№ 12075
гр. София, 08.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА АНГ.
ЙОРДАНОВА ВЕЛИКОВА
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА АНГ. ЙОРДАНОВА
ВЕЛИКОВА Гражданско дело № 20211110127693 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от 07.03.2022 г., подадена
от Д. Л. Н. срещу „ИМ“ АД, ЕИК ...., с която е предявен частичен иск с правно основание по
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 286 ЗЗД.
Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че по силата на
сключен договор за възлагане на управление на клон на ответното дружеството,
регистриран под № СН – 501.9.015.739-4 на 20.04.2018 г., в качеството й на довереник на
ответника й е било възложено извършването на всички необходими действия по
регистрация и управление на клона, вписан в Търговския регистър на кантон Тичино,
Конфедерация Швейцария. Твърди, че е изпълнявала надлежно задълженията си,
произтичащи от договора, като е предприела необходимите действия по регистрация на
клона и упражняване на търговската му дейност. Навежда доводи, че ответното дружество
не й оказвало необходимото съдействие във връзка с осъществяване на дейността на клона,
като отказвало да отделя необходимите средства за погасяване на задълженията на клона,
което имало за последица натрупването на разходи свързани с регистрацията му,
поддържане на адрес и актуално състояния в Търговския регистър. Поддържа, че за
собствена сметка е покривала задълженията на дружеството, като ответника отказвал да
поеме имуществена отговорност за натрупаните дългове. Посочва, че съгласно т. 3 от
сключения договор има право да получи възнаграждение за възложеното управление в
размер на 48 000 франка годишно, като същото следвало да се заплаща на дванадесет равни
месечни вноски. Поддържа, че не е получила нито част от дължимото по договора, въпреки
отправената от нейна страна покана към дружеството за изплащане на вземанията й. Твърди,
че началният момент, считано от който следва да получава дължимото възнаграждение е
1
регистрацията на клона – 20.04.2018 г., като вземането следва да бъде разделено на
ежемесечни вноски от по 4000 франка за съответния период. Поддържа, че надлежно е
изпълнявала изискуемите задължения по договора, поради което следва да й бъде заплатено
дължимото възнаграждение от ответника.
С молба – уточнение от 07.03.2022 г. посочва, че след регистрацията на клона, в
изпълнение на изискванията на швейцарското осигурително законодателство, бил подписан
и трудов договор от името на клона, който тя представлявала и от нейно име, в лично
качество, като служител, като същият е следвало да послужи като основание за внасяне на
осигурителните й вноски. Уточнява, че отношенията с ответника се развиват на основание
договора за възлагане на управление на клона, поради което претендира част от
предвиденото в него възнаграждение. Моли съда да осъди ответното дружеството да й
заплати част от дължимото съгласно договора за възложеното управление в размер на 4000
франка, представляващи месечно възнаграждение за периода 20.04.2018 г. – 20.05.2018 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 19.05.2021 г. до
окончателното погасяване на вземането. Обективира искане за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Твърди, че
процесният договор за възлагане на управление не намира приложение в настоящия случай,
доколкото отношенията между страните били преуредени с последващ трудов договор, в
сила от 01.04.2019 г. Посочва, че дружеството не разполагало с екземпляр от трудовия
договор, предвид факта, че същият бил подписан от ищцата, в качеството й на управител на
клона и в лично качество. Сочи, че на основание сключения трудов договор дружеството е
внасяло дължимите осигурителни вноски в полза на ищцата съгласно изискванията на
швейцарското законодателство. Оспорва изложената в исковата молба фактическа
обстановка, като намира предявения иск за неоснователен и недоказан. Потвърждава, че
дружеството е взело решение за назначаването на ищцата като управител на клона в
Швейцария, като изпълнителният директор е бил упълномощен да сключи договора за
възлагане на управлението на ищцата. Навежда доводи относно обстоятелство, че след
изпълняване на процедурата по регистрация на клона, ищцата постепенно се е
дезинтересирала от неговото управление, като не осъществявала никакви функции. Твърди,
че ищцата не е предприела необходимите действия по откриване на банкова сметка на
