Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 03.04.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в
публично съдебно заседание на тринадесети март две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1723 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно и субективно съединение установителни искове с правна
квалификация, както следва: чл. 422 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, както и чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Ищецът - „П.И.Б.” АД, твърди, че на 24.10.2007 г. между ТБ „МКБ Ю.” АД, чийто правоприемник е той, от една страна, и ответника „А.” ООД, в качеството му на кредитополучател, е сключен договор за кредит, изменен с шест анекса, по силата на който на последния е предоставена за ползване сума в размер на 52 000 евро. С договора кредитополучателят е поел задължение да върне кредита в срок до 25.10.2014 г., както и да заплаща възнаградителна годишна лихва, неустойка при забава плащането на главницата, както и комисионна за обработка и управление на кредита. На 25.01.2011 г. е подписан анекс № 2 към договора за кредит, с който ответниците Т.Е.М. и Й.П.Ш. са встъпили в дълга на „А.” ООД по договора за кредит, поради което те отговарят солидарно с дружеството за изпълнение на задълженията, възникнали по тази сделка. Ищецът твърди, че нито кредитополучателят, нито солидарните длъжници са изпълнили в уговорения срок задълженията си за заплащане на главницата в размер на 20 029, 89 евро, на възнаградителна лихва, както и на такси за управление на кредита за 2013 г. Твърди, че с оглед допуснатата забава на ответниците те дължат да заплатят и неустойка. Ищецът посочва, че е предприел действия за събиране на тези свои вземания по съдебен ред, в резултат на което е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, срещу която от страна на ответниците е подадено възражение. С оглед на това ищецът моли да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на него, че „А.” ООД, Т.Е.М. и Й.П.Ш. му дължат солидарно сума в размер на 20 029, 89 евро – непогасена в срок главница по договора за кредит от 24.10.2007 г., сума в размер на 513, 80 евро – възнаградителна лихва по чл. 5 от договора за кредит, начислени за периода от 25.12.2013 г. до 25.10.2014 г., сума в размер на 8 553, 82 евро – неустойка за забавено плащане на главницата, дължима съгласно чл. 5.2 от договора за кредит, начислена за периода от 26.02.2014 г. до 19.07.2016 г., сума в размер на 33, 70 евро – такса за управление на кредита, дължима съгласно чл. 6.3 от договора за кредит.
Ответниците по исковете – „А.” ООД, Т.Е.М. и Й.П.Ш., не са изразили становище по тяхната основателност.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По исковете с
правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ:
Не се спори по делото, а същото се установява и от приетите писмени доказателства, че между ТБ „МКБ Ю.” АД, чийто правоприемник е „П.И.Б.” АД, от една страна, и „А.” ООД, от друга, са валидно възникнали облигационни отношения по договор за банков кредит от 24.10.2007 г. Това е видно от представения по делото писмен договор от 24.10.2007 г., както и от подписаните към него шест броя анекси, които обективират насрещните волеизявления на двете страни за съгласие по отношение на всички основни елементи от съдържанието на сделката за банков кредит. По силата на този договор банката е предоставила на кредитополучателя „А.” ООД кредит в размер на 52 000 евро, а последният е поел задължение да върне предоставената му в заем сума на месечни вноски, като падежът на всяка от тях е изрично уговорен по съгласие на страните в неговото съдържание и впоследствие е валидно изменен с анексите, сключени в изискуемата по закон форма за действителност на тази сделка – писмена.
От заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че кредитът, който е отпуснат по силата на процесния договор от 24.10.2007 г., е усвоен от кредитополучателя до пълния му уговорен размер от 52 000 евро на 16.11.2007 г. С оглед на това следва да се приеме, че в тежест на последния е възникнало задължението да върне усвоените парични средства и той дължи да го изпълни като престира на кредитора тази сума.
С чл. 5 от договора за кредит кредитополучателят е поел задължение, наред с главницата, да заплаща на банката и годишна лихва, чийто размер се определя на базата на два компонента ясно посочени в клаузата - 6-месечния Юрибор и фиксирана надбавка от 3, 17 пункта, като по-волята на страните размерът на годишната възнаградителна лихва, изчислен по този начин, не може да бъде по-нисък от 8, 5 %. Доколкото банката извършва действия по предоставяне на кредити на физически и юридически лица по занятие, същата следва да получава насрещна престация за това от кредитополучателя съгласно чл. 430, ал. 2 ТЗ, а именно възнаграждение за времето, през което последният ползва предоставените му парични средства, какъвто характер има лихвата, чиято дължимост е уговорена с чл. 5 от договора за кредит.
