О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№700
гр.Пловдив, 30.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, наказателно отделение,
в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИХАЕЛА ДОБРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТО СИМИДЧИЕВ
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
като разгледа докладваното от мл. съдия Узунов ВЧНД № 966 по описа на съда за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
243, ал. 7 от НПК.
Образувано е по жалба от М.Е.О., ЕГН **********, против Определение № 602/28.04.2020г. по ЧНД № 2141/2020г. по описа на РС-Пловдив, XXII н.с. С обжалваното определение е било потвърдено Постановление на прокурор при Районна прокуратура Пловдив от 04.03.2020г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 609/2019 г. по описа на 01 РУ при ОД на МВР Пловдив, водено за престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК.
В жалбата се сочи, че неоснователно се приема, че събарянето на част от
сграда, в която е живял Е.О. и живеят към настоящия момент М.и Ю.О. е
обстоятелство, което обуславя ниска степен на обществена опасност на
извършеното от И.П.деяние, както и унищожаването на вещите им. Сочи се, че
съдът правилно е приел, че между родителите на Е.О. и И.П.е налице влязло в
сила решение, с което е установено П.да е собственик на сграда с площ 110
кв.м., но същото противоречи на решение № 113/15.03.2010г. по гр.д.
№ 4024/2008г. на ВКС, V г.о. Намира се, че не се установява дали съборената от П.сграда
съответства на описаната в съдебното решение. Счита се, че неоснователно се
приема сградата да е била необитаема. Намира се, че е нарушено правото на
неприкосновеност на жилището по чл. 8, § 1 от ЕКЗПЧОС. Моли се да се отмени
обжалваното определение и да се върне преписката на Прокуратурата с указания по
прилагането на закона.
След като обсъди доводите в жалбата и се запозна с материалите по делото,
съдът намери следното:
Жалбата е допустима. С нея се атакува определение, подлежащо на въззивен контрол, от лице, което, в качеството си на
пострадал, има право на жалба и е подадена в законоустановения
7-дневен срок.
Разгледана по същество е неоснователна.
С постановление от 04.03.2020г. прокурорът от РП – Пловдив е прекратил наказателното производство по ДП № 609/2019 г. по описа на 01 РУ при ОД на МВР Пловдив, водено за престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК, тъй като приел, че липсва извършено престъпление. В постановлението прокурорът посочил, че не са налице доказателства, които да обуславят осъществяване на състав на престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК, като дори да се приеме, че П.е осъществил формално обективните и субективните признаци на съответния състав на престъплението, то обществената опасност на деянието е явно незначителна, поради което и деянието не е престъпно на основание чл. 9, ал. 2 от НК.
В обжалваното определение съставът на ПдРС възприел като правилна и съответстваща на доказателствата приетата от прокурора фактическа обстановка, като споделил извода на държавното обвинение, че не е налице извършено престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК. Първоинстанционният съд посочил, че в случая липсва един от елементите от обективната страна на престъплението, а именно – изискването случаят да не е маловажен.
Настоящият състав намира следното:
В рамките на производството по чл. 243 от НПК, съдът следва да прецени
обосноваността и законосъобразността на постановлението на прокурора за
прекратяване на наказателното производство, като държи сметка и за
конституционно установените правомощия на прокурора да предприеме или да откаже
наказателно преследване срещу определено лице. При проверката съдът трябва да
установи дали проведеното разследване е обективно, всестранно и пълно, от което
да следва, че прокурорът е формирал вътрешното си убеждение въз основа на
всички възможни доказателства. В настоящия случай, при анализа на прокурора са
били изследвани всички възможни доказателства – били са разпитани свидетели,
били са изискани от съда необходимите документи, установяващи наличието на
правния спор между П.и сем. О. и развитието му. Фактическите констатации на
прокурора са подкрепени от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Изводите на прокурора почиват на верен и пълен анализ на събраните
доказателства, без да е допуснато изопачаване на смисъла им или превратно
тълкуване, поради което и правилно първоинстанционният
съд е споделил залегналите в постановлението за прекратяване аргументирани
изводи по досежно фактическата обстановка.