клона, което било от съществено значение за реализиране на търговската му дейност. Сочи,
че от дружеството били предприети действия по незабавно прекратяване на дейността на
клона и мандата на ищцата, но това било практически невъзможно, доколкото единствено
тя в качеството й на управител разполагала с правомощия за прекратяване на дейността на
клона. Оспорва твърденията на ищцата относно липсата на поемане на имуществена
отговорност за разходите на клона, като сочи че предвид факта, че същият не разполагал с
открита банкова сметка, сумите за погасяване на текущите разходи били превеждани чрез
трето лице, регистрирано в Конфедерация Швейцария. Поддържа, че по посочения
механизъм са били изплащани и дължимите възнаграждения на ищцата. Сочи, че договора
за възлагане на управление е свързан с постигането на определен трудов резултат, а именно
– откриване на сметка на клона, изпълнение на бизнес плана и прочее, като оспорва
2
надлежното изпълнение на договорните задължения от страна на ищцата. В тази връзка,
моли съда да отхвърли предявеното искане като необосновано и недоказано. Претендира
разноски. Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От изложената фактическа обстановка следва, че в тежест на ищцата е да докаже по делото
пълно и главно наличието на валидно мандатно правоотношение, по силата на което от
ответното дружество й е било възложено управлението на клон на „ИМ“ АД, съответно
обстоятелството, че същата има качеството на изправна страна по договора, като е
изпълнявала надлежно предвидените в него задължения. В тази връзка, следва да докаже, че
съгласно договора има право да получи възнаграждение за осъществяваната от нея дейност,
както и размера претендираното вземане.
При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
правоизключващите отговорността му факти, респективно погасяването на изискуемото
вземане.
Ищцата е приложила като писмено доказателство по делото договор за назначение на
управител, с официален превод от английски и италиански език, сключен на 26.03.2018 г. с
„ИМ“ АД, представлявано от Даниел Лереов, в качеството му на управляващ директор.
Видно от т. 2 от Преамбюла на договора, на ищцата е възложено управлението на клона на
дружеството от датата на официалната регистрация на Клон в съответствие със законите на
Конфедерация Швейцария. Съгласно чл. 1.1. и чл. 1.3. ищцата следва да управлява цялата
дейност на клона с грижата на добрия търговец. В чл. 3.1. е предвидено, че управителят има
право на годишно брутно основно възнаграждение в размер на 48 000 франка, което се
заплаща на 12 равни месечни вноски. Към делото е представен и трудов договор, сключен
между ищцата, в качеството й на служител на дружеството и „ИМ“ ДжСиСи - швейцарски
клон, регистриран под № CHE – 431.349.593 в търговския регистър на Кантон Тичино,
Швейцария, представляван от нея в качеството й на управител. Ищцата е представила по
делото справка относно датата на вписване на клона на дружеството - 20.04.2018 г. В
представените от ответното дружество копия от процесните договори, приложени с
официален превод на български език, не е положен подпис от страните по
правоотношенията, както и отбелязване на конкретния размер на дължимото
възнаграждение на ищцата, като липсата на посочените данни не кореспондира с
твърденията на ответното дружество, че е заплащало дължимото възнаграждение чрез
използване на банковата сметка на трето лице. Приложените от ответника платежни
нареждания в полза на „ХК“ не доказват надлежното изпълнение от страна на дружеството
във връзка със заплащането на дължимото възнаграждение на ищцата. За установяване на
подлежащите на доказване факти по делото е допуснато събиране на гласни доказателства
чрез разпит на свидетели. От дадените от Н. Колев свидетелски показания се установява, че
на ищцата е било възложено, в качеството й на представител на клона, поемането на
ангажименти свързани с неговото развитие и всички съпътстващи задачи. Свидетелят е
изложил твърдения свързани с липсата на надлежното изпълнение на договорните
3
задължения от страна на ищцата, като по – конкретно отбелязва, че същата не е предприела
необходимите действия по откриване на банкова сметка на клона.
От събраните в хода на производството доказателства, съдът счита че между страните е
налице валидна облигационна връзка по силата на сключен договор за възлагане на
управлението на клон на ответното дружество в полза на ищцата от 26.03.2018 г.
Настоящият съдебен състав, счита че приложеният по делото трудов договор, сключен
между ищцата, в качеството й на служител в клона на ответното дружество и
представлявания от нея клон на дружеството няма отношение към настоящото производство
и не подлежи на изследване доколкото правнорелевантните факти по делото са свързани с
отношенията между ищцата и „ИМ“ АД във връзка с възлагането на управлението на клон
на дружеството. Съгласно Решение № 150 от 29.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5272/2014 г.,
IV г. о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков, договорът за управление на
търговско дружество има смесен характер и съдържа елементи от договора за поръчка и
договора за изработка, защото включва в съдържанието си задължения за извършване както
на материални, така и на правни действия. Договорът за управление е уреден в ТЗ като
формална сделка с писмена форма за валидност, което изключва по принцип възможността
за сключването и продължаването на действието му (което съставлява изменение) чрез
конклудентни действия. С договора за управление може да бъдат уредени поемането на
задължение за постигане на определен стопански резултат, възнаграждението на управителя
и други детайли на отношенията им, но без да се засяга установеното в закона съдържание
на договора нито решенията на общото събрание (напр. това за определяне на размера на
възнаграждението). Договорът за управление е изцяло подчинен на отношенията,
възникнали от избора и съгласието на управителя. По аргумент на Решение № 204 от
28.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 983/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Василка
Илиева, следва че правоотношението, което се създава между управителя и управляваното
от него дружество/ООД, ЕООД/ възниква от избора на управителя. То не е трудово, а има
мандатен характер и се регламентира от нормите на гражданското и търговското право.
Отношенията между управителя и дружеството се уреждат с договор за възлагане на
управлението, който следва да е писмен. Този договор е мандатен - договор за поръчка и
съществена негова характеристика е равнопоставеността на страните по него, поради което
управителят няма качеството на работник или служител на дружеството по смисъла на КТ.
Независимо от това как страните са озаглавили договора и независимо дали той е сключен
преди или след влизането в сила на правната норма на чл. 141, ал. 7 от ТЗ, този договор,
уреждащ отношенията между управителя и дружеството, не е трудов договор, а е договор за
поръчка (мандат) и е действителен, а не е нищожен като сключен в противоречие с
посочената правна норма. Възнаграждението на управителя, дължимо от дружеството, е
възнаграждение по граждански договор, а не е трудово възнаграждение, като също е без
значение как то е наименовано и как е оформено счетоводно и какви отчисления и удръжки
са правени по него. Спорът за дължимостта на това възнаграждение следва да се
квалифицира като гражданскоправен спор, осъдителният иск за заплащането на
възнаграждението на управителя е облигационен - с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1,
4
във вр. с чл. 286 от ЗЗД, а не е налице трудов спор, респ. не е налице и иск за заплащане на
трудово възнаграждение по чл. 128, т. 2 от КТ. Регламентираните в КТ, основания за
възникването и прекратяването на трудовите правоотношения също са неприложими
относно управителя и сключения между него и дружеството мандатен договор за възлагане
на управлението. Мандатното правоотношение между тях може да бъде прекратено, освен
на другите прекратителни основания, посочени в закона /обективното гражданско и
търговско право/ и по искане на управителя или по решение на органа, който го е избрал -
общото събрание, включително и когато то избере нов управител на мястото на стария. В
настоящия случай не са ангажирани доказателства относно прекратяването на договора,
респективно оттеглянето на поръчката поради виновно неизпълнение на задълженията на
ищца. За пълнота, съгласно Решение № 482 от 13.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1486/2010 г.,
IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева, в случай че е уговорено заплащане за
поръчката, възнаграждение се дължи и когато поръчката бъде оттеглена, както и ако
изпълнението на поръчката е станало невъзможно, но само за извършената работа. Законът
дава право на доверителя да оттегли поръчката, ако довереникът е загубил доверието му, и
да прекрати предсрочно мандатното правоотношение, без да се изискват специални
основания за това, а дори оттеглянето на поръчката не е основание да се приеме, че
уговореното възнаграждение за работата до оттеглянето не се дължи - аргумент от чл. 288
ЗЗД. След като не е поискано разваляне на договора при констатирано неточно изпълнение
в хода на изпълнение на поръчката, то уговореното възнаграждение по чл. 286 ЗЗД се
дължи.