След като по делото се установи, че кредитът е усвоен от „А.” ООД до пълния му отпуснат размер от 52 000 евро на 16.11.2007 г., то следва да се заключи, че от този момент дружеството е започнало да ползва получените парични средства и в негова тежест е възникнало и задължение да заплаща на банката възнаградителна лихва за това в уговорения размер.
Със съдържанието на анекс № 2 към договора за кредит, сключен на 25.01.2011 г., е постигнато съгласие между кредитора по описаната банкова сделка „МКБ Ю.” АД, чийто правоприемник е „П.И.Б.” АД, длъжника по нея „А.” ООД и ответниците Т.Е.М. и Й.П.Ш., че последните две физически лица, заедно с трето за настоящото производство лице Е.Т.М., встъпват по реда на чл. 101 ЗЗД във всички задължения на кредитополучателя, възникнали по силата на договора за кредит от 24.10.2007 г. и анексите към него. Това съглашение трябва да се квалифицира като такова за встъпване в дълг по смисъла на чл. 101 ЗЗД. То е сключено между третите лица, които встъпват в чуждия дълг, кредитора и длъжника на задълженията, които са възникнали по силата на банковата сделка, като всеки от тези правни субекти е изразил воля за това, подписвайки анекса. Ето защо и това съглашение за встъпване в дълг е породило правни последици между страните по него, което означава, че описаните задължения по сделката за банков влог за връщане на предоставената на кредитополучателя сума и за заплащане на възнаградителна лихва, са възникнали и в тежест на ответниците Т.Е.М. и Й.П.Ш., които съгласно чл. 101, изр. 3 ЗЗД отговарят за тяхното изпълнение спрямо кредитора наред с първоначалния длъжник отговарят като солидарни длъжници.
Не е спорно между страните, че размерът на неплатената част от задължението на кредитополучателя за връщане на предоставената в заем сума на месечни вноски, за което при условията на солидарност отговарят и ответниците Т.Е.М. и Й.П.Ш., възлиза на 20 029, 89 евро. Това се признава и извънсъдебно от „А.” ООД, Т.Е.М. и Й.П.Ш., като изявление в тази насока е направено от посочените лица в съдържанието на анекс № 6 от 27.12.2013 г., който е подписан от тях и в чл. 1 от който е изразено съгласие с това, че неплатената главница по сделката за кредит към датата на подписване на анекса е в размер на 20 029, 89 евро.
Описаното задължение е срочно, тъй като страните са уговорили изрично датите, на които всяка една разсрочена вноска от главницата следва да бъде заплатена. Първоначално определените в съдържанието на договора за кредит падежи, са неколкократно изменени по общо съгласие на страните по сделката, включително при изразено изрично съгласие с това и от встъпилите в дълга лица, като с анекс № 6 от 27.12.2013 г. те са постигнали договорка, че главницата в размер на 20 029, 89 евро следва да се заплати на 10 месечни вноски с падеж 25-то число на всеки един месец в периода от 25.02.2014 г. до 25.10.2014 г.
Към датата на сезиране на съда с иска по чл. 422 ГПК, който се счита предявен от деня на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, т.е. от 20.07.2016 г., е настъпил падежа и на десетте месечни вноски, на които е следвало да бъде изпълнено задължението за главница в общ размер на 20 029, 89 евро, поради което и то е изцяло изискуемо и „П.И.Б.” АД може да претендира изпълнението му, включително по съдебен ред изцяло и от всеки един от солидарните длъжници. Ответниците не твърдят и не доказват да са изпълнили задължението си за заплащане на месечните погасителни вноски нито в сроковете, уговорени по общо съгласие на страните, нито към настоящия момент. Това прави предявените установителни искове с правна квалификация чл. 430, ал. 1 ТЗ изцяло основателни.
