РЕШЕНИЕ
№159
гр. Велико Търново, 07.06.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на двадесет и трети май две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П.И. и прокурора …………….,
изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм.
д. №194 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 76а, ал. 4 от Закона за здравното
осигуряване/ЗЗО/.
Подадена е
жалба от адв. К. М., в качеството му на пълномощник на „Многопрофилна болница
за активно лечение/МБАЛ/ Св. Иван Рилски Горна Оряховица“ ЕООД – гр. Г.
Оряховица, срещу Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно
основание с изх. №25-02-9/605/07.04.2022г. на директора на РЗОК – В. Търново, с
която лечебното заведение е поканено да възстанови неправомерно получена сума в
общ размер на 2 430 лв. Жалбоподателят изтъква доводи, че обжалваният акт е
нищожен, като издаден при липса на компетентност. Отделно развива съображения и
за незаконосъобразност на оспорваната покана, като издадена при допуснати
съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон. Моли
писмената покана да бъде отменена, като претендира за присъждане на разноски за
производството.
Ответникът по
жалбата – директора на РЗОК – гр. В. Търново, чрез процесуалния си
представител, заема становище за неоснователност на жалбата. Счита, че
писмената покана е законосъобразна, като издадена в законоустановения срок и
мотивирана с посочването на фактическите и правни основания за издаването й.
Допълнителни съображения представя в писмена защита. Претендира за присъждане
на разноски.
Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата
на страните и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
Писмена покана с изх. №25-02-9/605/07.04.2022г. на РЗОК – В. Търново е
изпратена на „МБАЛ Св. Ив. Рилско Горна Оряховица“ ЕООД по пощата, като е
получена от дружеството жалбоподател на 08.04.2022г., видно от представената
обратна разписка обр. 112, на стр. 229 от делото. Жалбата е подадена чрез РЗОК
– В. Търново до Административен съд – В. Търново на 20.04.2022г., което е видно
от поставения на нея входящ №29-02-9/617/20.04.2022г. по описа на РЗОК. Срокът
по чл. 149, ал. 1 от АПК за оспорване на административните актове по съдебен
ред е спазен. Жалбата е подадена от лице, адресат на оспорвания административен
акт, при наличие на правен интерес от оспорване и е процесуално допустима.
Със Заповед
№РД 09 – 387/22.03.2022г. директорът на РЗОК – В. Търново е наредил да се
извърши медицинска проверка на лечебното заведение „МБАЛ
Св. Ив. Рилско Горна Оряховица“ ЕООД на 22.03.2022г., като определения в
тази заповед обхват и вид на проверката е зададен като тематична, с предметен
обхват: изпълнение на индивидуален договор №040459/24.02.2020г. и допълнителни
споразумения към него с №, № 30/08.02.2021г. и 31/11.02.2021г. сключени между
лечебното заведение и НЗОК, със задача проверка по справки в информационната
система на НЗОК/РЗОК на истории на заболяванията/ИЗ/ за здравноосигурени
лица/ЗОЛ/, отчети за дейност през месец 11.2021г., като е определен и екипът,
който да я извърши.
След приключване на проверката е съставен Констативен
протокол БП№45/22.03.2022г. в който е посочено, че при извършена проверка в
информационната система на НЗОК/РЗОК е установено, че на 04.11.2022г. 7 бр. ЗОЛ
са били хоспитализирани в лечебното заведение жалбоподател, като съгласно
съставените ИЗ на 6 бр. от тях е извършено „оперативно отстраняване на
катаракта“ и на едно лице „оперативни
интервенции върху окото и придатъците му със среден обем на сложност“. Посочено
е било, че със Заповед №РД-01-890/03.11.2021г. на министъра на здравеопазването
са въведени противоепидемични мерки, сред които съгласно посочените в т. 16 от
заповедта се преустановява провеждането на планов прием и планова оперативна
дейност в лечебните заведения за болнична медицинска помощ, с изключение на
дейностите, изрично посочени в заповедта. Така хоспитализирането на посочените
седем пациенти и извършените им оперативни интервенции са квалифицирани като
нарушения на посочената заповед на МЗ, поради което и на основание чл. 76а, ал.
1 от ЗЗО и чл. 409, ал. 1 от НРД 2020-2022г. МД получените суми за отчетените
дейности подлежат на възстановяване. Протоколът е връчен на лечебното заведени
е на 22.03.2022г.