От правна страна, изводът за липса на престъпление по чл. 323, ал. 1 от НПК
също е верен, поради следното:
За да е налице престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК, то от обективна страна
е необходимо между две или повече лица да е възникнал правен спор по отношение
на определено право, като субектът на престъплението следва да е удовлетворил
своя интерес не по установения в закона ред. В случая, спор относно
собствеността на процесната сграда е възникнал между П.и
сем. О., поради което и П.е действал съгласно законодателството на страната,
като е инициирал съдебно производство срещу родителите на Е.О. – М.и Ю.О.. С
влязло в сила на 21.03.2018г. решение на ОС-Пловдив по в.гр.д. № 2239/2017г.
било признато по отношение на М.и Ю.О., че И.П.е собственик на процесната масивна стопанска сграда в размер на 110 кв. м.
и същите били осъдени да отстъпят собствеността и да предадат владението на
постройката на И. П.. Поради липсата на доброволно изпълнение от страна на длъжниците, П.спазил отново законовите разпоредби, като поискал
въз основа на осъдителното решение издаването на изпълнителен лист, образувал
изпълнително дело и бил въведен във владение в постройката с извършен на
26.07.2019г. въвод във владение от ЧСИ А.А., рег. № **с район на действие ОС-Пловдив.
Впоследствие, по отношение на постройката се разразил нов спор между Е.О. и
И. П.. О. не бил доволен от извършения въвод във
владение, като твърдял свои самостоятелни права върху сградата, поради което и
инициирал производство пред ОС-Пловдив и било образувано гр.д. № 2038/2018г.,
в което бил обжалван извършения въвод на основане чл. 435, ал. 5 от ГПК и било поискано спиране на
изпълнението на изпълнителното производство, като съдът уважил молбата за
спиране.
По отношение на правното действие на спирането на изпълнението по
изпълнителното дело, извършено с Определение № 1847/26.09.2018г. по гр.д.
№2038/2018г. по описа на ОС-Пловдив, IX гр.с.,
е важно да се отбележи, че по правило спирането на изпълнителния процес като
производство означава временно преустановяване на следващите изпълнителни
действия, като извършените до спирането действия остават в сила заедно с
възможността изпълнението да се възобнови, когато основанието за спиране
отпадне. За разлика от прекратяването на изпълнителното производство, спирането
не заличава с обратна сила вече извършените действия, а само пречи да се
предприемат нови действия. Така в конкретния случай, доколкото въводът вече е бил осъществен, със спирането на
изпълнителното производство не се заличава извършването му, т.е. взискателят вече е въведен в имота и съответно го владее. Правната
възможност за третото лице е обжалването на действията на съдебния изпълнител
по исков ред с искане за отмяна на извършеното изпълнително действие, респ.
предявяване на владелчески иск по чл. 75 или чл. 76
от ЗС при изпускане на сроковете за обжалване, като крайната цел на третото
лице е извършването на обратен въвод. Важно е да се
направи и уточнението, че при постановяването на Определение
№ 1847/26.09.2018г. по гр.д. №2038/2018г. по описа на ОС-Пловдив, IX гр.с., третото лице Е.О. е обжалвал въвода и е спряно изпълнителното производство при условията
на чл. 438 вр. чл. 435, ал. 5 от ГПК, т.е. при вече
извършен въвод.
Не така биха стояли нещата ако беше налице хипотезата на чл. 523, ал. 2,
респ. чл. 524 от ГПК. При тях, при намирането в имота на трето лице, което
претендира права върху имота, изключващи правата на взискателя,
съдебният изпълнител отлага изпълнението на въвода,
респ. районният съд спира изпълнението, като тези действия се извършват преди
изобщо да бъде извършен въводът. В този смисъл и в
случай, че действията на П.бяха извършени при условията на тази хипотеза, то и
същите биха се явили самоуправни, тъй като биха били
извършени без да е налице валиден законосъобразен въвод.