При извършена съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал не се
установи наличието на виновно неизпълнение на договорните задължения на ищцата. По
делото е допусната до изслушване съдебно – техническа експертиза, по която вещото лице
следва да даде заключение относно изследване на проведена кореспонденция между ищцата
и Н. Колев, в качеството му на представител на ответното дружество, чрез програма за
незабавна комуникация Viber. Вещото лице е посочило, че представената от ищцата онлайн
кореспонденция е автентична и без следи от манипулация. При изследване на съдържанието
на приложената към експертизата кореспонденция не се потвърждават твърденията на
ответника относно дезинтересиране на ищцата относно дейността на клона и задълженията
й като управител.
Ищцата е предявила частична претенция за заплащане на дължимото й възнаграждение по
договора за възлагане за управление за периода 20.04.2018 г. – 20.05.2018 г. От ответното
дружество не бяха ангажирани доказателства, които да установят заплащането на
претендираното вземане. Съдът намира претенцията на ищцата за основателна, поради което
съгласно чл. 3.1. от процесния договор, на Д. Н. следва да бъде заплатена месечната сума,
изчислена съобразно годишното брутно основно възнаграждение в размер на 48 000 франка.
Ищцата претендира част от стойността на дължимото възнаграждение, изискуемо за периода
20.04.2018 г. – 20.05.2018 г., в размер на 4000 швейцарски франка, като съдът счита че
искането й следва да бъде уважено.
По отношение на разноските по делото:
5
При съобразяване на изхода от правния спор и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, на
ищцата следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски. По делото е
представен списък по чл. 80 ГПК, като за направените в производството разноски от ищцата
са представени писмени доказателства. Предвид приложените по делото писмени
доказателства, на ищцата следва да бъдат присъдени извършените разноски в
производството на обща стойност 2038,39 лева. Съдът счита за неоснователно релевираното
от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Претендираното от ищцата заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 688 лева не следва да бъде прието за прекомерно
съобразно фактическата и правна сложност на делото и осъществените от процесуалния
представител действия по защита и съдействие в нейна полза. Съдът намира претенцията на
ищцата за заплащане на извършените транспортни разходи във връзка с производството за
неоснователна. Приложените писмените доказателства по повод закупени самолетни билети
не доказват безспорно, че реализираните пътувания от ищцата са в пряка причинно -
следствена връзка с личното й участие в производството за събиране на доказателства.
С протоколно определение от 08.06.2023 г. съдът е указал на ищцата, че в седемдневен
срок, считано от датата на съдебното заседание, следва да внесе по сметка на Софийски
районен съд сума на стойност 390 лева, представляваща възнаграждение за вещото лице по
допуснатата и изслушана в съдебно заседание съдебно – техническа експертиза по делото,
заплатено от бюджета на съда. По делото не са приложени писмени доказателства във
връзка с изпълнение на посоченото указание, поради което съдът приема, че следва да осъди
ищцата за заплащането на посочената сума.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ИМ“ АД, ЕИК ...., представлявано от Н. Добрев Колев, да заплати на Д. Л. Н.,
ЕГН **********, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 286 ЗЗД, сумата от 4000 швейцарски
франка, представляваща частична претенция от дължимо възнаграждение по договор за
възлагане на управление на клон на ответното – дружеството, сключен между страните на
26.03.2018 г., изискуема от ищцата за периода 20.04.2018 г. – 20.05.2018 г., ведно със
законната лихва за забава, считано от 19.05.2021 г. до окончателното погасяване на
вземането.
ОСЪЖДА „ИМ“ АД, ЕИК ...., да заплати на Д. Л. Н., ЕГН **********, направените в
производството разноски на стойност 2038,39 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Д. Л. Н., ЕГН **********, да заплати по бюджетна сметка на Софийски районен
6
съд сумата от 390 лева, представляваща дължимо възнаграждение за вещо лице по
допусната по делото по искане на ищцата съдебно – техническа експертиза.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7