Съставен е бил Протокол за неоснователно получени суми
ПНПС №46/22.03.2022г. където е посочено, че по 7 бр. ИЗ изпълнителят е длъжен
да възстанови неоснователно получени суми в общ размер на 2 430 лв. Този
протокол е бил връчен на жалбоподателя на 22.03.2022г. Констатациите на
проверяващите органи не са оспорени по реда на чл. 76а, ал. 2 от ЗЗО.
На 07.04.2022г. е издадена оспорената по делото
писмена покана с изх. №29-02-9/605/07.04.2022г., с която на основание чл. 76а,
ал. 3 от ЗЗО „МБАЛ Св. Ив. Рилско Горна Оряховица“
ЕООД е поканена да възстанови на РЗОК – Велико Търново неоснователно
получени суми в общ размер на 2 430 лв.
Така издадената писмена покана е обжалвана от
лечебното заведение с доводи за нищожност поради липса на компетентност на
проверяващия екип и на издателя на административния акт, да извършват проверки
относно спазването на заповедта на МЗ за спирането на плановия прием в
лечебните заведения и съответно да налагат санкции за нейното нарушение; а така
също и с твърдения за процесуална и материалноправна незаконосъобразност, както
и липса на основание за възстановяване на претендираните суми.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 от АПК.
Оспорената по съдебен ред писмена покана е
издадена от компетентния орган, какъвто в случая по силата на чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО се явява директорът
на РЗОК – Велико Търново, при спазване на изискванията за форма, съгласно чл.
59, ал. 2 от АПК, като възражения на жалбоподателя в обратната насока съдът
намира за неоснователни.
Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани
основания за нищожност на административните актове, съдебната практика и теория
са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по
чл. 146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени. Така
напр. всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта. Порокът
във формата е основание за нищожност само когато е толкова сериозен, че
практически се приравнява на липса на форма и оттам на липса на волеизявление.
Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания
за нищожност също само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до
липса на волеизявление /например поради липса на кворум при колективен орган/.
По правило нарушенията на материалния закон касаят правилността на
административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на
посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора
– т.е. не е издаден на основание нито
една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само
пълната липса на условията или предпоставките предвидени в приложимата
материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и на възможност
изобщо за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до
нищожност на административен акт на посоченото основание. Превратното
упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като
правило и само ако преследваната цел не може да се постигне посредством никакъв
друг акт, посоченият порок води нищожност.
Оспорената по съдебен ред заповед е
издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО в случаите, когато изпълнителят на
медицинска помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с
извършване на нарушение по този закон или на НРД и това е установено при
проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2 от с.з., изпълнителят е длъжен
да възстанови. Възстановяването се извършва съгласно чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО въз
основа на писмена покана на управителя на НЗОК, респективно на директора на
РЗОК. С оглед на горното, съдът намира, че оспорената заповед е издадена от
административен орган с териториална и материална компетентност.
Както вече се посочи по-горе административният кат ще е нищожен тогава,
когато изобщо липсва законово основание за издаването му/не съществуват
текстовете на чл. 76а от ЗЗО/; невъзможност за изпълнение на предписаното
поведение, с акта/в случая това не се отнася до паричните притезания/;
издателят на акта няма такава компетентност/което се посочи, че в случая не е
налице/; или никой административен орган не може да издаде заповед с посоченото
съдържание/което безспорно не е така/.
Всякакви
евентуални нарушения на процедурата, свързани с липса на фактически основания
за издаването на писмената покана, нямат отношение към валидността й. Липсата на фактически основания за издаването не означава
изначална липса на правна възможност за издаване на акт с посоченото
съдържание, след като законът изрично регламентира компетентността на издателя.
Такъв акт ще породи правни последици, поради признатата от закона възможност
неговият издател да предписва подобно поведение и спазването на формата за
неговата действителност. Такъв акт ще е незаконосъобразен, или унищожаем, а
правните му последици ще могат да се заличат с обратна сила.
Неправилно според съда жалбоподателят приема, че
констатациите на проверяващия екип са направени при липса на компетентност,
който довод обосновава с фактическите им изводи. В процесния случай проверката на контролните
органи по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО в „МБАЛ Св. Ив. Рилско
Горна Оряховица“ ЕООД е извършена съгласно Заповед №РД-09-387/22.03.2022г.
на директора на РЗОК – В. Търново, като предметния обхват на проверката е в
правомощията на проверяващите, съгласно чл. 72, ал. 3, вр. ал. 2 от ЗЗО. За
резултатите от проверката е съставен изискуемият по чл. 76а, ал. 2 от ЗЗО протокол
за неоснователно получени суми №46/22.03.2022г., надлежно връчен на
представляващия провереното лечебно заведение, според съдържащото се в същата
норма изискване, като писмената покана по чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО е изготвена
след изтичането на указания в ал. 2 седемдневен срок за възражения срещу
протокола.