Възнаградителната лихва се дължи за целия срок на действие на договора за кредит, в който кредитополучателят ползва предоставените му парични средства, като за претендирания период от 25.12.2013 г. до 25.10.2014 г. размерът на това задължение възлиза на сумата от 513, 80 евро съгласно изчисленията на вещото лице, извършило допуснатата в производството съдебно-счетоводна експертиза. За изпълнението на това задължение на основание чл. 101, изр. 3 ЗЗД отговарят както кредитополучателя „А.” ООД, така и другите двама ответници Т.Е.М. и Й.П.Ш.. Тези лица не твърдят в процеса и не представят доказателства да са изпълнили задължението за заплащане на начислената възнаградителна лихва нито на уговорените в договора падежи, нито към настоящия момент, което прави предявения в процеса иск за установяване дължимостта на това вземане основателен в пълния предявен размер и срещу тримата ответници, които са се задължили да го изпълнят при условията на солидарност.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
С чл. 5.2. от договора за
кредит, сключен на 24.10.2007 г., страните
са уговорили, че при нарушаване на сроковете за погасяване на главницата по
кредита – върху просрочената част от нея за времето на просрочие
кредитополучателят дължи да заплати на банката наказателна лихва, включваща
договорната лихва по т. 5 и наказателна надбавка от 10 пункта, която се
начислява на годишна база. Тази договорна клауза представлява отнапред постигната
между страните по сделката уговорка за дължимост на обезщетение при неточно във
времево отношение изпълнение на главното задължение на кредитополучателя, което
възниква по силата на сделката за банков кредит за връщане на получената в заем
сума. Следователно тя има характер на уговорка за дължимост на мораторна неустойка.
С клаузата на чл. 5.2. от договора за кредит страните са уговорили и
размера на неустойката, която кредитополучателят ще дължи в случай на забавено
плащане на задълженията си за главница, като са посочили начина, по който ще се
определя той, а именно при годишен лихвен процент, който е в размер на лихвения
процент, по който е уговорено да се начислява възнаградителната лихва, и 10
процентни пункта фиксирана надбавка. При съобразяване на тази уговорка и
доколкото през процесния период лихвеният процент, въз основа на който се
изчислява задължението за възнаградителна лихва, е в размер на 8, 5 % годишно, както
е посочено в заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, съдът
приема, че размерът на неустойката трябва да се определи въз основа на лихвен
процент от 18, 5 % годишно върху просрочената сума.
След като в договора е налице валидна клауза, с която е уговорена дължимостта на неустойка при забавено изпълнение на задълженията на „А.” ООД за заплащане на месечните вноски от главницата и предвид доказаното в процеса неизпълнение на тези задължения на падежа, съдът намира, че са налице всички предпоставки, предвидени в чл. 92 ЗЗД и това лице, както и ответниците Т.Е.М. и Й.П.Ш., в качеството им на встъпили в чуждия дълг трети лица, дължат да заплатят солидарно неустойка за забава на ищеца.
Задължението за заплащане на всяка една от вноските от главницата по договора за кредит е срочно, поради което и съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, длъжникът изпада в забава след изтичане на определения от страните ден за изпълнението му. Самият срок, като прави вземането изискуемо, функционира още като покана за изпълнение и поставя длъжника в забава със самото си настъпване.
Солидарните длъжници са изпаднали в забава считано от 26.02.2014 г. по отношение на задължението си за заплащане на неплатената вноска от главницата, която е с падеж 25.02.2014 г. и се твърди, че не е платена в срок, като по делото няма представени доказателства в обратна насока. Ответниците не са изпълнили в срок и задълженията си за заплащане на месечните вноски с падежи 25.03.2014 г., 25.04.2014 г., 25.05.2014 г., 25.06.2014 г., 25.07.2014 г., 25.08.2014 г., 25.09.2014 г. и 25.10.2014 г., поради което и са изпаднали в забава от деня следващ падежа им, т.е. съответно от 26.03.2014 г., от 26.04.2014 г., от 26.05.2014 г., от 26.06.2014 г., от 26.07.2014 г., от 26.08.2014 г., от 26.09.2014 г. и от 26.10.2014 г. Забавата в изпълнението на тези задължения продължава и към момента, предвид липсата на представени доказателства за извършено плащане от солидарните длъжници, което означава, че мораторната неустойка се дължи до крайната дата, до която това вземане е претендирано в настоящия процес – 19.07.2016 г.
С оглед на така посочения период на забава, а именно от 23.04.2014 г. до 19.07.2016 г. и при съобразяване на изчисленията, направени от вещото лице по изготвената съдебно-счетводна експертиза, се налага изводът, че размерът на дължимата неустойка по чл. 5.2. от договора за кредит върху неплатената в срок главница възлиза на сумата от 8 553, 82 евро. Това прави предявеният иск за установяване дължимостта на това вземане основателен за пълния заявен размер, за целия претендиран период и срещу тримата ответници.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
Между страните по делото не се спори, че в тежест на кредитополучателя „А.” ООД по силата на процесния договор за кредит е възникнало още едно парично задължение, а именно да заплати на „П.И.Б.” АД такса за управление на кредита, дължима за 2013 г., която е в размер на 33, 70 евро, за изпълнението на което на основание чл. 101, изр. 3 ЗЗД солидарно с дружеството отговарят и другите двама ответници Т.Е.М. и Й.П.Ш.. Възникването на това задължение се признава и извънсъдебно от „А.” ООД, Т.Е.М. и Й.П.Ш., като изявление в тази насока е направено от посочените лица в съдържанието на анекс № 6 от 27.12.2013 г., който е подписан от тях. С чл. 1 от анекса тези правни субекти са изразили воля за това, че се съгласяват, че към датата на неговото подписване кредитополучателят и солидарните длъжници имат задължение, възникнало по договора за кредит от 24.10.2007 г. да заплатят на банката такса за управление на кредита за 2013 г. в размер на 33, 70 евро, както и че то не е погасено към този момент. Ето защо съдът приема, че такова задължение е възникнало в тежест на ответниците, поради което и предвид липсата на представени доказателства то да е изпълнено на падежа или към настоящия момент, се налага изводът, че предявеният иск за установяване неговата дължимост е изцяло основателен.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед изхода на делото и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, такива му се следват. По делото се доказаха реално заплатени разноски, както в исковото, така и в заповедното производство, които съдът разглежда също в настоящия процес съгласно указанията, дадени с т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г., постановено по тълк. дело № 4/ 2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, в общ размер от 3 279, 02 лв., от които 2 279, 02 лв. – платена държавна такса за разглеждане на заявлението по чл. 417 ГПК и на исковата молба, 600 лв. – платен депозит за възнаграждение на вещо лице по ССЕ, 400 лв. - възнаграждение за защита от юрисконсулт в заповедното и исковото производство /100 лв. в заповедното и 300 лв. в исковото/, определено от съда съобразно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК в редакцията на разпоредбата към края на устните състезания по делото, т.е. съгласно изменението й обн. в ДВ, бр. 8 от 2017 г., в сила от 28.01.2017 г., и с оглед вида на извършената от юрисконсулта работа.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 422 ГПК, предявени от „П.И.Б.” АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, срещу „А.” ООД, с ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление:***, Т.Е.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***, и Й.П.Ш., с ЕГН: **********, с адрес: ***, че „А.” ООД, Т.Е.М. и Й.П.Ш. дължат солидарно на „П.И.Б.” АД следните суми: на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ сумата от 20 029, 89 евро /двадесет хиляди и двадесет и девет евро и осемдесет и девет евроцента/, представляваща неплатена част от главното задължение за връщане на предоставения кредит, което е възникнало по договор за кредит, сключен на 24.10.2007 г., изменен с шест анекса към него, и което е уговорено да се изпълни на месечни вноски с падежи на следните дати: 25.02.2014 г., 25.03.2014 г., 25.04.2014 г., 25.05.2014 г., 25.06.2014 г., 25.07.2014 г., 25.08.2014 г., 25.09.2014 г. и 25.10.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 20.07.2016 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, до окончателното й изплащане; на основание чл. 430, ал. 2 ТЗ сумата 513, 80 евро /петстотин и тринадесет евро и осемдесет евроцента/, представляваща неплатена възнаградителна лихва, начислена за периода от 25.12.2013 г. до 25.10.2014 г., дължима съгласно чл. 5 от договор за кредит, сключен на 24.10.2007 г., изменен с шест анекса към него; на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от 8 553, 82 евро /осем хиляди петстотин петдесет и три евро и осемдесет и два евроцента/, представляваща неустойка за забавено плащане на главницата по кредита, начислена за периода от 26.02.2014 г. до 19.07.2016 г., дължима съгласно чл. 5.2. от договор за кредит, сключен на 24.10.2007 г., изменен с шест анекса към него, както и на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 33, 70 евро /тридесет и три евро и седемдесет евроцента/, представляваща такса/ комисионна за управление на кредита за 2013 г., дължима съгласно чл. 5.2. от договор за кредит, сключен на 24.10.2007 г., изменен с шест анекса към него.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „А.” ООД, Т.Е.М. и Й.П.Ш. да заплатят на „П.И.Б.” АД сума в размер на 3 279, 02 лв. /три хиляди двеста седемдесет и девет лева и две стотинки/, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: