96 л дизелово гориво.
Въз основа на едни и същи изходни данни и установените правила за норма на
разход в ИТПС 490/12, комисията на работодателя и вещото лице от СТЕ стигат до различни
стойности на твърдяния преразход. От представената документация във връзка с
извършената проверка от комисията на работодателя не се установява да са били спазени
и предвидените в Инструкцията на работодателя правила, вкл. да е изследвано процентното
отклонение на нормирания разход на дизелово гориво за всички повески,
обслужени с конкретния локомотив през предходния месец. Същевременно от
заключението на СТЕ се установи, че използваната от работодателя от 1999г. система
за измерване на горивото - сонда механична с мерителен прът, не може да отчете
точно количеството гориво, доколкото когато горивото е между две деления, един
или два милиметра отговарят на десет литра. В този смисъл са и свидетелските
показания, съгласно които в тези случаи количеството гориво между две деления е
определяно само приблизително. Следователно установява се, че е възможно
допускане на грешки при измерването на горивото поради вида на сондата, както и
отклонение при измерването с оглед липсата на отбелязани междинни стойности
между деленията на нивомера, като дори вещото лице не е посочило ясно 10 л на
един или на два милиметра се равняват и как са замервани тези милиметри. Следва
да се отчете и обстоятелството, че в случая по нареждане на ръководството
локомотивът е бил приет и предаден от ответника на различни места, в нарушение
на съществувалата заповед на работодателя да се приема и предава на едно и също
място, издадена именно с цел по-точно измерване на горивото.
Ето защо въззивният съд намира, че предявеният иск с правно основание чл.
207, ал. 1, т. 2 КТ е недоказан и като такъв – неоснователен. Предвид
съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, атакуваното решение следва
да бъде потвърдено.
При този изход и изричната претенция, на основание чл. 78 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия разноски за
въззивното производство в размер на 300 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 115718 от 15.05.2019г., постановено по гр.д. № 20936/2014г. на Софийски районен съд, 75 състав.
ОСЪЖДА
„БДЖ-Т.П.” ЕООД – ПОДЕЛЕНИЕ ЗА Т.П. СОФИЯ, ЕИК ******, гр. София, ул. „******,
да заплати на Б.Х.Б., ЕГН **********,
на основание чл. 78 ГПК сумата 300.00
лв. (триста лева), представляваща
разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.