Направените фактически изводи за неизпълнение на
заповед на МЗ в частта за въведени противоепидемични мерки сами по себе си не могат
да опорочат издадения акт до степен на нищожност, тъй като както се посочи
издаването на такъв акт е в изключителната нормативна компетентност на
ответника. Дали фактическите основания за издаването на акта са надлежно
установени и дали посочените факти са подведени под съответната правна норма са
въпроси, които касаят законосъобразността, а не валидността му.
По делото не е спорно установеното от фактическа
страна при извършване на проверката – хоспитализирането на 7 бр. ЗОЛ в периода на
действие на Заповед №РД-01-890/03.11.2021г. на министъра на здравеопазването за
въвеждане на противоепидемични мерки, сред които съгласно посочените в т. 16 от
заповедта се преустановява провеждането на планов прием и планова оперативна
дейност в лечебните заведения за болнична медицинска помощ. От така направената
фактическа констатация обаче не може автоматично да последва извод, че
дейностите, за които не се спори че са извършени в съответствие със сключения
индивидуален договор на лечебното заведение жалбоподател, не следва да бъдат
заплатени, респ. заплатените за извършването им суми са получени без правно
основание. Липсва привръзката на този факти с хипотезата на конкретна правна
норма от ЗЗО или текст от административния договор, както и конкретното
позоваване на нарушена правна разпоредба или неспазена клауза от договора, при
наличието на които следва да се откаже плащате, респ. полученото плащане да е
без основание.
Следва да се
има предвид, че оспорената покана представяла индивидуален административен акт
и спрямо нея са приложими изискванията за форма и съдържание, регламентирани в
АПК. Приложимо е и общото правило за разпределяне на доказателствената тежест в
процеса, като съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган и лицата, за които
оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят
съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на
законовите изисквания при издаването му. При безспорна фактическа обстановка,
ответникът не е издирил и приложил съответните правни норми, които да обосноват
правният извод за получаване на суми без основание. Бланкетното посочване на чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО и чл. 409, ал.
1 от НРД 2020-2022г. МД/процесуалноправни основания за издаването на поканата/ не покрива
изискването на чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК. Липсата на изписана правна квалификация,
представляваща основание за възстановяване, е порок който не може да бъде
преодолян от съда чрез тълкуване. Отсъствието на ясно по съдържание
волеизявление и непосочването на валидно правно основание за формирането му
засяга правото на защита на неговия адресат и препятства съдебния контрол по
съществото на спора, като констатираният порок безспорно компрометира
законосъобразността на акта. Съдът не може да извежда волята на издателя на акта
вместо него, нито да предполага на какво основание същият се е произнесъл или
по какви съображения е постановил акт с определено съдържание.
Ето защо оспорваният акт е незаконосъобразен,
като постановен при допуснато съществено нарушение на административнопроизводственита
правила по чл. 146, т. 3 от АПК, което е достатъчно основание за неговата
отмяна. С оглед на така приетото от правна страна настоящият състав не счита за
нужно да обсъжда отделно дали самото неизпълнение/нарушение на Заповед №РД-01-890/03.11.2021г. на
министъра на здравеопазването за въвеждане на противоепидемични мерки е
основание за издаване на акт по чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО.
По изложените съображения писмената покана, в
оспорваната й част, се явява незаконосъобразен административен акт и като
такава следва да се отмени.
При този изход на делото основателни се явяват
претенциите на оспорващия за присъждане на разноски. Съдът следва да осъди
ответника да му заплати направените и доказани такива, представляващи платена
държавна такса в размер на 50 лв. и адвокатски хонорар в размер на 450 лв.
За неоснователно съдът намира възражението на
ответника за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско
възнаграждение, предвид на материалния интерес по делото, съгласно чл. 8, ал.
1, т. 2 от Наредба №1/0.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, както и фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният
съд – В. Търново, ІІ-ри състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Писмена покана
за възстановяване на суми, получени без правно основание с изх.
№25-02-9/605/07.04.2022г. на директора на РЗОК – В. Търново.
ОСЪЖДА РЗОК – В. Търново да заплати на „МБАЛ Св. Иван
Рилски Горна Оряховица“ ЕООД разноски по делото в размер
на 500/петстотин/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: