№ 119
гр. гр.Несебър , 29.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пламен М. Дойков
при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова
като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Административно
наказателно дело № 20212150200346 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Производството е образувано по жалба, подадена от Д. П. Ш., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. ***************** чрез адв. Сава Каров,
АК гр. Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Пиротска“ № 26, партер,
офис 2 срещу Наказателно постановление № 20- 0304- 001936 от 22.10.2020г.,
издадено от Иво Терзиев – Началник Сектор към ОД МВР Бургас, РУ
Несебър, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 177,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 200.00 /двеста
лева/. Жалбоподателят е наказан за това, че на 26.09.2020г., около 02.47часа, в
гр. Несебър, кв. Камелия, като водач на лек автомобил „Тойота“ модел „Рав
4“ с рег. № ******, управлявал МПС без да притежава СУМПС /лишен/, след
като СУМПС е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП. Посоченото
нарушение е квалифицирано като нарушение по чл.150а, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят Д. П. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.
*****************, е останал недоволен от така наложеното му наказание.
Наказаният счита, че на първо място була нарушена процедурата по съставяне
на АУАН. На следващо място счита, че посочената разпоредба, на която се
основавало издаденото наказателно постановление относно отнемането на
СУМПС, е била прогласена за противоконституционна от Конституционния
съд на Република България. Жалбоподателят иска отмяна на наложеното
наказание.
1
В хода на съдебното заседание жалбоподателят не се явява, не се
представлява.
Административнонаказващият орган не се явява и не се представлява по
делото. С изрично писмено становище се иска отхвърляне на жалбата,
потвърждаване на наказателното постановление и се прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Районна прокуратура гр. Бургас, ТО Несебър, не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
доводите и възраженията на страните, намира за установеното следното:
От фактическа страна:
На 26.09.2020г. свидетелят Д. Г. Д., служител на РУ МВР Несебър , на
длъжност мл. автоконтрольор, изпълнявал служебните си задължения по
пътен контрол в гр. Несебър. Около 02.30часа полицай Д. спрял за проверка
л.а. „Тойота“ модел „Рав 4“ с рег. № ******, с водач Д. П. Ш., гр. Варна. След
справка с ОДЧ на РУ Несебър било установено, че Ш. е с отнето СУМПС.
Полицай Д.Д. съставил АУАН бл. Серия GA № 1762/ 26.09.2020г., в който
вписал, че Ш. е извършил нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил
предявен на Ш., който го подписал без да направи възражения. В законния
срок било издадено процесното Наказателно постановление № 20- 0304-
001936 от 22.10.2020г.
В представената по делото справка за правоспособността и наложените
на Д.Ш. наказания, е отразено, че със ЗППАМ № 20- 0304-000444/
21.09.2020г. временно е било отнето СУМПС на Ш. до заплащане на
дължимата глоба на осн. чл. 171, т. 1, б. „д” от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед
събраните по делото доказателства: АУАН бл. Серия GA № 1762/
26.09.2020г., Наказателно постановление № 20- 0304- 001936 от 22.10.2020г.,
свидетелските показания на мл. автоконтрольор Д.Д., Заповед Рег. № 8121з-
515/ 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, справка за нарушител/
водач.
От правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от лице имащо правен
интерес, в законоустановения по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН за това седмодневен
срок чрез наказващия орган. И АУАН и наказателното постановление са
издадени от компетентните органи , видно от приложената по делото Заповед
2
Рег. № 8121з- 515/ 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. Спазени
са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Разгледана по същество е основателна.
В хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. И в АУАН не е налице
пълно описание на твърдяното нарушение. Това е било пренесено и в
наказателното постановление. В посочването на обстоятелствата, върху които
се гради административното обвинение, не е посочено въз основа на какъв акт
и кога е отнето посоченото СУМПС. Изложено е, че това е станало по реда на
чл. 171, т. 1 от ЗДвП, че водачът не притежава СУМПС / лишен/. Липсва
обективен признак от състава на деянието, т.е. не става ясно как и кога е
лишен водача от СУМПС. Разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП сочи, че „за
да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да
управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред,
както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено.“ В конкретния случай, се твърди, че
СУМПС на Ш. е било отнето по реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП , но няма
посочено с какъв акт и за какво нарушение. В самата норма на чл. 171, т. 1 от
ЗДвП има посочени състави от б. „а“ до б. „ж“, съдържащи различни хипотези
на прилагане на ПАМ спрямо неизрядни водачи. Горното се явява нарушение
на нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, засяга яснотата на
административното обвинение и правото на защита на наказания.
На следващо място следва да се отбележи, че с Решение № 3/ 23.03.2021г.
на Конституционния съд по к.д. № 11/ 2020г. е прието, че нормата на чл. 171,
т. 1, б. „д” от ЗДвП е противоконституционна. Нормата вече не е част от
действащото право. Безспорно към датата на отнемане на СУМПС ,
правилото на чл. 171, т. 1, б. „д” от ЗДвП е било действаща правна норма, но е
редно да се отбележи и Решение № 3/ 28.04.2020г. на Конституционния съд, в
което се сочи, че когато по едно неприключило производство по
административен акт, издаден въз основа на закона, обявен в последствие за
противоконституционен , съдът следва да отмени този акт , въпреки, че той
към датата на издаването е бил съобразен с действащия закон. Съгласно т. 2
на това решение „за правоотношенията, предмет на висящи съдебни
производства, обявеният за противоконституционен закон не се прилага”,
което сочи, че в случая позоваването на нормата на чл. 171, т. 1, б. „д” от
3
ЗДвП за налагане на наказание на Ш. е несъобразено с отмяната на тази норма
и води до незаконосъобразност на наказателното постановление.
Водим от горните съображения, настоящия състав счита, че следва
наказателното постановление да бъде изцяло отменено.
По разноските. Страните не са направили искане за присъждане на
разноски за водене на производството.
Водим от горното и на осн. чл.63, ал.1, предл. 3 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20- 0304- 001936 от
22.10.2020г., издадено от Иво Терзиев – Началник Сектор към ОД МВР
Бургас, РУ Несебър, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т. 2
от ЗДвП на Д. П. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.
*****************, за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, е наложено
наказание „глоба” в размер на 200.00лева / двеста лева/, като неправилно и
незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас
в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4