№ 435
гр. Ловеч, 27.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА
ИГНАТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Гражданско дело № 20244310101328 по описа за 2024 година
Обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ.
Постъпила е искова молба от Т. И. Т. от с. ***, против ОБЩИНА ЛОВЕЧ, по реда на
чл. 344 ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ.
В исковата молба се твърди, че ищцата е работела на длъжност *** „О.“ при
ответника Община Ловеч от месец октомври 2006 г. до освобождаването й от тази длъжност
на 29.05.2024 г. Трудовият й договор бил сключен първоначално като срочен, но след
изтичане на срока му, бил продължен като безсрочен. На 29.05.2024 г., на ищцата била
връчена Заповед *** на Кмета на Община Ловеч, за прекратяване на трудовия й договор, на
основание чл. 328 ал. 1, т. 11 от КТ, с посочено правно основание: „промяна на изискванията
за заемане на длъжността *** „О.“.
Ищцата счита, че заповедта за уволнението й е незаконосъобразна по следните
съображения:
Във фактическите основания на заповедта, съдържащи се в обстоятелствената й част,
се посочвало, че причината за освобождаването й от работа е, че не е заела длъжността след
конкурс, проведен по реда на КТ, след като длъжността е била обявена за конкурсна, което
според работодателя представлява новата промяна в изискванията за заемане на длъжността.
Ищцата счита, че в действителност не е налице никакво новонастъпило обстоятелство,
което да може да бъде разглеждано като „промяна на изискванията за заемане на длъжността
„*** „О.““ по смисъла на закона.
Посочва, че изискването за заемане на длъжността след провеждане на конкурс по реда
на КТ е установено преди десет години с приемането и утвърждаването на Правилника за
устройството и дейността на *** „О.“ при Община Ловеч, със Заповед *** на Кмета на
Общината. Позовава се на разпоредбата на чл. 90 ал. 2 от КТ, според която „Конкурс се
обявява за длъжност, която е обявена за заемане с конкурс със закон, или когато длъжността
е свободна или предстои да бъде освободена…“. Посочва, че в случая длъжността не е
1
обявена за конкурсна със закон, а с правилник на Общината, при което счита, че първата
хипотеза не е налице. Ищцата изтъква, че заема фактически тази длъжност от месец
октомври 2006 г., преди тя да бъде обявена за конкурсна през 2014 г. с утвърждаването от
Кмета на Правилника за дейността. Въпреки приемането на този правилник през 2014 г.,
ищцата твърди, че конкурс за заемане на длъжността не е бил обявяван, тъй като не е налице
условието на чл. 90 ал. 2 от КТ, длъжността да е свободна или да предстои освобождаването
й, при което, според ищцата, отсъства и втората хипотеза на посочената норма от КТ.
Ищцата доразвива доводи, че към момента на издаването на оспорваната заповед за
уволнение, не е налице никаква реална промяна в изискванията за заемане на длъжността,
тъй като това изискване съществува от 10 години, а не е някакво новонастъпило
обстоятелство, а конкурс не е бил проведен защото не са били налице условията на чл. 90 ал.
2 от КТ, които и към момента не са налице.
Предвид липсата на реална промяна в изискванията за заемане на длъжността към
момента на издаване на заповедта, ищцата счита, че същата е незаконосъобразна, поради
липса на каквото и да е правно основание за издаването й.
Наред с това, към момента на издаването и връчването на оспорваната заповед на дата
29.05.2024 г., ищцата твърди, че се е намирала в законно разрешен от работодателя неплатен
отпуск. Позовава се на неспазване на разпоредбата на чл. 333 ал. 1, т. 4 от КТ – за изискване
от работодателя на предварително разрешение от Инспекцията по труда преди
уволнението.
Въз основа на изложеното, ищцата моли да бъде признато уволнението й за незаконно
и отменена Заповед *** на Кмета на Община Ловеч, да бъде възстановена на предишната
работа, на заеманата от нея преди уволнението длъжност: „*** „О.““ при Община Ловеч,
както и да бъде осъден ответника да й заплати сумата 7290.00 лева, обезщетение по чл. 225
ал. 1 от КТ, за период от 6 месеца, начиная от датата на освобождаването й от работа, ведно
със законната лихва върху претендираната сума за периода от завеждане на делото до
окончателното й плащане.
Претендира присъждане и на направените разноски по делото.