Видно обаче и от протокола за извършения въвод, и от
Определение № 1847/26.09.2018г. по гр.д. №2038/2018г. по описа на
ОС-Пловдив, IX гр.с., и от Решение
№ 1599/20.12.2018г. по гр.д. №2038/2018г. по описа на ОС-Пловдив, IX гр.с., претендираните
от Е.О. права са на трето заинтересовано лице, което твърди да живее над
тридесет години в имота, в който е бил извършен обжалваният въвод
във владение, както и че по отношение на него няма съдебно решение, което да
бъде изпълнявано, т.е. такива по чл. 435, ал. 5 от ГПК. В тази насока следва да
се посочат и постановките на т. 1 от Тълкувателно решение от 10.07.2018г. по
т.д. №3/2015г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която лицето, защитаващо правата си
чрез обжалване на въвода по чл. 435, ал. 5 от ГПК не може
да се ползва от предвидената в чл. 523, ал. 2 и чл. 524 от ГПК защита
(отлагане/спиране на въвода), като в случай, че
третото лице е придобило владението преди завеждането на делото, взискателят ще трябва да понесе последиците от това, че е
предявил иска си срещу невладеещ ответник и да предяви нов такъв срещу третото
лице. В случая, видно и от Решение
№ 1599/20.12.2018г. по гр.д. №2038/2018г. по описа на ОС-Пловдив, IX гр.с., с окончателен акт на съда е била оставена
без уважение жалбата на Е.О. против извършения на 26.07.2018г. въвод във владение. Поради тези причини и извършените в
имота действия от страна на П.са били по предвидената в законодателството
процедура, поради което и същите няма как да са самоуправни.
Неоснователни са възраженията на наследницата на Е.О. – М.О., изложени в
жалбата срещу атакуваното определение. Няма наличие на две противоречащи си
решения по гр.д. №4024/2008г. на ВКС, V състав
и по гр.д. № 2239/2017г. на ПдОС, V с-в. Видно от текста на решението от 02.02.2018г. по гр.д. №
2239/2017г. на Пловдивския окръжен съд (л. 98 и сл. от ДП) въпросът за
собствеността на сградите във възстановените имоти в УПИ IV-050083, УПИ V-050083, УПИ VI-050083 не е бил разглеждан в производството пред
ВКС, не е бил предмет на иска, поради което и решението на ВКС не се ползва със
сила на присъдено нещо по отношение на съборената процесна
постройка. В хода на ДП, видно от събраните гласни доказателства, е било
установено, че П.е съборил постройката, която се намира върху земята-негова
собственост и която той е оградил след въвода във
владение, поради което е неоснователно и възражението, че разрушената част от
сградата не съответства на тази, в която е следвало да бъде въведен П..
Първоинстанционният съд правилно е приел, че при събарянето
на сградата тя е била необитаема и не са били унищожени чужди движими вещи.
Видно както от протокола за въвод, така и от
приложения снимков материал, постройката е била в лошо състояние, частично без
покрив, видимо необитаема, липсвали части от прозорци и врати, като имотът при
извършването на въвода бил опразнен от секвестируеми движими вещи.
Не е
налице и нарушение на чл.8, § 1 от ЕКЗПЧОС. За да е налице такова, трябва да е
било незачетено правото на неприкосновеност на притежавано от лицето жилище.
Видно от решение № 1599/20.12.2018г. по гр.д. №2038/2018г. на ПдОС, с влязъл в сила съдебен акт са били отречени претендираните от Е.О. права върху сградата, поради което и
няма основание да се счита, че постройката представлява жилище, принадлежащо на
О.. В тази връзка е неоснователно и възражението, изложено в жалбата, че Е.О. е
обявил при въвода обстоятелството, че П.не е
установил спрямо него да е станал собственик на имота, тъй като същото не
отговаря на събрания по делото доказателствен
материал и по-конкретно – протокола за въвод във
владение, видно от който Е.О. въобще не е присъствал при извършването на
изпълнителното действие. В противен случай правата му биха могли да бъдат
защитени при условията на чл. 523, ал. 2 и чл. 524 от ГПК, което не се е
случило.
По
отношение на възраженията, че в настоящото производство не е налице маловажен
случай, респ. че обществената опасност не е явно незначителна, следва да се
направи уточнението, че в случая, видно от гореизложеното, въобще не са били
налице самоуправни действия, тъй като П.е упражнявал
правата си изцяло съгласно действащото законодателство.
Въз основа на гореизложеното, въззивният съд счита, че в случая не е налице престъпно деяние, поради което и правилно е било прекратено наказателното производство.
По изложените съображения Пловдивският окръжен съд намира, че определението на РС – Пловдив е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 602/28.04.2020г. по ЧНД № 2141/2020г. по описа на РС-Пловдив, XXII н.с., с което е било потвърдено Постановление на прокурор при Районна прокуратура Пловдив от 04.03.2020г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 609/2019 г. по описа на 01 РУ при ОД на МВР Пловдив, водено за престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.