В законоустановения едномесечен срок, е постъпил писмен отговор от ответника
Община Ловеч, с който счита, че предявените искове са допустими, но неоснователни.
Изложени са доводи, че е налице реална промяна в изискванията за заеманата от ищцата
длъжност, като в тази връзка се твърди, че ищцата не отговаря на нововъведените
изисквания за заемане на длъжността, съгласно утвърдена от Кмета на Община Ловеч, на
основание глава IV-та, чл. 14 от Правилника за устройството и дейността на *** „О.“ – гр.
Ловеч, длъжностна характеристика за длъжността „*** „О.““ при Община Ловеч.
В съдебно заседание, ищцата лично и с пълномощника си адвокат П.Ц. поддържа
предявените искове и моли да бъдат уважени, като в пледоарията си процесуалният
представител доразвива съображения за незаконност на уволнението както поради
неспазване на предварителната закрила по чл. 333 ал. 1 от КТ, така и по същество. Моли за
присъждане и на разноските по делото, съгласно представен списък.
Ответникът Община Ловеч се представлява юрисконсулт Т.Т., който поддържа
становището по писмения отговор и моли да бъдат отхвърлени исковете, като
неоснователни и недоказани.
От събраните по делото доказателства, както и от доводите на страните, всички
2
преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:
Ищцата Т. И. Т. е работила при ответника Община Ловеч на длъжността – *** „О.“.
Със Заповед *** на Кмета на Община Ловеч е прекратено трудовото правоотношение
с ищцата, считано от 01.06.2024 г., на основание чл. 328 ал. 1, т. 11 от КТ, тъй като
служителката не отговаря на нововъведените изисквания за заемане на длъжността, съгласно
утвърдена на 27.05.2024 г., на основание глава IV-та, чл. 14 от Правилника за устройството и
дейността на *** „О.“ – гр. Ловеч, длъжностна характеристика за длъжността „*** „О.““ при
Община Ловеч. Заповедта е връчена на ищцата на 29.05.2024 г.,
В приложеното по делото заверено копие от личното трудово досие на ищцата, на л.
33, се съдържа нейна молба с вх.№ 1160/18.05.2023 г., подадена до Кмета на Община Ловеч,
с която е помолила да й бъде разрешено да ползва една година неплатен отпуск по чл. 160 от
КТ, считано от 01.06.2023 г. до 31.05.2024 г. включително.
Във връзка с тази молба е издадена Заповед № З-1208/22.05.2023 г. на Кмета на
Община Ловеч, с която е разрешено на ищцата, на длъжност „***“ на БД „О.“ при Община
Ловеч, да ползва на основание чл. 160 от КТ, неплатен отпуск за поискания период, считано
от 01.06.2023 г. до 31.05.2024 г. включително.
Установява се, че преди това ищцата също е ползвала разрешен й неплатен отпуск,
считано от 01.06.2022 г. до 31.05.2023 г. включително /л. 34 от трудовото досие/.
Видно от представения фиш за заплата на ищцата за м. май 2022 г., брутното й трудово
възнаграждение е в размер на 1514.89 лева.
Ищцата е представила декларация от 02.09.2024 г., с която, на основание чл. 225 ал.
1 от КТ, е декларирала, че от датата на уволнението й от Община Ловеч – 01.06.2024 г. до
датата на декларацията й, не е работила никъде по трудов договор и не е получавала
никакви трудови възнаграждения.
При така установената фактическа обстановка съдът е сезиран с обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ, за
признаване на уволнението на ищцата за незаконно и неговата отмяна; за възстановяване на
ищцата на предишната работа и за заплащане на обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ за
времето на оставане без работа, поради уволнението, но не повече от шест месеца.
По иска с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 1 от КТ:
Следва да се отбележи, че правото на уволнение е субективно потестативно право на
работодателя. Законодателят е въвел оборимата презумпция, че всяко уволнение е законно
/по аргумент от чл. 344 ал. 1 от КТ/, като същевременно е предоставил субективно
процесуално право на уволнения работник или служител да оспори законността на
уволнението си, а в тежест на работодателя е да докаже, че е налице презюмираната
законност на това уволнение.
3
Оспорвайки законността на уволнението си, ищцата се позовава на нарушена закрила
по чл. 333 ал. 1, т. 4 от КТ, тъй като към момента на издаване на заповедта за уволнение е
ползвала разрешен й от работодателя неплатен отпуск.
По делото се установи, че трудовото правоотношение с ищцата е прекратено, на
основание чл. 328 ал. 1, т. 11 от КТ, поради промяна на изискванията за заемане на
длъжността.
Това основание за уволнение е сред изрично посочените в разпоредбата на чл. 333
ал. 1 от КТ, при които работодателят може да уволни служителя, който е започнал
ползването на разрешения му отпуск, само с предварително разрешение на Инспекцията по
труда /чл. 333 ал. 1, т. 4 от КТ/.
Безспорно се установи, че към момента на уволнението на ищцата, извършено със
заповед от 29.05.2024 г., тя е ползвала разрешен й от работодателя неплатен отпуск за
периода от 01.06.2023 г. до 31.05.2024 г.
Не се спори и няма данни в трудовото досие на ищцата, работодателят да е спазил
задължението си по чл. 333 от КТ, а именно, преди да извърши уволнението на ищцата,
ползваща разрешения й отпуск, да поиска предварително разрешение от Инспекцията по
труда, т.е. уволнението е извършено в нарушение на задължителната в случая предварителна
закрила на служителя, тъй като работодателят не е взел предвиденото в чл. 333 ал. 1, т. 4 от
КТ разрешение от Инспекцията по труда, за да извърши уволнението на ищцата, ползваща
разрешения й отпуск.
При това положение, съгласно чл. 344 ал. 3 от КТ, уволнението се явява незаконно
само на това основание и следва да бъде отменено, без да се разглежда спорът по същество
(Р 219-2011-IV г. о., Р 61-2013-IV г. о., Р 83-2011-IV г. о. и Р 424-2010-III г. о.).
С оглед на изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 1 от КТ
се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, като се признае уволнението на
ищцата за незаконно и се отмени заповедта, с която е извършено - Заповед *** на Кмета на
Община Ловеч.
По иска с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 2 от КТ:
Предвид изхода на процеса относно главния иск, следва да бъде уважен и акцесорния
иск по чл. 344 ал. 1, т. 2 от КТ, като незаконно уволнената ищца бъде възстановена на
предишната работа – *** „О.“ при Община Ловеч.
По иска с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 3 от КТ:
С признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за уволнения
4
служител възниква правото да получи обезщетение за времето, през което поради
уволнението е останал без работа или е работил на по-ниско платена работа, но за не повече
от 6 месеца, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Необходима
предпоставка за уважаване на иска по чл. 344 ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225 ал. 1 от КТ е да се
докаже, че след датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е останал без
работа.
Не се спори, че от момента на уволнението на ищцата – 01.06.2024 г., тя е останала
без работа, като в този смисъл е и представената от нея писмена декларация, с която е
декларирала под страх от наказателна отговорност по чл. 313 от НК, че от датата на
уволнението й не е работила никъде по трудов договор и не е получавала никакви трудови
възнаграждения.
Съгласно чл. 228 ал. 1 от КТ, база за определяне на обезщетението по чл. 225 ал. 1 от
КТ, е брутното трудово възнаграждение, получено от работника или служителя за месеца,
предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за това обезщетение, или последното
получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение.
От представения фиш за заплата на ищцата за месец май 2022 г. се установи, че
полученото от нея месечно брутно трудово възнаграждение е било в размер на 1514.89 лева.
Съдът приема, че това е последното получено от ищцата месечно брутно трудово
възнаграждение, на базата на което следва да се определи дължимото обезщетение по чл.
225 ал. 1 от КТ, тъй като от месец юни 2022 г. се установи, че тя е ползвала неплатен отпуск
до момента на уволнението й.
Следва да се има предвид, че към датата на последното заседание /13.09.2024 г./,
законоустановеният шестмесечен период, за който най-много може да се присъди
обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, не е изтекъл. Затова, съдът
счита, че обезщетението следва да се присъди с краен период – датата на последното
съдебно заседание /13.09.2024 г./, до която дата има данни, че ищцата е останала без работа.
За да определи дължимото обезщетение за посочения период съдът изчисли, че за
месец май 2022 г. средно дневното възнаграждение на ищцата възлиза в размер на 79.73
лева /сумата 1514.89 лева разделена на 19 работни дни за м. май 2022 г./.
При тези данни дължимото месечно обезщетение за оставане без работа в рамките на
периода от 01.06.2024 г. /датата на прекратяване на трудовото правоотношение/ до
13.09.2024 г., е както следва:
- за м. юни 2024 г. – 20 работни дни х 79.73 лв. = 1594.60 лева;
- за м. юли 2024 г. – 23 работни дни х 79.73 лв. = 1833.79 лева;
- за м. август 2024 г. – 22 работни дни х 79.73 лв. = 1754.06 лева;
- за м. септември 2024 г. – 10 работни дни х 79.73 лв. = 797.30 лева, или общо
дължима сума обезщетение - 5979.75 лева.
С оглед на изложеното, съдът счита, че искът по чл. 344 ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225
5
ал. 1 от КТ, се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен за сумата 5979.75 лева,
представляваща обезщетение за оставането на ищцата без работа поради уволнението за
период от 01.06.2024 г. до датата на последното съдебно заседание /13.09.2024 г./, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото /23.07.2024 г./ до
окончателното й изплащане, а за разликата до пълния претендиран размер от 7290.00 лева и
за останалата част от шестмесечния период, т.е. от 14.09.2024 г. до 30.11.2024 г., искът следва
да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
На основание чл. 242 ал. 1 от ГПК, следва да се постанови предварително изпълнение
на решението в частта относно присъденото обезщетение.
При този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ищцата има право да
й бъдат присъдени направените разноски по делото. Установява се, че ищцата е направила
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3000.00 лева по договор за правна
защита и съдействие от 15.07.2024 г. От тези разноски ответникът дължи на ищцата сума в
размер на 1230.40 лева, съразмерно с уважената част на иска по чл. 344 ал. 1, т. 3 КТ, а за
уважените изцяло неоценяеми искове, съдът счита, че в тежест на ответника следва да се
постави сума в общ размер на 1500.00 лева от заплатеното от ищцата адвокатско
възнаграждение, или общата сума, която ответникът следва да заплати на ищцата като
разноски за адвокатско възнаграждение се определя в размер на 2730.40 лева.
Ответникът не е претендирал разноски по делото и съдът не дължи произнасяне по
този въпрос съразмерно с отхвърлената част от иска.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметката на Ловешкия районен съд сумата 339.19 лева, представляваща държавна такса
върху уважените искове /по 50.00 лева за всеки от двата неоценяеми иска – чл. 3 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, и 239.19 лева – 4 % върху
размера на оценяемия иск – чл. 1 от Тарифата/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на Т. И. Т., ЕГН **********, с адрес:
***, извършено на основание чл. 328 ал. 1, т. 11 от КТ, със Заповед *** на Кмета на
ОБЩИНА ЛОВЕЧ, и ОТМЕНЯ посочената Заповед, като незаконосъобразна.
ВЪЗСТАНОВЯВА Т. И. Т., с горните данни, на предишната работа – *** „О.“ при
Община Ловеч, като следва да се яви за заемане на длъжността в 2-седмичен срок от
получаване на съобщението, че е възстановена.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ЛОВЕЧ, с адрес: гр. Ловеч, ул. „Търговска“ № 22,
представлявана от Кмета Страцимир Петков, да заплати на Т. И. Т., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата 5979.75 лв. /пет хиляди деветстотин седемдесет и девет лева и седемдесет
6
и пет стотинки/, представляваща обезщетение по чл. 344 ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225 ал. 1
от КТ за оставането й без работа, поради незаконното уволнение, за период от 01.06.2024 г.
до 13.09.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане
на делото /23.07.2024 г./ до окончателното изплащане на сумата, а за разликата до пълния
претендиран размер от 7290.00 лв. /седем хиляди двеста и деветдесет лева/ и за останалата
част от шестмесечния период, т.е. от 14.09.2024 г. до 30.11.2024 г., ОТХВЪРЛЯ искът, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ЛОВЕЧ, с горните данни, да заплати на Т. И. Т., с горните
данни, сумата на 2730.40 лв. /две хиляди седемстотин и тридесет лева и четиридесет
стотинки/, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ЛОВЕЧ, с горните данни, да заплати по сметката на
Ловешкия районен съд сумата 339.19 лв. /триста тридесет и девет лева и деветнадесет
стотинки/, представляваща държавна такса върху уважените искове.
Решението, в частта относно присъденото обезщетение, подлежи на предварително
изпълнение, на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК, и може да се обжалва пред Ловешкия
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му – 27.09.2024 година.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
7